И така...
На 30години съм алкохоличка.С мъж на 33-алкохолик.
Аз съм от добро семейство.Майка ми не пие и не пуши,баща ми пък е страстен пушач,но за сметка на това никога не е пил,ако не броим чашата шампанско на Нова година и задължителните чаши с червено вино за Великден или някой рожден ден.В родата ми няма алкохолици.Дядовците ми пиеха(само те),но и двамата умееха да носят,а освен това са се отдали на порока на стари години...
Аз пък пробвах на 15.Не ми хареса,но врътнах две чаши.Трябваше ми за да се отпусна и да влезна в ритъма на компанията.Отпусна ме и не че си спомням кой знае какво от същата вечер,но се сдобих с гадже.Бях вече момичето на момчето,което отдавна харесвах..."Помогна ми вонящата ракия" си казах.Реших,че алкохолът е мой помощник и реших всеки ден да дръпвам по чашка преди да се срещна с тайфата-ей така за отскок!Събирахме се и наред с цигарите се зареждахме с бутилки бира и водка.Пиехме,купонясвахме,а дойдеше ли време(имах вечерен час) поемах весела към къщи и налапвах по дъвка-две да се измириша.Всичко вървеше добре.Само където забелязах,че мога да пия колкото момчетата,а момичетата направо бледнееха пред мен...Слагах си ги в малкия джоб!Бях способна да изпия бутилка водка и да не ми личи.Но на другия ден не можех да стана от леглото,повръщах и пиех вода и студен чай.Заблуждавах майка ми,че е настинка,грип или нещо друго и тя ми вярваше(къде да предположи,че аз съм почнала да си пийвам?)...
За две-три години успях да си разваля успеха,два пъти ме изключваха от училище и всичко благодарение на моята компания!Интересуваха ни само дискотеките и купоните,а алкохолът беше задължителен.Като завършихме(имам сестра близначка) гимназия,семейството ни замина в Германия.Намерих си нови приятели.Започнах да работя като барманка.Беше забавно,но не си дадох сметка,че съм заобиколена от маркови питиета,които не знам защо,но исках да опитам.Всичките!Всеки ден пиех!Отивах на работа,хвърлях чантата и си наливах джин,с лимон и лед.Пиех едно на крак и леко,полеко влизах в ритъм.Работех и въобще не личеше,че както сипвам за клиентите така наливах и за себе си.Две години-две бутилки-всеки ден.Разбрах,че имам проблем.Реших,че трябва да спра.Почнах да забравям,сметките не излизаха,шефът се дразнеше,че освен заплата на месец съм му и 60 бутилки джин и 3 кила лимони...И в къщи ме надушиха-Чат пат се прибирах залитайки,бутилките в къщи(маркови алкохоли,които баща ми държеше за гости) бяха на изчезване...Пак казах КРАЙ!
Един ден не пих!Едвам издържах.Бях нервна,треперех и постоянно и без да искам посягах към бутилките.Беше трудно,но бях решила-издържах.На другия ден обаче си наваксах.Напих се!Изпуснах таблата върху клиенти,а когато шефът ми направи забележка го сиктирдосах най-демонстративно!Останах без работа...Семейството ми беше притеснено-знаеха,че пия много и всеки ден,но не знаеха защо.Опитаха се да ми говорят.Напразно-аз слушах приятелите си.И те пиеха.Правехме такива алкохолни маратони,че за тях се носеха легенди.Гордост беше да изредиш колко и какво си изпил!Баща ми ме върна обратно в България.Дойдох-мислех да си намеря работа и да продължа...Баща ми стегна апартамента,остави ми пари и замина.Аз почнах работа.Пак сервитьорка("а какво друго като не ме послуша и не следва нещо?с гимназия само сервитьорка и продавачка се става..."още чувам гласа на баща си...)Така се запознах с БЪДЕЩИЯ СИ МЪЖ.Беше клиент в заведението,в което работех.Добър,готин,забавен.Аз бях намалила пиенето и то много!В този период от около половин година пиех по чаша водка на седмица.Започнахме да излизаме-кръчми,дискотеки,барове...А там кафе не се пие.Нали трябва да се изпусне напрежението и да се веселим.И...АЛКОХОЛЪТ се върна при мен така неочаквано,както когато изчезна.Като бумеранг!Оженихме се(нужно ли е да казвам,че и на сватбата бяхме пияни-заляни?)...Редовно ходим и ни идват гости-вече 6 години.Забелязах,че всяка сутрин като изхвърлям боклука,в чувала има бутилки-я от водка,я уиски,я мастика...Мъжът ми си докара проблеми(работата му е доста отговорна,а той е ходил и пиян да я върши)и имаше неприятности с началника си.Мен ме натириха направо...За какво ли?Пийвах и псувах клиентите.Изпокарахме се с роднините,похарчихме всичко спестено,почнахме да се караме помежду си,да си посягаме,депресий,неприятности,проблеми....и изведнъж ми светна лампичката!АМИ ДА-ВСИЧКО ТРЪГВА ОТ ПЪРВАТА ЧАША АЛКОХОЛ!първо е тя,после втората,после бутилка,после скандал,после проблем,утре махмурлук,после депресия,обвинения,неприятност и пак-първата чаша и пак...отново всичко се повтаря...ОМАГЬОСАН ДЯВОЛСКИ КРЪГ!НО КАЗАХ СТОП.ИЗПЛУВАХМЕ НА ПОВЪРХНОСТТА!И НЯМА ДА СЕ ВЪРНЕМ НА ДЪНОТО.Не съм пила и капчица от два месеца.Мъжът ми от един(а ако знаете как пиеше той..).Животът ни се промени.Вълнуват ни други неща-ходим на кино,за риба,разхождаме се...Сядаме в някое кафе и си поръчваме...СЛАДОЛЕД!Ей така!И ВЕЧЕ СЕ СЪБУЖДАМЕ С УСМИВКА И ПЛАНОВЕ ЗА НОВИЯ ДЕН,А не с главоболие и по два аспирина!
засега спирам,че доста се поувлякох.Радвам се,че промених живота си,помогнах и на съпруга си и знам,че всеки може.СТИГА ДА ИСКА.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите