Re: Към всички хора по земята!!! / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

1.4. Видове "възпитателни въздействия"
О, как убийствено ний любим.
И в буйната от страсти слепота
За своето сърце най-често губим
Туй, що най-мило е в света
Ф. Тютчев
Даденият параграф е предназначен да помогне на онези хора, които пробват самостоятелно да си изяснят какви нарушения на правилата за преживяване в нашия свят допускат, какво идеализират и как Животът им поправя грешките.
Това е нелека задача, доколкото на човек му е много трудно да оцени самия себе си и да признае неправилността на някои свои възгледи. А без това той не може правилно да изчисли нивото на запълненост на своя "акумулатор за преживявания" и няма да е готов за следващите крачки, които може да предприеме неговият "наблюдател" за изправяне на грешките му. А тези крачки, както само разбирате, може да бъдат и много огорчаващи.
Както си спомняте, идеализацията на земните ценности или погрешните убеждения се премахват по пътя на създаване на ситуации, в които се разрушават именно те. Значи, ако анализираме какви точно "възпитателни" мерки ни се прилагат, ще можем да разберем и защо така ни "възпитават". При което можем да бъдем уверени, че "наблюдателят" ни е съвсем наясно с нашата „диагноза" и че нас винаги ни „лекуват" тъкмо от онова, от което боледуваме.
Доколкото диапазонът на употребяваните "възпитателни" мерки като цяло е ограничен и ни е добре известен, ние може да определим техните типове и да ги класифицираме по отношение на различните области от живота. В качеството на такива общи области на нашето "възпитание" можем да отделим семейството, децата и работата. Ще ги разгледаме подред.
1.5. Типични "възпитателни" процеси в семейството
Както разбирате, човек не идва на този свят с празен "акумулатор за преживявания". Нещичко все още има там и това са тъкмо онези погрешни убеждения, които е имал в предишния си живот. За времето, през което душата му пребивава във Финия свят, неговите възгледи обикновено не се променят - както казахме, там има доста ограничени възможности за очистване на натрупания негатив. Затова и хората идват в нашия свят. Но идват тук с погрешни убеждения, които са добре познати на Живота.
За да се поправи това положение, Животът отрано планира тъкмо онези ситуации, в които погрешните възгледи ще може да бъдат разрушени. Такава типична ситуация е и семейният живот.
Затова ние искаме да разгледаме взаимоотношенията на хората в семейството и отношенията между съпрузите. Както сами разбирате, в преобладаващото мнозинство семейства има недостатъчно взаимно разбиране между двете страни, което довежда до обиди, свади, скандали и разводи. В резултат на това почти половината от браковете се разпадат. Защо се случва така?
Отговорът въобще не е сложен. Животът подбира участниците в семейната двойка по такъв начин, че всеки от съпрузите да разрушава тъкмо онези ценности, на които другият придава прекомерно голямо значение. Т.е. - разрушаването на ценностната система на единия от съпрузите се извършва по пътя на отричането на идеалите му от другия. Именно в това се крие причината за повечето конфликти, скандали и взаимно неразбиране в семейния живот на много хора.
Разбира се, далеч не у всекиго има идеализации, които трябва да бъдат разрушавани по този начин. Затова част от семействата си живеят напълно благополучно, без големи сътресения и взаимно недоволство. Но това, по наши наблюдения, е по-малката част.
Другата, по-голямата част от хората, идеализира такива семейни ценности като съпружеската вярност, домошарството и семействеността, порядъка и чистотата, добрия, благоустроен бит, спокойния живот и други подобни елементи от благополучния съпружески живот.
Не е трудно да се досетим, че всички тези качества са по-близки и понятни за по-добрата, тоест женската половина на човечеството. Именно жените често им придават излишно голямо значение.
А доколкото жените идеализират тези ценности, то на мъжете нищо друго не им остава освен да ги разрушават. Те просто са принудени да си попийват по-честичко, да ходят на лов или риболов или да излизат с приятели и т.н. Т.е. изпълнявайки своята възпитателна задача, те са принудени да извършват такива постъпки, които нашето обществено мнение и морал отнасят към негативните деяния. Но, както вече се разбрахме, моралът и задачите на "духовното възпитание" често се разминават.
Семейните ценности ги идеализират не само жените, а и повечето от мъжете. Това се проявява в ревност, опити да контролират поведението на жените си и децата си и да планират семейния бюджет и бъдещото материално благополучие. Тези ценности трябва да бъдат разрушавани и жените според възможностите си взимат участие в това. Те си търсят странични връзки, харчат парите без сметка, зарязват домашния ред и т.н. Изобщо, съпрузите се „възпитават" духовно по пълната програма. И като не разбират този процес, те често се обиждат един на друг и се развеждат.
Любов
За да свърже в семейни двойки хора с противоположни ценности, Животът е измислил такъв начин за лишаване на човека от разум като любовта. Любовта може да се разглежда като начин да се накара човек да изгуби ума си за такъв период от време, какъвто му е нужен, за да встъпи в брак със своя "духовен възпитател".
Пък за да не е обидно, любовта е превърната в изключително приятно усещане, което се изпитва не веднъж и дваж. Затова браковете по любов се сключват обикновено от хора, една от задачите на които е да разрушат прекомерно големите ценности на другия - т.е. от хора, идеализиращи различни не-Ща (например жената - чистотата и материалната обезпеченост, а мъжът - футбола и независимостта си). Любовта трае от половин година до година - две, след което магията се разсейва и мъжът започва да забелязва че съпругата му съвсем не се държи подобаващо. Възникват недоволство, обида, агресивност, започват спорове с цел усъвършенстване на другия. Пълният механизъм за "духовно възпитание" е влязъл в действие.
Животът толкова точно подбира по двойки хората, че познавайки единия (например съпругата), може лесно да се досетите какви качества ще притежава другият.
Например, ако мъжът е много пресметлив и логичен, то навярно ще си избере импулсивна и сприхава жена.
Ако жената много обича парите и смята, че мъжът й трябва да ги печели, при него или ще възникват големи парични проблеми, или пък той въобще няма да им придава никакво значение.
Ако мъжът много обича секса, жена му ще бъде съвършено равнодушна към този начин на общуване.
Ако жената е много възпитана и осъжда хулиганите, тя най-вероятно ще се влюби именно в такъв.
Ако жената има твърди убеждения за начина на възпитаване на децата, мъжът й ще бъде на съвсем различно мнение.
Ако за жената са много важни взаимоотношенията с родствениците й, мъжът й ще бъде равнодушен към тях.
Жената обича един вид развлечения, мъжът - съвсем други.
Ако жената много обича определени ястия, мъжът й ще обича съвсем различни и т.н.
Хората отдавна са забелязали тази особеност и казват, че "противоположностите се привличат". Но видите ли, никой не обяснява, защо и кому е нужно това? Нали всеки започва да отстоява своите идеали като единствено верните и в резултат на тези благи намерения възникват безкрайни кавги, претенции, неразбиране, обиди. А онова, което се случва на практика, е просто процесът на тяхното духовно развитие, на разрушаване на идеализациите им.
Жената не осъзнава, че съпругът й се явява за нея просто една "кармична таблетка", която я лекува от прекаленото идеализиране на някакви земни ценности. И обратното. А за да не се прекратява твърде бързо това лечение, в семейството се раждат деца, при това не едно. Детето обикновено е свързващото звено, което не позволява на двойката да се разпадне бързо. Детето също се включва в процесите на "духовно възпитание" и разрушава ценностите на единия, а често и на двамата родители. Но за децата малко по-късно.
Брачните проблеми
А сега да продължим за любовта. По-точно, за тези случаи, когато любов като че ли има, но няма брак, т.е. на момъка или девойката не им се отдава да намерят своята "половина" и ла създадат семейство. При момичетата тази ситуация се нарича "венец на безбрачието", който някои лечители се наемат да премахнат срещу определено възнаграждение. Какво представлява този "венец" от гледна точка на технологията на Разумния живот?
Не е трудно да се разбере какво означава "прекомерна идеализация на всички ценности на семейния живот". Девойката в мислите си дотолкова го идеализира, че Животът се затруднява да й намери чак такъв "гадняр", който да я възпита по всички параграфи.
По-точно да се намери "гадняр" въобще не е толкова сложно, такива с лопата да ги ринеш. Сложното в случая е да се доведе девойката до състояние на такова пълно любовно безумие, че да се омъжи за него. Той толкова се отличава от нейния идеал, че емоциите й не могат да се преборят с нейния разум и да я заставят да извърши нелогична постъпка. Или тя въобще си е рационална, или не дава воля на чувствата си. Тогава механизмът на любовта не сработва и Животът няма как да натрапи на девойката нужния й (от негова гледна точка) партньор. А друг, по-приличен, няма да й дадат. Той няма да може да я възпита в "необходимата" степен. Затова "процесът на възпитаване" се пренася в другия живот.
Както виждате, на Живота съвсем не винаги му се отдава да използва за "лечението" на хората средството, наречено любов. Ако човек притежава развито логично мислене и ясно осъзнава своите изисквания към света, бъдещето и семейния партньор, то на неговия "наблюдател" му е трудно да го докара до състояние на пълно безумие и да му "натресе" половинката, която не го устройва. Така се случва в напреднала възраст. Повечето от браковете се сключват в ранна младост, когато хората още не са достатъчно мъдри, а емоциите замъгляват разума. "Любовта е зла, ще се влюбиш и в коза" - казва известната ни поговорка. Тя на практика потвърждава тази отдавна отбелязана от народа особеност в любовта, а именно, че тя не подлежи на рационално обяснение. Ако на Живота така му изнася, ще се влюбиш в онзи, който ще разрушава ценностите ти по пълната програма. И колкото повече ценности имаш, толкова по-голям "гадник" ще ти се падне. Такива са правилата. И ако се обърнем към миналото, ще се срещнем с достатъчно голям брой подобни бракове.
Осъзнатият избор на съпрузи
Сега ще разгледаме онези случаи, в които хората са съумели да не встъпят в брак по любов. Или - след края на романтичното увлечение са се развели с духовните си "възпитатели", без да усвоят онези уроци, които Животът се е опитвал да им преподаде с тяхна помощ. Т.е. - човекът не се е отказал от идеализациите си, а "акумулаторът му на преживявания" си е останал до голяма степен запълнен.
Такъв човек обикновено вече съзнателно си избира новия партньор за съвместно съжителство, затова на "наблюдателя" му е много трудно да му натрапи спътник с противоположна ценностна система. Човекът сам си избира партньор с общи интереси, подходяща външност и устройващи го черти на характера. Значи ли това, че на този етап процесът на "духовно възпитание" се преустановява? За съжаление, съвсем не!!
Ако човекът е пренесъл погрешните си убеждения до зряла възраст (от ергенския живот или от предхождащ брак - все едно) и си е намерил спътник в живота, който идеализира същите ценности, то Животът започва да възпитава по двойки. Вярно е, че при това евентуалните "възпитателни" средства донякъде се намаляват.
Възможни са начини за разрушаване на идеализациите и на двамата партньори едновременно, а именно:
• чрез ново дете, което ще игнорира скъпите на неговите родители ценности;
• чрез ограбване на съвместната им собственост (вила, кола, пари и пр.);
• чрез болести, изискващи усилията и вниманието и на двамата.
Например разрушаването на общите идеализации на материалното благополучие и благоустроения бит може да се извършва по пътя на принудителното "отнемане" на материални ценности. Отначало това може да бъде загуба на пари, дребни автомобилни злополуки, неголеми имуществени кражби и др. Ако и това не помогне, в ход се пуска "тежката артилерия". Може да ви ограбят дома, да попаднете в сериозно автопроизшествие, да ви изгори вилата и т.н. И това са най-простите и разпространени варианти за "възпитаване". В действителност "наблюдателите" и на двамата съпрузи могат да измислят и нещо още по-хитро, за да съсипят общата им идеализация.
Още един път ще повторим, че такъв е Животът. Не сме го измислили ние, а само живеем по правилата.
Скандалите са супер!
Тук е уместно да кажем още няколко думи за скандалите, съпътстващи семейния живот при повечето хора. Зетят и тъщата, снахата и свекървата, мъжът и жената - това са познатите ни двойки участници в конфликтите, не е ли така? Какво лежи в основата на скандалите, как трябва да се държим, когато ни провокират към гневен изблик?
Скандалът е процес за предаване на енергия
Да се отговори на този въпрос може на няколко нива. На енергийно ниво всеки скандал се явява процес на предаване на енергия от един човек (енергодонор) на друг човек (енерговампир).
Най-често скандалът възниква тогава, когато на единия партньор не му достигат жизнените сили, които се получават по обикновения път - чрез храната, въздуха, заобикалящата ни среда. В резултат на някакви болестни процеси на организма започва да не му достига енергия, а да боледува или умира на него не му се иска. Затова той търси други начини за енергийно захранване. И ги намира - разбира, че може да черпи сили от другите хора, а това се получава най-лесно в моментите на силни емоционални (и енергетични) изблици. И обикновено не е важно, че тази енергия носи негативна информация - стига само да я има. Затова такъв човек, по-скоро в напреднала възраст, започва да провокира другия да избухне. В употреба влизат всякакви средства - нравоучения, оскърбления, критика, груби изказвания и т. н. Единствената цел е другият да се разгорещи и да ви каже всичко, което си мисли за вас. Какво си мисли, това няма значение. Важното е само да кипне и да изхвърли енергийния си импулс към вампира, подхранвайки го по този начин.
След шумните взаимни оскърбления участниците в скандала чувстват успокоение и умиротворение. Донорът - защото няма сили да продължи спора. Вампирът - защото си е получил порцията и може спокойно да си живее за известно време. Спомнете си - нима не е било така и при вашите конфликти?
Така изглежда скандалът на енергийно ниво. Именно по този начин го обясняват екстрасенсите и другите лечители, работещи на това ниво. Но то е междинно. Вие ще го разберете, когато прочетете следващата глава - в нея ще разгледаме структурата на фините тела на човека. Освен нивото на човешката енергия има и още няколко - на по-фини енергии. И истинската причина за скандалите се намира именно там.
Това, което трябва в дълбочина да се разбере, е какво лежи в основата на дългосрочния недостиг на енергия у човека (вампира)? Тук не разглеждаме случаите на краткотрайни енергийни пропадания. По-скоро, продължителният недостиг на жизнени сили се явява като следствие от "възпитателния" процес срещу неправилно отношение в живота.
За по-възрастните хора са характерни осъждането на другите (младите, богатите, здравите), обидата към живота, стремежът да натрапят собствените си идеали на окръжаващите ги и други погрешни убеждения. Съответно техният "наблюдател" пуска в действие "възпитателните" си методи, в резултат на което се прекратява естественото захранване на организма с енергия и човек започва да изпитва потребност от други източници на жизнени сили.
Скандалът е отстояване на собствените идеали Сега да поговорим за вас. Ако нямате идеализации, вас не е възможно да ви провокират към скандал. Просто нищо няма да ви засегне дотолкова, доколкото за вас всичко има еднакво значение (или по-скоро е без значение). Ако опонентът ви намери начин да ви засегне, вие трябва да сте му благодарни, защото е напипал тъкмо онази ценност, на която вие придавате прекомерно значение. Той всъщност ви помага да извадите на повърхността погрешните си убеждения, за да можете да ги отстраните. Практически е възможно това да са например възгледите ви за възпитаването на деца, политическите ви убеждения, външният ви вид, умствените ви способности или които и да било други ценности, придобити от възпитанието, образованието, общественото мнение и пр. Всеки човек си има свой набор от идеали и именно тях засяга вампирът, стараейки се да предизвика вашето раздразнение. Де факто той се явява като ваш лекар, доколкото ви посочва кое е прекалено скъпо за вас. Затова всеки скандал си е супер! Фактически това е безплатна диагностика на вашите идеализации! И не само диагностика, но и лечение. Доколкото вампирът с поведението, убежденията или постъпките си разрушава вашите идеализации! Той отрича вашите убеждения и в същото време си живее, с цялото си съществувание доказвайки тяхната погрешност. Отбележете това и се постарайте да бъдете благодарен на този човек, който е успял да ви въвлече в скандал. Той е вашият безплатен лекар диагностик!
Разбирайки това, вие можете да вземете решение как да участвате в назряващия конфликт. Вариантите са много.
Вие можете да избегнете конфликта - да замълчите, да отидете някъде, да се измъкнете с шеги. В този случай вампирът няма да си получи порцията жизнени силици и ще продължи да се опитва да ви "спипа" или ще се насочи към друг човек (да речем върху дете с неговата незащитена психика).
Вие може да пожалите вампира и да влезете в конфликт. Един - два контролирани гневни изблика (ако са допустими в рамките на вашия модел на поведение в живота) няма да ви нанесат голяма вреда, но напълно ще удовлетворят енергийно отслабения човек. След ден-два обаче ще ви очаква същото развлечение.
Освен да се превърнете в жив и активен участник в скандала, вие можете да използвате и други тактики. Например да пожалите провокиращия ви човек, да му посъчувствате. Мислено му пратете онова, към което той се домогва - уважение, внимание, признание за неговата значимост, повишаване на самооценката му и др. По този начин сам му предлагате енергия, но вече от друго качество. Вместо с вибрациите на гнева вие ще го подхраните с енергията на любовта и милосърдието. Възможно е той да успее да я усвои и тогава реакцията му може са бъде съвсем неочаквана - чак до сълзи на разкаяние и извинения. Но ако тази енергия не го устройва, той ще продължава да ви провокира към гневни реакции.
Трябва да се отбележи, че някои вампири се хранят именно с енергията на съчувствието и състраданието. Ето защо те дълго и жално разказват за нещастния си живот, опитвайки се да предизвикат вашето съжаление.
Възможни са и други варианти, но всичко това са решения само на енергийно ниво. За да се прекратят принципно конфликтите, е необходимо да се възстанови нормалната енергетика на болния човек (енерговампира). А това е възможно само при промяна на мирогледа му и при изпълняване на главното изискване на Живота: да приеме окръжаващия го свят такъв, какъвто е в действителност, и да не осъжда. Как да се постигне това - всеки си решава сам. Но това е задължително условие.
Самооценка на идеализациите в семейството
А сега ви предлагаме да разгледате своя семеен опит, изхождайки от гореизложеното. Опитайте да си припомните, какво именно ви дразни във вашата съпруга (съпруг). Какво тя (той) върши в повече или не както трябва - например воденето на домакинството или поведението в кревата, харченето на пари или чертите на характера и т.н. Разберете, че именно тези са качествата, които идеализирате, т.е. придавате им излишно (според Живота) значение. И затова бивате „възпитавани", доколкото именно тези идеализации ви помагат да запълвате "акумулатора за преживявания". Колкото повече сте недоволни от някои недостатъци на семейния си партньор, толкова повече се запълва "акумулаторът" ви.
А сега се опитайте да си припомните кои ваши черти и навици особено дразнят съпругата (съпруга) ви? Очевидно тя идеализира тъкмо противоположните качества или ценности на личността. Колкото повече е недоволна от вас и колкото повече претенции предявява, толкова повече се запълва нейният "акумулатор за преживявания". Със съответстващите "възпитателни" последствия.
Изяснявайки си всичко за своето "възпитание", вие сте длъжни да вземете някакво решение. Можете да оставите нещата по прежному и тогава вашият "акумулатор" ще продължава да се запълва. А можете да измените възгледите за живота си, да се откажете от идеализацията на онова, което ви е толкова скъпо. При това то ви е скъпо на подсъзнателно ниво, доколкото вие не сте в състояние съзнателно да докажете достатъчно логично правотата на тези важни за вас жизнени възгледи. И от това животът ви няма да стане по-добър. Е как тогава да се откажем от излишните идеализации?
Отказване от идеализациите
Оказва се, че това не е чак толкова сложно. На човечеството този път отдавна му е известен. Това е пътят на "прошката". Простете на съпругата (съпруга си) всичко онова, което тя върши не както трябва. Колкото и тежко да ви е. Разберете, че тя има за цел само да ви "възпита" духовно, да ви "откъсне" от прекомерно значимите земни ценности, да повиши духовността ви. И го прави несъзнателно, под ръководството на Живота, който й е поръчал тази нелека задача. И бъдете уверени, че стига само да й простите недостатъците и да я приемете такава, каквато е, тя веднага ще се промени. Няма да й е нужно повече да ви "възпитава" и вече няма да извършва онези постъпки, които толкова много са ви дразнили. Ако все пак продължава да прави нещо не както трябва, то вие вече сте й простили и не ви вълнуват нейните несъвършенства.
Съответно, ако тя се запознае с предложеното обяснение за вашата задача по нейното духовно "възпитание" и прости на вас и на всичките ви приятели, запои и риболови, то силното ви влечение към тези удоволствия ще изчезне. Е може и да остане малко по-слабо желание, затова си пийвайте и си ловете риба (със съпругата) на воля.
Но прошката още не е всичко. Това е само първият етап от поправката на съдбата. Човек може искрено да прости на някого, а след ден отново да се обиди или озлоби за същото. Затова не е достатъчно да се прости. След като разберете вашата привързаност към земните ценности, е нужно отначало да простите (на живота, близките, на себе си, на съдбата и пр.), след което да заемете такава жизнена позиция, която да не ви позволява вече да идеализирате същите неща.
Именно такива варианти на отношение към живота ще разгледаме подробно в третата глава на книгата. Ако у вас вече е назрял подобен проблем, можете смело да преминете към нея.
А ние засега ще разгледаме следващата област на нашето духовно "възпитание" - взаимоотношенията между родители и деца. И така - децата!
1.6. Типични "възпитателни" процеси с децата
Децата също се явяват инструмент за духовно "възпитание", при което те се занимават с какво мислите? С духовното възпитание на родителите си. Те ги "възпитават" със своя характер, навици, отношение към живота и др.
Според нашите наблюдения особени главоболия на родителите си създава първото дете (в случаите, в които в семейството има няколко). Възможно е Животът да се опасява, че може да остане само едно, затова именно на него поръчва да проведе всичките "възпитателни" мероприятия с родителите си. Детето се ражда с душа, идеализираща ценности, противоположни на онези, които са значими за родителите му. Или поне за един от тях - именно онзи, който се нуждае повече от "възпитаване".
И така, разрушаването на родителската ценностна система се извършва чрез първото дете. Дават му се:
• качества, противоположни на онези, които родителите идеализират;
• качества, които те презират у другите хора.
Именно тези характерни особености ще дразнят най-много родителите и ще оказват върху тях възпитателно въздействие.
Типични начини за разрушаване на идеализацията на родителите
Тук може да отбележим типичните начини за разрушаване на идеализациите на родителите от децата.
Понякога детето-наркоман може да разрушава прекомерната привързаност на родителите към дисциплината, порядъка, моралните норми, общественото мнение.
Детето, което се учи лошо в училище - идеализацията на родителите по отношение на знанията, интелекта, планирането и управляването на собствения живот, общественото мнение.
Детето, което активно участва в някаква екзотична младежка група от типа на пънкари, рокери, рапъри и т.н. - идеализирането от родителите на общественото мнение, правилата на поведение в обществото, моралните норми.
Детето, което се увлича рано от секс - пуританските възгледи на родителите по отношение на половия живот, осъждането и ограничаването на сексуалните отношения.
Детето, увличащо се по духовните ценности - прекалената привързаност на родителите към материалните блага.
Лъжливото и крадливо дете (клептоман) - прекомерната честност на родителите.
Твърде независимото дете - извънмерното влечение на родителите (или на единия от тях) към тотален контрол над живота на детето, към пълна опека и грижа.
Детето, стремящо се към получаване на материални блага -прекалената духовност на родителите, осъждането на богатите хора.
Както е известно, проблемите във взаимоотношенията на децата и родителите винаги са били на дневен ред. Родителите винаги са осъждали новото и са сочели старото като образец за подражание. А младежта винаги е ценяла новото и осъждала старото. Така те взаимно са се лекували едни други. И още дълго ще се "лекуват". Лекарството за изхода от тази ситуация е взаимната прошка и приемането на възгледите и позициите на противоположната страна.
Подобна схема позволява с лекота да се проанализира какви черти ще притежава бъдещото дете, особено първото. За това трябва преди всичко да се познава свръхценностната система на единия от родителите - и тъкмо нея навярно ще руши детето.
Бездетност
Сега ще разгледаме ситуация, при която в семейството не се раждат деца. От какво може да бъде предизвикано това?
Най-вероятно от факта, че родителите идеализират семействата с деца и дори не си представят живота без тях. Те
могат лесно да живеят и без дете, но през цялото време страдат поради липсата му, смятайки, че истинският живот започва само след неговата поява. Това е грешка - живее се именно сега и трябва да се научим да се радваме днес на живота, такъв, какъвто сме си го създали. Затова и на него му се налага да опровергава тяхното разбиране, че без дете не бива да се живее.
Но ситуацията може рязко да се измени, ако родителите съумеят да преразгледат възгледите си за живота и да разберат, че и така си живеят прекрасно и че животът им е изпълнен с радостни събития. Просто с детето той може да стане още по-богат.
Друга причина за бездетност може да бъде това, че за коригирането на неправилните възгледи на родителите детето трябва да притежава пълен набор от характерни особености, разрушаващи тяхната ценностна система. Но особеностите може да бъдат толкова много, че идвайки в нашия живот и изпълнявайки задачата си по разрушаването на ценностната системата на родителите, то неминуемо ще влоши собственото си положение. Т.е. със сигурност ще увеличи нивото на своя "акумулатор за преживявания". За да не се случи това, него не го пускат в нашия свят.
Ето защо, ако детето е желано, родителите трябва да намалят своя набор от свръхзначими идеи, отнасящи се до устройството на заобикалящия ги свят, и да намалят своите изисквания и очаквания към бъдещето дете (пол, способности, здраве и т.н.). Те трябва да пресметнат и своите собствени идеализации, да преразгледат мирогледа си, да простят и приемат нашия свят, намалявайки по този начин бъдещия "възпитателен" товар от своето дете. Тогава то ще дойде.
1.7. Типични възпитателни процеси на работата
По-голямата част от хората прекарват на работа около половината от живота си, а някои и повече - те даже са получили прозвището работохолици, по аналогия с алкохолиците.
Работата дава много на хората: материална обезпеченост, възможност да реализират плановете и замислите си, удовлетворение на влечението към власт и управление, общуване, възможност за самореализация и много други. Съответно именно тук при човек се появяват маса възможности да "прилепне" и да започне да взема прекалено присърце случващото се. А за това, както разбирате, ще започнат духовно да го "възпитават".
Наборът от обекти за идеализиране и погрешни убеждения тук е същият, както и в другите ситуации.
Идеализиране на материалните ценности
Например на работата, особено в богата организация, е много лесно да се идеализират парите и материалните блага.
В тези случаи човек смята, че без пари живот не съществува и започва да презира онези, които ги нямат. Или обратното -обижда се на Живота затова, че не му дава достатъчно пари и други блага.
Това не значи, че не трябва да се стремите да печелите пари и да получавате други блага. Получавайте, колкото можете. Важното е друго - вашето отношение към тези материални блага. Ако ги идеализирате, т.е. ако смятате, че животът без тях няма смисъл, може да си навлечете големи проблеми. Друг пък страстно мечтае да си купи нов модел кола и силно се обижда, когато в резултат на поредната неудача тази мечта се отсрочва. Трети смята като цел на живота си получаването на определен доход и изпада в агресивност, когато парите му се изплъзват. И така нататък.
Формите на проява на тази идеализация може да бъдат най-различни. Един ненавижда заможните заради богатството им и счита, че ако не притежава същото количество пари, не е сполучил в живота. Друг страстно мечтае да си купи нов модел автомобил и силно се обижда, когато в резултат на поредната несполука, тази му мечта не се сбъдва. Трети цял живот прави сметки да получи някакъв доход и става агресивен, когато парите минават покрай него.
Както вече се досетихте, може да се стремите и към доход, и към кола или вила, но не трябва продължително време да се обиждате или да се дразните на Живота, ако нещо не се получава, както ви се иска. Макар че за кратко можете "спокойно" и да избухнете, да изругаете, да хлопнете с юмрук (по масата, разбира се). Важно е в себе си да не създавате продължителни негативни емоции. Ако такива възникват, вашият "наблюдател" ще положи големи усилия, за да ви доведе до значително по-лошо състояние и да ви накара да разберете, че съвсем не си е струвало да се обиждате на сегашното си битие. Винаги има и още по-надолу - Животът може да ни докара чак до нищета, парализа или пък смърт.
Идеализиране на властта
Други обекти, подлежащи на идеализиране, това са властта, почитта, преклонението, собствената изключителност. Те често се идеализират от ръководителите на търговски организации, на които внезапно се е отдало да постигнат голям успех. Такива слабо обезпечени преди хора стават неочаквано президенти на богати банки или търговски компании и получават в свое разпореждане практически неограничени ресурси - пари, хора, недвижима собственост и пр. Това е създало у тях еуфория на презадоволеност, всевластие и горделивост. През затъмнените стъкла на разкошните си коли те започват да гледат с презрение на своите бивши и по-малко успели съдружници. А горделивостта се "възпитава" с доста сурови мерки. Най-често, по силата на някакви обстоятелства (измама, банкрут), човекът попада сред онези, които по-рано е презирал. Ако материалното му положение не може да бъде разклатено, на ход идват болестите, съдебните преследвания и др., чак до поръчка към поредния килър да спомогне за придвижването на банкерската душа от този свят към Финия. И, както разбирате, не към горните му етажи.
Идеализиране на отношенията, доверие
Още едно типично погрешно убеждение е прекомерната вяра в хората, идеализирането на честността, порядъчност-та и отговорността. В бизнеса тази идеализация се проявява в прекомерното доверие към деловия партньор, когато вие вярвате в обещанията му и не изисквате нито доказателства за надеждността му, нито даже документално оформление на взаимоотношенията ви.
Хората често си дават един на друг пари назаем, и това е нормално. Но ако вие идеализирате онзи, на когото давате назаем, той ще трябва да разруши вашата идеализация. Подобни случаи има много.
Почти на всеки човек се е случвало добре познати или непознати хора да не изпълняват обещанията си. Ако сте им се доверили прекомерно и не сте предприели мерки за защита на вашите интереси, то ви остава само да се ядосвате и да се обиждате на живота. Макар да разбирате, че тъкмо това в никакъв случай не трябва да правите. Трябва да знаете, че това е било едно принудително избавяне от прекаленото идеализиране на другите хора, от прекаленото доверие към тях. Както се казва - доверявай се, но проверявай.
Идеализиране на целите и плановете
Още едно погрешно убеждение това е опитът да поставите целия свят под свой контрол, стремежът да постигнете собствените цели на всяка цена. По принцип всеки човек така или иначе планира своето бъдеще. Но не всички се дразнят или обиждат на живота, ако плановете им не се реализират. А именно разрушавайки плановете на човека, "наблюдателят" му може най-лесно да го провери за идеализациите на неговите способности да управлява живота. И колкото повече човекът се старае всичко да става по неговата воля, толкова по-лошо се получава. А колкото по-малко той съумее да приеме поражението си като загуба в игра и се хвърли агресивно да реализира на всяка цена по-нататъшните си намерения, толкова по-голямо противодействие ще среща.
Това съвсем не значи, че ви призоваваме да прекратявате осъществяването на плановете си още при първия неуспех. Съвсем не. Планове трябва да се правят и да се влагат всички сили, знания и енергия за изпълняването им. Но не следва да се обиждаме, когато нещо се случва не в съответствие с нашите предвиждания. Не трябва да се обиждаме на хората, които правят нещо не според нашите изисквания или договорености, или пък когато при тях нещо не се получава. И отбележете - не трябва да таим обида именно в душата си.
Външно можете да бъдете строги (но справедливи), взискателни, даже жестоки. Но това е само в рамките на играта (наречена "мое дело"), която вие играете в този живот. Може да ругаете, да викате, да пишете жалби и протести, да се съдите и др., но трябва да го правите с лекота, прощавайки в душата си на всички, разбирайки и съчувствайки им при загуба. Както в западните филми, в които сътрудниците могат по време на работа да се разправят разгорещено едни с други, след което да си пийват бира в бара.
При това трябва да сте подготвени за факта, че с помощта на малки провали обезателно ще ви проверяват по отношение на основното изискване - нищо да не се идеализира.
Ако не издържите на проверката и почнете да се дразните и да предявявате претенции към заобикалящите ви, ситуацията ще започне още повече да се влошава. И така - с нарастваща градация, докато негативните обстоятелства не провалят напълно вашия план. И заедно с него вашата идеализация, че без реализирането на този план целият живот ще спре. Няма да спре и вие ще имате възможност на практика да се убедите в това.
Другата крайност на същата идеализация - това са прекомерното безпокойство и съмнения от типа на: "Всичко ли направих както трябва", "Няма ли да се случи нещо непредвидено?", "Не забравих ли нещо?" и така нататък. Това е същата липса на доверие към окръжаващия свят и преувеличаване (идеализиране) на вашата неспособност да достигнете поставената цел (идеализиране на собственото ви несъвършенство). То също подлежи на "възпитаване" чрез разрушаване на събития, случващи се извън вас или чрез вътрешни заболявания.
Така стоят нещата с каквото и да било планиране - било то за доставка на неголяма партида стоки за продажба, планиране на строителство на хлебопекарница или изготвяне на държавна програма, в което участвате и вие.
Самодиагностика на "възпитателните" процеси в работата
Всъщност по степента на реализирането на вашите замисли вие можете да оцените в какъв стадий на духовния "възпитателен" процес се намирате.
Ако не ви се получава нищо от замисленото, ако сте в период на тотална липса на късмет, вас ви "възпитават" по пълната програма. Вашият "акумулатор за преживявания" се е запълнил догоре и занапред ви чакат още маса неприятности. Изходът е да изчислите вашите идеализации и погрешни убеждения и да измолите прошка от Живота за това, че придавате прекалено голямо значение на плановете си (или на други аспекти от вашия живот). Именно вие свръхоценявате тяхната значимост, доколкото в действителност плановете може и да не се реализират и от това нищо страшно няма да се случи. Вие сте живи и здрави макар и да изпитвате немалко емоционални преживявания - т.е. правите онова, което сте длъжни да правите. Значи трябва да се отнасяте към проблемите си като към загуба в игра и да се постараете да спечелите следващия рунд. Да победите себе си, а не Живота. Той не е в състояние да загуби, защото него го устройва който и да било вариант за развитие на събитията.
За да не натрупвате идеализации на местоработата си, няма да е зле периодично да я сменяте. Знаейки отрано, че ще се занимавате с една дейност всичко на всичко 3-5 години, вие няма да придавате излишно значение на своите победи и загуби. И тъй като няма да се обиждате на Живота, победите ви явно ще бъдат повече.
Но не всички имат възможност да сменят лесно местоработата си. Например миньорите, железопътните работници, селските труженици и др. На хората, работещи и живеещи в такива условия, може само да им се посъчувства (макар че, ако се замислим, какво им пречи да си сменят работата и местожителството? Нищо освен собствената им нагласа). На тях най-напред им е нужно да се научат да не се обиждат на живота си, защото в противен случай "възпитателните" процеси по разрушаването на идеализациите им само ще нарастват. За съжаление нашите духовни "възпитатели" въобще не се интересуват от земните ни проблеми. Те са загрижени единствено за съвършенството на душите ни, а как живеят нашите тела въобще не ги вълнува.
И така, разгледахме най-разпространените области на нашето духовно "възпитание" - семейния бит и работата. Разбира се, животът ни не се ограничава само с това. Има още личен живот, интимна сфера, творчество, увлечения и много други. Във всяка една от тези области нас също непрекъснато ни "възпитават". Освен поощрения се използват и същите онези методи за проваляне на плановете, ограничаване на успехите и сферите на приложение на силите, изневери, разриви в отношенията и пр. Например може да разгледаме какви наши идеализации е възможно да доведат до такова неприятно събитие като автопроизшествие.
1.7. Типове "възпитателни" процеси сред автомобилните водачи
Автопроизшествие. Малко са собствениците на коли, както и професионални водачи, които са успели да избегнат едно такова неприятно събитие. Преобладаващото мнозинство коли рано или късно претърпяват различни аварии. Причините са най-различни - шофьорът не успял да реагира на препятствие, не изманеврирал, отказал му някакъв чарк или пък другият водач нарушил правилата на движение.
Причините за авариите са много, и външно всички те се различават. При това произшествието винаги е случайно, напълно неочаквано и непрогнозирано. Именно така възприемат авариите повечето водачи (с изключение на случаите на шофиране в напълно нетрезво състояние, разбира се) макар и карането в пияно състояние да може да се разглежда като безразсъдна смелост - т.е. като идеализация на собствените способности)
За съжаление такъв подход не позволява да се предскаже по-нататъшното развитие на събитията и да се изключат възможни бъдещи произшествия, особено такива с по-тежък изход. Ние ви предлагаме друг подход, изхождайки от позицията, че нищо в този свят не се случва просто ей така.
Както вече разбирате, произшествието е начин за разрушаване на погрешните убеждения на водача. Ние можем да отделим няколко такива типични погрешни убеждения, които се срещат при шофьорите.
Идеализиране на способностите
Първото погрешно убеждение това е идеализирането на собствените способности. То е присъщо на онези, които обичат да карат много бързо и да изпреварват другите водачи по разрешени и неразрешени начини.То се проявява във вътрешното чувство на превъзходство над другите шофьори и в презрението към техните ограничени способности. Тази идеализация може да се прояви във всички области на живота, включително в работата, но ние я разглеждаме именно по отношение на шофирането. Т.е. вие идеализирате своите способности и презирате останалите хора, които стоят зад волана и пречат на движението ви.
В действителност вие нямате никакви основания за такива мисли и чувства. Нали винаги ще се намери водач, който кара още по-бързо и рисковано от вас, даже и ако на покрива си имате сигнална лампа.
И не би трябвало да имате основания да изпитвате презрение към по-акуратните от вас водачи. Та нали вие не знаете кой пътува в останалите коли. Може би това е свещеник или академик, или световен шампион по бокс. Последният има не по-малко основание да ви презира, тъй като в случаите на конфликт той най-вероятно ще има възможност да приложи и някои по-тежки аргументи.
Вашият "наблюдател" улавя неправилното ви убеждение и когато запълнеността на "акумулатора за преживявания" превиши определена норма, се пристъпва към "възпитаване". Възпитателната мярка е стандартната - на дело ще ви бъде доказано, че все пак не карате чак толкоз добре. За това в някакъв момент от време "наблюдателят" ще забави за малко вашите реакции и ще попаднете в произшествие.
Животът е хуманен и своите "възпитателни" мерки прилага по нарастваща градация в зависимост от количеството на натрупаните негативни мисли и емоции. Затова дръзките шофьори ги чакат големи неприятности и ако не си направят изводите, ще бъдат взети и по-крути мерки. Когато количеството негативни преживявания превиши някакъв предел, на човека му се отнема животът.
„Как така? - ще кажете вие? - И какво сега, да не караме бързо ли?" Ами карайте колкото си бързо щете. Но не трябва да презирате другите хора само за това, че се движат по-бавно и по-акуратно от вас. Сменете мислените си нагласи. Посъчувствайте им за това, че са такива несъвършени - извинете им се - вие не можете да сте толкова търпеливи като тях. На вас ви се ще по-бързичко.
Като че ли истинска дреболия! Но точно тя може да ви икономиса огромно количество пари, които иначе ще трябва да дадете за ремонт и лечение.
Идеализиране на автомобила
Още едно типично погрешно убеждение е идеализацията на такава материална придобивка като автомобила.
За много хора колата става цел на живота, удоволствие, мечта, свидетелство за преуспяване. Оттук може да се разгледат и два варианта на погрешни убеждения.
Ако имате автомобил, при това добър, той може да стане причина да развиете чувство за превъзходство и презрение към другите хора, които имат по-лоша от вашата кола или изобщо нямат. Т.е. - вие отново абсолютизирате вашето съвършенство и презирате останалите, което явно свидетелства за горделивост у вас (да не се бърка с гордостта, която е положително качество, то не съдържа елемента на презрение към околните). И всичко това единствено на основание на факта, че притежавате някаква си желязна играчка, пък била тя и много хубава.
За да ви избави от подобно "погрешно убеждение" вашият "наблюдател" може да вземе мерки, които да понамалят самодоволството и презрението ви. Най-простият път е да ви създадат малко грижи по ремонта на колата, което лесно може да се организира с помощта на неголямо произшествие. При това няма да има значение кой седи зад волана - самите вие или някой нает от вас водач. Подсъзнанията на хората често решават общи задачи по тяхното "възпитание" и лесно се договарят помежду си.
Ако бързо отстраните последствията от аварията и не смените убежденията си, може да ви бъде отнет и предметът на идеализацията. Вашият "наблюдател" много лесно ще ги стори, като се договори с "наблюдателите" на крадците и насочи усилията им към лишаването ви от основания за идеализация. По такъв начин на вътрешно ниво вие сам се оказвате инициатор на кражбата на собствения си автомобил.
И обратното. Ако не идеализирате колата си, колкото и разкошна да е тя, с нея нищо лошо няма да се случи. Няма да има за какво да ви "възпитават" и крадците ще се заемат с "възпитанието" на други притежатели на МПС.
Друг вариант на идеализация възниква тогава, когато нямате кола или пък имате стара. С възхищение гледате красивите чуждестранни модели и изпитвате или скрита ненавист към притежателите им, или пък обида за неудачния си живот. Тъкмо по този начин вие идеализирате богатството и материалното благополучие и осъждате днешното си състояние.
За да измените погрешните си убеждения, вашият "наблюдател" ще приеме мерки за по-нататъшното влошаване на материалното ви положение. Даже старият ви автомобил може да се счупи, да попадне в авария или да го откраднат. Ако пестите пари за кола (с преживявания), вашите финансови дела могат да се влошат. И вие ще се окажете в значително по-лоша ситуация, в сравнение с която предишното ви положение даже би ви се сторило привлекателно. А вие не сте го ценили и сте се обиждали на живота.
Какъв е изводът? Да събирате пари и да се стремите да си купите престижен автомобил може. Това, което не може, е да се обиждате на живота, ако нещо не ви се получава и ако финансовото ви състояние е по-лошо, отколкото на другите.
Вие сами някак си сте си поръчали бедност и е нужно да се замислите именно над това. Ако продължите да се вайкате за материалното си положение, вас и по-нататък ще ви "възпитават". И така, до пълно обедняване, болести и даже смърт. Защото от гледна точка на „наблюдателя" вашата чиста душа означава значително повече, отколкото завладелите ви страсти и желания.
Идеализиране на дисциплината
Ние разгледахме трите най-разпространени сред водачите на автомобили идеализации. Разбира се, срещат се и други, ала по-рядко. Например има хора, идеализиращи дисциплината, порядките, правилата за движение. Те самите се стараят да съблюдават тези правила и това като цяло е полезно. Но понякога придават на изпълнението им прекалено голямо значение и доста агресивно осъждат онези, които ги нарушават.
При това осъждането може да бъде или явно - чрез яростно надуване на клаксона и съзнателно движение по лявата лента с ограничена скорост, принуждавайки по този начин другите водачи да изпреварват отдясно, или пък с излизане в насрещното платно и други подобни действия. Осъждането може да се изразява и в скрити емоции, при които агресивността постоянно клокочи в душата, но не се проявява в някакви определени действия.
Във всеки случай вашият "наблюдател" ще идентифицира тази идеализация и ще предприеме "възпитателни" мерки. Те ще се състоят в разрушаване на вашите убеждения, а също и на потребността ви да бъдете абсолютно дисциплинирани. Вие ще се срещате с изключително много недисциплинирани водачи, които със своите действия ще ви принуждават сами да нарушавате правилата. Не е изключено в крайна сметка да попаднете в пътно транспортно произшествие, при което виновната страна да се окажете именно вие. Тъй ще ви „възпитават" дотогава, докато не се откажете от своите идеализации на пътните правила.
Това не значи, че нашето подсъзнание не обича дисциплината. Но него не го е еня за човешките правилници за пътуване, както и за поведенческия кодекс на обществото.
Онова, което наистина го интересува, е чистотата на вашата пуша, нейната способност да не се озлобява, да не осъжда никого, 'ние разгледахме погрешните убеждения, характерни за авто-любителите. Но по абсолютно същия начин може да бъдат разгледани и типичните погрешни убеждения на политиците, научните работници, хората на изкуството и др. Всеки човек принадлежи на някаква професионална среда и понякога споделя характерните за нея погрешни убеждения.
Но вие вече се научихте да преценявате всички събития в живота си от една единствена гледна точка: щом това се е случило значи мен за нещо ме "възпитават". Остава ви само да разберете за какво и да се поправите.
Такъв е Животът и не е по нашите сили да го променяме. Можем само да разберем законите му и да пробваме да живеем в съответствие с тях, същевременно извеждайки си резюмето.
РЕЗЮМЕ
1. Всички мисли и постъпки на човека се намират под постоянен контрол. Нас непрекъснато ни "възпитават" съобразно нормите за поведение, установени от Живота.
2. Човек може да прави всичко, което му се иска. Но той не трябва да придава на каквато и да е идея, събитие или чувство прекомерно голямо значение.
3. Семейният живот е една от онези сфери, където много активно се разрушават нашите идеализации. Затова в браковете по любов съпрузите обикновено идеализират различни ценности. В крайна сметка те непрекъснато се "възпитават" един друг духовно, което се явява и една от основните причини за конфликти в семейството.
4. Децата също обикновено идеализират ценности, противоположни на тези на своите родители. Именно така се провежда взаимното "възпитаване" и разрушаване на идеализираните ценности.
5. Неудачите и провалът във всички планове в работата са признак за вашето активно духовно "възпитаване" от Живота. Необходимо е да измените отношението си към планирането и другите идеализирани ценности, след което ситуацията ще се измени коренн

Някои неща са единствено в Божиите ръце а за останалите Бог ни е дал правото да избираме

3.2. Животът е цирк
Вие вече се запознахте с един вид жизнена позиция, която не позволява на вашия "акумулатор за преживявания" да се препълни. Но тя се използва само в онези случаи, в които сте си поставили някаква цел и сте се съсредоточили в постигането й. Във всички останали ситуации ние предлагаме да използвате друга жизнена позиция, която се нарича: Животът е цирк.
Името на тази позиция ни напомня за известната фраза "животът е театър". Може и така да се каже, но ние целенасочено сме усилили критичния аспект. Да бъдат артисти в театъра за много хора може да се стори доста привлекателна идея. Но какво да кажем за клоуна в цирка? И нали животът ни далеч не е театър. Той е един непрекъснат цирк, а ние сме главните клоуни в него. Ние обаче не го разбираме и се обиждаме ту на едно, ту на друго.
Животът е представление на арената
За да заемем подобна позиция трябва вътрешно да разберем, че всичко онова, което се случва в живота, не е нищо повече от клоун ад а на арената на цирка. Хората са клоуни и всеки се криви по своему. При това колкото повече емоции и хазартност човек проявява във всекидневния си живот, негодувайки, поучавайки околните, обиждайки се, встъпвайки в конфликти, в толкова по-професионален клоун се превръща. Макар и на арената да няма само клоуни, там има и илюзионисти - при тях всичко изчезва неизвестно къде и възниква неизвестно откъде. Има и силови изпълнители, които действат безогледно и получават всичко в живота си чрез сила, докато не срещнат някой по-ербап от тях. Това са жонгльори, укротители, борци, спортсмени и т.н.
Позицията на участника
Изобщо, целият пълноценен емоционален живот протича на арената. А вие стоите в зрителната зала и наблюдавате случващото се. Можете да се смеете или пък да съчувствате на участващите, но вие сте отдалечени от действието, всичко това не е ваше.
Такава позиция ви позволява да не се "прилепвате" за никакви земни ценности - вие сте всичко на всичко един наблюдател. Да се намирате в зрителната зала - това си е ваш съзнателен избор. Ако решите, че е нужно да се включите можете смело да се спуснете на арената и да вземете активно участие в текущите дела, домогвайки се до целта си. В подобни случаи се настройвате на "Животът е игра". Когато постигнете целта си, незабавно се връщайте в зрителната зала. И не позволявайте на никого принудително да ви замъква на арената и да ви включва в представленията. Помнете, че на главата си имате калпак със звънчета и ярък надпис на ролята, която изпълнявате в цирка на живота. А пък ролите са най-различни: "Жертва на негодяй", "Уча всички как да живеят", "Суперконтрольор", "Велик мъченик", "Искам секс", "Самотен умник в страната на глупаците" и т.н. Колкото по-смешно название измислите за собствената си роля в цирка на живота, толкова по-бързо ще се разделите с нея.
А ако ви харесва този цирк - забавлявайте се на воля! Но не забравяйте, че всичко това е само представление, а вашето основно място е на трибуната.
В предишния раздел отбелязахме, че признак за участие в играта се явява наличието на някаква цел, към която вие се стремите. А виж - ако си нямате цел и ви е все едно къде ходите, дали преживявате, нервничите, радвате се или скърбите, вие се намирате именно на цирковата арена. Редом с вас може би има играчи, които се стремят към собствените си цели. Но вие нямате такива и затова не сте играч. Вие сте клоун на арената, колкото и обидно да ви звучи това твърдение. И затова ви предлагаме да се преместите на зрителските трибуни.
Фактът, че се намирате на трибуната, не означава, че вие трябва само да съзерцавате и нищо да не правите. Съвсем не. Вие спазвате всичките установени правила на поведение -ходите на работа, правите планове и ги изпълнявате, приготвяте документи, провеждате преговори, карате се с доставчиците или с партньорите си, обяснявате се в любов и т.н. Но всичко това го правите от дистанция, без да се включвате емоционално в случващите се събития, все едно наблюдавайки ситуацията през очите на случаен минувач. Такава една позиция няма да ви позволи да се "прилепвате" към каквито и да било събития, нито да си пълните "акумулатора за преживявания".
Ще приведем и пример за подобно поведение. Да речем -вие сте ръководител на малък отдел и ви е нужно да закупите определена стока до някакъв срок (например - линолеум за ремонт на пода). Но неочаквано се изяснява, че по силата на независещи от вас обстоятелства това задание не може да бъде изпълнено навреме. Например парите за плащане ще дойдат едва след месец или пък линолеумът с нужната ви плътност ще бъде доставен в магазина не по-рано от три седмици. Тъкмо в подобна ситуация може да се определи къде пребивавате в момента - на арената или на трибуната. Ако преживявате, карате се или се жалвате на всички, които желаят да ви слушат, за своите проблеми, то вие сте на арената. Та нали нито преживяванията, нито плачът ще изменят реално ситуацията. При всеки случай трябва да се чака и вие можете да възприемете това или като обективно дадена ви реалност и спокойно да изчакате развитието на нещата, наблюдавайки обкръжаващия ви Живот, или пък да преживявате същото това събитие, влизайки в конфликти или даже пиейки успокоителни таблетки, т.е. активно участвайки в представлението на арената.
Какви са разликите от „глухата" защита
Искаме да подчертаем, че позицията "Животът е цирк" силно се отличава от позицията на "глуха" защита при нападките на друг човек. Последната представлява един вид поведение, препоръчвано от психолозите в сложни жизнени ситуации.
По принцип да излезе в "глуха" защита, т.е. да престане да реагира на каквито и да било претенции, нападки или оскърбления, човек може и без всякакви психолози. Така се случва в семействата, в които единият от съпрузите е прекалено властен и постоянно поучава другия какво да прави и как да живее. Ако тези поучения се изказват във високоемоционална или оскърбителна форма, ответната реакция може да бъде много различна. Типичната - да се дава отговор в същия дух, не винаги завършва мирно.
А понякога вторият съпруг просто се запива или излиза в "глуха" емоционална и ментална защита, т.е. - престава да реагира на каквито и да било претенции, нападки или оскърбления. Този вид поведение е много сходно с предложената от нас позиция "животът е цирк", но си има и своите особености.
Много важно е да се разбере какво се случва реално в главата на човека под защитната обвивка. Ако той действително е съумял напълно да се закрие и да не реагира външно на никакви претенции и нападки, а вътрешно се разсмива сам с думите "Като си ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша?", всичко е чудесно. Няма обиди на живота, "акумулаторът за преживявания" не се пълни.
Но по-често ситуацията е различна. В някои случаи на периодично нападащия човек му се отдава да намери нови слаби места и да пробие защитата на жертвата. В резултат - изблик на емоции, викове, претенции и т.н. Както разбирате, "акумулаторът за преживявания" няма да се задържи на предишното си ниво след подобна случка.
Другият вариант - човек се е затворил и не реагира на никакви словесни нападки. Външно той може даже да изглежда като напълно безчувствено дърво. Докато в същото време отвътре у него кипи буря от емоции, умът му напрегнато строи множество модели за това как би отговорил на всички тези претенции - ако би пожелал, разбира се. Този вариант, за съжаление говори за явно наличие на такова погрешно убеждение, като обида към Живота. Затова, без да се взира във външните проблеми, този собствен "наблюдател" в процеса на „възпитание" ще добавя и вътрешни проблеми. Подобен род защита е най-вероятно да доведе до проблеми с кръвното налягане, сър-дечно-съдови заболявания, че и до по-лоши последствия. Човек се оказва в пълен капан - отвънка само скандали, а отвътре куп заболявания. Като че ли пряк път за предсрочно прекратяване на Земната екскурзия.
Какво да се прави, има ли изход от подобно положение? Както ни се представя, на човека, който вече умее да излиза в "глуха" защита, може много добре да му прилегне позицията "Животът е цирк". Неговото място е в зрителната зала. Но е нужно обезателно да се разбере, че даже когато не външно, а дори само в себе си давате воля на емоциите си, вие все още сте на арената на цирка, където се кривите заедно с останалите клоуни. Затова се постарайте да оставате през цялото време в зрителната зала, наблюдавайки отдалеко какво се случва на сцената, където вашият властен партньор играе ролята на тотален контрольор и самодържец.
Разбира се, той всячески ще се опитва да ви завлече на арената, за да вземете и вие участие в представлението. На него му е така самотно без вас. Той ще търси все по-нови и нови способи, за да не ви остави сами в зрителната зала.
Вашата задача е да не му позволите да ви завлече на арената. Вие дори можете да си представите, че този човек постоянно държи в ръцете си ласо. Достатъчно е мъничко да се зазяпате и той веднага ще ви го метне и ще ви отмъкне при себе си на арената. Вие можете да хвърляте къчове като необяздена кобила, но от ласото няма да се отървете. Ако вече са ви уловили, то непременно ще ви завлекат на сцената и ще ви заставят да се кълчите с всички.
Затова вашата задача при среща или разговор с този човек (дори по телефона) е да не забравяте за ласото и да не му позволявате да ви го метне. Това не е чак толкова сложно. Например представете си, че вашият опонент през цялото време носи на шията си навитото ласо. И в момента, в който ви види (или поне чуе), той на мига го хваща в ръка и почва да го размахва, стараейки се да го хвърли на шията ви. Вашата задача е да не давате да ви впримчат. Ако мислено свържете тази картинка с вашия опонент, то при него нищо няма да се получи -вие ще си оставате спокойни и вътрешно насмешливи при всяка ситуация.
Ефектът от подобен метод може да бъде зашеметяващ -вие през цялото време си оставате зрител и вашият "акумулатор" няма да се пълни.
Сфера на употреба
Нужно е веднага да отбележим, че предложената жизнена позиция далеч не подхожда за всички. Тя е добра най-вече за домакините, научните работници или служещите в голяма фирма, които са доволни от своето положение и не се стремят към промени.
На предприемача, занимаващ се с реализирането на своя проект, повече подхожда предишната позиция на играча - естествено тогава, когато той се занимава с бизнеса си. През цялото останало време, когато си почива вкъщи или се среща с приятели, играе с децата си или работи в градината си, и на него му се препоръчва да играе на "Животът е цирк".
Същото може да се каже и за човека, когото не устройват длъжността или заплатата. В процеса на постигането на целите си той е играч, а през останалото време се намира на трибуната.
Подобни ситуации, в които пред хората стоят сложни задачи, ги има много. За реализирането на идеите си човек е длъжен да влага много сили и емоции. И трябва да е на арената. А позицията на наблюдателя предполага, че вие винаги сте спокойни и само съчувствате на онези, които се борят с живота на сцената.
РЕЗЮМЕ
1. Втората жизнена позиция се нарича "Животът е цирк". За да заемете подобна позиция, е нужно вътрешно да приемете, че всичко, случващо се в живота ви, е една клоунада на арената на цирка. Хората с ищах участват в представлението, а вие си седите в зрителната зала и ги наблюдавате.
2. Тази позиция се отличава от интуитивно предприеманата позиция на "глухата" защита по това, че човек дори вътрешно не преживява и не реагира на външните въздействия.
3. Тази позиция подхожда повече на онези хора, които ги устройва съществуващата ситуация и които не се стремят да изменят нещо в живота си.
3.3. Животът е един голям механизъм
Това е още една жизнена позиция, която се нарича „Животът е един голям механизъм", а вие - малко винтче в него.
Място за употреба на тази жизнена позиция В работата си такава позиция обикновено заемат хората, които са на длъжност в голяма и силна организация, обезпечаваща им всичко необходимо за живота и гарантираща тяхното бъдеще. Показателен пример за такава организация са японските фирми с пожизнено наемане на служещите. Или манастирът за монасите. Или държавните организации от типа на МВР и други органи на изпълнителната власт, в които хората обикновено се стараят да останат на работа за цял живот.
В личния живот такава позиция означава, че вие се ръководите от принципа "Каквото и да прави Господ, все е за добро" и пасивно възприемате всичко случващо се с вас. Не ви ругаят - добре, ругаят ли ви - има за какво. Плащат ви парите -хубаво, не плащат - значи така трябва. Обичат ви - благодаря ти, Господи. Не ви обичат - значи няма за какво. Вие покорно възприемате всякакво развитие на събитията, без да предявявате претенции или да изказвате негативни съждения в различните ситуации.
Животът е красив, а вие сте блажени и нямате изисквания към никого. Вашият ум не строи никакви модели на света, а приема действителността такава, каквото е.
Изисквания към участника
Веднага е нужно да се отбележи, че хората с подобно отношение към живота в естествен вид се срещат много рядко. Почти само в църквата или в манастира (което е на практика едно и също).
Нашата възпитателна система ни готви да се борим с живота, неотклонно постигайки поставените си цели. Откъде тогава взимаме идеалите, които се стремим да постигаме - най-често от телевизията с нейното фетишизиране на насилието, секса и материалните блага. Милиони хора с наслаждение гледат сериали за сладкия, но пълен с грижи живот на милионерите. Подсъзнателно върви програмиране на жизнения път на хората - те трябва непрекъснато да се влюбват в някого, да му изневеряват, да купуват къщи или красиви коли, да ходят на балове, да летят на самолети или да седят в красиви офиси и т.н.
Но животът не се състои само от балове и секс, даже при най-богатите. Те също си имат свои задачи в този свят и ако не ги изпълняват, то "възпитателните" процедури няма да им се разминат. От "наблюдателя" не можеш да се спасиш.
С това искаме да обясним по какъв начин филмите за сладкия живот натрапват на нашия ум база за постройка на жизнен модел. А ако съвсем не живеете така, възникват вътрешни претенции, недоволство, т.е. идеализиране на начина на живот. Какви са последствията, вече сте разбрали. Затова е добре да се знае, че по телевизора гледаме приказки, измислени от холивудски чичковци, за които те съвсем реално заработват милиончета. А ние живеем в света на бляновете, създадени от техните фантазии. Това не е лошо, но не трябва и да се обиждаме на реалния живот. Трябва да го приемаме такъв, какъвто е.
Крайният вариант на подобна позиция е да се възприемате като малко винтче в огромния механизъм, наречен "Живот". Да приемате и добрите, и лошите събития с еднакви чувства. Ако при вас това се получи, отрицателни събития просто няма да има как да възникват - няма за какво да ви "възпитават".
Изисквания към "винтчето"
Позицията на "малко винтче" може да заемете, ако се каните да работите или вече сте назначени в голямо и дълголетие учреждение.
От работещия в такова учреждение се изисква пълна лоялност, преданост и изпълнение на установените правила на поведение. То дава чувство за защитеност и увереност в бъдещето, затова даже и при средна заплата работата устройва много хора, които не са склонни към рискове. Те вътрешно се усещат като едно винтче в голям механизъм, от което се изисква само да изпълнява предначертаните му функции и да не нарушава рутинната работа на големия механизъм.
Големите учреждения са много консервативни и не търпят резки нововъведения и инициативи, особено от страна на своите служители. Наличието на много прекалено инициативни служители може просто да блокира цялата работа. Затова по-големите компании често отхвърлят прекомерно самостоятелните работници, които се опитват да прескочат през степените на длъжностния растеж или да мислят повече за себе си, отколкото за фирмата. На компаниите от подобен род е нужна пълна преданост и ако това го има, човекът ще получи пари и повишение в службата, чак до максимално възможната изпълнителна длъжност. Таванът на такава жизнена позиция се явява постът на председател Управление (изпълнителен директор на компания).
Ако отидете да работите в такава компания, ще ви е нужно да изпробвате жизнената позиция "винтче в голям механизъм". Ако не се чувствате дискомфортно в нея и сте уверени, че никога няма да започнете да се обиждате поради факта, че не ви дооценяват или не ви плащат достатъчно, тя наистина ще ви подхожда.
Ако обаче имате по-високо мнение за себе си и длъжността на председател на директорския съвет или президент на фирмата не ви блазнят особено, такава позиция не ви подхожда, разгледайте по-добре една от двете предишни - те също ви позволяват да не идеализирате прекалено земните ценности, но вие ще съумеете пък да реализирате вътрешните си домогвания за лидерство или желанието си да станете милионер за не повече от три години.
Предложената позиция може да заемете при положение, че не сте много уверени в своите сили и разчитате на това, че животът и така ще ви даде онова, което ви е нужно. Такова отношение към живота може да се приложи в която и да било сфера - в любовта, в семейния живот, в работата, в увлеченията и т.н. Но това е позиция на наемник, а не на господар. Тя не подхожда за предприемачите, които се стремят да реализират проекта си, и то колкото се може по-бързо.
Нея би могъл да я възприеме чиновникът (с идеи), който работи в голям държавен орган на управление. Той може да има свои идеи, но е длъжен да ги реализира по установения в институцията начин, без да скача през главата на началството и без да се обижда, когато не разберат или не приемат предложенията му. Но ако достатъчно дълго и настойчиво пласира идеите си, рано или късно ситуацията ще се измени и те ще бъдат реализирани. Важното е само човек да не се обижда на живота си до този момент и "акумулаторът за преживявания" да не се препълва. Ако придавате на идеята си прекалено голямо значение, вашият собствен "наблюдател" ще трябва да възпрепятства реализирането й в хода на "възпитателния" процес.
Сходство и отличие от другите позиции
Външно позицията на "Малко винтче" е сходна с тази на "Животът е цирк". Но има и принципни отличия. "Малкото винтче" няма възможност периодично да се впуска на арената и да взема участие в постигането на своите цели. То просто не може да има цели, които активно да се стреми да реализира! На него светът му дава всичко и не му се налага да желае силно каквото и да било. А пък ако имате неудовлетворени желания, и освен всичко още се и борите за тях, то какво "винтче" сте тогава? Вие сте играч и повече ви подхожда първата позиция.
Такива са разликите между "цирка" и "винтчето". Зрителят в цирка може да скочи на сцената и да стане играч. А после да се върне в зрителната зала. "Винтчето" не може. То е част от голям механизъм и ако започне да се върти дори малко по-бързо или по-бавно от необходимия ритъм, ще дойде монтьорът и ще го изхвърли. Винтчето няма право на самостоятелност, то трябва да се "върти" в синхрон с останалите части на големия механизъм. Никаква самодейност не се допуска! Ако това ви устройва, вървете напред, без страхове и съмнения. На арената на цирка винаги ще успеете.
А сега ни е време за поредното
РЕЗЮМЕ
1. Третата жизнена позиция е да се приеме, че животът е голям механизъм, а вие се явявате едно малко винтче в него.
2. Подобна позиция могат да заемат хората, които нямат претенции към живота и го приемат напълно във всичките му проявления.
3. В позицията на "малкото винтче" можете да си поставяте цели и да се стремите да ги постигнете. Но това можете да го правите само в рамките на приетите във вашия жизнен модел правила - без резки и самостоятелни действия.
3.4. Животът е онова, което искаме
Названието на този раздел изглежда като че ли най-привлекателно. Действително, колко е хубаво да живееш живота, който сам си пожелал. Че тук няма нужда даже от желания -за какво са те в случая? Избирай веднага, какъвто си живот искаш. Артист, художник, милионер, Дон Жуан или каквото там се сетиш!
Изборът вече е направен
Може ли наистина така? Може ли човек да си избере живот по вкус?
Отговорът на този въпрос не е никак сложен. Щом като вече живеете, това е именно животът, който вашата душа си е избрала предварително. А пък ако сте недоволен от живота си, изборът й явно не е бил голям. Защо, не е чак толкоз трудно да се разбере.
Ако си спомним нашата десететажна конструкция на Финия свят, става ясно, че най-богат избор имат душите по горните му етажи. В нашия свят те може да си избират всичко, каквото пожелаят.
За душите от по-ниските етажи изборът не е така разнообразен. Колкото повече грехове е отнесъл със себе си човек, напускайки този свят, толкова по-малък е бил изборът му при поредното прераждане. Той е бил обременен кармично, както се изразяват професионалните "кармолози". На него ще му е нужно да реши множество различни задачи по усъвършенстването на душата си и да разплете няколко кармични възела. Както разбирате, какви ти тук удоволствия, да може човек поне да се разплати за старите си грехове. А пък ако трупнеш някоя и друга нова идеализация, ще видиш и звезди по пладне. Приисква ти се да избягаш някъде далече!
Трябва да отбележим, че някои така и правят. Камъкът на шията, главата в примката и всичките проблеми са решени. Но за беда, това си е чиста илюзия. Тленните останки на бързака няма още да са изстинали, когато душата му вече ще се е отправила директно към най-ниския етаж на Финия свят за превъзпитаване. Но за това вече ви разказахме. Ще последва и поредното земно заточение, но този път в доста по-лоша обстановчица.
Така че да се пречистват греховете е нужно именно тук, на Земята. А виж, ако сте изкупили всичките си грехове, решили сте си задачите, развързали сте възлите тогава вече може да се опитате да поживеете и такъв живот, какъвто си поискате.
Животът може да бъде такъв, какъвто им се иска, само за онези хора, чийто "акумулатор за преживявания" е практически празен. Но и за тях има ограничения.
Доколкото те вече живеят в нашия свят, всичките си преобразувания ще могат да започнат единствено от онези стартови позиции, на които се намират.
Стартови позиции
Какво е това "стартова позиция" разбирате, навярно. Това са местожителството, семейството, работата, задълженията пред хората и т.н. Всичко това е даденост и даже при най-добрата поддръжка от страна на живота, няма да ви се позволи да измените рязко положението. Ако имате многодетно семейство в Кострома (или където и да било другаде в Русия), ще ви е трудно да станете член на семейство Рокфелер. По принцип, разбира се, това е възможно. Развеждате се, отивате в Америка, срещате дъщерята на някой от семейството и се жените -това обаче не е пътят на професионалния оформител на събития, необременен от "възпитателни" процеси.
Такъв сценарий е възможен само в някоя сапунерка. В живота всичко е къде-къде по-просто. Ако човек наистина не е обременен от идеализации, това означава, че него малко го вълнуват земните ценности. Затова женитбата за девойка от семейството на Рокфелер и сладкият живот оттам нататък ще то примамват точно толкова, колкото банков грабеж или участие в секс-шоу.
Ето защо, дори да има по идея възможността да сътвори живота си така, както искат повечето хора, човекът с по-празен "акумулатор" би избрал нещо съвсем различно. Най-вероятно, това ще бъде свързано със служене на хората или на Живота. При това в обстановка на материални и други ограничения.
Значи ли това, че последната, толкова привлекателна позиция е съвсем недостъпна за хората, които нямат празен "акумулатор за преживявания?"
Пътят на недотам светите хора
Както ни се представя, не е. Разбира се, от стартовите ограничения не може никой да се избави. Но виж - да ускориш процеса на постигане на нужните ти цели и да не натрупваш при това нови грехове, е възможно.
За подобни методи ще ви разкажем отчасти в следващата глава. Етапите на прехода към нов живот са ни напълно ясни. Нужно е да разберете какво желаете в действителност. Да набележите етапите в процеса на постигане на целите, да се движите по тях, използвайки помощта на Живота, и да предприемате напълно реални, земни действия. Каквато и да е била целта ви, тя е постижима. На Живота му е съвсем безразлично колко пари имате - двеста долара или двеста милиона долара. От общото количество пари, които се намират в обращение на нашата планета, това са съвършено нищожни суми, които не се различават съществено една от друга. Колкото можете да понесете без ущърб за душата си, толкова и ще ви дадат - при положение, че отговаряте на всички вече споменати условия и правилно помолите Живота за онова, което ви е нужно. Как да го направите изрядно, ще ви кажем в следващата глава.
Осен изложените от нас принципи и упражнения има и други средства, чрез които можете да измените кардинално живота си. Например да програмирате самите себе си за постигане на целта и да вървите към нея без страхове и съмнения.
Изобщо, възможно е да има много варианти за промяна на живота.
По-горе ние разгледахме само три варианта на жизнени позиции, които ни позволяват да не се "прилепваме" за нищо в този свят и да не натрупваме нови преживявания. Обаче би могло да има и значително повече подобни позиции. И всеки човек да е свободен да си избере свой собствен модернизиран вариант на жизнена платформа, който да е съобразен с неговите индивидуални интереси и потребности. Важното е тази позиция да ви позволява да не идеализирате земните ценности и да си останете позитивно мислещ човек.
По този начин можете да направите живота си такъв, какъвто пожелаете. Стига само да знаете какво ви е нужно в действителност и да получите помощ от Живота.
Колкото и да е тъжно, време е за
РЕЗЮМЕ
1. Да направи живота си такъв, какъвто иска е по-леко за човек с празен "акумулатор". Но на него пък обикновено малко му се иска..
2. Останалите хора могат да направят живота си такъв, какъвто го желаят, изпълнявайки основното изискване и взаимодействайки си грамотно с Живота при постигането на целите си.
3. Всеки човек може да си изработи своя собствена жизнена позиция, която да не му позволява да натоварва "акумулатора" си и да отговаря на неговите интереси и потребности.
4. Формиране на събития с помощта на силата на мисълта
Този раздел от книгата е посветен на един напълно земен въпрос - как по-бързо и с минимални усилия да постигнем целите си? Нашият ежедневен опит доказва, че това съвсем не е просто. Още повече, че при едни хора всичко върви гладко и проблемите се решават като че от само себе си. А при вас това съвсем не е така. Може би ви е необходимо съответното образование?
Животът показва, че даже и в бизнеса специалното образоване не е гаранция за успех. Преобладаващото мнозинство от преуспяващи руски предприемачи нямат специално бизнес образование. Затова пък имат несметни богатства. Аналогична е ситуацията в чужбина. И в западните страни част от новобогаташите най-напред заработват милионите и чак след това получават престижно образование (по-скоро купуват си престижна диплома).
Затова изглежда, че постигането на успех зависи от нещо, което е по-важно от образованието. Разбира се, това може да са и такива черти на характера, като решителност, увереност в своите сили, напористост. Но вие навярно сте срещали много хора с подобни качества, които са имали възможност да ги използват единствено в семейните спорове и не са постигнали успехи в никоя друга сфера на живота. Затова характерът също не е решаващ фактор за постигането на поставените цели. Тогава какво? Защо например в целия свят успех постигат само 8 -10% от новите предприемачески начинания, а останалите проекти ги чака неуспех?
Да се обърнем за отговор към народната мъдрост. Например до революцията в Русия говореха, че за да постигне успех търговецът трябва да има късмет, "лека ръка". Ако имаш късмет, всяка работа ще ти спори и ще се обръща в печалба. Ако пък нямаш, колкото и да се напъваш, полза никаква.
Изминали са почти сто години оттогава, но обективно нищо не се е променило. Вие можете да знаете всичко за маркетинг и мениджмънт, но - независимо от големите ви усилия, бизнесът все се проваля. И обратно - има предприемачи, които само мърдайки лявото си ухо са в състояние да си донесат печалба. Те просто имат късмет. А вие не, но ви се иска.
И така - във всички дейности, било то бизнес, търсене на идеалния партньор за семеен живот, прекарване на летен отпуск, смяна на квартира или покупка на кола.
Ние вече разказахме в предишните глави за ситуации, в които късметът се старае да ни заобиколи. В тази глава ще разгледаме друг аспект на същия проблем - какво трябва да се направи, за да получим помощта на Живота при постигането на своите цели.
4.1. Условия за постигане на поставените цели
В предишните раздели ние подробно ви разказахме за това, как човек може да попадне под "възпитателните" процеси на Живота заради своето недоволство от заобикалящата го действителност, и как той може да избегне подобно "възпитание". Това е добре, но нали нашата книга се казва: "Какво да сторим, когато не всичко е така, както ни се иска". Това заглавие предполага, че трябва да получите отговор на много близък въпрос от типа: как да направим така, че всичко да е както ни се иска. Или, иначе казано, какво да сторим, за да отстраним проблемите и да постигнем целите си?
Както ни се представя, ние вече отговорихме на въпроса как да се борим с текущите проблеми. Ако не сте разбрали, прочетете от първа до трета глава.
Втората част на въпроса - какво е нужно да се направи, за да постигаме всичките си цели и да сбъдваме желанията си? Подобна методика се нарича Методика на формиране на събитията (МФС) от живота с помощта на собствената мисъл. Тя ни учи как може осъзнато да използваме помощта на Живота, за да постигнем целите си. Това не е много сложно, нужно е просто да се изпълняват онези изисквания, които той поставя пред човека.
По този начин може да констатираме, че за да отстраним проблемите от своя живот и да постигнем целите си, трябва да отговаряме на три условия.
1. Да се отстранят противоречията с обкръжаващия свят.
2. Да се избере и приеме правилна жизнена позиция.
3. Да се организира правилно взаимодействие с Живота при постигане на дадената цел.
Както разбирате, първото и второто условие са достатъчно добре разгледани в предишните три глави на настоящата книга. Правилата за изпълнение на третото условие ще бъдат изложени в следващите параграфи.
Затова, ако след прочитането на предишните глави, са ви останали още някакви цели или желания, вие смело можете да пристъпите към тяхната реализация. Не забравяйте само за трите условия.
Всичко това, разбира се, е чудесно, но остават още някои въпроси. Например в какви сфери на дейност е необходимо да се изпълняват всичките гореизложени условия? Нужно ли е да се съблюдават и трите условия за постигането на вашите бизнес цели? Може би е достатъчно, ако просто правилно помолим Висшите сили за пари? А колко условия трябва да изпълняваме при търсенето на семейно щастие или увлекателна работа, с висока заплата при това?
Както ни се представя, необходимо е при всяка ситуация да се изпълняват всичките условия заедно. Неизпълнението даже само на едно от условията може да доведе до началото на активен "възпитателен" процес по отношение на вас. А когато усилено ви "възпитават" по две-три направления, какви ти тук нови цели? Да можеше някак си поне да се избавим от проблема!
Затова гореизложените условия се явяват задължителни при постигането на абсолютно всякакви цели, па било то велосипедна експедиция на Северния полюс или купуване на възможно най-евтини пантофки. Правилото важи за всяка една ситуация. Мени се мащабът на целите, сметката за разходите, сроковете за изпълнение - но не и отношението на участващите лица към Живота.
Според наши наблюдения механизмът за духовно "възпитание" действа много сурово, без никаква снизходителност към слабостите ви (или пък към святостта ви). Заработил си си -на, и без излишни сантименти. Тези механизми имат приоритет над нашите желания, т.е. ако идеализирате парите и едновременно с това изпитвате огромното желание да ги имате, ще победи "възпитателният" процес и затова вие все ще губите и последните си пари. И така ще е във всяко едно отношение. Преди всичко - благополучието на нашата душа, и чак след това - изпълнение на земните ни желания.
Защо се случва така, вие навярно сами разбирате. От гледна точка на "наблюдателя" нашият текущ живот е само една кратка екскурзия на земята. Него ("наблюдателя") го интересува единствено крайната цел - благоденствието на нашата душа, и ако за по-бързото й постигане е най-добре преждевременно да се прекъсне екскурзията ви, "наблюдателят" ще го направи без ни най-малки съмнения.
Представяте ли си колко ще се огорчите, ако в името на неизвестни вам и много далечни цели живота ви го съкратят принудително. "Наблюдателят" ще е убеден, че е постъпил правилно, прекъсвайки "погрешния" ви от негова гледна точка жизнен път. Вие очевидно ще сте на съвсем друго мнение.
Ето защо ви препоръчваме да се придържате към гореизложените условия за преживяване на земята във всякаква ситуация, даже ако си имате всичко, и нищо не ви е нужно. Но това едва ли е така.
Приведените три условия може да се считат за необходими и достатъчни, за да направят живота ви такъв, какъвто ви се иска.
И така, време е да преминем към принципите и прийомите на правилното взаимодействие с Живота. Именно на това ще посветим следващия параграф от книгата.
А сега - поредното
РЕЗЮМЕ
1. За да постигнете каквито и да било поставени цели с максимална ефективност, ще ви се наложи да изпълнявате следващите три условия:
• Да изгладите противоречията си със заобикалящия ви свят.
• Да изберете и приемете правилна жизнена позиция.
• Да организирате правилно взаимодействие с Живота при постигането на своите цели.
2. Изпълнението на всички указани изисквания се явява необходимо и достатъчно условие за постигане на вашите цели.
3. Какво е нужно да се прави, за да отговаряме на първите две условия, вече разгледахме в предишните глави.

Някои неща са единствено в Божиите ръце а за останалите Бог ни е дал правото да избираме