Не ме разбра - възможности има. Възможно е дори някоя от неопровержимите теории да се окаже вярна в крайна сметка, а научния подход към природата да се окаже нелеп. Но няма смисъл да се полагат каквито и да е усилия по посока на неопровержимите теории, просто защото там рядко има какво да се добави.

При науката е друго - там се полагат систематични усилия да се натрупат познания, които обективно да отразявят нашите наблюдение. Като казвам "обективно", то нямам предвид непременно "абсолютно вярно", а просто знания, които отразяват деиствителността такава, каквато ние я познаваме към даден момент. А количествените оценки са обективни в същността си - всеки (теоретично) може да вземе всяка една физическа постановка и да направи каквито пожелае опити с цел да потвърди или опровергае всяка една теория.

В този смисъл хипотезите са много хубаво нещо, но хипотезата по самата си същност е само една малка част от научния метод, при това крайно недостатъчна. За да бъде една хипотеза въобще приета за част от научно усилие, то тези, които са предложили хипотезата, би следвало да предложат и поне един сравнително достъпен метод за нейното потвърждение или опровержение.

И дори това не е и половината от пътя до научна теория - най-голяма стойност сякаш има предсказващата сила на една хипотеза. Известните ни вече факти понякога могат да бъдат обяснени с произволни по сложност доказуеми предположениея, но ако се посочи и един факт, който не подлежи на обяснение и проверка по никоя друга съществуваща теория, то тогава вече има и голям шанс хипотезата да се превърне в научна теория.

С това не отричам ни най-малко ролята на фантазията в науката - абстрактното мислене и различния поглед често са това, което е движило прогреса. Но далеч не са достатъчни, до степен, че всъщност не са и абсолютно необходими. Една научна теория може да бъде развита чрез упорита и системна работа, докато и най-доброто хрумване не би имало стойност без научния метод.

Надявам се, че ме разбираш - аз утре мога да изрека нещо абсолютно неразбираемо за никой, а то след хиляда години да се окаже, че това е истината за всичко - въпросът е, че фактът, че аз съм изказал една неразбираема истина няма да е допринесъл по никакъв начин за откриването и - и да съм го казал и да не съм го казал, и да съм познал и да не съм - все е било тая.