"Величината големина на поток е дефинирана чрез обективната скорост v. Тази дефиниция е валидна за всяка стойност на v. Това е дефинирано и е обективен факт именно и за скорости на зарядите които са съизмерими със скоростта на фронта на проникване на полето им във вакуум, c. "
Тази дефиниция е валидна за всяка валидна стойност на v. Съизмерими скорости с с, няма проблем. Но v>=c не са валидни стойности. Сети се защо.
"Ти интерпретираш, че векторът на тока е пропорционален на скоростта на заряд, и още един път на функция от скоростта му. Твоята интерпретация невярна за всяка стойност на v<>0. "
Тц. Не ми приписвай собствените си мисли. Използвам, че векторът на тока е пропорционален единствено на плътността на заряда и на скоростта. Такава е дефиницията. И тя е вярна за всяка валидна стойност на скоростта v.
"Второ, ти интерпретираш, че I= dQ/dt не е дефинирано за сечение (както е дефинирано), а - според теб - за ненулева дължина от траекторията на потока. Елементарни знания нямаш за електрическите релации. Те, драги, включват закъснението на вектора на тока спрямо градиента или ротация на градиента на потенциала. Релациите в електро-динамиката са релативистки, а не са механични, драги. "
Дрън дрън драги. Явно не си запознат с материята, в която се опитваш да се оплиташ.
Токът има следната дефиниция:
където
е линейната плътност на заряда, която ползвам. Няма сечения, закъснения, ротации, потенциали и други тинтири минтири. Просто е, има го във всеки читав учебник. Сеченията са произволни, закъсненията и ротациите са от друг филм, който в момента не гледаме.
"Затова няма никакъв начин като се приложи "релативискта" лоренцова трансформация да се добие валидна релация, освен когато се случва направената операция да се съкращава и да довежда до тафтологичен резултат - повтарящ началната релация."
Както виждаш, има начин Но виждам, че продължаваш да има неща, които не са ти ясни. Питай, не се стеснявай, за това е форума.
Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!
|