Разбира се, че приемането на такива хипотези не е свързано с оцеляването. И разбира се, че приемането на грешни хипотези в повечето случаи е фатално.

Това, което имах предвид е, че човешкият мозък счита такъв подход за адекватен поради фактът, че подобен подход е адекватен при стремежът към оцеляване. Когато така или иначе може да не оцелееш, ако не приемеш някаква хипотеза, а нямаш нужната информация, то приемането на каква да е хипотеза е по-добро от неприемането на никаква.

Ясно е, че този метод е абсолютно неприложим в науката, просто се опитвам да си обясня защо той изглежда приемлив за някои хора. Аз мисля, че мнозина от пишещите тук си дават ясна сметка, когато не разбират нещо, но вместо да се опитат да го разберат наистина, те понякога го заместват с някаква уродлива представа, сглобена от разни разнородни парчетии.

Ти мислиш ли, че кукумил, например, наистина не разбира какво му обясняваш? Аз мисля, че чак такива идиоти няма - той разбира, но поради факта, че е "оцелял" - разбирай, че някой го оставя да си пише на воля, той приема, че неговите "хипотези" са в някаква степен достатъчни за оцялването му в този преносен смисъл.

Днес нещо не ми е ден да се изразявам, но надявам се да обясних какво горе-долу мисля. Иначе за ролята на някаква активност като компенсаторен механизъм съм съгласен, просто се опитвам да си обясня какво кара един човек да приема за верни съвсем очевидно неверни, или най-малкото спорни, неща.