Имам само един въпрос: кой изтри тазнощните реплики от темата? Авторът им или някой от администрацията на дир.бг., който и да е той/тя?
Почти съм сигурна, че няма да получа отговор, но все пак - предварително благодаря.

хм... тъй като познавам ефир поне дотам, че да съм наясно с вероятните й намерения, подтици и пр., ще отговоря наистина подробно на поставения въпрос.
без обаче това да означава, че имам склонност да влизам в какъвто и да било диалог с нея.

самата аз не бях в течение с това, че нещо в този клуб е било изтрито, но ето какво научих:
-------------------------------------------------
NeONeL(16:36 PM) :
имаш ли понятие за какви реплики изтрити пита ефир в поезията в темата "шепа прах..."?

T(16:37 PM) :
стефан беше писал два отговора че ти си гола вода и без лице превзета и надута и че каката... нещо си там.

T(16:37 PM) :
и понеже никой не беше отговрил си ги е изтрил

T(16:37 PM) :
и на ранобудната беше писал, може отговора да е в пощата й

NeONeL(16:37 PM) :
аха, значи той сам си ги е изтрил.
моля те, направи ми услугата да го кажеш това на ефир?
както и какво е пишело в тях. моля те!

NeONeL(16:38 PM) :
щото ако го направя аз тя ще се заяде пак, отново.
винаги намира нещо, бедната, да се заяде.

T(16:38 PM) :
добре ама след малко че имам малко работа

NeONeL(16:39 PM) :
добре.
а можеш ли да ми кажеш? имаше ли още нещо там, което сега го няма?
притеснявам се.

T(16:41 PM) :
ами това е в общи линии, не мога да цитирам, но на ранобудната беше писал че много я харесва, че тя познавала тия които били му отворили и разпрострланили личната кореспонденция с една прекрасна жена... и т.н.

NeONeL(16:42 PM) :
ох... горкият той, бе и на него не му е лесно, с тоя негов боле(зне)н ум...
то си е тегоба да си такъв, всеки ден, ден след ден..

T(16:43 PM) :
верно е нещастен човек...

NeONeL(16:43 PM) :
имам идея. не знам дали е много добра, но е следната.
да взема това тук, нашия разговор по въпроса и да го пусна като отговор към ефир.
даваш ли?

T(16:44 PM) :
естествено, няма проблем. не помня много, например нещо такова - ти си превзета и без лице, та даже детето ти не ти познава лицето...
истинска ... поезия : (
----------------------------------------------------------------------------------------

нямам коментар.
и, надявам се, да не се наложи да имам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Искам да потвърдя, аз.
Бяха изтрити две мнения на Стефан нощес.
И смятам, че всеки, който не ги е чел, само е спечелил.
Противник съм на всяка цензура и привърженик на пълната свобода, и все пак едното бих го изтрила на секундата, а другото - само по молба на адресата.
При това - без никакви угризения. Подобна категоричност рядко ми е постижима, ще знаеш.
Ако си ги е изтрил Стефан сам - толкова по-добре.
Значи не само преливаме от пусто в празно.

Не познавам нито ефир, нито теб - това за сведение на интересуващите се.
И единствената ми любима рубрика от Euronews е NO COMMENT.

... като гледам не ти и трябва ;)

пфух... сега вероятно е по-добре да не коментирам повече, но някакси не мога да се въздържа.
не за друго, ами зада не оставаш в заблуждение някакво... па макар и приятно.
стефан така си прави.
много често.
пише някакво... такова нещо и после го трие.
ама не защото е разсъдил, а защото решава, че адресатът вече е прочел и той клъц! - айде готово.
чист-ненапит...
ама гледай какво става... хората си имат и друга работа, така че този път просто си е плювнал хей така нахалос... и ако небеше ефир, със съмненията си, така и нямаше да...

бе не ми се говори повече.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти изобщо не познаваш себе си дори, та какво остава да познаваш ефир.
Но това не е по темата.
Кратко ще ти обясня подтиците си: прави чест на Стефан, че е изтрил репликите си, виж това, което си постнала тук определено не украсява поетичния ти виртуален ореол.

И все пак, благодаря за отговора.
П.С.
Колкото и да странно да ти прозвучи, ако го беше изтрила ти, щях да си замълча или публично щях да ти кажа, че с право си го изтрила, защото не съм почитател на психологическите портрети от сорта на онзи, който бе изтипосан тук - твоя, - та дори и в два обидни за човешкото ти достойнство реда. Защото написаното от Стефан наистина беше грозно.

Потвърждавам казаното от Лин.Аз също ги четох и после видях,че ги няма.

Неонел изобщо не познава себе си дори, та какво остава да познава ефир.
Но това не е по темата.

Ефир кратко ще й обясни подтиците си: ефир смята, че прави чест на Стефан, че е изтрил репликите си, виж това, което Неонел е постнала тук определено не украсява поетичния й виртуален ореол.

И все пак ефир благодари за отговора.
П.С.
Колкото и да странно да прозвучи на Неонел - а з , ако го беше изтрила тя, ефир щеше да си замълчи или публично да й признае, че с право изтрила написаното, защото в едната му част написаното от Стефан наистина е било наистина много грозно.

А тези бележчици и всичко това, което Неонел е извадила тук като мръсни парцали на показ, наистина бяха поучително четиво за ефир.
Ефир благодари за отговора.

вторият е отговорът на ефир - но и първият става.
Със здраве.

Амадеус

Родих се за да страдам
да се смея и да пея като птица
своя химн
и реквием
за земния живот,
толкоз грешен,
хубав, толкоз
разпнат между пъкъла
и рая.

Останах си дете до края
играх си с битието
бях принц
и просяк
във дворците
и в гостните
на надутите нищожества
с кесии пълни
и напудрени перуки, под които
кънтяха празните глави
на префърцунени
идиоти,
които са обречени
със злато
да купуват всичко -
не само карети със позлата,
не само музика,
но и ласките любовни,
гнусното, измислено подобие
на онова, което презряното
от паплачта със синя кръв
и близко на сърцето мое
простолюдие
нарича
Обич.

Живях живота си така
както аз съм искал,
макар че моят скъп баща,
един от маговете вещи,
запознат със тайните
на астрологията,
бе изчислил,
че ако не развие дарбата ми
още в детските години,
ще съм обречен на съдбата
да се превърна
в един от многото,
да бъда прокълнат
като Салиери
и другите бездарници
продажни
да пиша
галеща ухото на кралете
и техните придворни блюдолизци,
хубавичка, мелодична, ала посредствена,
обикновена музика,
която вековете ще покрият
със прах и ще хвърлят
на времето, наречено
забвение.

Доволен съм, че
моите останки тленни
се покоят във ямата,
за бедни отредена,
защото сякаш
само те,
низвергнатите от съдбата
притежават сетивата
не само да долавят красотата,
но и да почувстват със сърцето
всяка нота,
която съм написал
и подпечатил със кръвта си.

Изпълнил съм
предназначението си
какво да искам повече
от живота земен?

П. С.
Навремето пишех в този клуб, ето ти едно старо стихотворение - представям ти се, значи:)
Благодаря ти за това, че бе безпристрастна и потвърди казаното от мен.

Желая на всички много любов, много поезия - и сбогом.
:)))))

И на теб благодаря - и едно старо стихотворение:)
Пак за Амадеус.

***

Капчукът посипва със звуци кристални паважа
а те пък се смесват с тихия ромон
на бистрите ручеи, с конския тропот
и ехото на думите
на окъснелите минувачи...
Обикновени думи,
чийто смисъл
ми убягва,
но по начин магически
се превръща в ноти
още не накацали
върху стройното петолиние...

Нищо не може да се сравни
с дисхармонията,
която струи
през прозореца
широко отворен
към вечерта пълна с нега пролетна.

Все по-тъмната синева
зад стъклото
бледнее и слива се
със сиянието на свещите.

Клавишите са безмълвни.

Ветрецът люляков
наднича във стаята ми и
се заслушва
в черно-бялото им мълчание.
После леко открехва завесата от
дантела надиплена,
фина като плетеница
от скреж,
и закачливо полюшва
трите пламъчета,
които суетно, но и някак плахо
се оглеждат
в дървото полирано.

Ставам от стола
и заставам пред огледалото
сумрачно с фин обков,
за да зърна
лицето свое,
изрисувано от мига,
който трепти от очакване
шеметно,
опияняващо...
Зениците ми са разширени,
смълчани езера,
погледът ми е отнесен,
а мислите блуждаят...

Ала внезапно се сещам
за очите теменужени
на момичето,
което срещнах
на връщане от двореца.
Сякаш
със
самата
младост се разминах...
Споменът развихря
из стаята
танца на
вихри жарки,
от които кръвта ми
пламва,
а пролетта ме връхлита,
обгръща ме
с нежност омайна,
омаломощава ме
грабва ме в прегръдките си,
обсипва ме с ласки...

И в този миг,
както винаги ненадейно,
обладава ме властно
Тя,
моята музика.

С ревност и страст,
заличава от сърцето ми
всичко, прокужда земните блянове,
дори пролетта прогонва,
при дърветата
в двора.

Светът отново
става
далечен
и чужд,
няма нищо -
и мен ме няма.

Миг на пълна забрава.
Миг, който с Нея
ще споделяме
само ние двама -
на свещите запалени
с една мастилница,
едно перо
празните листа,
които натежали са
от тишината.

О, небеса!
Отново Я дочаках.

...

:)