ами може да е апатия, ама няма да стане на мисли за самоубийство.....
Аз наистина смятам, че е до мобилизираност...
преди някойко месеца когато си изгубих бебето исках да умра, ужасно ми беше тежко, но същия ден след кюртажа сутринта се върнах на работа следобеда... кюртираха ме без упойка, аз опищях всичко, ама пак намерих сили да се кача в колата и да карам до работа. Ами ако не се върна на работа, може да си остана и без работата...а после все пак имам 2 живи деца които да храня... така и направих няколко месеца по късно - след анализа от къртажа и ПАПа ме пратиха на биосия - имах много лоши резултати... и пак операция, този път с много по страшна диагноза. и пак не ми остана време да се депресирам. Оперирах се на 24 декември - щото беше почивен ден и щях да имам няколко дни по коледа да се възстановя в нас. Готвейки и гледайки дете асматик.
За съня....ми ужасно съм преуморена - аз не съм спала откакто съм родила... на всичкото отгоре ако спра да чувам сина си в съня си и се будя умирайки от ужас да не е спрял да диша9моя син "хърка" почти постоянно заради астмата). Заспивам нагласяйки лекарствата, небулайзера и урбазона и иглата на шкафчето до главата си...никоя нощ незнам какво ще се случи.
но има случаи да съм спала цяла нощ- понякога съм толкова изтощена, че заспивам като гръмната и нищо неможе да ме сабуди..... на сутринта мъжа ми е казвал че малкия е ревал много а аз не съм го чула (а спя до него).
и аз съм минала през състояния на мразейки себе си, състояния в които ми е идело да заключа малкия с някой гардероб, да избягам, да шляпна някое дупе и после да се срамувам от себе си, да крещя да рева....ама не смятам, че някога съм минавала през състояние да искам да умра аз или децата ми... въпреки, че бях сама, въпреки че загубих бебе, въпреки,че ми откриха рак - всеки път си казвах - сега има по важни неща от това, избърсвах си сълзите и продължавах. Неможех да си го позволя. Винаги имаше нещо което да правя и не ми остана време да легна и да се отдам на депресията си....
леле, ако знаеш за какво мечтая....за 1 час без деца и да легна във ваната, да изключа телефоните.... само 1 единствен.... за коледа си пожелах 3 неща :
1) да оздравея и да си отгледам децата 2) да се излекува малкото ми моченце и да стане нормално детенце 3) някой да ги вземе децата и аз да спя спя спя спя спя ...и да не се сещам че имам деца за известно време

Според мен най доброто лекарство против депресия е да знаеш че нямаш друга възможност.... не само при майките.
видяла съм го това и при много от имигрантите тука - идват, парите свършват, те трябва да оцелеят или да се върнат.... някои не издържат и с последните пари се връщат и си се депресират на воля, други "ядат лайната" с извинение, и един ден си стъпват на краката, изправят си главите и споделят, че не им е останало време за депресията.... а депресия е имало, но те просто са се преборили, защото не са имали избор(много от тях са хора които не са имали парите да си купят билет обратно за БГ)
Незнам дали ме разбираш какво има предвид. не казвам, че така сме по добри майки(едва ли - има много неща които ние неможем да дадем на децата си а вие можете - най малкото няколко месеца или година майчинство и повече внимание, баби и лели...). Но в отношението за депресиите- тях наистина не си ги "позволяваме".