Мога да споделя опита си след раждането на второто си дете. Когато Зори се роди, се почувствах много щастлива. В родилното бях много спокойна, кърмех си я, когато плачеше, и дори през първата нощ, през която почти не спахме и двете, изпитвах нещо като еуфория. Зори спеше по 3-4 часа наведнъж през деня, докато бяхме в болницата и също беше много спокойна.
Когато се прибрахме у дома, изобщо не изпитах онзи стрес, както първия път. Гледах я "между другото", ако мога така да се изразя, в смисъл, че не се притеснявах за нищо прекалено силно, гледах на нея много позитивно, радвах й се много и правех това, което ми се искаше и което чувствах, че е необходимо. Например, през първия месец, за да я приспя, й давах да суче от гърдата ми, после лягах и аз до нея и така заспивахме и двете. Беше много хубаво и не й попречи по-нататък да си заспива сама в креватчето.
Няма да забравя как я слагах да лежи на нашата спалня, когато мънкаше, за да мога да седя на компютъра и същевременно да я обръщам отвреме-навреме и да й давам бибата. Оставяла съм я и да си поплаква, но не се чувствах виновна. Изобщо, една голяма разлика между първото и второто дете при мен е, че когато Косьо беше малък, постоянно се чувствах виновна, че нещо не правя както трябва, докато със Зори всичко ставаше от само себе си. Разбира се, и от нея се уморявах много, и понякога ми писваше, но го приемах съвсем в реда на нещата и много-много не се задълбочавах.
Беше много приятно, че имахме вече един батко вкъщи. Освен че помагаше, той много й се радваше и ми правеше компания.
Не знам дали има майки, които са така уверени и спокойни още с първите си деца, но при всички случаи ми се иска моята история да вдъхне надежда на майчетата, които сега са депресирани и притеснени, че постепенно нещата ще си дойдат на мястото, а ако се решат на второ дете, най-вероятно да се насладят тогава на едно спокойно и щастливо майчинство.
Константин, 16.06.1998
Зорница, 6.09.2002
|