Тука се получава един заплетен казус относно стационарният спътник. Ако според законите на Нютон стационарният спътник е ИОТ , то излиза че в КС на слънцето която е прикачена към слънцето а то пък може да се определи като ИОТ или като НОС в зависимост от това наблюдателя от каква система го наблюдава, стационарният спътник е НОТ. Значи изборът на отправно тяло определя ИОТ и НОТ , а не дали в тези системи се спазват или не законите на Нютон.
Няма никакво объркване.
Луната има неинерциално движение при всички варианти, независмо в коя система се разглежда.
Наблюдателят в случая не е важен, тука са важни силите които действат или не действат на дадено тяло, за да се определи дали тялото е инерциално или неинерциално.
Земята не би могла да пртежава никакъв спътник (в случая стационарен) ако отсъстваше гравитацията. Т.е стационарния спътник е резултат от гравитационото поле на Земята и въртенето на Земята . Ако нарочим Земята за неподвижна, това не значи че Земята се явява ИОС и съответно стационарния спътник също (защото е в относителен покой спрямо Земята ). Първо имаме гравтация, която прави всички обекти в гравитационото поле неинерциални. Второ имаме въртене на Земята което прави Земята неинерциална система и налага въвеждането на координатни сили при приемането на Земата за неподвижна. Когато приемаме Земята за неподвижна се получава следното :
Стационарния спътник е в относителен покой спрямо дадена точка на Земята. Имаме гравитация, но спътникът не пада към Земята, защо не пада ? Защото при това положение (при приетата за неподвижна Земята ) имаме две действащи сили които се уравновесяват. Едната сила е гравитационната по посока - центъра на Земята, а другата е координатна сила която действа в противоположната посока на гравитационната. Т.е върху Луната е приложена външна сила което я прави неинерциално тяло. Ако премахнем координатните сили ( които се появяват след нарочването на Земата за неподвижна ) Луната ще "падне" върху Земята.Но това е равносилно на Земята която не се върти и Луната която е в относителен покой спрямо дадена точка на Земята, и след като Земята не се върти и Луната няма да се движи по орбитата си и ще "падне" върху Земята.
Ако Земята не се въртеше, стационарен спътник не би бил възможен. Може да има спътник, то той няма как да бъде стационарен. И когато приемем такава невъртяща се Земя за ИОС, то скороста на движението на спътника по орбитата около такава невъртяща се Земя няма да се промени. И няма да има нужда от въвеждането на координатни сили , просто защото те няма да съществуват. Гравитацията си остава, Луната поради движението си и масата си уравновесява силата на гравитацията. Движението й е неправолинейно а значи ускорително, което я прави неинерциална.
От където и да "погледнеш" движението на Луната е неинерциално .
П.с. това което написах не съвсем отговаря на истината, но горе долу така стоят нещата. Редактирано от B0081 на 27.01.13 13:35.
|