Здравейте! Казвам се Еми, на 38 г. и съм алкохолно зависима.

Започнах да пия от 17-годишна. В началото се събирахме с приятели в нас и пийвахме по малко. Родителите ми работеха до късно, така че теренът беше свободен. После заличавахме следите и никой не ме подозираше. По време на следването ми, особено в сесиите се събирахме да учиме някъде и пиенето вървеше с ученето. Все още имах мярка и нещата се свеждаха до единични случки на запой в някоя дискотека. Но тогава бързо се възстановявах. После се омъжих и с мъжа ми пиехме здраво. Покрай него и аз се пристрастих. Почнаха скандалите в къщи и побоищата. За да се спася от този Ад, намирах утеха в алкохола. Започнах да пия тайно от мъжа ми, защото вече пиех повече от него и една бутилка не ни стигаше. Запасявах се с резерви, които ги криех от него и се наливах тайно. По този начин, заобикаляйки семейните ни проблеми изтърпях няколко години психическия и физически тормоз от страна на съпруга ми. На края не издържах и го напуснах. Почувствах се като волна птичка, избягала от клетка. След развода се отпуснах и си пиех на воля – всеки божи ден. Живеехме с дъщеря ми при родителите ми. Те гледаха детето, а аз се забавлявах по кръчмите с приятели. После ми купиха апартамент и се пренесохме с дъщеря ми да си живееме отделно. Спрях да излизам с приятели и се наслаждавах на свободата си в къщи. Надувах музиката, приготвях си нещо и се напивах… Алкохолът стана моят пръв приятел. Той ми даваше сили, смелост, самочувствие, увереност, идеи, спокойствие - всичко от което се нуждаех.

Преди 3 години правих ремонт в нас. Вдигах тежко в нетрезво състояние и за беля си докарах дискова херния. Сковах се на легло и виех от болки денонощно. Никакви инжекции, болкоуспокояващи не ми действаха. Единствено бутилка водка вършеше работа за да мога да забравя и да заспя. Ефектът беше временен. След като се събуждах болките продължаваха и аз почвах водката. Бях се изключила от целия свят и се наливах непрекъснато. Въпреки непоносимите болки и влаченето ми, подпирайки се, с нечовешки усилия успявах да сляза с асансьора до магазина във входа за да се заредя с бутилки… След 6 месеца проходих отново. Стъпка по стъпка се връщах към живота. Като тръгнах на работа, лека полека започнах да се адаптирам към реалността. Бях се десоциализирала от продължителната ми самоизолация в компанията на алкохола. Осъзнавах, че трябва да намаля пиенето и да го сведа в нормалните граници. Започнах да правя опити за намаляване на количеството – неуспешни. Реших да пия през ден. С триста зора успявах, но на другия ден отново наваксвах.

След като опитах всички всевъзможни начини да пия като нормален човек и неуспях да го постигна, се убедих че трябва да спра да пия. Почнах да търся начини за разрешаване на проблема с моето пиене и така намерих клуба на пиячите в Дира (по онова време още нямаше клуб на алкохолно зависимите). Запознах се с двама души, които са успявали да спрат да пият за известно време и започнахме да си пишеме имейли. Не сме обсъждали АА. Тези имейли ме държаха 1 месец трезва. После си взех отпуска и отидохме с дъщеря ми на море. Още щом усетих морския въздух, почувствах непреодолимо желание за едно питие на плажа… Въобще не се замислих какво правя? Все едно не беше минал цял месец без алкохол. Най-спокойно се запътих към барчето с ясната мисъл в главата – джин с тоник! След първата глътка, усетих приятна топлина в цялото ми тяло. Толкова ми беше хубаво, че изпаднах в еуфория. Наслаждавах се на усещанията и се чувствах страхотно! После минахме с детето през магазина и си помислих, че не е зле да си купя някакъв алкохол да си имам в квартирата. Разбира се си казах, че ще си пия само по малко и само вечер. И така докато се чудех какъв избор да направя, взех, че си купих от всички видове концентрaти - в бутилки от 200 гр., които имаше в магазина – водка, джин, уиски, мента, мастика, ром и ракия, с презумцията да пия по 200 гр. вечер. Не ми се спомня какво направих. Първо пих джин с тоник. Така добре ми се отрази, че реших да си направя облак и смесих ментата с мастиката. Направо полетях в облаците, но не се спрях. Реших, че е време за дискотека и помъкнах детето с мен. Не помня как сме се прибрали.

Един ден, имаше мъртво вълнение. Приятелите ми си тръгнаха от плажа за да се разходят из курорта. Аз обаче се бях закотвила в барчето на брега, пиех си сутрешното кафе и отказах да тръгна с тях. После, купувайки на дъщеря ми сладолед, видях във фризера половинка джин – леденостуден и го взех заедно със сладоледа… Върнах се на плажа и си поръчах тоник. Тайно си правех коктейла под масата в заведението. След като приключих с джина, реших че е време да се охладя и влязох в бурното море… Дъщеря ми си сложи пояса и тръгна след мен. Спомням си силата на вълните, които ме блъскаха яростно и аз се кефих. Реших, че ще плувам и влязох навътре… Детето се беше уплашило, че вълните ще я обърнат и е искало да излезе на брега, но течението беше много силно и теглеше навътре… По едно време дойдоха спасители да ни вадят. Крещяха, караха ми се, а аз не проумявах какво става… Не помня как сме се прибрали в квартирата. Заспала съм… Вечерта се събудих с ужасно чувство. Детето ме гледаше уплашено, идеше ми да потъна в дън земя.
Ами, ако не бяха се появили тези спасители… Това късмет ли беше или знак от “Горе”?
Благодаря единствено на Бог, че ни е опазил живи и здрави.

След морската фиеста, реших че окончателно е дошъл моментът да се стегна и да се вразумя. До някъде успях да намаля пиенето през делничните дни, до толкова, че да мога да отида на работа. Друг е въпроса дали работех или отлагах работата за следващия ден. Нарочно работех незабелязано, да не би да ми проличи, че съм пила предишната вечер… Скатавах се при всеки възможен случай, да не говорим, че често заспивах в тоалетната за по 3 - 4 часа… В крайна сметка почти постигнах някакъв контрол, но през почивните дни и празниците отново си наваксвах. Така се стигна до последния ми седмичен запой – от Цветница до Великден 2006 година. Уплаших се. Този път минах всички граници. Изложих се пред хора, които не са ми толкова близки. Това не можеше повече да продължава така. Безсилна бях да се справя сама с проблема. Имах нужда от помощ. Но как и къде да я получа? Влязох в клуба на Dir.bg – Анонимни алкохолици (сега Алкохолно зависими) и започнах да пиша. Описвах всичко, което чувствах, споделях какво правя и получих нужната ми подкрепа. И чудото стана!

От 07.05.2006 година спрях да пия и започнах да работя по Програмата на АА, влагайки от себе си всичко, на което съм способна.
До ден днешен капка алкохол не съм близвала и в живота ми настъпи коренна промяна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите