Re: Амиотрофична латерална склероза /АЛС/ / Взаимопомощ / Здравна / Множествена склероза

Имам нещо интересно за Вас.Биологичноактивна хранителна добавка – витаминно-минерален комплекс с растителни компоненти.

СЪСТАВ:

Една капсула съдържа:

Екстракт от семки и люспи на грозде 150 мг.
Гинко билоба (Gingko biloba L.) 26,5 мг.
Бета-каротин 5 мг.
(съответства на съдържание на витамин А 2766 МЕ)
Витамин Е 10 мг.
Витамин С 65 мг.
Цинков окис 18,5 мг.
включително цинк 15 мг.
Дрожди със селен 50 мг.
включително селен 50 мкг.

ХАРАКТЕРИСТИКА И ОСНОВНИ СВОЙСТВА НА КОМПОНЕНТИТЕ НА БАД:

Екстракт от семки и люспи на грозде
Екстрактът от люспи и семки на грозде се извлича от семките и люспите на гроздето. Най-важните действащи фактори на екстракта са проантоцианидините, които представляват олигомерни полифункционални съединения, а също и високоефективен антиоксидант – резвератрол. Тези съединения имат широкоспектърна фармакологична активност, в основата на която лежи изразен антиоксидантен ефект, превъзхождаща тази на аскорбиновата киселина и витамин Е. Комплексите от биологичноактивни вещества на екстракта от семки и люспи на грозде ефективно неутрализират свободните радикали, потискат синтеза на липидните прекиси, инхибират ензими, участващи в образуването на активни форми на кислород (например ксантиноксидаза), а също и лизосомални ензими, способни да повреждат субклетъчните структури, включително и в съединителната тъкан. С гореизброените свойства е свързана важна област от използването на екстракта от семки и люспи на грозде за предотвратяване на сърдечно-съдови заболявания, включително инфаркт на миокарда. Екстрактът от семки и люспи на грозде спомага за подобряване на микроциркулацията, ефективен е при лечение на ангиопатия, ретинопатия, а също и при възпалителни процеси за сметка на инхибирането на биосинтеза на провъзпалителните левкотриени.

Гинко билоба (Gingko biloba L.)
Едно от най-древните растения на Земята, оживяло при екстремни условия на планетарни катаклизми и по силата на това натрупало високоактивни вещества. Действащите вещества на Гинко билоба са гинколидите А, B, C, J, билобалидите, представляващи терпеноиди и флавоноидните гликозиди. Уникална особеност на този комплекс е способността да преодолява хематоенцефаличната бариера и да оказва положително влияние върху мозъка. Комплексът от вещества на Гинко билоба притежава висока антиоксидантна активност, включително по отношение на тъканите на главния мозък. С това е свързана защитата на структурната и функционална цялост на клетъчните мембрани и нормализация на метаболизма на тъканите на мозъка: подобряване на усвояването на глюкоза и кислород, стимулиране на синтеза на АТФ, повишаване ефективността на действието на невромедиаторите и увеличаване плътността на синаптичните рецептори.

Биофлавоноиди
Биофлавоноидите са природни полифеноли, в наше време обхващащи около четири хиляди съединения в съответствие с тяхното общо свойство – способността да укрепват стените на капилярите (Р-витаминна активност). Биофлавоноидите притежават широкоспектърна биологична активност, преди всичко детоксикиращо и антиоксидантно действие. Те регулират активността на ензимите от различни класове, агонистите и антагонистите на рецепторите. С това е свързан изключително широкия спектър на фармакологичната им активност, включително и кардиозащитното, спазмолитичното, противовъзпалителното, радиозащитното, антиалергичното, хепатопротекторното, жлъчогонното, антисклеротичното и други действия, включително и регулиране функциите на жлезите с вътрешна секреция. Биофлавоноидите оказват антимутагенен и антиканцерогенен ефект.

Бета-каротин
Бета-каротинът се използва от организма на човека за синтез на витамин А. Освен това той притежава изразен антиоксидантен ефект, спомага за понижаването на риска от развитието на онкологични и други заболявания, възникващи от повишеното екологично натоварване на човека.
Витамин А включва група вещества – ретинол и неговите етери, ретинал, ретиноева киселина. Провитамин А, освен бета-каротин са също и алфа и гама-каротините. Останалите каротиноиди (около 1000) не притежават провитаминна активност, обаче имат самостоятелно значение като липидоразтворими антиоксиданти и капани на синглетния кислород, както и самият витамин А. Витамин А е необходим за функционирането на органите на зрението (влиза в състава на зрителните пигменти родопсин и йодопсин) и неговият дефицит (и/или дефицитът на цинк) водят до нарушаване на адаптацията към тъмнина (“кокоша слепота”), към възникването на конюктивит (ксерофталмия). Обаче витамин А притежава и редица важни системни ефекти: необходим е за растежа, делението и диференцирането на клетките на епителните тъкани, действа антиоксидантно, което обуславя неговия онкозащитен ефект. Още един важен аспект от действието на витамин А е неговата способност да повишава местната и общата съпротивителност на организма, във връзка с което неговият дефицит повишава риска от възникване на остри респираторни инфекции и други заболявания.
Витамин А спомага за изработването на полови хормони, необходим е за поддържането на репродуктивната функция на мъжете и жените.
Бета-каротинът, както и витамин А оказва добър лечебен ефект при гастрит, стомашна язва и язва на дванадесетопръстника, спомага за бързото зарастване на рани и оздравяване след оперативни намеси.

Витамин Е
Токоферолите (витамин Е) (82-83% - а-токоферол, 10% - b и g-токофероли) са основни мембранни антиоксиданти, стабилизиращи липидните двуслойни мембрани, което осигурява оптимални условия за функциониране на мембранните рецептори, на системите на мембранния пренос и на мембранните ензимни структури. Последните включват вериги за пренос на електрони, определящи енергоосигуряването на клетките и синтеза на АТФ и ензимите на монооксигеназната система, осигуряващи от една страна биосинтез на най-важните ендогенни съединения (кортикоидни и полови хормони, полиненаситени мастни киселини, витамини от група A, D и т.н.), биотрансформация на холестерина в жлъчни киселини и т.н., а от друга страна детоксикация на ксенобиотиците. Не по-малко важно значение имат токоферолите за защитата от окислението на SH-групата белтъчини, включително белтъчините на дихателните и преносните мембранни системи. Изключително важна е функцията на токоферолите като регулатор на биосинтеза на РНК, а следователно и на белтъчините въобще, а също и синтеза на ядрото на хем за хемсъдържащите белтъчини. Трудно е да се преоцени значимостта на този ефект, тъй като с хем е свързано не само осигуряването на организма с кислород, но и проявяването на най-важните биохимични функции (чрез цитохром Р-450-зависима система), включително биотрансформацията на холестерин. С гореизложеното е свързано регулиращото влияние на токоферолите върху метаболизма на белтъчините, мазнините, въглехидратите, хормоните, мастноразтворимите витамини, включително A и D. По силата на това те оказват изразен ефект върху дейността на различни системи на организма – поддържат функциите на сърдечно-съдовата система, ендокринните жлези (включително половите), мускулната тъкан, кръвообразуването (хемопоезата) и т.н.
Витамин Е се прилага при профилактика на онкологични заболявания и исхемична болест на сърцето, при миокардиодистрофии, спазми на периферните съдове, в спортната практика (при натрупването на мускулна маса), при мускулни дистрофии, дерматомиозити, амиотрофична странична склероза, при опасност от спонтанен аборт, нарушена функция на половите жлези, при простатит, чернодробни заболявания, при някои дерматози, псориазис, в педиатричната практика при хипотрофии.

Витамин С
Витамин С представлява комплекс от родствени вещества, предотвратяващи скорбута. Той участва в много окислително-възстановителни реакции в организма. Най-важни представители са L-аскорбиновата киселина и нейната окислена форма – дехидроаскорбиновата киселина. Основно свойство на тези съединения е антиоксидантно и защитаващо от свободните радикали, което обуслява притъпяване от аскорбиновата киселина на процесите на прекисно окисление на липидите, белтъчинните и други и на клетъчните компоненти и ги защитава от повреждане. С това е свързан мембраностабилизиращия ефект на витамин С и неговото имуномодулиращо действие. Витамин С се натрупва в левкоцитите, като повишава тяхната фагоцитарна активност. Именно заради това витамин С проявява противомикробно и даже противовирусно действие, в частност при грип и други инфекциозни заболявания, когато неговото ниво в кръвта рязко се понижи. Освен това витамин С стимулира детоксикиращата ензимна система на черния дроб и затова притежава антитоксичен ефект при различни неблагоприятни въздействия на организма.
Изключително важно е активиращото действие на витамин С за биосинтеза на кортикоидните хормони в надбъбречната кора, отговарящи за адаптивните реакции на организма. Затова витамин С стимулира адаптивните процеси и има антистресово действие. Обратно при стрес нивото на витамин С в организма сериозно намалява и той трябва веднага да бъде набавен. Има сведения за влиянието на витамин С върху процесите на образуване на кетахоламини (дофамин и норадреналин), серотонин и ендорфини и съответно върху психо-емоционалното състояние на човека.
Витамин С е един от най-важните фактори за съзряването на колаген, формирането на колагенните влакна на съдовете, кожата, лещата на окото, костната тъкан и зъбите. Оттук е капиляроукрепващия ефект на витамин С и неговото стабилизиращо влияние върху съединителната тъкан на съдовите стени и други структури на организма. Като нормализира проницаемостта на съдовите стени, витамин С проявява противовъзпалително и антихеморагично действие при капиляропатията на различни етиологии. Витамин С спомага за по-доброто усвояване на желязото и нормализира кръвотворните процеси.
Витамин С се прилага с профилактична и лечебна цел при хипо- и авитаминозата (скорбута), при хеморагичните диатези (хемофилии и др.), при кръвотечения от носа, при белодробни и маточни кръвотечения, при кръвотечения, предизвикани от лъчева болест и предозиране с антикоагуланти, при инфекциозни заболявания и интоксикации, болести на черния дроб, първична и вторична недостатъчност на бъбреците, онкопатология, за нормализиране на липидната обмяна при атеросклероза и други сърдечно-съдови заболявания, при бавнозаздравяващи рани и язви, чупене на кости, при работа, изискваща физическо, умствено и емоционално напрежение, по време на бременност и кърмене. Дефицитът на витамин С повишава риска от развитие на простудни заболявания, нивото на холестерина в кръвта, развива кръвотечение от венците, себорея, склонност към умора, раздразнителност, сънливост и други.

Цинк
Микроелементът цинк влиза в структурата на активния център на няколкостотин металоензими. Той е необходим за функционирането на ДНК- и РНК-полимеразите, контролиращи процесите на предаване на наследствена информация и биосинтез на белтъчини, а с това и репаративните процеси в организма, а също ензима на ключовата реакция на биосинтез на хем, влизащ в структурата на хемоглобина, цитохромите на дихателните вериги на митохондриите, цитохром Р-450, каталазата и миелопероксидазата. Цинкът влиза в структурата на ключовия антиоксидантен ензим – (Zn, Cu)-супероксиддисмутазата и индуцира биосинтеза на защитните белтъчини на клетката – металотионеините, по силата на което цинкът е антиоксидант с репаративно действие.
Цинкът играе важна роля в реализацията на хормоналните функции в организма. Той влияе непосредствено върху произвеждането и функционирането на инсулина, а с това и върху всички инсулинозависими процеси. При мъжете цинкът участва в синтеза на тестостерон и функционирането на половите жлези, по силата на което се проследява обратната връзка между нивото на цинк в организма и потентността. Тъй като е инхибитор на 5-алфа-редуктазата цинкът регулира нивото на метаболит на тестостерона – дихидротестостерон, а неговият излишък обуславя хиперплазията на простатата. Цинкът е необходим и за женския организъм, тъй като влиза в структурата на рецепторите на естроген, като така регулира всички естрогенозависими процеси.
Цинкът е жизнено важен за функционирането на тимуса и нормалното състояние на имунната система на организма и освен това е компонент на ретинолопреносните белтъчини. Цинкът заедно с витамин А (и витамин С) възпрепятства възникването на имунодефицити, стимулира синтеза на антитела и оказва противовирусно действие.
Цинкът помага на зарастването на рани и язви, участва в процесите на вкусовото възприятие и обонянието, необходим е за функционирането на централната нервна система и процесите на запаметяване.

Селен
Ролята на микроелемента селен в организма се определя първо от това, че той влиза в състава на един от най-важните антиоксидантни ензими – Se-зависимата глютатионпероксидаза, която защитава клетката от натрупване на продукти на прекисното окисление, като чрез това предупреждава нейното повреждане от ядрения и белтъчинносинтезиращ апарат. В синергия с витамин Е селенът спомага за повишаването на антиоксидантната активност. Селенът влиза в състава на ензима йодтиронин-5дейодиназа (контролиращ образуването на трийодтиронина), в състава на белтъчините на мускулната тъкан и което е много важно в състава на белтъчините на миокарда. Като селенпротеин той е съставна част от тестикуларната тъкан. Затова дефицитът на селен води до отслабване на антиоксидантния статус, антиканцерогенната защита, обуславя миокардиодистрофията, нарушенията на сексуалната функция, имунодефицита.
Освен това селенът проявява антимутагенен, антитератогенен, радиозащитен ефект, стимулира антитоксичната защита, нормализира обмяната на нуклеиновите киселини и белтъчини, подобрява репродуктивната функция, нормализира обмяната на евкозаноидите (простагландините, простациклините, левкотриените), регулира функцията на щитовидната и задстомашните жлези. По силата на всичко това отнасяме селена към херопротекторите.

ОСНОВНИ ФАРМАКОДИНАМИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА ДЕЙСТВИЕТО НА БАД:

Общоукрепващо
Антиоксидантно
Имуномодулиращо
Противовъзпалително
Хиполипидемично
Антикоагулантно
Подобряващо процесите на микроциркулация
Нормализиращо съдовата проницаемост
Мембранозащитно
Хипотензивно
Радиационнозащитно

ПОКАЗАНИЯ:

Препоръчва се:
Като общоукрепващо средство:
За повишаване на резистентността на организма към неблагоприятни фактори на околната среда, особено в екологично небприятни условия
За профилактика на преждевременно стареене
За подобряване на мисловната дейност, концентрацията на вниманието
За ускоряването на възстановителните процеси в мозъка при различни патологични състояния
След операции и инфекциозни заболявания
За профилактика и потенциране на ефекта на медикаментозната терапия:
При сърдечно-съдови заболявания (атеросклероза, исхемична болест на сърцето, хипертонична болест, невроциркулаторна дистония, първични и вторични хиперлипопротеидемии, миокардиодистрофии)
При ендокринна патология (захарен диабет, нарушена функция на щитовидната и половите жлези)
При чернодробни заболявания
При съдова патология (спазми на периферните съдове, заболявания, свързани с нарушението на съдовата проницаемост
При патологични състояния, свързани с повишено кръвосъсирване
При нервно-мускулни заболявания (мускулни дистрофии)
При автоимунни заболявания (ревматоиден артрит, дерматомиозит)
При заболявания на зрителните органи (ретинопатии, склеротични изменения на съдовете на очните дъна, глаукома, катаракта, миопия, далекогледство)
При церебрална недостатъчност за намаляване на психичните и неврологични симптоми (нарушение на паметта, световъртеж, главоболие, шум в ушите)
При влошаване на слуха на съдовата или токсичната генеза, шум в ушите, световъртеж от лабиринтен произход
При вазовегетативни прояви на климактерен синдром
При алергични заболявания (копривна треска, сенна треска, вазомоторен ринит)
При кожни заболявания (невродермит, псориазис, екзема, ексседативна диатеза
При онкологични заболявания на фона на проведени химиотерапии, рентгенотерапии

Ако Ви интересува можете да ми пишете на имеил:trevichka@abv.bg

През 1904 г. Джон Рокфелер старши основава фонд "Общо образование", а през 1910, за да го подпомага, се учредява и фондацията "Рокфелер". Чрез редица машинации през май 1913 г. на нея й е даден привилегирован статут и е освободена от данъци. На отговорни места в различните федерални агенции, които имат по някакъв начин отношение към здравето, Рокфелер поставил свои хора, които да прокарват новата "образователна" политика, чиято цел била създаването на нация, зависима от медикаменти и непознаваща друг начин на лечение освен предложения. Това било постигнато не само чрез съсипването на болниците и колегите, преподаващи и прилагащи естествени лечебни методи, но и чрез масова рекламна кампания чрез средствата за масово осведомяване в полза на "научната медицина". За осъществяването на този план трябвало да се създаде съответно и медицинска професия, "вдъхваща респект", която да практикуват изключително бели мъже от висшата класа (а не мъже и жени от всякакви раси и социални прослойки, както е било дотогава), възпитани с философията на материалистическо-механистичния подход и непознаващи други начини на лечение освен алопатични медикаменти и хирургия. По това време все още новото "лечение", родено в резултат на развитието на химическата и съответно на фармацевтичната промишленост, е било разпространено само сред богатите. Народът се лекувал изключително с природни методи.
През 1909 г. фондацията "Карнеги" изпраща на обиколка из САЩ Абрахам Флекснер, който не бил лекар, със задача да посети всички медицински учебни заведения - от най-малкото до най-голямото. Той трябвало да реши кои от тях ще получат финансова помощ, за да се развиват и по-нататък. Флекснер подбрал само по-големите и богати медицински центрове, които били склонни да приемат предлагания от Рокфелер и Карнеги лечебен и образователен модел, базиран на едностранчива и вредна философия. За всички по-малки и преподаващи природолечение колежи посланието било: "Или се съобразете с това, което ви предлагаме или ще престанете да съществувате." Останали без подкрепа, те започнали да затварят един след друг, а срещу тези, които все още функционирали, започнала война за ликвидирането им. Така ПРАВОТО НА ИЗБОР на населението по какъв начин да се лекува било постепенно отнето.
Ето какво пише за Дж. Рокфелер старши Ида Тарвел в нейната "История на Компанията "Стандарт ойл", отпечатана през 1905 г. в няколко броя на списанието "Макклуър": "Нито едно честно проучване на неговата кариера не може да доведе до друг извод, освен че той е жертва на може би най-долната от всички страсти - тази за пари като крайна цел... тайно, търпеливо и непрестанно кроящ планове и интриги как да добави към богатството си... Той превърна търговията във война и я... изпълни с жестокост и корупция. И той нарича своето търговско предприятие благодеяние, като дава за пример посещението си на църква и благотворителността си като доказателства... Има само едно име за това - двуличие."
"Историята на безскрупулния индустриален пират Дж. Рокфелер старши е добре известна, но днес удобно се премълчава", заявява медицинският историк и изследовател Х. Роиш. През 1911 г. Дж. Рокфелер старши е обвинен от щатския съд за незаконни действия и машинации и му е наредено да разформирова "Стандарт ойл тръст", който е обхващал 40 корпорации. Но за зла участ това наказание се оказало добре дошло. Докато преди тръстът бил на показ, то след това привидно разделяне деянията на отделните формирования станали още по-прикрити и трудно уловими.
През април 1914 г. Джон Рокфелер младши, тогава вече начело на компанията, удавя в кръв стачката на миньорите в Лъдлоу, които живеели и се трудели при ужасяващи условия, експлоатирани от "Колорадо фагъл" и "Айрън къмпъни", холдинг на Рокфелер. Това събитие, което няма аналог в индустриалната история, било наречено от медиите "Клането в Лъдлоу". Били убити 45 души, между които 32 жени и деца, неизвестен брой изчезнали и много били ранени. След тези събития, които предизвикали възмущение навсякъде по света, Дж. Рокфелер младши, достоен заместник на баща си, решава да наеме Айви Лий, най-талантливия пресагент в САЩ, за да излъска окървавения му имидж. След като Лий разбира, че фондацията разполага с около 100 млн. USD той предлага да се започнат големи дарения, не по-малки от 1 млн., на колежи, университети, болници, църкви и благотворителни организации. За онова време това е било изключително голяма сума и никой вестник не би подминал подобна новина. Целта на тези заслепяващи жестове на "щедрост и филантропия", приветствани с фанфари от пресата, била обществеността да забрави за убийството на невинните жени и деца, извършено по заповед на Рокфелер. През следващите години магнатът купува не само репортери и журналисти, но и цели вестници и списания, или пък основава нови. Това се оказало изключително печеливша стратегия, позволяваща да се манипулира много успешно общественото мнение, като не се допускат материали, които биха застрашили финансовите устои на династията и които биха изложили на показ същността на провежданата политика.
Чрез щедро явно и тайно финансиране на различни институции, политици, интелектуалци и учени в САЩ и чужбина фармацевтичната индустрия постепенно придобила пълен контрол над медицината. Почти няма Нобелова награда или "Пулицер", които да са връчвани на явен враг на системата, поддържана от Рокфелер. Наложена е ефикасна цензура и авто-цензура в повечето от най-популярните периодични издания.
Според доклад на фондация "Рокфелер", който Бийл цитира още преди около половин век, само за период от около 40 години от началото до средата на XX в., финансовите дарения на университети, колежи и различни агенции са били около 500 млн. USD! И разбира се, всички те са се придържали към линията на преподаване и обучение на медицински кадри, която фармацевтичната индустрия желае. В противен случай са щели да останат без тази могъща подкрепа, отказана на останалите колежи в САЩ, които не се подчинили на диктата. Апетитите на Рокфелер далеч не се изчерпвали само със САЩ. По времето на Бийл тази индустриална империя е била най-голямата в света, така както еврейската Ротшилд - в банковото дело. "Стандарт ойл" е била нейната основа, като важна роля е изиграла и "Чеиз Нешънъл Банк" (по-късно вече "Чеиз Манхатън Банк" с над 200 клона в САЩ и по света).
През 1927 г. Джон Рокфелер младши, основава Международен образователен борд. Този фонд разполагал с първоначална сума 21 млн. USD, които очаквали да бъдат насочени към университети, политици и отговорни лица, готови да участват, независимо дали съзнателно или не, в заговора срещу здравето на човечеството. Бордът се заел сериозно със задачата да представи Рокфелер като благодетел за света, а неговият бизнесплан като грижа за здравето на хората. Рокфелер проявил огромен интерес към Китай, което е напълно разбираемо - такъв огромен пазар за неговата стока. ("Стандарт ойл" е била основният доставчик на петрол и керосин за тази страна.) И така той вложил пари и основал "Чайна медикъл борд" и "Пекин кениън медикъл Колидж", играейки ролята на Големия бял баща, който идва, за да даде знания на невежите китайци. Фондацията "Рокфелер" вложила повече от 40 млн. USD, за да поквари китайската медицина. Медицинските колежи били уведомени, че ако искат да разчитат на финансова помощ, ще трябва да убедят китайския народ да забрави за своите безопасни и ефективни билки и игли, които са преживели изпитанието на времето, и да ги замени със синтетичните фармацевтични продукти. Но с идването на власт на комунистическата партия в Китай "помощта" на Рокфелер била отхвърлена и той си потърсил нови пазари в Япония, Индия и Латинска Америка.
През 1939 г. се образува изключително опасният за общественото здраве Лекарствен тръст от съюза между двата най-големи индустриални картела в световната история -този на Рокфелер и немския концерн I.G. Farbenindustrie и това бележи още по-голяма експанзия и печалба на фармацевтичната промишленост. По време на Втората световна война I.G. Farben е построил и експлоатирал огромен химически завод, използвайки безплатната работна ръка, съсредоточена в концлагера в Аушвиц. Около 25 000 концлагеристи са умрели от непосилната работа и отровите. Други са починали при експериментални проучвания на различни химикали и медикаменти.
През 1947 г. 27 представители на концерна са осъдени за планиране и водене на война, масово убийство, извършване на нехуманни опити върху невинни жертви в концентрационните лагери, кражби в особено големи размери и други престъпления. Водещият американски обвинител по време на трибунала в Нюрнберг Телфорд Тейлър казва за I.G. Farben: "Не нацистките лунатици са преките виновници за войната, а тези. И ако те не бъдат наказани за престъпленията, които са извършили, вредата, която ще нанесат на бъдещите поколения, ще бъде много по-голяма, отколкото Хитлер би могъл да нанесе, ако беше жив." И така картелът е разделен на фармацевтичните компании Bayer, Hoehst ("Хьохст") и BASF ("Бай Ес Еф"). Но с помощта на Нелсън Рокфелер, техен бизнеспартньор и заместник-министър на външните работи на САЩ след войната, обвинените в престъпления срещу човечеството шефове на картела и членове на нацистката партия са освободени от затвора през 1952 г. и заемат отново високи позиции в новите дъщерни фирми и съответно в германската индустрия! Това трябва да е ясен сигнал за всички, които не знаят кои са били движещите сили зад Хитлер. Световните банкери и индустриалци подкрепяха финансово Втората световна война, при която загинаха десетки милиони, да не говорим за огромните морални и материални щети, понесени от още милиони други по целия свят. Днес преките наследници на картела са едни от най-големите производители на фармацевтични продукти в света, поддържайки индустриална мрежа в поне 120 страни.
Наскоро BASF и швейцарската фармацевтична компания La Roshe Holding AG ("Ла Рош") бяха признати за виновни в извършване на най-голямото нарушение на антитръстовите правила и разпоредби във връзка с производството и продажбата на витамини, за което те са приели да платят глоби съответно от по 500 млн. и 225 млн. USD. Министърът на правосъдието на САЩ Джанет Рино казва: "Ден след ден потребителите получават удар по джоба, за да могат тези съучастници в заговора да печелят стотици милиони долари допълнителни печалби." Фармацевтичните компании чрез медиите под свой контрол, осъществяван главно чрез финансова зависимост от техните реклами, както и чрез финансиране на организации, отделни политици или други обществени личности и ръководни лица, налагат за своята продукция мнението, което те биха искали хората да имат за нея! В същото време лекари, които успешно лекуват с евтини природни методи, биват наричани "шарлатани" и са преследвани, защото застрашават печалбите на тази индустрия.
Независимо че Американската медицинска асоциация (АМА) и FDA би трябвало да защитават здравните интереси на обществото, в САЩ те са превърнати в послушни оръдия на Лекарствения тръст, чрез които той наказва и очерня всеки лекар или учен, дръзнал да се противопостави на официално наложените идеология и политика в здравеопазването. Според "Лайф икстеншън фаундейшън" за периода 1988-1994 г. FDA с помощта на полицията извършва 23 акции, или по-точно вандалски набези. Те са осъществени с оръжия, насочени срещу невинни американски граждани, фирми или организации, които със своята дейност, предлагайки естествени терапии и хранителни добавки, заплашват устоите на фармацевтичната индустрия. При тези акции, които много приличат на организираните от есесовските отряди на Хитлер, са изземани медицинска, научно-изследователска и частна документация, компютри, литература, витамини, билки, лични вещи и др., като са били тероризирани дори и пациенти. През 1995 г. се опитва да забрани употребата на електронна апаратура, използвана от много лекари, стоматолози и остеопати за подпомагане на диагностиката и лечението на различни заболявания, но благодарение на обединените усилия на медиците това не се осъществява - поне засега.
Ето какво пише за АМА д-р Дж. Ходж от Ниагара Фолз, Ню ЙорК: "Медицинският монополист или медицински тръст, за благозвучие наричан Американска медицинска асоциация, е... най-арогантната, опасна и деспотична организация, която някога е управлявала свободни хора през този или през който и да е друг век. Който и да е и изобщо всички методи за лекуване на болния чрез безопасни, прости и естествени лекарства са били нападани и отричани от безочливите водачи на АМА като "мошенически". Всеки, който практикува лечебното изкуство и не се съюзява с медицинския тръст, е обявяван за "опасен шарлатанин" и самозванец. Всеки лечител, който се опита да възстанови болния чрез природни методи, без да прибягва до ножа или токсичните синтетични медикаменти, болестотворни серуми или ваксини, веднага е атакуван от тези медицински тирани и фанатици, злобно отричан и преследван по всички възможни начини."
Ако това е някой малък производител, само съдебните разходи ще го разорят. В същото време делата срещу радетелите за човечна медицина се водят с парите на самите потърпевши от тази вредна политика - данъкоплатците, които освен това заплащат и със здравето си.