|
----- Original post -----
Здравейте,
случайно влязох в тоя клуб тази вечер за първи път, иначе в дира съм редовно от 2001 година.
На 46 години съм, започнах да пия сигурно от 2-3 годишна, на село при баба и дядо един от първите ми спомени е как не искам да седна на масата да обядвам, докато дядо ми не наточи малко винце. После в ученическите години редовно пиех вино след училище, а после лягах да поспя, преди да започна да си уча уроците.
На 14-15 започнаха и първите напивания по купони, после студентка, една нещастна любов и давене на сълзите с коняк Плиска мисля, че беше, по 3,80 лв.
И т.н. Омъжих се, родих, после започнаха семейните проблеми (бях поспряла да пия), заради проблемите отново почнах. Реших да се разделя със съпруга си, обаче имах достатъчно акъл да оставя детето си при него, защото нямах много вяра в себе си по онова време.
Оставайки сама, започнах много здраво да пия, сутрин със ставането палех цигара и посягах към чашката.
В един момент реших да се откажа, отказвах се дълги години, взимах решение и не го спазвах, опитвах да се задържа в непиенето, обаче нищо не се получаваше. Имах много провали в отказването.
В един момент прочетох една източна техника, по друг повод беше, принципа на махалото. Когато махалото е тръгнало към едната крайност, да не се опитваме да го върнем обратно, а вместо това да го натегнем до края; когато махалото стигне края си, само ще започне да се връща и тогава да го центрираме по средата и така да избегнем крайностите.
Реших да я опитам, първо защото нищо не ми костваше, точно наопаки, щях да пия още повече.
Успоредно с това четях много езотерична и психологическа литература - през цялото време, когато не бях пияна.
Един ден си спомням, преди обяд прочетох за някакво събитие, което щеше да се случи вечерта и на което много ми се ходеше. Реших да не пия, за да мога да отида. Едновременно с това ръката ми сама посягаше към чашата с водка. Налях си и изпитах огромна досада от това пиене, което, знаех твърдо, ще ми провали вечерния купон.
Беше ми писнало наистина, да изпускам редките хубави мигове заради пиене. И това може би беше началото на края на алкохола.
Продължих да пия още месеци наред де, не си отказвах нищо, само гледах да си взимам пиене, когато съм относително трезва, че да не се излагам много. И наблюдавах до мен винаги да има достатъчно пиене и цигари.
Натягах махалото.
Един ден станах и посегнах към бутилката, после станах и я излях в мивката. Наистина ми беше дошло до гуша, писнало ми беше да пия, байгън ми беше станало.
Оттогава не съм пила дори капка бира. На 22 юни тази година ще станат 9 години. А съм пила близо 34 май като правя сметка.
По онова време имаше все още безплатен център за алкохолици и наркомани, на Стамболийски и Одрин.
Отидох доброволно и се записах, не ми обръщаха много внимание, на фона на факта, че там водеха насила и на легла наркоманчета, аз си ходех сам сама и трезва при това, не им беше до мен.
Но все пак проведохме няколко срещи с един доктор. Той ми даде малко ценни съвета, да се науча да се радвам на малките неща, чаша кафе, сладолед. Е, почнах да се радвам на цигара с кафе...та досега.
Природата не търпи празно пространство. За да не пия, просто трябваше да си намеря удоволствия. И понеже съм склонна към привикване, аз си намерих друго удоволствие, към което станах адиктед. Интернета.
Не знам, струва ми се, че не е важен само алкохола, важно е и усещането да си адиктед към нещо, има хора, които имат нужда от вкопчване, като бебето в играчка. За да не реве, незабавно пъхаш нова играчка, на мястото на старата. По-безопасна уж.
Продължавам обаче да не си отказвам нищо. Най-сигурният начин да прилепнеш към нещо е да си го откажеш. Отхвърлянето си мисля създава най-големият проблем при отказването на алкохола.
Естествено моят начин на махалото е опасен и сигурно имах късмет и подкрепа свише, като го направих, обаче пък работи. Поне при мен. Иначе всичко ми върви на принципа на забранения плод-най-сладък.
Може би опита да откажа алкохола водеше до потайни мисли как се лишавам от един порок, аз го замених с друг, по-малко вреден.
Първата една година избягвах да ходя на кръчмии да гледам как пият другите. После спря да ми прави впечатление. Сега с удоволствие душа чашите с някоя хубава напитка-уиски или вино. мммм
Но само мириша.
----- End of original post -----
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!
|
Re: анонимна: 14.05.2007 [re: Moan]
(Quantum satis!)
