Здравейте!
Казвам се Бисер и съм алкохолик.И за първи път пиша във форум.
Историята ми е толкова тривиална,че се чудя как да я опиша.
На 40 години съм.Семеен,с деца.И спасен брак.
Пия от около 20 години.В началото-нормално,естествено.Генетично съм предразположен-не се сещам за мъж сред най-близките си роднини,който да не е алкохолик.Единият ми дядо полудя,другият почина от цироза;баща ми е влязъл в клиника за първи път през 1981г.вуйчо си не съм виждал трезвен от малък,просто защото тогава не съм разбирал,че е пиян...
През последните години нещата закономерно вървяха към катастрофа.Жена ми отчаяно се опитваше да спаси всичко.Успя да ме убеди да потърся медицинска помощ-волята ми се оказа прекалено слаба,въпреки че отчасти осъзнавах проблема си.Влязох по желание в клиника за 5 дни,изчистиха ме и започнах медикаментозна терапия-с дисулфирам.Тя продължи стотина дни.Чувствах се зле,отслабнах много,но надеждата все още ме крепеше.Към края бях започнал да си опитвам по малко алкохол.Веднъж изпих цяла бира и разбрах какво означава несъвместимост.Логично поисках да спра хапчетата-твърдях,че съм на друго ниво,че съм се излекувал.Не зная доколко съм си вярвал.Следваше прекрасен период-"Мечтата на алкохолика",контролирано пиене.По-късно ще осъзная зле прикритото недоверие на съпругата ми-тя е била подготвена предварително за ходовете ми благодарение на контактите си В Ал-Анон.След няколко месеца положението отиваше към изходната точка.Колкото и да се пазех и криех,бе въпрос на време...
И тогава Първа Стъпка сама ме направи!Въпреки "войнстващия"атеизъм и "убедения" агностицизъм.Упованията ми в собствения разум отидоха по дяволите...Където им е мястото.
Беше на 27.02.по обяд.Вечерта,когато изтрезнявах,жена ми ме попита:"Добре де,не виждаш ли,че си безсилен?"Гледах я и се питах защо ми задава отговори?Не беше ли това очевидно?А само допреди ден,година или пет,щях да започна да споря разпалено.
На другия ден запалих свещ за първи път не от куртоазия.
Вече бях посещавал он-лайн няколко десетки сбирки на АА.И докато обмислях как да формулирам молбата си за помощ,"случайно" звънна бъдещият ми спонсор.
Започнахме работа.
Следващите дни и месеци бяха просто изумителни!
Изтрезнявах постепенно и откривах нов свят.Истинският.
И досега не мога да си обясня как се случи.
Хубавото е,че вече мога да не се и питам.
Вземах си сбогом с атеизма постепенно.
Близките ми са окрилени.И вече далеч по-спокойни,защото усещат вътрешната ми убеденост,трайността на процеса.Те,разбира се,са изстрадали много.
Не мога да не съжалявам обаче,че осъзнах истината и започнах борбата толкова късно.
Напоследък у мен се проявява тлеещият бунт на себеволието.Не следвам напътствията на спонсора в конкретното им изражение.Не искам и не мога се преливат.Търся...баланс.
Искам да не се чувствам длъжен да си повтарям че съм инвалид заради алкохолизма си,когато забравям за него и се чувствам нормално.
По-кратко не мога.
Осъзнавам риска да се превърна в бъдещ кандидат-трезвеник.
Дали отпадам от Програмата поради непригодност?...
Отдавна не броя дните.Приемам го за процес.Стремя се към духовно израстване.
Семейството ми е щастливо.В сравнение с миналото.Не се справям с живота,но иначе щеше да бъде много по-зле.
Колкото и глупаво да звучи-изпитвам вътрешна убеденост,че няма да се върна към алкохолния кошмар.
Сега не осъзнавам значението на факта,че страхът от това е основният ми съюзник.
Благодарен съм.
Уповавам се.
Желая ви всичко най-нормално!