Но в това се състои красотата на света до голяма степен - в разнообразието...
Първо, времето е чудесно, но:
- мъжът се сърди, ако не е подредено и чисто у нас, а за това ми трябва време, защото съм по-бавничка сега...
- мъжът ми казва след работа: "Лесно ти е на теб, нали цял ден си въртяла гъзица из парка, а пък аз...", и аз се чувствам кофти от тези му излияния на стара баба, но нали сега той ни храни, и аз не знам... Лошо е, че споделям толкова интимно нещо тук, но е вярно, боли ме, а и той не чете тук, така че няма да разбере, нали?
Второ, аз споделих, че съм завършила психология с отличие, само защото си мислех, погрешно!, че щом е така, вече не съм застрашена от психически проблеми, освен това съм работела успешно с болни от шизофрения хора заедно с екип от психиатър и мед. сестра, така че вече съм била практикуващ психолог, а и в училище съм била лектор по психология, и много ме обичаха учениците, и ме уважаваха... Както и да е... Не се тупам по гърдите, напротив, разбрах - няма застраховани за нищо!
Трето, отказах се да я закотвяме темата, явно не сме дорасли още за това... Както и да е - но аз не я кръстих "Моята следродилна депресия", а "МОЕТО ПСИХИЧНО СЪСТОЯНИЕ СЛЕД РАЖДАНЕТО НА ДЕТЕТО", което включва абсолютно всички емоции - от еуфорията и щастието ми, до потиснатостта и чувството ми за несправяне... Както има тема "Моето раждане" и евалата на Ню, че я пусна тук, така аз предложих темата за психичното състояние на майката след раждането, защото мисля, че всяка родилка има психични преживявания, които ще е полезно да сподели, а не да ги крие от срам или прекалена майчина гордост... Освен това доста бременни жени могат да се травмират от темата за пострадали деца, от темата за нечие трудно раждане, пък дори и като гледат новините вечер... Бременните са чувствителни и "трудни", но не са деца все пак!!! Всяка прави избора си какво да чете и какво - не!!! Пък по-добре подготвени, информирани и малко уплашени, отколкото зле информирани и вечно спокойни, или не е така??? Аз винаги съм предпочитала грозната истина пред красивата лъжа, може би затова разсъждавам така... Радвам се, че съм жива, че пиша тук, че обичам отново!, че знам, че има лек дори и за тежката депресия, и че мога да споделя причини, начини за справяне, чувства... Обичам ви и ви благодаря за искрените отзиви!!!
|