Анкета (21+) / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

"Моделът на Лиз Бурбо е изграден от 5 основни травми и 5 типа маски. Човек носи маската само когато иска да се предпази от болката на някоя от 5-те травми, в случай че обстоятелство или човек му напомни за травматичната ситуация. Поставянето на маска е защитен механизъм и се случва напълно автоматично, несъзнателно. Без да се замислиш, без да го избираш съзнателно, като рефлекс.

За да разберем същността на този тип защитно поведение е повече от важно да разберем, че то се случва напълно несъзнателно и лишено от нашето сътрудничество, съзнателно участие в процеса или избор. Никой не става сутринта с идеята „Коя маска да си сложа днес?”. Никой не осъзнава, че носи маска. Разбирате ли, системата работи перфектно, а ние дори не знаем, че съществува. Когато получим асоциация за дадено травматично събитие от миналото си, слагаме маската, а когато някой ни настъпи по болното място, обвиняваме него и продължаваме да се заблуждаваме.

„Да носим маска означава повече да не сме такива, каквито сме. Придобиваме различно поведение още от най-ранна детска възраст, убедени, че то ще ни предпазва” Лиз Бурбо

Лиз Бурбо предоставя удивителна и вълнуваща възможност да разпознаем стила си на поведение в един или друг от защитните механизми, подробно описани в книгата й, за да достигнем до най-разрушителните си травми и без повече бягане и прикриване да ги видим, осъзнаем и освободим. Да престанем да обвиняваме другите, които ни настъпват по болните места и да поемем отговорност за раните, които имаме, за да ги излекуваме или поне да позволим това да се случи. Също така, да станем по-състрадателни към раните на другите и да виждаме по-добре причините за тяхното поведение.

Колкото е по-силна и дълбока една травма, толкова по-често човек използва защитното поведение, т.е. носи маската. Не всички хора страдат в еднаква степен от една и съща травма и съответно в различна степен носят маската. Един човек може да носи маската от време на време, докато друг почти постоянно. Интензивността на травмата определя дебелината на маската. Тези, които имат по-силна травма и използват маската по-често, съответно развиват по-силно характеристиките на маската, които стават силно забележими в поведението и дори тялото.

1. Травма – Отхвърляне / Маска – Бягащ
Да се чувстваш отхвърлен е травма, която може присъства от най-ранните детски години. Има много причини, поради които даден родител отхвърля своето дете – нежелано бебе; бебе, което не е от желания пол и т.н. – но и без да има такава или друга обективна причина, човек може да се почувства отхвърлен и да развие защитната маска на Бягащ.

Бягащият често живее във въображаем свят. Съмнява се във собствената си стойност и дори в правото си на съществуване. Минава от фази на силна любов към фази на силна омраза. Рядко се привързва към материални неща, привлича го интелектуалния свят и всичко, свързано с духа. Бягащият е перфекционист и интелектуалец, смята се за неразбран. Не обича вниманието и предпочита самотата. Има малко приятели, изолира се, говори малко, а ако говори повече, обикновено е за да докаже себе си. Бягащият не се е почувствал приет като дете и продължава да се чувства изолиран, откъснат от другите. Намира различни начини за бягство. За да не бъде отново наранен и отхвърлен, той слага маската си на бягащ – не заема много място, говори малко, изолира се от другите, не се привързва към материални неща и живее в свой свят.

Когато травмата от отхвърляне се активира чрез ситуация или обстоятелство, което напомня на човека, че може да преживее отхвърляне, той слага маската си на Бягащ. Тази маска го кара да иска да избяга от човека или ситуацията, с които вярва, че ще преживее отхвърляне, защото се страхува, че ще се паникьоса или ще се почувства безсилен. Маската на Бягащ те кара да станеш невидим, да не казваш или правиш нищо, което може да доведе до отхвърляне от страна на другите, да се отдръпнеш от другите, да се изолираш в своя свят. Тази маска те кара да вярваш, че не си достатъчно важен, за да заемаш своето място, че нямаш правото да съществуваш наравно с другите, че е по-добре да избягваш конфликтни ситуации и да не заемаш много място.

Травмата от отхвърляне започва да се лекува и е на път да бъде излекувана, когато престанеш да бягаш от дадена ситуация, престанеш да гледаш на себе си като на нищожество и човек, който не предизвиква никаква разлика в живота на другите, а вместо това започнеш все повече и повече да утвърждаваш себе си, да заемаш своето място, да се чувстваш добре в кожата си."