шепа прах пак в очите хрущи. / Култура и изкуство / Поезия

значи... какво става.

всички са много, много добри.
всички имат какво да кажат, за да покажат.
всеки показва каквото има и може.
дори тези, които само четат, показват каквото показват.
изобщо- хубаво е, някакси.
нищо, че е такова едно... грозновато.

... а иначе - какво става...
значи... идвам аз, в този клуб.
всъщност идвам всеки ден.
този път, обаче, не само идвам, ами и пиша нещо.
ама аз често пиша нещо. но този път е различно, по няколко причини. или поради няколко струпани на купчинка съвпадъка, де да знам ; )
първо - този прякор НеОНеЛ.
друго - някакви магнитни бури, вероятно...
отгоре на това - всичките натрупани страсти, космести, звънтящи и тресящи...
ами даже и това, че постъпих точно както постъпих, а не иначе.
което е валидно за всички нас, всъщност : )

и си зяпам тука ,заплесвам се по разни работи... и ето някои от тях, които ми хрумват да кажа.
когато пиша с някакво друго име - никога не стават такива неща.
... хайде после някой пак да ме пита що пиша така пременена с име, или иначе наименована, или маринована в някакво qwerty, или q1w2e3, или все едно в какво.
аз нямам отговор на въпроса защо? вие пишете тук, или където и да е.
зная защо аз правя това, в повечето случаи, но пък не искам да ви кажа, щото не искам, не заради друго ; )
мога, обаче, да ви кажа защо този път писах и защо с точно това име.
причините са, както вероятно може човек да се досети, съвсем... прозаични.
бях останала само с някакъв BG ъкаунт за интернет, не можех да се свържа нито с поща, нито с някакъв там разменител на бележки, нямах възможност за телефонна връзка, а пък исках,съвсем лично и егоистично, да напиша тутакси някому това, което написах. така че да го прочете, нали разбирате ; )
и така и направих.
ами... какво още да кажа?

който исках, го прочете : )

отделно и независимо от това пък, тук се разрази... пясъчна патърдия, от която аз, да си призная, доста се позабавлявах.
вие също, навярно ; )
не, не искам да кажа, че "представлението" е красиво.
в никакъв случай.
но всички ние участваме в него, на съвсем равни начала.
независимо кой какво казва, какво показва и как точно го прави.

та... сега седя и се питам - дали някъде дълбоооко в себе си, дори без самата аз да забележа, не съм предвиждала нещо такова?
не, надали. поне бих се изненадала, ако някой беше зад рамото ми, докато пишех в прозорчето за публикуване на тема и беше предположил, че това ще се случи.
обаче пък... от друга страна... когато стана - никак не бях изненадана.
ама хич, никак ; )
и още какво?
а, да. изобщо не бива да се вземат присърце всичките тези ": )" и "; )".
понякога... е гримаса, изразяваща някакво съвсем различно от веселост състояние. но пък не гарантирам, че не ми е забавно; то е различно това нещо.
и още... още какво?
ами... много неща.
ама ключовата дума е :