Внимавай в картинката. Имаме хоризонтално движение, после дупка. Демек попадаме на задача: тяло хвърлено под ъгъл на хоризонта с определена скорост. В зависимост от височината контактува с повърхността под различен ъгъл, който допълнително определя крайната скорост след неизвестно като количество деформиране (което освен от вътрешните параметри за нееластично взаимодействие, зависи и от изброените неща по-горе). Задачата е напълно недефинирана до тук, с внасянето на кръпките с деформацията.
В задачата не е указано как се сменя височината, затова е възможен сценарии на плавно снижение, без нарушаване на контактът с повърхността. При което деформацията ще е хептен коренно различна. И този произвол идва от кръпката с деформацията. Което пък е съвсем излишна и усложнява закономерностите, които биха се наблюдавали без нея.
Да не говорим че при наличие на деформация самият процес на търкаляне се усложнява безумно, и уговорката че нямало триене се обезсмисля.
Изобщо подобни задачи се решават постепенно, усложненията се въвеждат на стъпки, за да се види всяко от тях с какво допринася само по себе си. А сега усложняваш и без конкретизация задачата става произволна.
Per warez ad scientiam
|