Моята история е следната...

Напих се за първи път в 7ми клас. Преди това съм близвал вино, когато веднъж баба ми даде малко, понеже съм бил слабичък, та да ми се бил възбудил апетита. И така, в 7ми клас веднъж пих вино с още двама съученика. Пресушихме бутилката, но не се напихме кой знае колко.

После, за завършването на 7ми клас имаше купон на випуска. Някой донесе водка, и аз изпих сигурно към 300-400 грама. Мислех се за всемогъщ, че мога всичко! Натрясках се до ступор... Бях седнал в една бетонна саксия в двора на училището и не обръщах внимание на никого. Будех отвращение у хората. По едно време всички се разотидоха и трябваше да се прибирам. Повръщах в автобуса, после и в тролея. На спирката, на която трябваше да слезна, загубих равновесие по стълбите на тролея и се овъргалях по тротоара. Криво-ляво стигнах до блока, където ме видя един приятел, който ме изгледа с присмех. Бях се превърнал в посмешище. Вкъщи повръщах още в тоалетната, и най-накрая заспах.

Повече не видях бившите си съученици, а приятелчето се изнесе с родителите си да живеят другаде.

Вече бях гимназист, а средата и съучениците се промениха. Почнах да пия като смок на рожденните дни. На собствените си съм избягвал, защото все пак съм домакин, но като гостенин съм се напивал до ступор много пъти. С течение на времето започнах да пия така, че да не повръщам, тоест избягвах пиенето на екс и се опитвах да проточа пиячката върху по-голям интервал от време. Пак се напивах, и пак имах махмурлук, но поне не драйфах.

Обаче постепенно се появиха биричките в междучасията и след училище. В компанията се считаше за мъжкарско да разбираш от бира. Веднъж даже си внесохме по една бутилка в час, скрихме ги в ръкавите на якетата си, и със серия от снадени сламки си пиехме в час. Беше въпрос на това, да нарушим практиката. Имаше един учител, за който се говореше че си носи водка с кола... Откъде на къде той ще си носи, пък ние да не можем?! Ей така си мислех тогава.

С един съученик се напивахме редовно. У тях, на палатки, на купони, в училище... Веднъж си тръгнах от тях пиян-залян, и ме нападнаха цигани да ме ограбят, та ми насиниха окото. Друг път, пак след пиячка у този съученик, заспах в рейса и се наложи шофьорът да ме буди с шамарчета на последната спирка. Трети път се насвятках, и изгубих доста пари на хазарт.

На един купон се напих като казак. Цяла бутилка вино, ракии, не помня точно какво и колко съм изпил... На сутринта, докато се прибирахме с гаджето на един съученик (аз я харесвах), в маршрутката се държах арогантно с пътуващите. Завалях приказките, а тях никой не искаше да слуша. Хората се възмущаваха и ми направиха забележка.

Повече не видях това момиче. Видях я само няколко пъти по случайност.

След това наближи абитуриентството, и трябваше да се учи за кандидат-студентски изпити. Бях свикнал да си пия биричка със съученици между часовете, че и след това, но вече нямаше с кой -- всички си тръгваха след училище и вече никой не пиеше. Спрях да пия и се захванах да наваксвам пропуски в образованието.

Обаче не ме приеха никъде.

И изведнъж останах самотен. Нямаше я вече старата дружба с приятелите -- с един се скарахме, с друг се сбихме, а останалите ме изоставиха като пропаднал. И гадже нямах в гимназията, така че си бях абсолютно сам. Е, не абсолютно, но така се чувствах.

И тогава започнах да пия сам.

Сутрин, след като другите отидат на работа, си пийвах по малко. После на обяд. След това следобед. По малко, за да не ми личи после. Имаше алкохол вкъщи, та не ми се е налагало да го купувам. Беше една картонена кутия с 3л вино. Сутрин около 100гр, на обяд още 100, привечер по още малко. След седмица вече кутията бе пресушена. В един момент си помислих, че ставам алкохолик. Че не живея за да пия, а че пия за да живея. Като пийнех малко и натрапливите мисли от типа "какво да правя с живота си?" изчезваха. А пък аз нямах отговор на тези мисли, и си мислех че е по-добре да няма въпрос, отколкото да не мога да отговоря.

Тогава за първи път почувствах, че ставам зависим от алкохола. Аз и преди зависех от алкохола... Преди купоните се напивах за да туширам притесненията при запознанство с нови хора, за да стане по-весело, и разни такива причини. Сега обаче пиех, защото ми идваше отвътре. Пиех алкохола така, както пия кафе или пуша цигари. Вече не ми се пиеше само по купони или с приятели, вече ми се пиеше от сутринта.

Уплаших се и спрях.

Мина време, появиха се нови приятели. Ходехме по дискотеки, "да сваляме мацки". И пак повърнах веднъж, въпреки че вече бях опитен пияч, и би трябвало да знам докъде ми е лимита.

Напих се и на завършването на братовчедка ми.

Чушам, сега хората твърдят, че ако се пие по малко било полезно. Та и аз, чат-пат вечерно време с баща ми си казваме по едно "Наздраве!", но си сипвам само колкото да си близна. Той, все твърди, че не се напива, но според мен прекалява. Сипва си бира, но разрежда и по малко ракия. Ако беше само по една бира на вечер, ОК, обаче той и ракийка си сипва. Взел е да става един такъв, червендалест. Като пие малко, и почва да се държи едно такова лигаво, сякаш малко други проблеми си имаме на главата.

Сега алкохол не отказвам, но не прекалявам и не пия всеки ден (като баща ми). Я пийна веднъж седмично, я не. Пия чат-пат по някоя бира с един приятел, и толкова.

Редактирано от heptagram на 19.09.14 17:37.