Каква бях през декември 2004...
Мили майчета от клуба ни,
надявам се да не сте ме забравили...
Аз вас не съм...
Само че:
1/ Толкова ме беше срам от себе си, че не исках да пиша в клуба;
2/ Наложи ми се да работя по цял ден, така че нямах и време...
Накратко ще разкажа какво ми се случи, а за повече /и по-лични/ подробности ще пиша бележки... О`кей? И да няма сърдити...

Така-а-а, в началото на месец декември 2004 година изпаднах в тежка депресия - с мисли за самоубийство, уви!!!, ... Без близките си /мама, татко, сестра, съпруг, баба, братовчедка и т.н./ просто не можех и нямаше да се справя, честно!!! Въпреки болката реших да споделя с вас... Разстройство, рев, тревожност, паника, отслабване, липса на апетит и на сексуално желание, нервност, повръщане, потене, безсъние... Наложи се да посетя психиатър - и от 18-ти декември съм на антидепресант - Сероксат - който ми понася добре... От няколко дена се чувствам доста по-добре... Но парадоксът е, че сега пък Алекс се разболя - вчера имаше 39.7 градуса, така че сега е на Панадол Бейби и Проспан, педиатърката му го видя - не е грип, нито шарка, ще му мине... Така че сега се лекуваме - но важното за мен е, че СЕ СПРАВЯМ!!!
Признах си... Олекна ми... Дано не ме зачеркнете от списъка на мамите, с които желаете да общувате...
А работих цял един месец - февруари 2005 - защото мъжът ми си направи очна лазерна операция във Варна за коригиране на късогледство /слава на Бога - успешна!/ и се наложи аз да продавам на щанда ни за детски играчки и велосипеди... От 9.30 до 19.30 часа всеки Божи ден... А имаме и куче, и бебе... Добре, че е бабата на мъжа ми!!! Тя е много свястна, оправна и сърдечна жена - гледаше Алекс през деня, и то наистина качествено!!!
Така че това е около мен... А-а, не само!
На 3-ти март баба ми от Варна почина от рак на дебелото черво - тя ми беше любимата баба - откакто съм се родила всяко лято прекарвах при нея ваканциите си - мир на праха й...
Свекърва ми пък я ухапа жестоко куче - та се наложи и в Пирогов да ходи...
Абе въобще-е-е...
Иначе Алекс расте и хубавее, още няма зъбчета, но е много силен и жилав! Яде всичко - попарки, кисело мляко с бисквитки, пюрета, супи, сокове, изкуствено мляко, каши... За съжаление от 18-ти декември не кърмя - заради хапчетата, а и тя рязко ми намаля... Ящен е, обича да се къпе, да го разхождам навън, общува и с кучето ни Меги, общителен и любвеобилен е, гука, седи, играе си с играчките си... Все по-интересен ми става и по-лесен за гледане...
Хайде чао засега...
Чакам отзиви... Ако желаете де!!!
С обич - Деси.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите