Дано да има наистина Господ, или нещо, каквото и да било, висш разум, или извънземно, и да застане срещу мен, очи в очи, да поговорим, и да поспорим.
Вярно е, че съм излязла от пътя, и се лутам, и търся отговори на въпросите си, вярно е и че съм много обезверена, и много ядосана на ГосподА, и всички там негови приближени свитий.
Защо ли?
Незная, аз дали правилно съм се молила, или ТОЙ криво ме е разбрал!Това само ТОЙ може да каже, ама казвали ?????
В отговор на:
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Сигурно се питаш защо точно твоето дете?
-------------------------------------------------------------------------------------------------------
Никога не съм се питала защо точно моето дете.Но винаги съм питала, и ще продължавам да питам, ЗАЩО ТРЯБВА РОДИТЕЛИ ДА ПОГРЕБВАТ ДЕЦАТА СИ?
Редно е децата да погребат родителите си.
ТУК НЕ СТАВА ВЪПРОС САМО ЗА МОЕТО ДЕТЕ, А ЗА ДЕЦАТА НА ВСИЧКИ.
Раждаме се наред, и под ред, но за смърта ЗАЩО няма ред????
Или може би Господ не е този който решава?Може би решава онази с КОСАТА, и черното наметало.
Но някой можели да каже?
в отговор на :
-------------------------------------------------------------------------------------------------------
Аз не знам дали твоят отговор е моя. Но знам, че изпитанията се изпращат на тези, които могат да ги понесат и тези, които са избрали в този живот да научат нещо, да преминат на следващо духовно ниво.
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Ама, моля ти се , аз не искам, и никога не съм искала някой да ми изпраща изпитания, и то точно такива изпитания. Християнка съм, и ще си остана такава.Не искам да преминавам в никакви нива, па макар и духовни. Живеех ме си добре, бяхме щастливи.
И защо някой трябва вместо мен да решава.......?????Та било то и Господ.
?????????
В отговор на:
------------------------------------------------------------------------------------------------------
За ВЯРАТА, ЗА СЪДБАТА, И ЗА ОБИЧТА
Но не губи вярата си.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Вярата съм я изгубила безвъзвратно, поне за сега.Пък знае ли човек, дано отново отнякъде се покаже.
Съдбата, за нея няма да пиша ..........
Обичта, тя ОБИЧТА е неотлъчно до мен ден и нощ, макар сърцето ми да кърви, и душата ми да стене.
Не,Не, не искам нито да пиша повече нито да влизам в спор нито с теб, нито с който и да било.
Всеки има право да вярва, или да не вярва, да решава кога, как и къде.
п.п. Мила megolina75 с този си пост, нямам нищо лично нито към теб, нито към никой от този клуб.Просто излях душата си, и мислите си.
Затова сме хора, и всички сме различни, в мисли, вяра, идей и страдания.
|