Може би прекалявам. Може би не съм единствената. Вие как се справяте?

"Нека говорят" с Росен Петров. Людмила Филипова - култова съвременна българска писателка (доколкото разбрах - не съм я чела). Завършила с пълно отличие незнам-си-какво. Исторически романи, научна фантастика - 7 романа. Иска да каже много неща на хората...и пр., и пр..

В 10 минути - 2 пъти:

- "На 24 май бях с детето си на паметникЪТ на Кирил и Методи"
- "И така написах първиЯТ си роман"

Е, не успявам да разбера...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Че какво те учудва? Във всяко селско училище може да се завърши с пълно отличие, говорейки на местния диалект... Дипломата за образование е просто парче хартия, което показва, че човекът е посещавал училище няколко години повече от другите. Нищо повече. Повтарячите на класа - също...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, не, тази беше завършила някакво специално училище...от великите. Става дума за внучката на Гриша Филипов, все пак...

Иска да каже много неща на хората...и пр., и пр..

Аз нямам какво да кажа... Преди години се шегувах с тези, които членуваха с пълен член всяка възможна дума. Не съм предполагала, че и писателките могат да го правят.

При писане сме длъжни да членуваме подлога с пълен член, но при изговор това правило не е задължително. Никога не ми е минавало през ума, че някой може да реши да членува с пълен член прякото или непрякото допълнение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

При писане сме длъжни да членуваме подлога с пълен член, но при изговор това правило не е задължително.

Това правило писано ли е някога?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Униkaлнaтa на 28.05.12 07:13.

При писане сме длъжни да членуваме подлога с пълен член, но при изговор това правило не е задължително.

Според мен, писаното и говоримото слово са едно и също. След като има правила за записване на нещо - би следвало то да се изговаря по същия начин. Иначе се получава двоен стандарт... и от там до новговора е само една крачка. След това неглижираното изговаряне се "узаконява" в писменото слово, после следва нов кръг на същия процес - и в крайна сметка изпростява (не се опростява, именно - изпростява) езика като цяло. След това започваме да намаляваме речниковия запас, заместваме нашето слово с чуждо, пак изпростяваме, пак намаляваме... И стигаме до Эллочка Щукина.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това правило писано ли е някога? Не мога да си представя, че нещо от граматиката може да е задължително за писане, но незадължително при говорене

Това правило е писано, Уни. В граматиката на Петър Пашов и в много други граматики го има, но става дума за това, че при изговор не сме длъжни да използваме пълния член, а не че при говорене имаме право да членуваме с пълен член всяко съществително име. Ето какво пише в граматиката:

"При изговор правилото за пълен и непълен член, което е изцяло изкуствено, не е задължително и на практика не може да се спазва, затова спокойно можем да изговорим Романа се чете, но сме длъжни да напишем Романът се чете".


То е много просто да се следят само писаните материали - нали има някакви редактори, все пак... това им е работата.

Ти, когато говориш, членуваш ли подлога с пълен член?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти, когато говориш, членуваш ли подлога с пълен член?

Сега, като се замислих - май не, но не и ОБРАТНОТО. Тоест - ако Пашов е имал предвид, че може да НЕ произнасяме пълния член където му е мястото - май е бил прав, но се надявам наистина да не е искал да каже, че можем да го ПОСТАВЯМЕ където граматически не му е мястото...

. След като има правила за записване на нещо - би следвало то да се изговаря по същия начин.

Не би следвало. Пишем " снега", но изговаряме "снегъ"; пишем "деня, денят", но изговаряме "деньъ, деньът".

Правилото за пълния и краткия член, както казах, е изцяло изкуствено и се основава на остарялото и неправилно схващане за съществуването на падежи в българския език - даже така е формулирано правилото в указа за правописа през 1945 г.: "в именителен падеж се пише -ът и -ят". Тъй като ние вече нямаме чувство за падеж, се допускат много правописни грешки при писането на пълен и кратък член.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Естествено, че точно това има предвид. Човекът казва, че когато говорим, имаме право да не членуваме подлога с пълен член, но не и да членуваме с пълен член прякото и непрякото допълнение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от здpaвeц на 28.05.12 17:27.