|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | (покажи всички)
|
|
|
не става, губя си листчето..и това ми служи за оправдание да забравям...: )))
| |
|
|
|
Аааа въобще не се извинявай, иронизирай си колкото искаш, хич не ми пречиш..
Да, това питах..
оки, после ще го погледна..Благодаря за пожеланието...
| |
|
|
|
Странно ми е как продаваш имоти без да опознаеш хората на които продаваш. Явно само имитираш загриженост към потребностите им, за да си вземеш комисионната, а не истинско желание да им помогнеш да си намерят мечтания имот.
Я пак? А да им врътна една мусака или баклава..с чаша червено вино?
Тц. Бизнес-деловите отношения са най-добрите, там всичко е на база договор с права и задължения. Не трябва да познавам хората и потребностите, а имота. А да бе..ще търся мечтания имот...: )))) Задават се критерии на търсене..критериите са спазени, решението е тяхно.
: )))) Загриженост към потребности нямам...имам поставени условия. Това е. С много малко клиенти, броят се на пръстите на едната ръка, сме развили някакво приятелство. Бизнеса си е бизнес..там лична драма ...няма.
А за другото пак Благодаря, ще го погледна..
| |
|
|
|
да..щото тук сме наУчен аквариум, тип бели мишки и на Виталия и трябва да анализира и да си прави гимнастика на ума..
Виж сега, виждам горещото ти желание да ми бъдеш говорител..и те назначавам за такава..говори на всеки за Шоколада, каквото ти дойде на ум...НО Зеленоочка и Таня не ги пипаш..с тях аз си общувам..
| |
|
|
|
Тежък случай, значи
Редактирано от dama spatia на 09.01.21 16:06.
| |
|
|
|
Бисквитките от мен
| |
|
|
|
Като каза лична драма, да разкажа моята.
През 1991 година с мъжа ми бяхме младо семейство с две малки деца. Живеехме в моя апартамент в центъра на града с мои роднини, в стара монолитна кооперация. С роднините ми се създадоха едни стресиращи нетърпими отоношения, а аз не исках децата ми да растат в такава среда. А пък и аз започвах да се разболявам и реших, че трябва да се махна от там. Мъжът ми ме подкрепи. Решихме да търсим замяна и така се срещнахме с две други семейства, които също като нас искаха размяна на жилище и също искаха да се махнат и да избягат поради някакви причини.
Едното семейство беше вдовица с двама осиновени сина от ромски етнос. Съседите се отнасяли отвратително с тези деца. Нормални, възпитани деца. Верно, малко по-палавки и малко с по-черна кожа. Останахме приятели вече трийсет години . Другата жена от другото семейство не успяваше да преодолее неприятности със своя млада племенница, с която живееше в обща кооперация. Просто не можех да повярвам . Гледаш -улегнала, уравновесена,уважавана възрастна жена, а се поддава на провокациите на глупава, лекомислена млада жена.
И знаете ли какво се случи? Няколко месеца се срещахме и си говорехме и си разказвахме нашите истории и тегоби. Докато една от нас, не помня коя изведнъж каза: -Няма да се махна от жилището си, пък. Мога да преживея всичко това. Дори го преживях вече благодарение на вас.
И другите две, казахме същото и се отказахме от размяната на апартаменти.
Така . Ако има с кого да съпреживееш личната си драма и да погледнеш нещата от страни....
Редактирано от vida1929 на 09.01.21 17:35.
| |
|
|
|
Да.
Подариха ми ежедневник, да си пиша задачките в него. Първите три дни ми беше интересен, и то не задачките, тях си ги знам, а как да ги вместя в такова малко поле.
после го разтребих нанякъде и го забравих..
| |
|
|
|
супер..
| |
|
|
|
Прекрасно е, че не само не сте избягали, ами си си намерила и дружки..
А какво стана с твоите разказчета "С леля..на път?" Очаквах да пуснеш още неща..
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | (покажи всички)
| 
|
|
[