02.02.2010г.

Днес се запознах с човек, който ме накара да изпитам панически ужас и страх за собсвеното си психическо здраве. Това ми се случва за пръв път от както съм в Програмата и много ме изплаши. После същото чувство ме зарадва, защото прозрях, че започвам да изграждам някакъв механизъм за самозащита към обекти, които могат да ми навредят в процеса ми на възстановяване.
Този човек проповядваше добро, не беше от хората, които подсъзнателно или целенасочено ме подтикват към пиене или друга проява на болестта ми. Но неговата проповед беше така сериозно и осезателно обримчена от егоцентризъм и агресия, че аз дори още не толкова прогледнала, моментално забелязах разликата спрямо модела на мислене в АА. Той искаше на всяка цена да ме убеди, че силата е в мен, че не трябва да слушам другите, че воля се придобива и в никакъв случай аз не съм слаб човек, камоли болен. Твърдеше, че болестите си ги измисляме ние хората, за да се оправдаваме за слабостта си. Каза ми да оставя Бог настрана, Той нямал нищо общо с моето положение и Неговото желание било аз да се справя сама за да се науча на сила и воля.
Бях поразена от това, което чувам. Исках да избягам, да се скрия, да унищожа буквално източника на тази информация. За секунди страха ми се превърна в невероятно силна агресия, каквато скоро не бях изпитвала. Помислих си, че опитът, който съм натрупала в АА ще се изпари за секунди след тези отровни думи, които чувах. Вярата, която толкова грижливо отглеждах в зародиш, щеше да се пръсне на парчета пред струящото себелюбие на този човек. А той искаше да говори, да ме принуди да подам ръка за помощ. Бях отвратена! Нямаше капка смирение в думите му. И тогава дойде моментът на радост и блаженство у мен. Разбрах, че все пак, въпреки всичките болни мисли в главата ми, аз съм успяла да сложа начало на един оздравителен процес. Разбрах, че Бог, колкото и далечен от мен да ми се струваше, е все пак там, по-близо от преди за да мога да го чувам и да ме води. Разбрах колко ми е нужно спокойствието, което липсваше в този човек, защото аз съм различна от него – слаба и неспособна да контролирам болестта си.
За мен това беше поредният тест, на който Бог ме подложи! Този човек, дошъл от нищото за да ме разтрепери беше изпитанието, което трябваше да премина за да съм сигурна, че съм се предала пред болестта и няма и капка съмнение в това дали мога все пак да се поддам на егото си и мисълта от преди, че мога да си помогна и сама.
Благодаря на Господ, че ми помага да достигна до изводите, които са ми нужни.
Благодаря на АА, че ми помагат да се променя.
Благодаря на себе си за желанието за промяна.