Нямам неприязън..този товар не мога да го нося, тежи.
А ако искаш точно определение за нашите отношения..е както всички виртуални..буря в чаша вода. Реални с нея нямаме.
Това е.

Знаеш, че процесът до достигане на същината на един проблем може да продължи доста дълго. И не рядко хората реагират с отричане, с отказ да погледнат нещата от друга перспектива и прочее.

Темата за щастието е много интересна. Както писах, когато се включих в темата: условие за щастието е неговата безусловност. Затова и на твоите герои им се е получило. :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Зирзито и то - кат на синджир държано - а дано настъпи заветния момент да се включи и покаже мъжество - идва да "доразвие" темата заплашвайки ме."

Лъжа!
Лъжа!
Лъжа!
Провокация!
Провокация!
Провокация!
Кифленски номера!
Кифленски номера!
Кифленски номера!

Помолих те! Не съм те заплашвал теб!

Препратка моля!

Явно кифленските номера ти са в кръвта.

И не рядко хората реагират с отричане, с отказ да погледнат нещата от друга перспектива
Да, непрекъснато го наблюдавам , вкл. и в себе си.

От моята гледна точка бих преформулирала темата, в която дращим така:

Заглавие: Памет, личностна идентичност, щастие

Каква е връзката между тях или защо счупеното носи щастие?

За отскок - препоръчвам един много приятен курс по психология на паметта

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мноу академично!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Заглавието може да е всякакво, хората правят темата, а не заглавието. И по-точно намерението на хората.
Да, можеше, можеше да стане добър разговор, но ти реши да нападаш, да ми показваш каква гадна интригантка и лъжкиня съм, вместо за изявиш себе си в добра посока и да покажеш какво знаеш. Даже и във врачка се превърна, да ми чертаеш нещастно бъдеще.
Даже и въпроси от рода - "защо хората постъпват така, какво им носи това, защо това желание да се напада, "разобличава" някой, да причиниш болка" вече спряха да ме интересуват. Достигнах до извода, че лъжците се страхуват да не бъдат излъгани, играчите да не бъдат изиграни, а глупаците да не ги сметнат за глупави. Всеки живее 24 часа със себе си, ако ти си ок с това, аз нямам интерес. Има позитивни хора, които наистина са готови да помогнат, а не да търсят под вола теле, скрити замисли, мотиви и т.н., с една дума, каквото се говори, това се казва.
Счупеното беше заради чаша. Купих си сервиз от две чаши за кафе и едната почти веднага я счупих, заедно с керамичната и лъжичка.

Е как? Това звучи умно. Хората забравиха простичките неща-погледа, усмивката, подадената ръка, прегръдката, нещата които топлят. За тях е важно да са умни, да не се минат и да бъдат играчи. И им е студено.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Vitalite
08.01.21 10:24

Това е метафоричен начин да се каже, че същността на щастието е безусловна.

Рисувай човешки лица. Както го правят децата в художествените гимназии. С играта на светлината и сенките. Някога това ми беше невероятно забавно. Сега забелязвам, че все повече възрастни хора правят опити да рисуват - това е възхитително - в нета има уроци колкото щеш, ако имаш нужда от напътствия.

За щастие - не знам всичко и съм наясно с това. Основната ми програма цели да разбира как работят нещата. Затова продължавам напред.

Ако ми позволиш да бъда откровена - хич не ме интересува дали си сериозна или шеговита. Важно ми е да си щастлива.

ShokoLada

08.01.21 11:30

Не мога да рисувам. Нали това ти казвам, визуалната ми памет я няма. Помня усещанията, но не и лицето и това ми създава огромни проблеми.
За да запомня някого, трябва да ми събуди някакво усещане/усмивка, гняв, милост, съпричастност, интерес и т.н./..иначе е кауза пердута..и 10 пъти да видя човек, на 11-тия съм си го подминала..и ми се сърдят.
пробвала съм с открий разликите, там съм добра..разликите откривам, ама картините не помня.
например и теб не помня, нито като образ, нито с това как си била облечена, помня, че на срещата на споделено си говорихме много..даже и част от разговора помня..ама това е слуховата памет..даже и гласът ти помня..

Vitalite

08.01.21 12:00

Попита ме как да развиеш визуалната си памет за човешки лица. Казах - учи се да рисуваш хора, лица, цяло тяло. Не по памет. А гледайки изображение на човешко лице - скулптура, снимка, картина, жив модел.
Възприемам един човек като холистична цялост - глас, тембър, лице, изражения, жестове, стойка, поведение, коса, облекло и т.н. Разпознавам хора, които не съм виждала и от 30 години. Може да подмина някой на улицата не защото не съм го разпознала, а защото не съм го видяла (проблеми на зрението).

ShokoLada

08.01.21 12:23
Благодаря, но не те питах за приемане, а за познаване, разпознаване.
Рисуването не ми носи удоволствие..ще търся други начини.
ще експериментирам..

Vitalite

08.01.21 13:04

Ако не възприемаш нещо, няма как да го познаеш или разпознаеш. За да познаваш и разпознаваш, е необходимо да научиш мозъка си да "вижда" това, което му подават сетивата - ти не само чуваш с ушите си, но и виждаш с очите си, имаш обоняние и още няколко сетива. Но какво виждаш и чуваш зависи от това, което мозъкът ти е обучен да "види" и което след това се интерпретира от съзнанието ти. Ама какво ще интерпретира съзнанието, ако мозъкът не може да го види.
Понеже си радетел за споделяне на собствен опит - обясних ти как аз съм развила моята визуална памет.
Експериментирай - има много упражнения. Задължителни са за хора, които посещават събития, на които присъстват голям брой хора и те са там, за да се запознаят с колкото се може повече.
Ако не възприемаш нещо, няма как да го познаеш или разпознаеш. За да познаваш и разпознаваш, е необходимо да научиш мозъка си да "вижда" това, което му подават сетивата - ти не само чуваш с ушите си, но и виждаш с очите си, имаш обоняние и още няколко сетива. Но какво виждаш и чуваш зависи от това, което мозъкът ти е обучен да "види" и което след това се интерпретира от съзнанието ти. Ама какво ще интерпретира съзнанието, ако мозъкът не може да го види.
Понеже си радетел за споделяне на собствен опит - обясних ти как аз съм развила моята визуална памет.
Експериментирай - има много упражнения. Задължителни са за хора, които посещават събития, на които присъстват голям брой хора и те са там, за да се запознаят с колкото се може повече.

ShokoLada

08.01.21 21:23

За което Благодаря. За споделения личен опит.
а и все пак 14 години в недвижимите имоти, с контакти по телефон, слуховата памет ми е доста тренирана. Другият аспект е, че филми не гледам, предимно чета книги и фантазирам.

Vitalite

08.01.21 23:53

Добре, разбрахме, че слуховата ти памет е доста тренирана - и разпознаваш хората по гласовете им, но пък не помниш как изглеждат хората, които срещаш в реалния свят. За сметка на това фантазираш - което означава, че значително време прекарваш във виртуални светове. Лошо няма.
И?
Какво следва да мислим за себе си - ние всички останали - които (раз)познаваме по глас, лице, глезен и походка, писмовен стил, убеждения и т.н., гледаме филми, четем книги и се ползваме от въображението си?

ShokoLada

09.01.21 07:00

Попитах те за практичен съвет как да тренирам мозъка, да запомня образи. Начин.
ти ме питаш какво да мислите всички вие останалите, за себе си..

Vitalite

09.01.21 08:45

Извинявай, иронизирах те.
Как да тренираш мозъка си да запомня образи? Сигурна ли си, че това ме питаш?
Щото http://back2nature.rocks/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82/ има и упражнения. Успех!

ShokoLada

09.01.21 15:29

Аааа въобще не се извинявай, иронизирай си колкото искаш, хич не ми пречиш..
Да, това питах..
оки, после ще го погледна..Благодаря за пожеланието...

Vitalite

13.01.21 10:06

И погледна ли?

Съмнявам се. Темата е за друго.


Прочети се.
И отговори на себе си какво всъщност си искала.
Житието битието ти не ме интересува.

Ако беше с една идея по-търсеща истината, щеше може би да се поинтересуваш как наистина работи паметта, как създава историите около, които човек развива идентичността си и как те(паметта, историите й, лъжите й, идентичността) предопределят щастието, което е възможно той да изпита. За да си създадеш нова история, трябва да се обърнеш към старата, да я разбереш, да я приемеш, да проучиш из основи вярванията, върху която е изградена. Едва след това можеш да пристъпиш към създаването на ново, светло бъдеще. Ти реагираш крайно неадекватно, с крайно отричане на себе си.

Изводите ти кой от какво се страхувал са за деца от детската градина.

Прегръдки за теб нямам. Чувството, което имам и ми остава от общуването с теб - виртуално или реално - е тягостно, като да съм обгърната от тежка, лепкава мъгла, която иска да изцеди времето и радостта ми, за да запълни вътрешната си празнота. И ти казвам това като някой, който месеци наред е отдавал енергията си съвсем безвъзмездно и доброволно на хора в много тежко състояние на здравето. Затова - молбата ми е - не ме занимавай повече със себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Vitalite на 16.01.21 14:18.

:*

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите