това твоето вече граничи с лакомия

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.

Разгуглих се по темата; с изключение на Третия Райх, първоначално принудителната стерилизация е въведена като мярка за ограничаване на рецидивите при сексуални маниаци, изнасилвачи и пр. Впоследствие се разширява групата, като не само в Дания, в цяла

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от crystalkyle на 19.12.12 16:13.

И аз порових малко, срещнах откъслечни сведения за Швеция (до 70-те години според статията) и Норвегия.
Мерси!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MupaM на 19.12.12 16:55.

Ти какво, застрахова се срещу хронино заболяване на мозъка ли?

Голяма простотия тука, голямо нещо!

(Лира, извинявай, че развиваме офф-топа!)
Да се поправя: уж четох, ама... Първите опити да се оправдае законодателно стерилизацията, всъщност, нямат нищо общо с секс престъпниците, ами са си чиста евгеника. Това, което ме шокира в Уики статията, е че, всъщност, САЩ са първите (Мичиган 1897 неуспешно, Индиана 1907 успешно), които законодателно са подкрепили проекта по евгеника, при това за хора с психически и физически увреждания, а след това с терапевтична и наказателна мотивация. Едва след втората световна, заради негативните конотации с нацистка Германия общественото мнение налага ограничаване на прилагането на тези закони, но те продължават да си действат до 60-те г.

Относно роботчетата на Олд Уитч: доста страни са роботизирани, явно...

П.С. Предполагам, че Олд Уитч има предвид стерлизацията в Дания, макар че кастрация и стерилизация често се използват синонимно; при кастрацията целеният ефект е контрол над либидото/поведението, а стерилността може да е страничен ефект (и обратим: при химическата кастрация).

Редактирано от crystalkyle на 19.12.12 18:43.

Не зная какво е "[i]хронино[/i]" заболяване на мозъка, но зная, че епилепсията е хронично заболяване на мозъка. Ти не го ли знаеше до сега?
А за застраховка и дума не може да става, поради простата причина, че темата е за ЗНАЕНЕ за заболяването, т.е. то вече е факт, който не е скрит от партньора, а напротив, проявява се в цялата си пълнота и въпреки това се раждат още деца.

Извини ме, че се намесвам, но понеже Бисера ме цитира: въпросът, както го е поставила Лира (сп. мен) е за личното отношение, когато сме поставени в ситуация да избираме. Честно казано, моята връзка се разпадна не щото имах достатъчно здрав разум и мислех за евентуално здравословни проблеми на евентуалните деца, а просто защото връзката стана невузможна (човекът не си пиеше хапчетата и нещата бяха страшни). Колкото и грозно да звучи, уморих се да се боря - не срещу него, а за него, за нас. Не съм си давала сметка с какво би трябвало/предстои да се справя, макар че имаше интернет, но искаш и се надяваш, че твоят случай е от изключенията. Между другото, човекът сам ми беше казал за заболяването си, за проблемите, които е имал и пр.; а и не спираше медикацията поради немарливост, а защото му пречеха на работата - неслучайна е фразата "луд гений". Тъжна история.

Вината за намесване на политиката в темата не е на Лира.

Редактирано от crystalkyle на 19.12.12 18:17.

е, това не е ли въпрос на личен избор?

Естествено, че е личен избор, но преди да го направи човек би следвало да си даде сметка за фактическото положение и последиците и тогава да си вземе решение. Ето учителката- ражда едно дете- съпругът с психически проблеми, гаси фасове в тялото и, но жената взема решение и ражда още две деца от него. Личен избор е -факт. Друг би направил-друг избор. Шарен свят.

Безспорно е личен избор и въпросът на Лира е интересен, макар че и изместихме темата (изв. за което).
Струва ми се, ако човек няма личен опит, не може да си предвиди реакциите. Съвсем друг въпрос е когато се разглеждат казуси теоретично, от морално-етична гледна точка. На практика, всеки е сам с избора си.
Прословутата учителка... Може би децата са осъзнато приемане на риска; може би не е била информирана; може би информирана, но безотговорна; по-важно е как може да и се помогне в момента, и на нея, и на децата.
Това, което ме смути във въпроса на Лира първоначално, е че като че ли тя подканваше да се концентрираме върху превенцията (макар че превенцията, ако не сме част от конкретната двойка, си е чист обществен контрол); е как да стане това?

Оплетох се окончателно и ще ви чета.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от crystalkyle на 19.12.12 18:56.