Това ми е ясно.

Но аз питам: може ли някой да се заблуди в ясен безоблачен ден на пладне дали слънцето свети или не?

Заблудата, прелестта винаги е свързана със състояния на екзалтация, които не са част от останалия ни нормален душевен живот.

Но свети Симеон Нови Богослов описва Божието присъствие като непрекъснато наличен постоянен и основен фон на всичи други наши преживявания, като ден невечерен и слънце незалязващо.

Средновековният поет-мистик Ангелус Силезиус заявява:

Душата с две очи е: едно за света,
а с другото по-късно съзира Вечността.

Когато това око, с което душата вижда Вечността се отвори, човек констатира, че Бог няма где да се скрие и никога от никого не си се крил.

Причината да не живеем непрекъснато във вечното Божието присъствие и Светлина е че ние сме пренасочили нашия взор в обратната посока.

Бог е най-нежната и ненатрапчива реалност. Той е дал пълна свобода на избора на човека: ако се устремиш към мрака, ще се озовеш в него.

Когато не желаем да дойдем при Теб, ние сами се скриваме от Тебе.

Когато отново закопнеем за Вечната светлина на Божието присъствие и трайно насочим духовния си взор към "изгубения рай", тогава Бог отново ще ни се разкрие защото Бог няма где да се скрие и никога от никого не се е крил.

Всъщност аз непрекъснато пиша в тези клубове именно за тази единствено важна промяна във посоката на волята ни.

Вместо към света на времето, нашата воля трябва да се насочи трайно и завинаги към Вечността, която постепенно ще се изпълни центъра на нашата личност със своето чисто духовно сияние, и чрез нас ще озари с божествена светлина мрачния сам по себе си земен свят, в който съществуваме за кратко.

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.

Редактирано от Aлekc на 04.03.10 12:37.