|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
Тема
|
Какво мислите по този въпрос?
|
|
Автор |
Lira Emerald (LIRA..) |
Публикувано | 18.12.12 22:59 |
|
Повод да задам този въпрос е тази новина, свързана пак с учителката , която имаше асоциални проблеми наскоро.
Направи ми впечатление последното изречение:
"Така стана известно, че тя отглежда сама Тео, Стефи и Марти, след като се е разделила със съпруга си, който е болен от епилепсия и има психично разстройство."
Ако това наистина е вярно, замислих се не е ли безотговорно хора, които имат доказани психични отклонения, в случаят май и нелеки да създават поколение. И ако те не са в кондиция да преценят това, аджеба, този, който се предполага, че е уж по-нормалният, не си ли дава сметка какво прави?
В случая даже 3 деца...пази Боже да не се отключи след време нещо и у тях
Според вас считате ли, че за децата вече трябва да се намесят и социалните в случая?...особено след това, което е направила майката днес? Това определено не говори за нормално психично здраве и при нея!
| |
|
Деликатен е въпроса който повдигаш.....
Грижата за близки хора сериозно болни.....смачква...от опит говоря.....
Мечтая да станеш такава, каквато беше тогава, когато мечтаеше да бъдеш такава, каквато си сега!
| |
|
Ми няма тест за готовност и пригодност за родителство. Какво предлагаш?
П.С.
"Грижата за близки хора сериозно болни.....смачква...от опит говоря....."
И това е така, често. Липсва ни защитен мечанизым, струва ми се, който да активира индикатор,че enough is enough, иначе страдат други близки (деца, съпруг).Проблемът е в баланса, но няма как предварително да си го изградиш. Вината също смазва.
Редактирано от crystalkyle на 18.12.12 23:23.
| |
|
Грижата ясно е, че е тегава работа...но все пак, като знаеш, че партньорът евентуално е с доказано нелеко психично заболяване, откъде тази смелост за създаване на деца?
Принципно питам...не се чувствай длъжен да ми отговаряш:)...това е сериозен проблем.
Пример: Майка ми имаше съученичка и приятелка от средното училище. Залюбила се с някакъв дето се оказва с шизофрения, но явно докато с абили във вихър ан астрастта нямал е прояви. Но и е казал, че има това заболяване, но любовта уж му помагала да го надмогне. Тя вярвала. Хубаво, женят се и създават едно дете. Тя-детето, пълен отличник в 8 клас изпада в кризи, като баща си при всяка оценка различна от 6/който вече е подлудил почти жена си, а тя крие от всички какво става у дома!/. При получаван ена една 5, щерката откача и нарязва всички дрехи на майка си...тогава чак майкат асе сеща, че май детето прави шизофренични пристъпи. Така се и оказва. Стигна се до там да се заключва майката от страх нощем в спалнята си. Бащата започна да е все по санаториуми някакви, където се самоуби в един момент. Щерката завърши 2 висши образования!!!...но нямаше ден трудова практика...в момента е клошарка. Майка и почина съсипана от този живот преди 5г. и вече нямаше кой да се грижи за дъщерята. Тя излезе да живее на улицата по свое желание, неадекватна е почти. Страшна история.
| |
Тема
|
Re: Какво мислите по този въпрос?
[re: Lira Emerald]
|
|
Автор |
2biri (пристрастен) |
Публикувано | 18.12.12 23:23 |
|
Епилепсията не е задължително да е установена преди децата. И често психически проблеми се дължат на недиагностицирана епилепсия. А тя по себе си доста се отразява на психиката. Малко не се разбира кое е кокошката тоест.
Много знаеш дали ти си тамъндън, че да гарантираш за човека до теб. Често няма признаци за психическите проблеми, а директно имаш криза - в цялата й красота и безумие.
Имаш странна фиксация на тема учителки. Сякаш това е единствената професия, с която се сблъскваш.
| |
|
Предлагам хора, които поне нямат на хартия доказани психични заболявания или някаква предистория да не създават деца с такива, които има индикации за нещо нередно...недай си боже и официализирано. Рисковете за обремененост на такива деца според мен са огромни.
Спомням си, че ако сключваш граждански брак ти искат документ от психодиспансера. Но пък и колко не са диспансеризирани:))...а и колко фалшиви медицински се издават от там...уффф.
| |
|
Лира, като майка (най-вече), те разбирам; но когато ме е завихряло, чудя се, особено на амнайсе-двайсе, дали бих имала здравия разум за преценка на ситуацията. Щото пък е и много лесно да се залитне в другата крайност, че и до стерилизатция на хора с биполярно разстройство, примерно... или коефициент на интелигентност под 100, или квото и да е друго.
Май отнесохме темата ти по много направления. Извинявай.
П.С. Май не е и до здрав разум абстрактен, а до информираност, опит, не знам....
Редактирано от crystalkyle на 18.12.12 23:32.
| |
|
В случаят темата ми е породена от извлечение на определен социален проблем. Няма нищо общо с учителската професия...не се заяждай моля:)
Иначе относно учителските ми фиксации, е че имам дечка ученичка и нещата са обясними, доста неадекватни учители има з асъжаление и не е само мое мнение:)...спокойно...друга любима фиксация са ми бай тошовите пенсионери-безметежни и безгрижни егоисти в огромен процент...но това е друга тема.
В случаят говоря за явно дълготраен психически проблем на единя от съпрузите и все пак създаване на 3 деца...странно.
| |
|
Е, сигурна съм, че вече ще отдаваш нужното внимание да се вглеждаш в обекта на лИбоФта:)) да е читав най-вече И психически:))...и да не се злоупотребява с алкохол или да виждаш, че човекът си има влечение към него...това е много страшно и няма оправия, само разруха на живота ти и гените на детето.
Май много съвети почнах да давам:))хаха...спирам!
| |
|
С детеправенето съм приключила (3 стигат, мисля). Но... След развода имах невероятно гадже, с което много глупаво се разминавахме. Невероятен мозък, т.е. интелект, пасване по всичко, което като че ли имаше значение тогава; имахме проблем с разстоянието (той работеше 50% от времето в Канада, а на мен и в Лондон си ми харесваше, а и си имах свои планове за кариера). Както и да е, знаех, че е биполярен, знаех, че и други бръмбари има, но го приемах; нали уж и средата има значение, и отношенията и всичко. До един момент, когато нещата излязоха извън зоната на търпимост, бях готова на всичко. Сега, преоценявайки нещата, съм била глупачка, струва ми се. И изобщо не съм си давала точна преценка с какво бих се захванала. В оня момент бих подписала с ръце и крака, че всичко е преодолимо, защото го вярвах. А може и да е било преодолимо, просто аз не съм била достатъчно добра, за да се справя?
Та... тва с хартишките, дето го предлагаш, няма как да работи на практика.
П.С. пак децата са от втория брак, след въпросната история. Ако го бях срещнала след децата - абсурд за възможност за връзка.
Редактирано от crystalkyle на 18.12.12 23:51.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
|
|
|