е, то обикновено така става - не се обвинявай - всички сме така. И със следващите пак ще е така - ще оцениш какво си имала (добро или лошо) след като си тръгнат.
Времето намалява болката. И при теб ще я намали, но още не си изживяла скръбта - това е нормално - все пак беше толкова скоро.

Не мога да приема смъртта му като подарък. Дори само да го мисля и пиша ми се гади. Прекрасен спомен? Бих предпочела не толкова красиво ежедневие, да се разделим дори, но той да е жив.

Ами аз се опитвам, нали това казвам. Опитвам се да приема, че него го няма, оставям тази реалност и мисъл да ме изпълнят (как иначе да я приема, имам предвид, до скоро просто когато тази мисъл минеше аз я прогонвах като нещо неприятно, което ще мине), но ефектът е, че ме боли толкова много, че се задушавам, че всичко в мен крещи обратното...
За дъщеря ми има кой да се грижи, всеки път като я погледна боли още повече и ми е трудно да е около мен.

Човек оценява какво е имал чак като го загуби. Знам. Аз си оценявах моето, само ме е яд за това, че можеше по-добре. Ако понякога, при дадени думи или ситуации бях реагирала иначе...но с това мога да живея. В крайна сметка знам, че той "си е знаел стоката" и ме е обичал такава. Дори да е имало моменти, в които го правя нещастен (или той мен) е имало моменти на безмерно щастие. Това мога да го приема, с това мога да живея. Не мога да живея само с мисълта, че него го няма. Че любовта я няма. И не ми казвайте, че е жива в детето илив спомена - това не ме топли, споменът не е настояще, а детето не е той.

Ева, мила... длъжна си да се справиш! Имаш дете, което разчита изцяло на теб и твоята подкрепа в този труден момент! Децата усещат всичко и не е вярно, че нямаш нищо! В детето имаш част от него (не-малка)! Времето не лекува, просто с времето болката става по-поносима...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Че съм била твърде чувствителна и понякога не съм разбирала думите му правилно (със смисъла, който той е влагал), а съм им приписвала мой, доста различен и това е водело до неприятни мометнти. Толкова лоши мигове можехме да си спестим! Толкова излишни негативни емоции сме си причинявали. Може пък това да ти е бил урокът. Ще живееш, къде ще ходиш...

Най обичам да чета, ама не мога.

Моля те, не говори така. Това не е като да си изгориш ръката на горещ котлон и да знаеш, че повече не трябва да пипаш. Това е загуба на човешко същество. Той не е умрял, за да се науча аз да съм по-малко чувствителна.

ай спри, викам
и не е нужно да отговаряш на всички
гадничко е по парадна да дуеш на горе
адски е гадно
стоят всички при ковчега
................
това е само твое преживяване
имаш повече от силата
целувам те!
ти си силна и красива
ама поспри малко

Неведоми са пътищата Божи. Загубата на човешко същество е огромна за теб и нищожна от гледна точка на Вселената, която гледа да си подреди правилно енергиите. Не казвам, че е непременно това. Просто е възможно. Аз съм същата като теб и по същия начин не мога да живея сама и без човек, когото да обичам, а в същото време забравям да обичам себе си. Може би по този начин Оня горе ни учи да обичаме себе си, да живеем в мир със себе си. Знам, че звучи откачено, ама то човек не може да остане съвсем нормален след някое и друго повторение на една и съща случка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Извинете, че ви занимавам с проблемите си, но мислех, че това е клуб за взаимопомощ. Няма повече да пиша.