Неувереността в себ си
Законите на увереността
Неувереността в себе си е много разпространено явление в днешно време.
Без да преувеличавам хиляди хора ежедневно не правят точните избори, не постъпват добре, не се запознават, отказват се от общуване, нови начинания и високи доходи, само защото всичките тези хора не вярват в това... А в какво, в крайна сметка?
Типичните отговори са „В това, че ще ми се получи”, „В това, че ще искат да общуват с мен”, „В това, че ще успея, че ще мога”... А точният отговор в действителност е един – не вярват в себе си. Та нали човек е стопанин на собствените си действия. Ако има увереност в себе си, човек ще действа, ще се учи, ще греши, но като резултат – ще го направи. Само за да започнеш ти трябва увереност.

Причините за неувереността в себе си
Основната причина за това са вредните внушения на близки нам или авторитетни хора в детството или юношеството. А вредните внушения са три вида:
Преки вредни внушения – това са фрази от рода „няма да успееш”, „хич не се пробвай”, „не си способен”, „за къде си тръгнал”, „ще си навредиш на здравето”, „писано ти е с много труд да постигаш”.
Косвени вредни внушения - „да си намериш някаква работа, поне от глад да не умреш” (неявно внушение – няма да си намериш достойна работа, можеш да умреш от глад), „ожени се за някого, да не останеш стара мома” (неявни внушения – не си красива, трудно ще си намериш добър мъж) и др. коварни фрази в този дух.
Ситуационни внушения. Действия, които притежават внушаваща сила. Примерно, когато майката разговаря с 18-годишния си син с интонация, характерна при разговор с 5-годишен бръмбъзък, с прекалена нежност и умалително-ласкателно, тя му внушава (без и да подозира за това), че той е малък и безпомощен. Когато родителите с прекалена загриженост правят за децата това, което самите децата могат да свършат, внушават на детето, че е слабо и неспособно да оцелее без родителите си. Така се заражда инфантилността (отсъствието на психологическо развитие), в чиято основа е същата тази неувереност.
Всички останали причини за неувереност в себе си (недостатъчно опит, излишна рефлексия и т.н.), са вторични и зависят от главната.
Тайната за създаването на екологичната увереност
Защо близките и авторитетни хора ни внушават вредни неща? Нима ни желаят злото? Разбира се, че не. Те искат най-доброто за нас – да ни защитят, да ни помогнат, да ни посъветват, да ни предпазят. Бедата е там, че те не осъзнават простичкия факт, че езикът сам по себе си е мощен хипнотизаторски инструмент. И ако го употребим неправилно или невнимателно, е възможно вместо полза, да нанесе силна вреда, като примерно, създаде дълбок комплекс за непълноценност.
Древните са знаели за силата на думите и за разлика от нас се отнасяли към тях с голямо внимание и уважение. Защо според вас, в много традиционни култури е имало строги наказания за всякаква злоупотреба с думите? Те са знаели, че думите са магически инструмент и винаги са своеобразни заклинания. Те въздействат на хората. И ако искате вие и близките ви да сте уверени в себе си, действайте по долуописания начин.
За да предугадите, премахнете или предпазите от неприятности, следвайте простата формула:
Когато става дума за това, какво не трябва да се прави (предпазване), непременно си кажете, кои действия ще помогнат на човека да постигне полезния, нужен и приятен ефект.
- посочете неправилните действия, които могат да донесат негативен резултат. Примерно „Ако пушиш цигари, можеш да имаш проблеми със здравето”.
- след това веднага посочете правилните варианти, които да помогнат за желания резултат. Примерно „Ако откажеш пушенето и спортуваш, ще се чувстваш отлично и ще печелиш повече”.
С тези стъпки автоматично залагате в подсъзнанието на човека позитивната инструкция, която му помага не само да избягва бедите, но и да постигне успех, ще му помогнете да формира хармонично висока самооценка, компетентност и увереност.
Какво да правим с неувереността?
В днешно време вестниците и списанията изобилстват с „премъдри” съвети за придобиване на увереност: повярвай в себе си, не се съмнявай, бъди уверен! Но ползата от тях е никаква. Все едно лекарят да каже на болния от грип: „Как така ще боледувате – бъдете здрав!”
А какво да правят хората, които са неуверени в себе си?
Преди всичко да осъзнаят неувереността си, тъй като решението на проблема започва с неговото признаване. След това да определят типа на своята неувереност. Чрез това ще постигнат по-долу описаните промени.
Съществуват 2 типа неувереност и стратегията за придобиването на увереност, в двата случая е различна.
Първият вариант – малка компетентност и малка увереност. Това е по-трудното съчетание. Това означава, че човекът в реалността има малко опит (запознанства, работи, битови навици, любовен опит) и изпитва неувереност от това. В този случай неувереността е оправдана. Ако изведнъж вдигне самооценката си е опасно, защото ще придобие увереност, но ще си остане некомпетентен. С това може да навреди на себе си и околните (бихте ли се качили на самолет, управляван от неопитен, но прекалено самоуверен летец). Какво да правят хората, които са неуверени и все още неможещи?
Алгоритъм за решаването на този вариант неувереност:
1. Точно да определят зоните на неумение и некомпетентност, съвпадащи със зоните на неувереност. Да се формулират.
2. Да си поставят за цел придобиването на всяка конкретна компетентност и за всяка, да отговори 10 пъти на въпроса: „Какво ще ми даде тази компетентност?”.
3. Чрез метода на пробата и грешката, да придобие навика добре да прави това.
4. Самостоятелно или заедно с психолог да отработи получените в детството вредни внушения с помощта на специални техники.
Вторият вариант – голяма компетентност и малка увереност. Това е по-лекият случай. При такъв вариант човекът има добри практически навици за правене на нещо, но недооценява способностите си и съответно себе си.
Алгоритъм за решаването на втория вариант неувереност.
1. Да определи зоните на неувереност и ясно да формулира, в какво точно е неуверен при всяка конкретна ситуация.
2. Към всяка неувереност да си отговори 5-6 пъти на въпроса „Защо не съм уверен в това?”. Да запише всички отговори като се старае да отговаря точно.
3. Да формулира вредните убеждения – ясните негативни тезиси са това, в което вярва и точно тази вяра му пречи и го ограничава.
4. Самостоятелно или с психолог да отработи вредните внушения с помощта на специални техники.

Равносметка
Нормалната самооценка е високата самооценка. Ниската самооценка е омагьосан кръг на неувереност и неполезност – не дава усещането за щастие нито на самия човек, нито на обкръжаващите го и го прави безпомощен, пречи му да реализира жизнения си потенциал.
Високата самооценка трябва непременно да се базира на висока компетентност. Идеята за пряко повишаване на самооценката може да навреди повече – понякога първоначално трябва да се научим добре да правим нещо, а след това да го ползваме за трамплин или фундамент за повишаване на самооценката.
Добрите съвети не помагат за повишаване на самооценката и за придобиването на увереност. И увереността и неувереността са вътрешни за човека процеси и за промяната им е необходима грамотна намеса в този вътрешен свят – или самостоятелно с помощта на ясни инструкции, или с помощта на психолог.
Високата самооценка освен всичко останало е залог за крепко здраве, жизнен успех и дълголетие.

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!

Мнението е изтрито от flora8.bg

Да живеете с лекота и радост – това за вас ли е?
Владимир Хорошин

Знаете ли, че легендата за Адам и Ева разказва за прехода на човешкият ум на ново еволюционно ниво? Живеейки в личностните ограничения, те не са успели да оценят радостта, която носи цялостността. Защото само чрез разделението цялото на части, могат да разберат смисъла на съставящите я.
За да се придобие земна мъдрост, Божественият замисъл е създал Личността. Изграждайки чрез нея взаимоотношенията със Света, ние се научаваме да разпознаваме. И последиците от това са разбирането за добро и зло, възходите и паденията и загубата на чувствознанието от човека.
Във всички времена причина за проблемите и болестите на човека е неговата разделеност със първозданната му Същност. Можете дълго да си играете игрички с ума и подсъзнанието, чрез всевъзможни техники. Но те не са в състояние да ви донесат ефективно решаване на проблемите.
Да живееш с лекота и радост означава да постигнеш мъдростта на Живота. Да живееш и действаш, изхождайки от вътрешното чувство – чрез чувствознанието, което значи да си вътрешно свободен.
Сигурно ви се иска да изграждате отношенията си със света чрез дълбините на Сърцето си. Това е възможно – чрез осъзнаването и проникването в собствената си Същност.
Превод: Анита

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!

Да така е и ще я спасим само чрез огромната си чиста и искренна любов, която трябва да отдадем на хората и на Гея!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тази тема е свързана с френския алхимик Фулканели и Големия Кръст в Хендай. Неизвестният и анонимен алхимик Фулканели с творбата си „Мистериите на Катедралите” първи фокусира вниманието на света към кръста на гр. Хендай, Франция, който не само показва края на четири ери на индийската система Юга, но и ги свързва с четирите етапа на алхимичното хронологично време.
Съгласно Кръста в Хендай, Желязната ера, или Кали Юга приключва с галактическото зимно равнодействие през 21.12.2012 г.
Съгласно митологията на системата Юга животът и времето на Земята имат четири етапа.
Първият е Сатя Юга, или Златната ера. Той продължава 1,728,000 години. Това е времето без войни, глад или злини, време на безкрайното блаженство.
Вторият етап е Трета Юга, или Сребърната ера. Също както вторият закон на термодинамиката, или ентропията, нещата тук започват да се влошават и хората се променят. Разпространява се Злото и корупцията по Земята. Този период съгласно Ведическите текстове е от 1,296,000 години.
Третият етап е Дварапа, или бронзовата ера. Това е началото на падението на Човечеството. Корупцията е пълна, Злото е навсякъде и светът е в дисхармония. Времето на тази ера е 864,000 години.
Четвъртата и последна ера е Кали Юга, или Желязната ера. Тя продължава 432,000 години и ние сега сме в нея. Това е времето на пълно Зло и корупция, движещите сили са алчността, войните, гладът и болестите се разнасят по Земята като вълни на смърт и разрушения.
Както се вижда от сравнението на съответните ери, всяка следваща е с една четвърт по-малка от предишната. Това е важно да се запомни.
Според Фулканели и Кръста в Хендай, алхимичните четири ери са представени от четири квадранта от 25,920-годишен цикъл, наречени прецесии на равнодействието. Четирите гравирани на кръста букви „А” според Фулканели са йероглифите на Вселената, а освен това са показани знаците на Земята и Небето във взаимодействие.
Това, което Фулканели показва, е, че прецесията на равноденствието може да се раздели на четири етапа по 6480 години, или закръглени – по 6500 години. Това съвпада със зодиакалния цикъл от 25,920 години, който за този период преминава през Водолей, Телец, Лъв и Скорпион. Тук е мястото да си припомним, че в Книгата на Езекил и Книгата на Откровението се говори за Ангел с четири лица. И така, според Фулканели, в тези две книги от Библията се съдържат предупреждения за големи промени, когато достигнем някои от споменатите четири зодиакални знака.
Както се знае, ние сега навлизаме в Ерата на Водолея. Кръстът в Хендай и Фулканели ни предупреждават за предстоящите огромни промени, които могат да бъдат и катастрофални.
Очевидно е противоречието на алхимичната система на времето и периодите на Хинду Юга. Но ако си представим, че цифрите в Хинду системата са символични, то продължителността им нагледно обяснява как се чувства времето през всеки от периодите. И така
ВРЕМЕТО ПРЕЗ ПЕРИОДА КАЛИ ЮГА, В КОЙТО СМЕ НИЕ, ТЕЧЕ ЧЕТИРИ ПЪТИ ПО-БЪРЗО ОТ ЗЛАТНАТА ЕРА НА САТЯ ЮГА.

продължение:

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!

Според шаманите в Перу, ние наближаваме Пача Кути, което означава „обръщане на времето”. Те казват, че това ще стане, когато стигнем пресечната точка от скицата -2012 година. Това е и времето, когато свършва Големият календар на Маите.
Кръстът в Хендай изрично ни показва, че достигаме крайната точка на Желязната ера и отново достигаме до 2012 година. Тази година съвпада и с изравняването на Слънцето с Галактическия център и всички тези съвпадения с четирите знака на зодиака обясняват Християнската традиция за посрещане на Края на времената.
Неизвестният строител на кръста е поставил на върха „Х”, като ясен знак за края на старата и начало на новата Златна ера, като преминаване през звездната врата на 2012 година.
Интересно е съвпадението на средната продължителност на човешкия живот от 72 години с хиперсферата и топологията на времето. Необходими са 72 години за преминаването на 1 градус от прецесията на равноденствието /360х72=25,720/. Освен това човешкият живот се дели на четири пероида по 18 години, а във всеки период има 6510 дни. Или до 18 години човек е в Златната ера, до 36 години – в Сребърната, до 54 години – в Бронзовата, а след това до 72 години – в Желязната ера. От 18 до 54 години времето тече бавно, а след това до 72 години годините просто хвърчат.
В основата на всички велики духовни традиции – Египетската, на Инките и Маите, Индо-Тибетската, европейската и даже Кабала, лежат секретни знания за алхимията на времето. Недокоснати от нарастващите изисквания, напрежения и скоростта на съвременния свят, нашите предци са живели в единство с Мистериите. Една от тях е, че времето не е инертно или линейно, но протича на големи трансформиращи се цикли. Алхимиците от Египет и Средновековна Европа са знаели, че времето тече на цикли с голяма продължителност, като всяка част от цикъла е имала своя характеристика. Тази характеристика е оформяла и реформирала света. Когато циклите на времето се сменят, и събитията тук на Земята се променят.
Секретните учения на мистичните школи на Египет и Гърция са учили, че процесът, наречен прецесия на равноденствието, измерва Великия цикъл или Голямата година. Те знаели, че звездите на небето не са фиксирани. Чрез дълги наблюдения и медитации са установили, че звездите и съзвездията бавно променят местата си в нощното небе. Затова е бил създаден Зодиакът от 12 съзвездия като гигантски часовник на времето. Така са установили, че на Голямата година са необходими 2 160 години, за да премине през всеки знак на Зодиака, а за прецесията трябват 25 920 години да завърши обиколката през всички знаци на Зодиака.
След това те установили, че всеки знак от небесния часовник от 2,160 години води до промяна в качеството на времето и живота на Земята. А всеки квадрант от 6500 години през Везни, Телец, Лъв и Скорпион има още по-силно влияние.
Така Кроманьонският човек се появява преди 26,000 години, когато Земята преминава през Везни, а при преминаването през Лъв преди 13,000 години стават драматични географски промени и настъпва ледников период, през който изчезват мамутът, саблезъбият Тигър и др. Преди 6,500 години, когато Земята е в знака на Телеца, хората започват да отлеждат домашни животни, да строят укрепени градове, да развиват земеделие, да водят войни и да строят градове-държави, които прерастват в монархии.
350-годишният Кръст в Хендай е в двора на местната църва и е символичен паметник, обясняващ нагледно циклите на времето. Великият Космически часовник приключва своето въртене, ние навлизаме в 12 час /знака на Водолея/ и това ще има драматични последици за нас хората и природата. Никой не може да предвиди кога ще започне този процес, колко ще продължи, каква ще бъде степента на промените, но посветените знаят, че това е начало на трансформация на съществуващата цивилизация.
Шаманите на Перу казват, че от Андите ще слязат нови човешки същества, които наричат „Светлинни хора”. Те ще се различават от нас по структура на ДНК и генетично няма да имат нищо общо с нас.
И накрая Кръстът в Хендай е физическо доказателство на вярата на Християните, Розенкрайцерите и алхимиците, че краят на света бързо приближава и ще завърши в огнен облак. Доказателство е вярата на Нострадамус и Библейския код, че огромна планета приближава Земята през 2012 година и нейният знак е Кръста в Хендай.

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!

очакванПонятието идеализация
ия.
Например - идеализация ще има тогава, когато в главата ви се оформя някакъв "идеален" модел за това как трябва да се държат съпругът (съпругата) или детето ви, началникът, предс­тавителят на властта и т.н. Вие знаете как. А пък той - видите ли, се държи малко (или съвсем) по друг начин. Тоест - няма съответствие с онзи идеал, който съществува във вашето въображение. Поведението или постъпките на индивида не съвпадат с вашите очаквания, поради което вие ставате агре­сивни и се опитвате да го заставите да се държи така, както смятате за необходимо. Или изпадате в отчаяние от това, че той постъпва неправилно. И в двата случая не приемате този чо­век, (а чрез него и целия свят) такъв, какъвто е в действител­ност, дотолкова, доколкото не откривате съответствие с вашия собствен въображаем идеал.
Проявени и скрити идеализации
Предлагаме ви най-напред да разделим идеализациите на два вида - проявени и скрити.
Проявена идеализация имаме тогава, когато нещо в този живот предизвиква вашето продължително раздразнение
(или пък друго негативно чувство). Това може да бъде на прак­тика всичко - работата, домът, телевизионното предаване, пра­вителството, началството или сътрудникът, къщата, съпругата (съпругът), детето, любимият, колата и т.н. и т.н. Тоест - вие знаете какви трябва да бъдат те. Пък те не са такива, и вие не­доволствате.
Втората форма на идеализация - това е скритата идеа­лизация. Тя се проявява, когато у нас няма изявено недоволст­во по отношение на някаква ценност. Понякога вие даже не подозирате, колко значима е за вас някаква идея по отношение на вас самия или на другите. Но стига тя да бъде разрушена по някакъв начин, у вас непременно ще възникнат изблици на недоволство и агресия или пък ще усетите съществувание­то си като напълно безсмислено. Например можете да си дадете сметка, че дори не сте си представяли живота без люби­мите семейство или работа.
За да се прояви скритата идеализация, може да се опитате да си представите живота, последователно отнемайки от него различните му стойности - кои точно, ще разгледаме подробно по-нататък. Ако липсата на тази или онази ценност не предизвика никаква реакция, то вие не сте я идеализирали, не сте прилепнали към нея. Но ако не можете дори да си предста­вите живота без работа, семейство, деца, секс, пари, власт и т.н., то вие навярно им придавате излишно голямо значение. Даже може и да не подозирате за наличието на скрита идеали­зация до момента, в който не попаднете в ситуация, където зна­чимата за вас идея ще бъде по някакъв начин разрушена - нап­ример привикнали сте към чистотата, а изведнъж задълго се оказвате в разхвърляна и мърлява обстановка, което предиз­виква вашето продължително раздразнение.
Терминът "излишно" в случая означава, че вие цените твър­де много своя модел за устройство на света - например това, че всички трябва да бъдат честни, децата трябва да се грижат за родителите си, хората не бива да се оскърбяват едни други и т.н., и смятате, че Животът не може да бъде устроен другояче. Вие знаете как трябва да бъде уреден светът и не можете да си го представите различен.
От религиозна гледна точка всяка негативна емоция е ре­зултат на осъждане на реалността, т.е. грях. Следователно, придавайки извънредно голямо значение на някакви свои очак­вания или ценности, ние създаваме почва за натрупване на гре­хове.
И тогава, рано или късно, тази ценност трябва да ви бъде разрушена или пък отнета, за да не забравяте, че всичко ни се дава и взема от Бог. Той ще ви я отнеме, защото сте били недо­волни от нещо в този свят. А нали Бог го е създал. Значи вие тъкмо от Него сте недоволни, тоест изпадате в грях и той ви показва грешките. Не ви наказва като роби, слуги или непос­лушни деца. А именно подсказва, възпитава, обръща се към вас като към разумни същества. И стига само да разберете неговите сигнали, това въздействие върху вас мигом ще се прекрати.
И така, ако човек идеализира нещо, то той попада под въз­действието на своего рода "духовно възпитание". Това възпи­тание се задейства по пътя на принудителното разрушаване на идеализираната от него земна ценност. Като че самият Живот му показва "Виж - идеалът ти се разруши, а пък нищо страшно не стана! Самият ти си същият, а и животът около тебе си тече по прежному. Та струва ли си да изхабиш толкова нерви за някаква илюзия?"
Ето например, ако сте прекалено страстно влюбени и идеа­лизирате партньора си, много вероятно ще е той да ви изостави (или да се влюби в друга). И какво, ще спре ли след това живо­тът? Да - само за вас, и то единствено докато не се избавите от преживяванията си. Та нали почти всички хора вече са минали през това, и то неведнъж.
Ако ли пък идеализирате някакви аспекти на семейния жи­вот, то навярно съпругът ви (съпругата), децата, родителите няма да споделят именно тези ваши възгледи. И така - във вся­ка една ситуация.
За да обясним по-пълно, защо се случва всичко това, пред­лагаме ви да разгледаме следващия модел.
Акумулатор за преживявания
Да си представим, че всички негативни емоции, които из­питваме в случаите, когато животът не съвпада с нашите очак­вания, се събират във вид на течност в някакъв въобража­ем съд, който ще наречем условно "акумулатор за преживя­вания".
Чрез отделна тръба тази течност се влива в нашия "акуму­латор" отгоре и се събира там, определяйки количеството на натрупаното недоволство от живота, проявявано под форма­та на негативни преживявания.
Едновременно с това същата тази течност чрез специални клапани полекичка се оттича отдолу - пропорционално на наши­те заслуги към Живота.
Когато акумулаторът се запълни до някакво ниво с опреде­лено количество "грехове", то веднага сработва механизмът за принудително "духовно възпитание" и на човек по един или друг начин му се доказва, че той напразно е придавал извънмерно значение на своите идеали. Съществуват цели пет начина, с помощта на които животът ни доказва погрешността на нашите излишни очаквания. Тях ще разгледаме подробно малко по-нататък.
Светът ни е чистилище
Както вече споменахме, по принцип човешката душа може през цялото време да се намира във Финия свят, да не се за­селва в материално тяло. И - естествено, на всеки му се иска да се пресели на по-горен етаж. А душата винаги заема етажа, съ­ответстващ на запълнеността на нейния "акумулатор за прежи­вявания" в момента на смъртта.
Да намалите нивото на запълване в акумулатора, намирайки се във Финия свят, навярно ще можете, но за това ще е необхо­дим голям промеждутък от време. Възможността там да извър­шите някакви постъпки, в резултат на които обемът на течността в "акумулатора за преживявания" да се намали, е много малка. Значително по-бърз прогрес постигаме, докато се намираме в човешкото тяло.
Нашата планета се явява именно онова място, където може достатъчно бързо да намалим обемът на течността в нашия "акумулатор за преживявания". Другояче казано, нашата пла­нета е своего рода "чистилище", където може доста бързо да се освободим от предишните си грехове. Именно затова обитате­лите на долните етажи на Финия свят особено често се стре­мят да попаднат в нашия свят, за да се избавят от последствия­та на предишните си грешки. Но възможността им за избор е силно ограничена, затова те, в съответствие с предишните си грешки, попадат в държави и семейства, обременени от бед­ност, болести, войни, насилие и т.н. Подобна житейска среда обикновено не предразполага към благост и всеопрощение, за­това на душата й е доста сложно да реализира своето намере­ние и в същото време да се изтръгне от кръга на закоравелите "грешници". Но пък, ако човек дори в такива условия успее да не се озлоби на света, то обемът на течността в неговия "акумула­тор за преживявания" рязко се намалява.
За чистите души, обитаващи горните етажи на Финия свят, нашата Земя се явява именно онова място, където могат да дойдат и да изпитат реалните усещания, истинския живот, да помогнат на хората да осъзнаят своите заблуди. Макар и по принцип да не са длъжни да го правят. Те си избират тяло за новата инкарнация и се отправят към Земята с най-добри наме­рения. При това много от тях навярно поемат отговорността да донесат добро и благост за хората, да ги посвещават и изце-ляват, помагайки им правилно да се отнасят към Живота.
А пък някои обитатели на горните етажи могат просто да помолят за екскурзия в нашия свят, за да могат да изпитат онези усещания, които е възможно да получат само в нашата реалност и само в човешко тяло - любов, секс, наслаждение от храната, човешки взаимоотношения, материално изобилие, съ­зидание, творчество и т.н. Тъкмо те, по правило, се раждат в добре обезпечени семейства, стават богаташи веднага след раждането си и живеят, наслаждавайки се на живота и не позна­вайки никакви материални проблеми - ако, разбира се, не нару­шават правилата за екскурзианти.
Но - за съжаление, попадайки в нашето чистилище, далеч не всички помнят за своите обещания и светли намерения. Земни­те страсти ги обхващат и те забравят, че в този свят се нами­рат всичко на всичко за кратка екскурзия. Кратичка, затуй, защото нашите 70 - 90 години са само един миг в сравнение с милионите години съществуване на безсмъртната душа.

Някои неща са единствено в Божиите ръце а за останалите Бог ни е дал правото да избираме

Животът е екскурзия
Когато душите се отправят за поредното си превъплъщение на Земята, им се дават напътствия от типа " Не забравяйте, че отивате на екскурзия, все едно в музей. Дръжте се подобаващо!"
Защото нашият живот е действително една екскурзия. Но не екскурзия в обичайния исторически музей, където всички експонати лежат зад стъклени витрини и можете да ги гледате, но не и да ги пипате. О не - това е съвременен музей - подобен на западните технически музеи. Там посетителите могат да пипнат и да си поиграят практически с всеки експонат. Прибори­те демонстрират различни физически ефекти - ехо, интерференция, дифракция, магнетизъм, лазерно излъчване и т.н. Посе­тителят може да върти всички ръчки и лостове, да натиска коп­чета и да включва в действие експонатите.
По този начин, като си купи билет за подобен музей, човек придобива правото да си играе с който и да е експонат за неог­раничено време - в пределите на работния ден естествено. То­ва, на което няма право, е да отнесе със себе си експонатите, те не са негови. Дошъл, играл си, отишъл си.
Точно така стоят нещата и с човешката душа. Когато тя се отправя към Земята, казват й: "Даваме ти възможност да станеш човек. Иди, виж, пробвай всичко там. Ако можеш, поправи си греховете. Но не забравяй, че си пратен само временно! И това не е твое, светът не ти е притежание. Ползвай се от всичко. Но не нарушавай правилата за посетители в музея и бъди благодарен на оногова, който те е пуснал." Такива са правилата и все­ки човек е длъжен да ги спазва.
За съжаление душата ни, идвайки в света, обикновено заб­равя за тези напътствия. Като попадне в реалния свят, тя за­почва да го счита за единствен. Именно на това ни учат ате­измът и цялата ни възпитателна система. Междувременно всяка религия ни напомня, че светът принадлежи не на нас, а на Бог. Обаче кой ли слуша.
Хората, неизвестно защо, не вярват в това. И започват на­пълно да се потапят в този свят, да "прилепват" към него. Любов за тях означава с цялата си страст да се бухнат в романтичното си увлечение, смятайки, че то е тяхна собственост и без него те не могат да живеят. Или пък безгранично се привързват към парите. Или към властта. А стига само да се появи някаква свръхпривързаност, човек забравя кой е създал и кой управлява този свят. При това от него даже не се изисква особена любов към Бога. Нужно е само да не забравя, че всичко на тази Земя принадлежи на Него, и че трябва да се спазва необходимото поведение. Взел си, поиграй си и върни обратно!
Ето тъй стоят нещата със свръхпривързаността - към мате­риалния свят, към духовните качества, способностите, творчес­твото и всичко останало. Но в реалния живот нещата често не стават точно по правилата. Например, ако човек се е родил с талант и рисува добре, то той се преизпълва с гордост: аз съм изключителен, аз съм творец, по-велик съм от всички. Той за­почва да придава излишно голямо значение на способностите си, поради което изпитва маса негативни преживявания. Това е типично погрешно убеждение и този индивид вместо да се осво­боди от старите си грехове, започва да натрупва нови. В резул­тат на това се отваря съответстващият клапан и неговият "аку­мулатор за преживявания" започва да се пълни. Човекът е до­шъл на Земята да си намали обема на течности в "акумулатора", а вместо това започва да го увеличава.
Понятно е, че ако с радост се възползва от своя талант и не изпада в негативни преживявания при каквото и да било разви­тие на събитията, то никакви особени проблеми няма да възник­нат - няма нужда да "бъде възпитаван." Но за беда това се случва твърде рядко. Практически всички хора по един или друг начин нарушават правилата за живеене в нашия свят и на Жи­вота му са налага да ги коригира.
Нас ни контролира "наблюдател"
Самият Творец вероятно е твърде зает, за да следи неотс­тъпно мислите, емоциите и постъпките ни. Затова мъдрата при­рода е изобретила един механизъм, който направо в душата на човека следи за неговите мисли и постъпки и в съответствие с тях регулира нивото на течността в "акумулатора за преживява­ния". Как функционира този механизъм и кой ни води сметка за греховете, ще разгледаме малко по-късно, а засега ще го наре­чем "наблюдател".
Именно той следи човешките мисли и постъпки, отчита обема на течности в "акумулатора за преживявания" и взема решения какво да се прави.
Какви въздействия се прилагат, когато "акумулаторът" се запълни
Докато "акумулаторът за преживявания" е запълнен не по­вече от половината, "наблюдателят" няма особени претенции. Човек може да си живее комфортно, животът му го радва и всичките му желания се сбъдват с лекота. Това е "нивото на успех", при което Животът с удоволствие помага на човека да живее и бързо му изпълнява поръчките.
Но в момента, в който започне идеализирането на нещо, се отваря съответният клапан и съдът започва да се пълни. Когато се запълни докъм две трети, "наблюдателят" започва да при­лага "възпитателните мерки". Първо изпраща предупреждения от рода на: "Гражданино, забравихте, че сте само един посети­тел тука. Ако сте си купили билет за този свят, то недейте да си мислите, че всичко туй е ваше! Върнете обратно, което сте взе­ли!". Тоест - на човека вече му се пращат достатъчно силни сигнали и ако той не схване, ситуацията рязко се влошава.
По принцип "възпитателните" сигнали за дреболии са били изпращани и по-рано, но сега те се увеличават и стават посто­янни. В зависимост от това по отношение на какво е възникнала идеализацията, на човек започват периодично да му се явяват големи неприятности в работата, възникват проблеми във взаи­моотношенията с най-близките му, скандали в семейството, крадат му парите и вещите или пък попада в злополука, все още с лек изход.
Ако човек не възприеме това като персонален сигнал, а всичко на всичко като една случайност, и продължава да се държи както преди, изпраща му се по-строго предупреждение. В света няма никакви случайности - в това отношение той е строго предопределен. Всички неприятности, които ви се случват, са организирани от вашия собствен "наблюдател" и се явяват като напомняне за неправилното ви отношение към живота.
По принцип вие можете да отхвърлите тези разсъждения и да отнесете появилите се проблеми към случайностите. Но то­гава се приравнявате с диваците, които не желаят да усвоят вече известните на човека знания, а се отнасят към мълнията и самолета като към чудеса от един и същи вид.
Ако с вас се случва неприятност, то можете да бъдете уве­рени, че вашият собствен "наблюдател" се е договорил, да ре­чем, с "наблюдателя" на мошеника да свие именно вашите пари. Или пък се е споразумял с "наблюдателите" на бандитите да откраднат именно вашата кола. Нещо повече - на вас ви се праща напомняне, че сте извършили нещо не както трябва в този живот, нарушавайки някои негови закони и правила.
Но обикновено човек не разбира тези сигнали и продължава да си живее по старому. Откраднат му колата - купува си друга. Купува друга - разбива я в катастрофа. Става ясно, че вече е време наистина да се замисли над живота, но колко по-удобно е да се припише всичко на случайността, или пък на действията на друг човек. Като си помислиш само - злополука! Че малко ли ги има, и виновен най-често е другият! За всеки случай посеща­вате и екстрасенс, който поглежда и ви казва, че това действи­телно е магия или въздействие от неприятел.
Възможно е това действително да е била магия или нега­тивно въздействие от страна на друг човек. Но не обвинявайте останалите за това! Магията и тя ви е била спретната от "наб­людателят". Ако спазвате правилата за поведение, никаква ма­гия няма да ви хване!
Но доколкото екстрасенсът е открил магия, то ще може и да ви я снеме срещу определено заплащане. Изразявайки се с на­шата терминология, той ще отлее част от течността във вашия "акумулатор за преживявания."
Понякога целителите действително се намесват в съдбата на човека и отливат част от течността в "акумулатора", зас­тавайки по този начин на пътя на неговия "наблюдател". А поня­кога дори я преливат не другаде, а в своя собствен "акумула­тор", в резултат на което не след дълго и те самите загиват. Такива случаи с екстрасенси има много за последните години.
Когато "акумулаторът за преживявания" на човека се запъл­ни повече от 80%, то наблюдателят започва да изпраща много силни сигнали. Както казахме, започват да се случват произшествия, разрушава се семейството, възникват големи неприятнос­ти в работата. Най-напред се проваля онова, към което човек е бил прекалено много привързан. При бизнесмена може да настъпи пълен крах в делата, появяват се дългове и всички уси­лия да се оправи ситуацията се оказват безуспешни. На дома­кинята може да бъде разрушен личният живот, да се появят огромни проблеми с децата или с другите родственици и пр. Ако човек не разбере посланието и на тези сигнали, идват тежките болести. Макар че сигналите във вид на болести и така си текат по всяко време и поради погрешния начин на мислене напълно здрави хора е практически невъзможно да се открият. Ето защо към болестите се прибавят и нещастните случаи.
Доколкото съвременната медицина се бори доста ефективно с недъзите на физическото тяло, то "наблюдателят" понякога може да се затрудни да лепне необходимата болест - напри­мер на някой спортсмен. Затова пък има много други възмож­ности да прати предупреждение. Ако с болестта не се получи нищо, тогава може да настъпи провал в съдбата, и то по много направления.
Например същият този спортсмен, бидейки на върха на ус­пеха, често започва да придава прекалено голямо значение на славата и известността си. Той като че ли започва да гледа на другите отгоре, с презрение - това явление е получило названи­ето "звездна болест". Както навярно вече сте се досетили, то е очевидно нарушение на правилата за поведение на турист по време на екскурзия. В крайна сметка се отваря съответният клапан, "акумулаторът за преживявания" започва да се запълва и спортсменската съдба потегля надолу. Успехът напуска чове­ка, никой не го взема на работа, хората започват да го избягват. Той смята, че животът му е загубен. А всъщност протича процес за пречистване на душата по пътя на унижаването на собстве­ната му гордост и презрението към останалите хора. Поставят го в същата онази ситуация, която той самият по-рано е прези­рал.
Ако осъзнае това и помоли да му бъдат опростени грехове­те, ситуацията бързо се променя.
Но човек обикновено не го разбира това. Той не осъзнава, че именно Животът му е позволил да участва в земната игра, наречена "спорт" и да застане там на почетната стълбица. И пак Животът малко по-късно го завлича на дъното, за да му даде да разбере, че в този свят той е също такъв пътешественик, както и всички останали, които до този момент е презирал.
Когато душата идва на Земята, на нея й е разрешено да играе на всякакви човешки игри - на бизнес, любов, война, власт, духовност, изкуство и т.н. Но тя не трябва да забравя, че е дошла на Земята като в музей или по-скоро - като в голям природен резерват (или национален парк).

Някои неща са единствено в Божиите ръце а за останалите Бог ни е дал правото да избираме