Стига сте се въртяли около тая гадост!
Ядете се като деца!
Който иска,нека пише!Нали затова е този клуб!
А пък и нека не се обижда този,чийто стихове не са допаднали на вкуса на някой!

На нищо го направихте този клуб!Омърсихте го със заядливите си подмятания!
Разочарована съм,че виждам и имената на хора,които са ме пленили със стиховете си!

Айде, айде не се прави на леко-далеко смутен. Адресатът анонимно и с други никове употребява думи и словокъчетания, които биха шокирали и Мишо Шамара.
Странно раздвоение, как мислиш - приповдигнато лирико-академичен и помпозен стил с един ник и чекиджийско вулгарно-анатомичен с друг.

Приятно ми е да повтарям симпатичните никове Бъндьо и новаков, зад които стоят не по-малко симпатични, достойни и талантливи хора. Разбира се, това не е изчерпателно изброяване на поетите, които пишат тук. ЗЦатова и отварям с радост този клуб, за да прочета нещо красиво и затова присъствието на заядливи гларуси го омерзява.

На въпроса ще ти отговор я с друг " Не е ли вярно, че поетчното слово е слово и все пак не само с8лово а и още нещо?"
Въобще давай да не започваме със софистиките, защото знаеш, че с въпросване си изкрвам хляба.

особено пък ей сега, когато така упорито се заизчервява за езика на дамите в клуба.
т.е. - за употребата на аморалната дума "гъз", нали това имаш предвид.
та се сетих да те питам - как така става, че се изчервяват страните ти, когато някоя дама напише "гъз", а приемаш за съвсем нормално, когато от устата на някой мъж се сипят цинизми, във вид на вицове, например, или някакви такива лафове, "остроумия" и пр... па макар и не написани, а ей така - на маса? право в очите на дамите?
и сега, моля те, недей пак с "негрите..." ти споделяш, той споделя, тя... аз също. та... да споделя с тебе, тук.
струва ми се несправедливо това, за един "гъз", написан от жена такава жар и пареща възмута, точно от тебе, който с такова удоволствие наблюдава израженията на дамите, в кръчма, на които разказваш в упоение разни "остроумни" мръсотии.. не веднъж ми е правило впечатление.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

като некакви зрънкови саги такива...таковата... тука : )
бе не ми е смешно, ама ми е смешно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Грозно се получи, аз.
И каквато и да е твоята роля в този уникален продукт - незавидна е. Ще се съгласиш, предполагам. Защото си и модератор.
Ще ми се барем един приятел да те беше защитил със стих, а не с хвърлен камък. Ще ми се и всичко това да не беше се случвало. Макар Облакът да твърди, че нищо не се е случило. Може и ти така да смяташ, не знам.
Сега, на прага на клуб "Поезия" - една камара хвърлени камъни... Все от непогрешими... щото според една книга, наречена от Сачмо "Добрата книга" те са тези, които хвърлят камъните...
Спъват се в нея, аз, ей такива като мен - несъвършени разни...
Чудят се - да замерят ли, да броят ли... Ами... ако не щат?
Ако предпочитат ей така просто да си гледат камъните... как растат, например?!
Знам, че те не ти е все едно, аз, затова и рекох да напиша.

И на Неонел искам да кажа нещо, абстрахирайки се от цялата тая патаклама. Защото това е първият й стих, който прчетох. Аз го усетих, например - докосна ме. И мога да кажа защо - заради сетивността...
Сега вече не ми е нужно да ти повярвам, че си ловец на мигове - усетих си го и сама:)

Това е, аз. Ще бъда щастлива, ако никой не бъде прогонен от този клуб, в това число и Стефан. Защото той може да пише, знаем го всички, които четем тук. Шамарът, който той реши да ти удари, няма нищо общо с поведението на джентълмен - видно е с просто око. Виждам, че имаш достатъчно приятели, които могат да заринат с камъни всеки, който реши да ти посегне - това е много, безспорно. Ако обаче се нуждаеш и от такива, които могат да ти помогнат в това болезнено "изкуство" - понасянето на шамарите - винаги можеш да разчиташ на мен, аз, експерт съм.:)

С други думи, аз, ако трябва да обобщя, положението е... хуже губернаторское... така го виждам...

Определено не е за смях,но и това е начин да се прикрият болката и сълзите.
Прочетох последното стихче на Стефан и какво да ти кажа...Хареса ми!
От всеки ред обаче лъха самота...Боже и то каква отчайваща самота.
Ех,Аз така е в живота.Ще ти напиша нещо,което е от личния ми фонд.Не е виждало бял свят:))

Щом всичко в тебе посивее
и пред очите притъмнее,
преброй до три и чак тогава,
сметни в живота що остава.

И ако няма нищо вече,
недей мисли,че си обречен.
Преброй до три и чак тогава,
реши дали си заслужава,

със него да се разделиш
и тъжен вечно да заспиш!
Преброй до три и чак тогава,
реши:- Това ли ти остава?

Грозно е, Лин, грозно.
Абцелутно и 100% си права.
Обаче.
Бе никой не отрича стефановия талант. Може би малко повече адреналин има и туй-то.
Обаче. Да...прекрасно е да няма камъни. И на мен не са ми по вкуса, особено като се има предвид как чупят собствените зъби. Ама пък и не ми допада идеята да си подложа и другата буза. Някак си. Например. Щото, нали.... в другия вариант излиза, че трябва на `сичката жлъч отговорът да е кротко почесване по главицата и "ооооо, оооо - няма няма, на мама детенцето, то не разбира от добри обноски, ама ше порасне".
Понякога (абстрахирам се от конкретния случай и говоря принципно) наистина не проумявам как може в един човек да са събрани толкова талант, от една страна и от друга - неподозирано количество негативизъм.

Ранобудниче,права си,но още Шекспир го е казал:
"Който черно на живота гледа,
ражда много!"
Въпросът е в чувствителността която е по рождение,а злобата се изгражда с годините и възпитанието/независимо от семейството ли или от улицата/

ми може пък да е детинско, ама не ща да го повярвам и това е.