Най - сетне се наканих да се разпиша и аз в тази тема. Въпреки, че от раждането на дъщеря ми минаха 10,5 месеца.
И така...
26 май, 2004 година беше най - изумителният ден в моя живот, защото тогава Господ ме дари с най - прекрасното бебе на земята.
На 25 май сутринта ме приеха в отделение "Патологична бременност" на Окръжна болница - Пловдив, 15 дни преди термина. Заради две операции от херния, които имам контракции още от 7-ия месец, моят лекар д-р Пелев, за всеки случай ми назначи всички изследвания, които се правят за секцио и денят ми мина в тичане по етажите и кобинетите. Следобед ми правиха запис на тоновете на бебето и дежурният лекар се втрещи и пита "Ама какви са тези контракции сега?" Аз му обясних, че такива имам от два - три месеца, да е спокоен. Да, ама не...
Вечерта вече много исках да си ходя вкъщи, но не ме пуснаха. Докоторът ми каза: "Нищо няма да ти стане една нощ да спиш тук, утре първо при теб идвам и ще видим"
Още в 4 през нощта обаче се събидух от странни болки много ниско долу, които бяха през 15 мин и неудържимо желание да пишкам. До визитацията в 8 сутринта, контракциите се бяха засилили значително и вече бяха през 3 мин., имах и 4-5см. разкритие, а при прегледа ми изтече и водата. Лекарят ми каза, че главата на бебето е дребничка и идеално ангажирана, ще ми включат и система с Окситоцин и "За два часа си готова". Заведоха ме направо в предродилна зала, като преди това изкарах акъла на таткото, понеже той идваше към мен да ми донесе хапване.
И започнах да си раждам аз..., но в 10.30 часа бебето зае странна форма в корема ми /напречно/, контракциите вече бяха на 20-30 сек., без обаче да имат ефект. И много болеше, ама много ви казвам, а аз не смея да издам ни звук, че да не си излагам доктора.
И тогава стана ясно, че има някакъв проблем. Тук е моментът да благодаря на д-р Жоро Пелев, без чиято светкавична намеса не ми се мисли какво щеше да стане.
Нямаше време да ми слагат епидурална упойка /а много исках да видя бебката как се ражда/, та ми биха пълна. Някак насън се чух да обяснявам на анестезиолога, че мен упойки ме хващат по - бавно и трябва да изчакат, а той се хили, каза само "Спокойно, спокойно, няма как да не те хване, ето ти маска да дишаш, не заради теб, заради бебето".
Е, не че ме болеше безумно, ама усещах, чувах ги и всички от екипа как си приказват, болезнено ровичкане в корема, но най - хубавото нещо, което долових в полуупоено състояние беше...РЕВ на бебе. МОЕТО бебе!
В 10.50 часа изплака дъщеря ми!!!
Оказа се, че имам аномалия в матката, наричат я "еднорога матка". При контракците матката не се е съкращавала равномерно, не е избутвала плода, а го е притискала напречно и ако не беше секциото по спешност, щеше да се стигне до руптура на матката.
Бързо след като ме зашиха ме откараха в стаята, после дойде и таткото - ни жив, ни умрял, почти на...н от кеф, че има дъщеря... Той я видя пръв! Поисках да ми я донесат и на мен и когато докоснах топлото и още влажно вързопче, светът спря да се върти. Всичко, за което съм мечтала някога се събираше в 3 кг. 49 см. и аз бях толкова щастлива...не мога да го опиша.
Престоят в болницата и до днес свързвам с едно - денонощното цедене на гърдите ми едва на втория ден след раждането ми бяха станали като тикви, а мляко имах още поне за пет бебета. Вдигах висока температура, бях на косъм от мастит...
Изписаха ни по живо, по здраво на 6-я ден.
Ами, това е, дългичко стана май. Само ще кажа още, че с този доктор и в тази болница се наемам да родя още поне едно бебе, ама първо щерката малко да отхвръкне.
|