В отговор на:
...било ли е някога другояче?
Склонен съм да мисля, че колкото и да идеализираме нещата, те сякаш са си били всякога едни и същи. Още от първите векове или непосредствено след гоненията (по-точно от Миланския едикт) солта започнала бързо да обезсолява и Църквата става сцена на всевъзможни театрални представления. При всичката топлохладнаст на широките маси след гоненията, в миналото е имало значително число от искрено вярващи и благочестиви християни. Имало е несравнимо повече духоносни подвижници във вярата. Днес такива почти не се намират. Пропорциално, топлохладните днес са онова число, което някога е било числото на горящите във вярата.
Допреди 20 години все още се намираха някакви остатъци на същински подвижници, макар първият вик на отчаяние да е издаден от св. Тихон Задонски и преповторен още по-силно от светителя Игнатий Брянчанинов.
Вече сме привикнали с топлохладното течение и дори силещите се да са ревнители на неповреденото православие - двата най- нови сайта, не са нищо друго освен върхът на съвременната безпринципност и същинска блудкавост, защото от един извор не може да тече и сладка, и горчива вода.
Редактирано от Prokimen на 23.04.10 10:20.