Животът е екскурзия
Когато душите се отправят за поредното си превъплъщение на Земята, им се дават напътствия от типа " Не забравяйте, че отивате на екскурзия, все едно в музей. Дръжте се подобаващо!"
Защото нашият живот е действително една екскурзия. Но не екскурзия в обичайния исторически музей, където всички експонати лежат зад стъклени витрини и можете да ги гледате, но не и да ги пипате. О не - това е съвременен музей - подобен на западните технически музеи. Там посетителите могат да пипнат и да си поиграят практически с всеки експонат. Прибори­те демонстрират различни физически ефекти - ехо, интерференция, дифракция, магнетизъм, лазерно излъчване и т.н. Посе­тителят може да върти всички ръчки и лостове, да натиска коп­чета и да включва в действие експонатите.
По този начин, като си купи билет за подобен музей, човек придобива правото да си играе с който и да е експонат за неог­раничено време - в пределите на работния ден естествено. То­ва, на което няма право, е да отнесе със себе си експонатите, те не са негови. Дошъл, играл си, отишъл си.
Точно така стоят нещата и с човешката душа. Когато тя се отправя към Земята, казват й: "Даваме ти възможност да станеш човек. Иди, виж, пробвай всичко там. Ако можеш, поправи си греховете. Но не забравяй, че си пратен само временно! И това не е твое, светът не ти е притежание. Ползвай се от всичко. Но не нарушавай правилата за посетители в музея и бъди благодарен на оногова, който те е пуснал." Такива са правилата и все­ки човек е длъжен да ги спазва.
За съжаление душата ни, идвайки в света, обикновено заб­равя за тези напътствия. Като попадне в реалния свят, тя за­почва да го счита за единствен. Именно на това ни учат ате­измът и цялата ни възпитателна система. Междувременно всяка религия ни напомня, че светът принадлежи не на нас, а на Бог. Обаче кой ли слуша.
Хората, неизвестно защо, не вярват в това. И започват на­пълно да се потапят в този свят, да "прилепват" към него. Любов за тях означава с цялата си страст да се бухнат в романтичното си увлечение, смятайки, че то е тяхна собственост и без него те не могат да живеят. Или пък безгранично се привързват към парите. Или към властта. А стига само да се появи някаква свръхпривързаност, човек забравя кой е създал и кой управлява този свят. При това от него даже не се изисква особена любов към Бога. Нужно е само да не забравя, че всичко на тази Земя принадлежи на Него, и че трябва да се спазва необходимото поведение. Взел си, поиграй си и върни обратно!
Ето тъй стоят нещата със свръхпривързаността - към мате­риалния свят, към духовните качества, способностите, творчес­твото и всичко останало. Но в реалния живот нещата често не стават точно по правилата. Например, ако човек се е родил с талант и рисува добре, то той се преизпълва с гордост: аз съм изключителен, аз съм творец, по-велик съм от всички. Той за­почва да придава излишно голямо значение на способностите си, поради което изпитва маса негативни преживявания. Това е типично погрешно убеждение и този индивид вместо да се осво­боди от старите си грехове, започва да натрупва нови. В резул­тат на това се отваря съответстващият клапан и неговият "аку­мулатор за преживявания" започва да се пълни. Човекът е до­шъл на Земята да си намали обема на течности в "акумулатора", а вместо това започва да го увеличава.
Понятно е, че ако с радост се възползва от своя талант и не изпада в негативни преживявания при каквото и да било разви­тие на събитията, то никакви особени проблеми няма да възник­нат - няма нужда да "бъде възпитаван." Но за беда това се случва твърде рядко. Практически всички хора по един или друг начин нарушават правилата за живеене в нашия свят и на Жи­вота му са налага да ги коригира.
Нас ни контролира "наблюдател"
Самият Творец вероятно е твърде зает, за да следи неотс­тъпно мислите, емоциите и постъпките ни. Затова мъдрата при­рода е изобретила един механизъм, който направо в душата на човека следи за неговите мисли и постъпки и в съответствие с тях регулира нивото на течността в "акумулатора за преживява­ния". Как функционира този механизъм и кой ни води сметка за греховете, ще разгледаме малко по-късно, а засега ще го наре­чем "наблюдател".
Именно той следи човешките мисли и постъпки, отчита обема на течности в "акумулатора за преживявания" и взема решения какво да се прави.
Какви въздействия се прилагат, когато "акумулаторът" се запълни
Докато "акумулаторът за преживявания" е запълнен не по­вече от половината, "наблюдателят" няма особени претенции. Човек може да си живее комфортно, животът му го радва и всичките му желания се сбъдват с лекота. Това е "нивото на успех", при което Животът с удоволствие помага на човека да живее и бързо му изпълнява поръчките.
Но в момента, в който започне идеализирането на нещо, се отваря съответният клапан и съдът започва да се пълни. Когато се запълни докъм две трети, "наблюдателят" започва да при­лага "възпитателните мерки". Първо изпраща предупреждения от рода на: "Гражданино, забравихте, че сте само един посети­тел тука. Ако сте си купили билет за този свят, то недейте да си мислите, че всичко туй е ваше! Върнете обратно, което сте взе­ли!". Тоест - на човека вече му се пращат достатъчно силни сигнали и ако той не схване, ситуацията рязко се влошава.
По принцип "възпитателните" сигнали за дреболии са били изпращани и по-рано, но сега те се увеличават и стават посто­янни. В зависимост от това по отношение на какво е възникнала идеализацията, на човек започват периодично да му се явяват големи неприятности в работата, възникват проблеми във взаи­моотношенията с най-близките му, скандали в семейството, крадат му парите и вещите или пък попада в злополука, все още с лек изход.
Ако човек не възприеме това като персонален сигнал, а всичко на всичко като една случайност, и продължава да се държи както преди, изпраща му се по-строго предупреждение. В света няма никакви случайности - в това отношение той е строго предопределен. Всички неприятности, които ви се случват, са организирани от вашия собствен "наблюдател" и се явяват като напомняне за неправилното ви отношение към живота.
По принцип вие можете да отхвърлите тези разсъждения и да отнесете появилите се проблеми към случайностите. Но то­гава се приравнявате с диваците, които не желаят да усвоят вече известните на човека знания, а се отнасят към мълнията и самолета като към чудеса от един и същи вид.
Ако с вас се случва неприятност, то можете да бъдете уве­рени, че вашият собствен "наблюдател" се е договорил, да ре­чем, с "наблюдателя" на мошеника да свие именно вашите пари. Или пък се е споразумял с "наблюдателите" на бандитите да откраднат именно вашата кола. Нещо повече - на вас ви се праща напомняне, че сте извършили нещо не както трябва в този живот, нарушавайки някои негови закони и правила.
Но обикновено човек не разбира тези сигнали и продължава да си живее по старому. Откраднат му колата - купува си друга. Купува друга - разбива я в катастрофа. Става ясно, че вече е време наистина да се замисли над живота, но колко по-удобно е да се припише всичко на случайността, или пък на действията на друг човек. Като си помислиш само - злополука! Че малко ли ги има, и виновен най-често е другият! За всеки случай посеща­вате и екстрасенс, който поглежда и ви казва, че това действи­телно е магия или въздействие от неприятел.
Възможно е това действително да е била магия или нега­тивно въздействие от страна на друг човек. Но не обвинявайте останалите за това! Магията и тя ви е била спретната от "наб­людателят". Ако спазвате правилата за поведение, никаква ма­гия няма да ви хване!
Но доколкото екстрасенсът е открил магия, то ще може и да ви я снеме срещу определено заплащане. Изразявайки се с на­шата терминология, той ще отлее част от течността във вашия "акумулатор за преживявания."
Понякога целителите действително се намесват в съдбата на човека и отливат част от течността в "акумулатора", зас­тавайки по този начин на пътя на неговия "наблюдател". А поня­кога дори я преливат не другаде, а в своя собствен "акумула­тор", в резултат на което не след дълго и те самите загиват. Такива случаи с екстрасенси има много за последните години.
Когато "акумулаторът за преживявания" на човека се запъл­ни повече от 80%, то наблюдателят започва да изпраща много силни сигнали. Както казахме, започват да се случват произшествия, разрушава се семейството, възникват големи неприятнос­ти в работата. Най-напред се проваля онова, към което човек е бил прекалено много привързан. При бизнесмена може да настъпи пълен крах в делата, появяват се дългове и всички уси­лия да се оправи ситуацията се оказват безуспешни. На дома­кинята може да бъде разрушен личният живот, да се появят огромни проблеми с децата или с другите родственици и пр. Ако човек не разбере посланието и на тези сигнали, идват тежките болести. Макар че сигналите във вид на болести и така си текат по всяко време и поради погрешния начин на мислене напълно здрави хора е практически невъзможно да се открият. Ето защо към болестите се прибавят и нещастните случаи.
Доколкото съвременната медицина се бори доста ефективно с недъзите на физическото тяло, то "наблюдателят" понякога може да се затрудни да лепне необходимата болест - напри­мер на някой спортсмен. Затова пък има много други възмож­ности да прати предупреждение. Ако с болестта не се получи нищо, тогава може да настъпи провал в съдбата, и то по много направления.
Например същият този спортсмен, бидейки на върха на ус­пеха, често започва да придава прекалено голямо значение на славата и известността си. Той като че ли започва да гледа на другите отгоре, с презрение - това явление е получило названи­ето "звездна болест". Както навярно вече сте се досетили, то е очевидно нарушение на правилата за поведение на турист по време на екскурзия. В крайна сметка се отваря съответният клапан, "акумулаторът за преживявания" започва да се запълва и спортсменската съдба потегля надолу. Успехът напуска чове­ка, никой не го взема на работа, хората започват да го избягват. Той смята, че животът му е загубен. А всъщност протича процес за пречистване на душата по пътя на унижаването на собстве­ната му гордост и презрението към останалите хора. Поставят го в същата онази ситуация, която той самият по-рано е прези­рал.
Ако осъзнае това и помоли да му бъдат опростени грехове­те, ситуацията бързо се променя.
Но човек обикновено не го разбира това. Той не осъзнава, че именно Животът му е позволил да участва в земната игра, наречена "спорт" и да застане там на почетната стълбица. И пак Животът малко по-късно го завлича на дъното, за да му даде да разбере, че в този свят той е също такъв пътешественик, както и всички останали, които до този момент е презирал.
Когато душата идва на Земята, на нея й е разрешено да играе на всякакви човешки игри - на бизнес, любов, война, власт, духовност, изкуство и т.н. Но тя не трябва да забравя, че е дошла на Земята като в музей или по-скоро - като в голям природен резерват (или национален парк).

Някои неща са единствено в Божиите ръце а за останалите Бог ни е дал правото да избираме