И аз щях да ти отговоря с това, че I = dQ/dt, и не зависи от размера на сечението в пространството. Плътността на тока J = dI/dx = d(v.n.q)/dx не формулира еднозначно плътност на заряда, а формулира поне един градиент в двата компонента на тока: dQ/dx и/или dv/dx.

Очевидно е, че и двамата говорите за скъсяване на пространство. Откъде накъде следва, че плътността на заряд в сплесканото пространство има друга дефиниция за плътност от дефиницията й? - риторичен въпрос.

Още едно нещо се чудя:

След като ти конкретно не даваш да се пише срещу това, че полевата форма (електрическата сила) била квантувана на порции от елементарна сила, то конкретно ти не формулираш дискретността на явлението "заряд" като n.q, а - боравиш с "плътност"!?

Това последното очевидно не е толкова фундаментално за науката (чиито формули цитираш), че да оправдае твоето поведение към хора, споменаващи спектър, фаза, честотно отместване - по отношение на разпределени, периодични форми, при електрически явления, различни от частното явление външен фото-ефект в диелектрици.

Конретно например - относителност на явлението отражение при ефект на Комптън - Да не се издума, че зависимостта на ъгъла на отражение е от разпределението на фазата, фазово изкривяване на фронт, водещо до промяна в честотата заради неотменимата дефиниция f = d(phy)/dt.

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!