няма кво да се осъзнавам ,аз вече сам се осъзнал
тва е положението за съжеление
само от нас зависи да го променим

Оценяваме и ирония,ма само в петък от 13-17.00 часа.

Не пиша. Не искам да пиша. Не искам да ме караш да искам да пиша. Искам да ме оставиш на мира. Дали ще можеш?
Всички ние сме. Свободни. Да правим. Каквото. Искаме. ("Илюзии" - Ричард Бах).
Не искам да изискваш. Или да ми казваш какво трябва да правя с живота си. Кое е правилно. Кое е грешно. Това са само твоите лични граници.
Не искам да си до мен. Не искам да чувам как всеки ден мърмориш, недоволстваш как този и онзи те прецаква, как не си имал късмет, че си поел първата си глътка въздух в тая скапана България.
Не искам да те виждам. Не искам да те усещам. Не искам дори да дишам твоя въздух. Така зареден е с ярост, мъка, мрак и злоба.
Аз съм тук. Уморена, грохнала, под тонове идиотщина и злоба.
Върви си. Аз не мога да си тръгна. Не искам. Тук ми е добре. Уютно. Старо и изпокъсано, залиняло, до болка познато, малко клошарско. Но съм свикнала.
Навици. Държат те на едно място, оковават те и ти пречат да живееш. Да избираш. Да твориш.
А спомняш ли си мама как ти казва като си бил малък "Трябва да изграждаш навици, за да станеш личност". Моята поне го казваше. Май. Или така съм си измисляла.
И ти си навик. Като много неща около мен. Не си личност вече за мен. Дразнител си. Досада. Умора. Тъга. Болка.
Сладникавото, блудкаво усещане в устата, което доставя гадната цигара. Знаеш, че не искаш. Навик.
Махай се. Далеч. Изчезни завинаги. Изпари се. Остави ме да дишам.
А има дни, в които си мисля, че ще експлоадирам. Като атомната бомба. И ще помета всичко живо с тая гръмовна сила събрана в мен.
А нямам сили да помръдна.
Вървя сред поле от пепел. Всичко, което имаше значение изгоря. Отиде си. Разпиля го вятъра. И аз изгорях. И аз съм никъде и навсякъде - малко нещастно депресарче.
Но аз помня... помня какво бях. И може би ще има ново начало.
Ти обаче услужливо напомняш "Да не си шибания Феникс, а?".
Просъскваш.
Но забравяш нещо. Аз мога да се махна. А ти не можеш без мен.

Wake up and face me
Don't play dead 'cause maybe
Someday I’ll walk away and say
You disappoint me
Maybe you're better off this way

Вярвам. Аз съм мечтател. Някой ден ще се махна. И ще те изрежа от себе си. Ще изрежа образа ти от сърцето си. Ще покървя. Но какво от това.
Вярвам.
Всички ние сме. Свободни. Да правим. Каквото. Искаме. Всички ние сме. Свободни. Да правим. Каквото. Искаме. Всички ние сме. Свободни. Да правим. Каквото. Искаме. Всички ние сме. Свободни. Да правим. Каквото. Искаме. Всички ние сме. Свободни. Да правим. Каквото. Искаме. Всички ние сме. Свободни. Да правим. Каквото. Искаме. Всички ние сме. Свободни. Да правим. Каквото. Искаме.
Всички ние...

Редактирано от Hия Hичия на 19.08.05 17:13.

Я виж ти .. Детето пораснало : )

ARBAT , MOJ ARBAT

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Почти всичко твое съм чел...тоест от дневниците..но не на червените обувки,а на ..една луда:).Разбира се че не ме отказа и мен да го прочета:)
Желая ти да намериш човешката форма на одеялото:)

Само в смъртта има живот.Само в мрака светлина.Само в мълчанието-слово.

Аз не мога да си тръгна
Аз мога да се махна

абе ти на 4ти километар била ли си ?
па ако не си ,по добре отиди ...че мамата си е ебало
а свирки можеш ли да правиш?
барем за нещо да ставаш
"Ще покървя"кво ни интересува нас кога ти е цикала,каот и без тва не те ебеме а?
като почнеме да те опъваме тогава ше не ги съобщаваш тиа неща
разбра ли ?
А па много ми е интересно кой е тоя "Ти"
въобще с кой разговаряш?

"ти" е събирателен образ от форума, ния си играе с публиката. :)

Тежко стана откакто и простаците се научиха да щракат по клавиатурата.
Я по добре не мисли а се напий със себеподобните.

кой е простак бе гей гърчав
сам ше се напием ако искам ,тебе ли ше те слушам

играе си ...
да и дам кура ми да си поиграе с него