Re: Дарбите и плодовете на Светия Дух / Религия и мистика / Православие

Здравейте Любезни Ми Prokimen,
Ще Ви нахвърлям няколко реплики без да затъвам в прецизни богословски разсъждения.

Кога един човек може да се подвизава като Християнин?

Когато бъде изпълнен със Светия Дух, Който му дава сили за християнски живот и му дава специални способности да служи на другите, дарбите на Светия Дух. Това са два различни типове действия на Светия Дух на принципно ниво. Затова са описани на две различни места в Новия Завет. За духовния живот е Йоан 14:15-26 и някои пасажи до 16:13. За дарбите е 1Кор. 12 глава. Действията на първото са насочени към твоето лично израстване, макар че косвено влияят и върху другите с положителния пример на личното израстване, докато действията на второто са насочени към другите, за тяхното съграждане в Христа. Да, те действат и върху притежателя им, но основното им действие е насочено към другите.

Класическият пример за това са Апостолите Христови.
Покаяние от Вяра, но благодатно Покаяние от Вяра, като дар от Бога, съпътствано със свободен отклик на човешката воля.

Покайно Кръщение във вода като външен публичен израз на Покаянието от Вяра.

Обрязването е от Вяра, а не Вярата е от Обрязване.
Кръщението е от Вяра, а не Вярата е от Кръщение.

Много хора се самозаблуждават като си мислят, че щом имат Обрязване или Кръщение, то те непременно са минали и през Покаянието от Вяра!

Първо следствие на Покаянието от Вяра е Новорождението, ставането на съпричастен на Божественото естество. Много преди Разпятие Христово Апостолите Му чуха думите:
Лука 10:20
Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

Написани – минало свършено време. Апостолите бяха минали през Покайно Кръщение от Вяра и бяха тръгнали след Христос като Негови ученици.

Но това Божествено естество става действено единствено и само чрез действието на Светия Дух чрез него.

Преди Възнесение Исус „духна” (вдъхна) на учениците си Светия Дух.
Йоан 20:22
И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.

„Приемете” си е действие на момента, а не десет дена по-късно на Петдесятница.

Писано е:
Йоан 14:26
А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.

В Лука преди Възнесение Христово се казва:
Лука 24:45
Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.

А Писанията са писани от пророци, на които откровенията са давани от Светия Дух, Христовия Дух. Аргументирам твърдението си, че Апостолите получават Светия Дух за Християнски живот преди Възнесение, което е преди Петдесятница. Умовете им не биха били отворени за разбиране на Христовите думи, казани чрез стародавните пророци, ако в тях не е Светият Дух.

„отвори” си е също действие на момента.

На Петдесятница Апостолите получават Обличането със сила за служение, когато Вселената официално е кръстена (потопена) в Светия Дух, защото започва Неговото официално служение над всички народи, според думите на Пророк Йоил.

Грешката на Петдесятниците е, че те уеднаквяват тези два различни типа изпълвания със Светия Дух.

Вижда се, че изпълването на Апостолите със Светия Дух за християнски живот е преди Възнесение, а изпълването им със Светия Дух за служение е на Петдесятница.

Всеки един християнин, когото Божията благодат е довела до Покаяние от Вяра, задължително получава Новорождението и изпълването със Светия Дух за Християнски живот. Това се познава по радикално промененящия се характер и по произвеждането на плодовете на Светия Дух в него.

Молитвата не е Бог да ни даде плодовете на Духа, защото Той вече ни е дал всичко потребно за благочестието, което ще ги произведе, колкото да ни покаже слабите страни в нашия характер, които не сме способни да видим сами, за да поревнуваме благодатна промяна.
Псалми 139 глава (РИ)
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.

Давид се е намерил, че стои добре пред Господа, но понеже знае за измамливостта на своето сърце и по тази причина не му се доверява, а моли Господа за Неговата преценка за сърдечното му състояние.

И когато молитвено помолим Бога да ни води по вечния път, то е сигурно, че ще ни води така, че да Му принесем плодовете на Светия Дух, Който милостиво ни е дал.

И тук някои падания и ставания, и ревностни молитви за плодоносност или очистване служат не за друго, а да ни смиряват и да не ни дават да забравяме, че всеки съвършен дар слиза от Отца във висините.

Само ще отбележа, че изпълванията със Светия Дух са много и са различни. Има еднократни опитности, които са свързани с изпълването със Светия Дух за живот или служение на принципно ниво, като първоначална опитност. Но има и други, последващи първите, които са многократни.

Духовно опитният човек прави тези разлики, когато нещата опират до него. Усещат се и особени разлики, дори когата нещата се правят от други. Има разлика в изпълването на Петър пред Синедриона и това на Павел пред Сергий Павел, когато ослепява Елима магесника (Деяния 13 глава).

Няколко мои любими пасажи:
1 Коринтяни 4:19
Но, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели.

Изпитването на „силата на думите” в човека отсреща е благодатно действие на Светия Дух. По принцип всеки истински Християнин може да познае гласа на своя Господ, но някои са особено чувствителни за „усещане и на силата” при говорене в човека отсреща. Важи и при четене на богословска литература. Това го давам за пример, защото някои неща, които са в обикновения християнски живот, в благодатно усилената си версия вече стават част от дарбите на Светия Дух за служение от по-особен вид.

Още един интересен пасаж за потвърждение на горното твърдение:
Йоан 10 глава
4 Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му.
5 А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите.

Няма да давам специално свидетелство за това, как обикновен и необразован във вярата човек, при съблазняване с лъжеучение е отговорил, че макар да не може да каже защо предлаганото не е така, но е дълбоко уверен в себе си, че това не е гласът на неговия Господ.

Истинското проповядване на благословен от Бога проповедник винаги е с:
1 Коринтяни 2:4
И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила;

Класическият случай е когато и проповедника има усещането за силата на Светия Дух в себе си при говоренето, а и аудиторията усеща тази сила, като допълнително потвърждение от Светия Дух за истинността на казаното.

1 Коринтяни 14:37
Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.

Този пасаж обобщава казаното в горните два пасажа от 1 Кор. Пророческият дар или поне добрият духовен ръст винаги дават чувствителност за ИСТИННОСТТА и БОГОВДЪХНОВЕНОСТТА на думите в устата на човека отсреща.

Тези неща не се учат в „школьное богословие”, а от Светия Дух в практическия християнски живот, ако действително се подвизаваш във вярата. И не са само за Първи Век, а за цялата история на Християнството, докато дойде отново Христос.

Вярно е, че Апостол Павел е казал, че дарбите Светият Дух ги разпределя според както Му е угодно, но въпреки това е насърчил Коринтяните да копенеят за най-голямата дарба, дарбата да се пророкува. Това е дарбата изградена от сложен комплекс от почти всички останали дарби. Включва в себе си знание, мъдрост и свръхестествената им употреба да се казва това, което е необходимо в момента по най-докосващия начин. Различаване на духовете и силата на вдъхновение в човека отсреща, както и специални откровения за тайнички неща са другите и измерения.

Да виждаш собствените си грехове, това е благодатта за Християнски живот, която имаш от Светия Дух за личното си израстване. Получаваш я при изпълването си със Светия Дух за живот.

Да виждаш тайните духовни нагласи на другите, доховни или греховни, това е благодатта, която имаш от Светия Дух за съгражданете на другите около теб. Получаваш я при обличането със сила от Светия Дух за служение на твоети братя и сестри.

Смятам, че тази последна контрастна илюстрация нагледно показва разликите в двата типа изпълване със Светия Дух.

Големи дарби на новоначални не се дават, за да не изпаднат в Прелест, както са си го казали и Светите Отци. А дори някой да бъде призован рано, то задължително минава през пустиннен период в живота си, за да придобие смирението, което дава силата да се носи въпросната благодат.

Апостол Павел през целия си живот е бил бит и преследван, за да не се превъзнесе, изпадне в Прелест, заради дадената му благодат.

Отново за Гласолалията, както Вие се изразявате.

Не че не съм писал много пъти по този въпрос. Каквото и да мислят и пишат Православните в ревностите си по този въпрос, истината е, че става въпрос за действителни езици, които могат да бъдат с демоничен произход или от Светия Дух. Виждал съм и двете. Има и гласолалическа проява, която е от несвързани и нищо незначещи думи, но не говорим за нея в момента. Това, което петдесятниците не отчитат е, че както има пророкуване под действието на Светия Дух, така има и пророкуване от сибилин тип. Разликата е, че пророческите духове се подчиняват на Господните пророци, докато медиумите от сибилин тип се подчиняват на бесовските духове, които ги довеждат до безсъзнателен транс. Същото важи и за говоренето на непознати езици.

Петдесятниците взеха за свои Кенет Хегиновите метастази, защото говорят езици. При комшиите разглеждахме убийствената критика на Кенет Хегин и неговите учения в „Друго Благовестие” на Д. Р. Маконъл, което е докторската му дисертация. Нищо християнско няма в Кенет Хегин, за да има някаква вероятност говоренето на езици в тези среди да е от Светия Дух.

Средното положение, което също не харесвам, е класическо Петдесятничество, размесено с бесовщината на Кенет Хегиновите идеи. Представител на този вид Петдесятен турлю гювеч е Томи Тени. Запазили са с баща му нещо от времето на сериозното петдесятничество, но са литнали в безпросветната Прелест на харизматичната съблазън.

Класически Петдесятни богослови са Дейвид Киркууд и Гордън Фий. За тези двамата си залагам главата, че говоренето на езици им е от Бога. Гордън Фий присъства на българския книжен пазар с учебника си по Екзегетика на Новия Завет.

Дейвид Киркууд присъства с цяла поредица от книги. Дори на Православните препоръчвам „Великата Евангелска заблуда”.

А „Великата Евангелска заблуда” е, че има спасение без освещение. Под „освещение” се разбира христоподобен характер принасящ плодовете на Светия Дух. Това за съдържанието на книгата в две думи.

А пък книгата му „Съвременни митове за Сатана и духовното воюване” е тотално разобличаване на много от заблудите в съвременния петдесятно-харизматичен свят. Също става за четене от Православни.

Плодовете на Светия Дух в живота на един Петдесятник са доказателство за произхода на дарбата му от Светия Дух, а те не подлежат на имитация. Познавам доста такива братя, но те са братя не защото говорят езици, а зощото се подвизават в благочестие и добротолюбие и служението им пред Господа не е поради користни или славолюбиви подбуди. Всичките са „майстори на палатки”. Разбирайте, че в делото на служението се издържат с труда на собствените си ръце.

Затова, макар че критикувам петдесятното разбиране за „Кръщението със Светия Дух”, не отказвам правото да притежават и практикуват въпросната дарба истинските братя от тези среди.

Спретнах Ви романче, но това е компактен отговор на всички по-интересни въпроси повдигнати в темата Ви, към момента на сваляне.

Ако имате въпроси, съгласия или несъгласия, моля споделете!

Някои въпроси ги отминах с дискретно мълчание, защото също са предмет на друг разговор.

Поздрави
Жабчо Многогрешний

Тошо вика: „Всичко в Християнството започва и свършва със Светия Дух!”

Драги Ми Prokimen,
Понеже видях, че повтарям Ваши мисли в поста си, което може да Ви изглежда малко досадно, да уточня.
Времето от 28.02.10 17:01, когато е пуснат поста на Тимотей до времето, когато пускам моето романче, е сляпа зона за мен. Дори и да видя при пускането какво е станало междувременно, което много рядко правя, пак нямам време да променям вече написан пост.

Но пък е изключително приятна изненадата, че мислим еднакво по разни въпроси. Все пак да изкоментирам нещо от „сляпото ми време”.

Във Вашия пост от 06.03.10 11:58 в частта до feline Вие пишете:
„Дано съм в състояние на изкушение. За момента смятам, че църковният ни живот не допринася за спасението на който и да било. Определено смятам, че духовният настрой е неправилен и само чудо би могло да просвети отделни личности. За "кандидатите" да станат съсъди на благодатта се иска определена грамотност и реален стремеж към одухотворяване, т.е. лична аскеза. Масовите мероприятия нямат никакво значение в душеспасението. Човек може да е всеки ден на богослуженията, може да обикаля родните манастири и да си въобразява, че като пчела събира благодат, може да прави щедри дарения и да прегъва гръб като млада фиданка пред владиците, да търчи от курбан на курбан и в крайна сметка да си остане чисто и просто полуезичник, човек с увредена мистика и никаква одухотвореност. Поне засега не виждам никакви стремежи на църковна власт и народ към одухотворяване.”

Бих отговорил:
Не сте в състояние на изкушение. Ето ви една извадка на Светител Игнатий Брянчанинов в неговия „Отечник” от писмата на Светител Тихон Воронежки или Задонски, който както го познава:

„Познай и се убеди, че разкошът, пировете, увеселенията, игрите, разсеяният живот, с други думи, всичко, което носи името суета и свят, което вълнува и поглъща целия живот на човека, цялото му време, всичките сили и способности на душата му и тялото, не е нищо друго, освен прелест и козни на сатаната, създадени за прелъстяване на човеците. Ако не познаеш това и доброволно не се убедиш в него от Словото Божие, ще го познаеш и ще се убедиш в него с настъпването на смъртта. Който не изучава това, той не го и знае. Който не се старае или твърде малко се старае в голямото, той смята това голямо за маловажно, незначително, нищожно. Християните не познават християнството, защото не го изучават, не обръщат никакво внимание на изкуплението на човечеството от въплътилия се Бог, потъпкват това велико Божие дело, защото не се грижат и не мислят за своето спасение. Пренебрегвайки великите Божи дарове, те всецяло се предават на суетата, която е прелест, в която няма нищо съществено. Божият гняв ще се разпали против такива християни! В деня на Божия съд по-леко ще бъде на идолопоклонниците и мохамеданите, отколкото на такива християни!”

А ето Ви и една извадка от Заключението на Светител Игнатий от същата книга:
„Поради умножаването на съблазните, поради тяхната всеобщностност и господство, поради забравянето на евангелските заповеди и пренебрегването им от цялото човечество – за желаещия да се спаси е необходимо отдалечаване от човешкото общество във външно и вътрешно уединение. Поради намаляването на благодатните ръководители и умножаването на лъжеучителите, прелъстени от бесовска прелест и въвличащи целия свят в тази лъжа, е необходим живот, разтворен със смирение, най-внимателен живот според евангелските заповеди, необходимо е съединяване на молитвата с плач за себе си и за цялото човечество, и предпазване от всяко увличане в разгорещяване, смятащо да извършва Божието дело само с човешки сили без извършителя на това дело – Бога. „Спасяващият се да спасява душата си” е казано за остатъка от християните, казано е от Божия Дух. Спасявай себе си! Блажен си, ако намериш верен сътрудник в делото на спасението: това е велик и рядък в наше време Божий дар. (И това е писано във времето на Православния ренесанс през 19 век в Русия. Бел. Фрог) Пази се, да не би в желанието си да спасиш ближния, да бъдеш увлечен от него в гибелна страст. Последното се случва всекичасно. Отстъплението е допуснато от Бога: не се опитвай да го спреш с твоята немощна ръка. Отдалечи се и сам се пази от него: и това е достатъчно за теб. Запознай се с духа на времето, изучи го, та по възможност да избегнеш неговото влияние. „Днес почти няма истинно благочестие – казва вече светителят Тихон преди сто години, - днес има само лицемерие.” Бой се от лицемерието, първо в самия себе си, и след това – в другите: бой се именно защото то е в характера на времето и е способно да зарази всеки и при най-малкото и лекомислено поведение.”

Драги Ми Prokimen,
Това са симптомите на АПОСТАЗИЯТА, когато любовта на мнозинството ще охладнее. И с всеки изминал ден те стават все по-многобройни, силни и ясни. Борим се за собственото си устояване във вярата и за малкото ВЕРНИ в Клуба, с които Бог милостиво е преплел пътищата ни.

Но въпреки това, по благодат има едно малцинство, което ще премине през това и ще устои. Всъщност истинските християни от Православните са много малко и това е било така през цялата История на Християнството.

В частта до lampion Вие писахте:
Първоначалната идея на темата беше поглед към протестантската духовна "съкровищница". В този контекст се питах дали за протестантите е тъждествено човек да преуспява в дорбродетелния живот, богатейки с плодовете на духа и искането на конкретен дар на духа - като проговорване на езици или дар на тълкуване на онова, които други говорят неразбираемо.

Бих отговорил отново:
За Консервативните Протестанти не е тъждествено уеднаквяването на добродетелния живот с духовните дарби.

Духовните дарби са средство за постигане на добродетелен живот, а не самоцел.

Обясних поради каква причина петдесятниците отъждествяват нещата. При някои даже съм чувал следното обяснение:
„При изпълване със Светия Дух задължително се проговаря на езици, а дарбата за говорене на езици си е нещо още по-специално.”

Но при ВЯРВАЩИТЕ от петдесятниците също няма спасение без Христоподобен характер принасящ плодовете на Светия Дух. За тях проговарянето на езици е потвърждение за получаване на Светия Дух за Охристовяване. Всички знаем, че:
Римляни 8:9
Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.

Във всеки случай случката в Корнилиевия дом доста обърква вярванията на много хора и за Водното Кръщение, като Тайнство, и за Миропозаването за получаване на Светия Дух. Тези хора получиха едновременно Светия Дух за живот и служение много преди Водното си кръщение и без Миропомазване. Но с тайнства или без тях и за Православните важи:
Евреи 4:2
Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.

„съедини чрез вяра” или чрез тайнственото действие на Вярата като благодатно действие на Светия Дух съчетано със свободния човешки избор.

И колкото спасени има от Православните то е по този начин и по никой друг, каквото и да си мислите.

Prokimen написа: „Наличието на плодове е прослава на Бог (Иоан. 15:8)”
Рик Уорън написа: „Носим слава на Бога като обичаме останалите вярващи.”

По тези въпроси мислим и постъпваме напълно еднакво. Ето ви още нещо то книгата на Рик Уорън, която чета в момента:
„На практика, би било по-мъдро да живеем всеки ден така, сякаш е последният ден от живота ни. Матю Хенри казва: „Всеки ден трябва да се подготвяме за последния си ден”.

„Целеустремен живот” стр. 35

И понеже на едно място Рик Уорън цитира „Свети Иреней”, точно така е написано, а горецитираната мисъл си е определено от монашеската традиция, то нищо чудно и той да си е взел нещо от нея, което присъства в книгата.

Просто ми струваше огромно усилие да не взема да ги наредя един до друг, пасажи от Тихон Воронежки и Рик Уорън, православният и протестантът.
нЕма разлика, ако щете ми вярвайте!

С есето дотук, че отива към роман.

Поздрави
Жабчо Многогрешний

Тошо вика: „Ако искаш да накараш Православните да си заобичат Православието, покажи им, че го обичаш повече от тях!”