Първо искам да отбележа, че изкарах страхотна бременност, която не ме ограничи по никакъв начин. Клуба открих вече бременна в четвъртия месец, а започнах да пиша по-късно. Всички ехографски прегледи показваха, че ще родя момиче и съответно бяхме направили списък само с женски имена.
Термина ми беше за 27.10.2002 година. Но в събота (26.10.) усетих, че ми започват контракциите. Тогава беше сватбата на принцеса Калина. Гледах телевизия докъм 16 ч. и се обадих на лекаря, че имам редовни и доста чести контракции. Той ми каза да отида в болницата в 17 ч., но май си мислеше, че е фалшива тревога. Да си призная тайничко се смеех наум на бабите и дядовците, че бебока (първо внуче и за двете страни) измами надеждите им и реши да си дойде с името. Бяхме предвидили и варианта да се роди на Димитровден и решихме да спазим традицията – щеше да се казва Димитрина или Димана. Нали 100 % очаквахме момиче. Дори бях намерила детските си кордели и ги бях приготвила за бъдещата госпожица.
Отидох с разкритие 4,5 см, което при прегледа стана на 5 см. Заведоха ме да се преоблека и ми направиха клизма и ме обръснаха. Не беше неприятно, с изключение на това, че в стаята беше доста хладно.
После ме заведоха в родилна зала и ми сложиха система. Едната от акушерките започна да ми чете Декларацията за информирано съгласие на пациента, след което ми я даде да я подпиша. Контракциите ми бяха редовни, но не ме болеше. Преди да родя имах много болезнен цикъл и в сравнение с него контракциите ми се струваха песен. Едната акушерка няколко пъти ме подканяше да викам и да не се сдържам. Отговарях й, че няма смисъл, защото не ме боли. На разкритие 6,5 см. ми пукнаха мехура – манипулацията е безболезнена. Както вече казах, сложиха ми система, в която пуснаха спазмалгон, но-шпа и папаверин. По едно време даже ми се доспа. Сложиха ми и окситоцин. Обясниха ми какво представляват напъните и след като няколко пъти усетих такива, ме преведоха в родилна зала.
Напъвах няколко пъти, но за съжаление неуспешно. Накрая доктора реши да ми направи епизиотомия, защото бебето започваше да страда. Не усетих как ме сряза. Акушерката ми обясняваше “Главата излезе. Раменете излязоха. А, ама то е момче, виждам пишка!”. След малко мъника проплака. Така на 26.10.2002 г. в 20,30 ч. на бял свят се появи Димитър – 2,750 кг., 49 см.
Противно на очакванията ми беше доста оформен и дори имаше сходство в личицето с това на баща си. Ако не се беше родил на Димитровден, щях да го запиша на съпруга ми.
Следродилния период мина безпроблемно и за двама ни. Закърмянето също мина безпроблемно, благодарение на една от акушерките, присъствали на раждането ми - Ива. Тя също ни пускаше да гледаме как обгрижват бебетата и ни обясняваше подробно доста неща, за което съм й много благодарна.
Оттогава досега наблюдавах поразителната трансформация на бебето в малко човече, което постепенно седна, изправи се, проходи. Появиха се първите зъбчета. Оформи се характера му, темперамента му. Няма да кажа нищо ново, но няма по-голямо чудо на света от майчинството.
И напоследък все по-често се замислям за повтаряне на чудото и за още едно малко човече. Дано този път е с опашчици. Все пак имам приготвени кордели.
Редактирано от KaтИ. на 08.12.04 00:41.
|