|
Здравейте на всички.Както ме убедиха всички съфорумници ще разкажа и аз своята не дотам интересна история.....Която започва с ....емми незнам от къде да заппочна...Ще започна с малка предистория:
МАйка ми се е развела с биологичния ми баща още,когато съм била бебе.Когато бях на 5-6 годинки, тя реши да заминем за Либия и там да работи като мед.сестра за да припечели нещо повече( това е някъде малко след нач.на прехода...може би 1991г. не помня точно) Заминахме за Либия,пристигнахме успешно и се установихме в една къща, която всъщност се оказа малък блок.Живеехме в огромен апаратмент заедно с 3 студентки. 1 полякиня с детето й и ние.Тука сега има -дъра бъра 2 чадъра ......ужасното нещо което се случи там и което мисля е причината за проблемите на майка ми по-късно е, че ме откраднаха от нея, а нея самата я затвориха в лудница, живеех сама и пиех солена вода , зьащото там сладката, питейна вода е безумно скъпа,въртях се около полякинята и сина й и така докато не дойде да ни "спаси" дядо (знам , че ще има хора които ще помислят тази част от историята ми за измилсица...но е факт..пък и това няма значение) Незнам как дядо ми е разбрал какво става с нас там,но дойде и ни прибра в България (което не се е оказало така лесно както звучи).И така вече в родния дом всичко уж по- старо му само дето майка ми беше вече с психично разтройство (по мое мнение сега, тогава само знаех че нещо не й е наред).Тя не пожела да се лекува и междувременно мъжът който ни беше съсед (и много близък приятел) Ники се ожени за нея и може би година по- късно се роди сестра ми . И така неусетно някак си (не помня как) тя се възстанови сама, защото отказа лечение и всичко наистина тръгна по старо му.Страхотни години , страхотен живот......докато не дойде 13 тата или 14тата ми годишнина, забелязах пиенето на майка ми, малко по-късно зпочнаха зверски скандали м/у майка ми и Ники,после побоища в които се опитвах да бъда рефер, но единственото което направих беше да започвам да мразя майка си... И така вечер след вечер- пиене,скандал , бой , крещене и псуване по стълбищаата,гонеше баща ми от дома ни, сестра ми реве аз крещя и аз( като че ще направя нещо...) и така докато аз не се влюбиххх!!!Влюбих се но само така съм си мислела, но реших че това е момчето на живота ми, и немислех за нищо друго!Спрях да ходя на училище-тотално!!!!Тя естествено ми забраняваше на 14 години да преспивам някъде другаде, камо ли да ходя за 2-3 дни на язовир с приятели....но аз като доста инато дете и , вече с наличните проблеми, с нетърпимосстта към обстановката в къщи исках просто да избягам от там...и така и правех.Тя ми казваше че няма да ходя никъде,аз пък казвах че не може да ме спре и си събирах парцалките и излизах,...после се прибирах по търлъци, а тя вече почерпена ме чакаше и се започваше всичко на ново.Но поне вече аз бях мишената, а не Ники....Много тежък период, накрая вече всичко беше толкова ужасно че( междувременно вече се бях раздела с момчето и много страдах ,ревях като ккрава,много нещастна бях тя започна сама да ме гони от вкъщи и понеже аз уж се доказавах като много силна, скитах по цели нощи по улиците, спях по дворовете( но винаги близо до вкъщи)и чаках да си легне да се загасят лампите , за да мога да почукам на сестра ми да ми отвори и поне 5 минути да поспя на топло и да си почина... и така година, след година...Няма нужда да описвам как сме си прекарвали святите семейни празници като Бъдни вечер или Коледа..да не говорим за Нова Година....И така започна да пие много и по много . Толкова се напиваше , че нямаше как да се придвижи да си легне, едвам съм я завлачвала до спалнята...По-често обаче я избиваше на агресия и като пубертет и аз имах доста енергия...и и отвърщах със същото...бой скубане, псуване, ритане и така докато се омаломощим.Един ден в яростта си така се сбихме , че я бутнах или я изритах(пак не помня...) така че тя залитна , падна и си удари главата отзад в ъгъла на секцията..стана и пак запоочна да ме гони от вкъщи и да ме псува...тамън и аз да си отворя устата да крещя и гледам как отсрани й се стича една вадичка кръв!!!!!!!!!!!!!ЗАМРЪЗНАХ ПРЕБЛЕДНЯХ И НЕЗНАМ КАКВО ОЩЕ СТАНА С МЕН.... и й казах че си е сцепила главата и да дойде да й промия раната , а тя още по - ожесточено започна да ме напада и пак ме изгони от вкъщи.Излезнах , едвам ходех ,цялата треперех.....ОХХ....И така до 17ия ми рожден ден се запознах с настоящия ми съпруг...естестено той беше най-лошия, изполвач,искал да ми окраде имотите и такива работи.....скандалите и побоищата продължаваха...на 18г. направих аборт....това беше чуден повод да си ппие без притеснение..след 7 месеца забременях пак и вече нямаше да махам бебето,щяхме да се женим!ЩАстие!!!Но преди да се оженим , казвам си сега съм бременна няма да е такава зла към мене ще ме щади ,всичко ще се оправи покрай малкото създание...ъ дръжки от чушки..къде ти ...бременна ме е изкрвала извън кожата ми...айде пак по улиците( добре че много повърщах та поне не пушех)и все така докато не се омъжих на 19г. бременна в 5ия месец. И "щстливата" младоженка и неяния любим отиват да живеят в една къща дето е адски студ,скъп наем ,ужааасссс.Едвам издържах да попремине зимата ,защото няма пари, едно кафе неможех да излезна ди изпия и все в тая загубена къща и накрая се решихме да отидем при майка ми (като тя уж беше много въодушевена от отва решение,уж много радостна...) и там да дочакам раждането...така и стана..преместихме се и се започна.....но вече се щадях и се затваряхме в стаята и се опитвах да не чувам да не виждам и да не говря икамо ли скандали да вддигам и така минаваше всеки ден докато на 13- април не влезнах в болницата и не родих едно огромно 3.600 бебе за скромните ми 1.55м. Стоях 1 седмица в болницата и нямах търпение да се прибера в къщи макар да знаех че пак трябва да стискам зъби !!!!Всичко продължи седмица след изписването ни от болницата,....Тя се напи и започна да ми налита и аз като доста емоционален ,импулсивен и агресивен човек също и се нахвърлих!!!Да е жив и здрав мъжа ми който ако беше някой друг на негово място да я беше ступал...но той едва ни разтърва и уж ни поуспокои но тя вече беше казала присъдата: ВЪН ОТ ДОМА МИ!!! И така с бебе на ръце заедно с мъжа ми и с непреклонната ми гордост, както и багажа в найлонови пликчета :) в 11:30 през ноща се оказахме на улицата.....е минах през доста перипетии но сега живеем самостоятелно и 3 год. по- късно искам да си простим и да й помогна...или на себе си да помогна незнам!!!!
За това мили ми трезвеници споделяйте, за да мога да се уча и аз от вас, за да мога да я разбера по-добре, за да мога да превъзмогна "непростимото", за да мога да простя, за да мога да живея и дишам спокойно и за да мога да имам семейство в пълен комплект(дай боже)
е ...това беше....мисля че ако го бях разказала щеше да е по - цветно и детайлно но съм на работа и си губя мислите.....Обичайте семействата си и се радвайте на момента , целувам ви и дано успея да изкореня този гняв и ненанвист от мен.
|
Re: Преживяно: разкажете тук своята история! [re: Moan]
