Прошката е мост към Бога, към любовта и щастието, който ни позволява да се сбогуваме с вината, обвинението и срама. Тя ни учи, че любовта е освобождаване от страха.


Прошката пречиства въздуха, сърцето и душата. Свързва ни с всичко свято. Чрез прошката ние осъществяваме връзка с това, което е по-велико от нас, с това, което надхвърля въображението ни. Тя ни позволява да бъдем в мир с тайнството на живота. Дава ни възможност да правим това, за което сме дошли на света.


Да простиш, е рецепта за щастие.


Да не простиш, е рецепта за страдание.


Възможно ли е цялата болка, независимо от причинителя, да съдържа в себе си компонента на прошката?


Да се вкопчиш в отмъстителните мисли, да се отдръпнеш от любовта и състраданието със сигурност се отразява на нашето здраве и на имунната ни система.


Да се вкопчиш в това, което наричаме оправдан гняв, ти пречи да усетиш Божия покой.


Да простиш, не означава да се съгласиш с постъпката. Не означава да извиниш възмутителното поведение.


Прошката означава да не бъркаме повече в раните, за да не продължават да кървят.


Прошката означава да живеем и обичаме изцяло в настоящето. Без сенките на миналото.


Прошката означава освобождаване от гнева и нападателните мисли.


Прошката означава освобождаване от всички надежди за по-добро минало.


Прошката означава да не изключваме никого от любовта си.


Прошката означава изцеляване на раната в сърцето, причинена от непрощаващи мисли.


Прошката означава да видиш Божията светлина у всеки, без значение какво е поведението му.


Прошката не е само за другия - но и за теб, за грешките, които си направил, за вината и срама, които все още изпитваш.


Прошката, в най-дълбоката си същност, е прощаване на самите себе си, задето сме се отдалечили от любящия Бог.


Прошката означава да простим на Бога и на нашите възможни погрешни представи за Него, защото сме били изоставени и самотни.


Да простиш на мига, означава да не бъдеш повече крал или кралица в Клуба на отлагащите.


Прошката отваря вратата на нашето чувство за единство с Духа, за единение с всички и на всички с Бога.


Никога не е твърде рано да простиш. Никога не е твърде късно да простиш.


Колко бреме отнема да простиш? Зависи от убежденията ни.


Ако смяташ, че това никога няма да се случи, то никога няма да се случи.


Ако смяташ, че това отнема шест месеца, ще отнеме шест месеца.


Ако смяташ, че ще отнеме по-малко от секунда, значи ще отнеме точно толкова.


Вярвам с цялото си сърце, че мирът ще завладее света, когато всеки от нас поеме отговорността да прости на всички, включително и на себе си, изцяло.

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!