През нощта беше валял проливен дъжд. Небето беше като изцедено. Надвиснало, мрачно и тежко, захлупило с дебели сиви облаци целия град. Градът изглеждаше толкова неприветлив и грозен. Тъжен. Кални локви и тротоари, забързани хора с уморени лица и чадъри в ръце. Тролеи, които пуфтяха по улиците и трамваи, които скрибуцаха по мокрите линии. Само автобусите изглеждаха невъзмутимо и се тътреха по улицата, натъпкани с хора догоре. От време на време се чуваше някой изнервен клаксон или сирена на линейка.. и виковете на циганката, която продаваше цветя на ъгъла. Прегърбена баба с бастунче се спря до пластмасовата кофа пълна с измокрени и поизмачкани градински цветя, загледа се сякаш се сети за градинката си на село, а после отмина.
На третия етаж на близката кооперация той се събуди също в мрачно настроение. Почти машинално спря будилника. Отиде в банята. После си направи кафе. Винаги си оставяше десет минути за кафето. Взе цигарите от масата и запали една. Докато пушеше бърчеше вежди. Започна да прехвърля задачите наум. Скапан живот. В работата имаше проблеми. Шефът се заяждаше напоследък с него във връзка с последния проект. И парите все не стигаха. Животът поскъпва. Сметките чакаха, а заплатата си седеше същата. А така искаше да й купи онази гривна. Беше толкова изящна, сякаш създадена за ръката й. И се сети за нея. И се усмихна. Вече няколко месеца бяха заедно, а сякаш я познаваше от години. Щом я видеше и забравяше всичко. И работата, и проблемите, и шефа, и сметките. Беше толкова лъчезарна. В очите й искреше оня блясък, който имат младите момичета преди да се сблъскат с проблемите и живота, да народят деца, да ги налегнат грижи и да започнат да се грижат за всичко останало. И беше толкова истинска. Говореше много, смееше се силно и винаги се опитваше да го успокои за всичко. Винаги му казваше, че всичко ще се оправи и че има толкова по-лоши неща. Как искаше да й купи онази гривна. Можеше да поиска аванс днес. Само да не се беше заял шефа с него. Пък и сметките чакаха. Искаше да я изведе и на ресторант следващата седмица. Правеха шест месеца откакто я видя.
Загаси цигарата. Стана бързо. Отиде в стаята, облече се, взе чантата и излезе. Навън го удари студен вятър и миризмата на автомобилни газове. Запъти се към спирката и зачака автобуса.

§§§

Беше вече шест и половина. Имаше още поне десет минути работа. Трябваше да побърза. Тя щеше да го чака на тяхното място. Там където я беше видял. След половин час вече пътуваше и не мислеше за нищо друго освен за нея. И за проблема с проекта, разбира се. Не беше честно той да обира пешкира за цялата бъркотия. Бяха екип. Шефът му знаеше за рисковете от самото начало. Автобусът креташе едва-едва. Трябва да си купи кола. Срамота е мъж на тия години да няма кола. Имаше работа, квартира, може и заем да изтегли. Щеше да я взима от работа всеки ден. Скапани пари. Как на някои им се усмихва късметът. Кофти е да си без пари на днешно време. Особено ако си мъж. Не трябва да забрави и да прати утре пари на майка си. Сигурно са й свършили лекарствата. А и днес колегите го поканиха да излезнат в събота. Искаше да си купи и нови обувки. Жалка картинка. Най-накрая пристигна, беше закъснял само с петнайсет минути. И я видя. Беше толкова красива, облечена в бежовия си шлифер. Беше се свила под козирката на спирката и се оглеждаше. И лицето й толкова изпъкваше някак безгрижно на фона на мрачните лица наоколо. Слезе бързо, затича се, прегърна я, извини се набързо и я целуна. Как обичаше да я целува. Тя започна да го разпитва нещо. А после веднага почна да му разказва нещо друго. И не спираше да говори и да се усмихва. Като малко момиче. Сякаш още не беше разбрала, че е станала жена и не беше осъзнала колко е красива. Само от време на време го стрелкаше с палав поглед, целуваше го и продължаваше да говори. Вървяха нагоре по улицата, всичко беше в кал и локви. Мръсно. Опитваше се да избягва локвите, прескачаше ги умело без да я пуска. Докато тя вървеше бързо и сякаш не обръщаше внимание на нищо. От време на време стъпваше в някоя локва и всеки път след като се опръскваше се разсмиваше. Стигнаха до едно кафене, в което обичаха да сядат. Влезнаха вътре. Беше задимено и сумрачно. Седнаха на една маса. И той започна да й разказва за ужасния ден днес, за шефа, за работата. После й каза за майка си. Не се сдържа и не разбра защо й каза, че й е харесал подарък. А и защо постоянно й се оплакваше. А тя само го слушаше. Не сваляше очи от него с усмихнат поглед. Погалваше го. После го целуваше и казваше, че всичко ще се оправи. Ах, колко я обичаше. Беше толкова невинна. И този смях, и тези бляскави очи. Седяха така някъде два часа. После излезнаха и той я изпрати до спирката. След един час се беше прибрал. Беше толкова скапан и уморен. Набързо хапна нещо, пусна си телевизора и после заспа на дивана.

§§§

Тя слезе от автобуса. Навън пак беше започнало да ръми. Колко обичаше дъжда. Реши да ходи пеша последните две спирки до вкъщи. Всички ходеха забързано сякаш да избягат от дъжда, който се усилваше. Само тя вървеше бавно под дъжда. Оглеждаше хората, колите, дишаше дълбоко. После се спря, разпери ръце и погледна към небето. Сякаш цялото кралско войнство горе се беше ядосало на всичко долу. Вятърът се усили, миришеше на буря. Някъде в далечината се чу гръм. И дъждът се усили още повече. А тя все още стоеше почти неподвижно и се радваше на дъжда. Толкова беше хубаво. И се чувстваше жива. Животът е толкова хубав. И кратък.
Само да не го беше срещнала. Него. Той беше толкова тъжен. Винаги. Уплашен от живота. Объркан. Не можеше да му причини това. Имаше толкова други проблеми. Той не трябва да страда повече. Трябваше да му каже утре, че заминава далече. Да измисли нещо. Трябваше да го накара да я забрави. Утре. Боже колко е хубав дъжда. И после продължи да крачи все така бавно под дъжда.

§§§

Същата сутрин беше поредния й преглед. Докторите бяха обнадеждени. Лечението беше подействало. Беше толкова щастлива. Казаха й, че така може да живее с години. Дори сестрата се пошегува, че може да ги надживее всичките. Две години. Не повече. Тя го знаеше. И все пак това са две години. По дяволите как обичаше живота.

какво значи някой да направи това нещо със споменатия пешкир : )
пешкир - това е кърпа за баня; той не расте на дърво, или храст и не се бере.
изразът идва от далечните времена, когато водата за къпане/миене се е топлела на огъня в огнището, "ваната" е била по-широчка и плитка каца, а в една вода са се къпели докато... се свърши : ))
така че, представи си: петима мърляви уморени пътници пристигат в хана, ханджията стопля вода, налива в съда за къпане, мята един пешкир на куката на вратата и отива да сложи зоб на конете за през нощта.
а пътниците отиват един след друг да се къпят; най-якият - най-пръв

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

добави към това, че половината изречения започват с "И", А" или нещо още по-неуместно, и че едно и също (думи, смисли) се повтаря по 5 пъти, и че всичко е задръстено с безкрайни, ненужни детайли и получаваш неповторимия стил на наМузената ни орнитоложка...

все пак е похвално, че се опитваш, но не мисля, че има достатъчно пешкир за да стопли.... водата...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

През нощта беше валял проливен дъжд. Небето беше като изцедено. Надвиснало, мрачно и тежко, захлупило с дебели сиви облаци целия град. Градът изглеждаше неприветлив и грозен. Тъжен. Кални локви и тротоари, забързани хора с уморени лица и чадъри в ръце. Тролеи, които пуфтяха по улиците и трамваи, които скрибуцаха по мокрите линии. Само автобусите изглеждаха невъзмутимо и се тътреха по улицата, натъпкани с хора догоре. От време на време се чуваше някой изнервен клаксон или сирена на линейка.. и виковете на циганката, която продаваше цветя на ъгъла. Прегърбена баба с бастунче се спря до пластмасовата кофа пълна с измокрени и поизмачкани градински цветя, загледа се сякаш се сети за градинката си на село, а после отмина.

§§§

Беше закъснял само с петнайсет минути. Тя го чакаше. Беше толкова красива, облечена в бежовия си шлифер. Беше се свила под козирката на спирката и се оглеждаше. Лицето й изпъкваше някак безгрижно на фона на мрачните лица наоколо. Слезе от автобуса, затича се, прегърна я, извини се набързо и я целуна. Как обичаше да я целува. Тя започна да го разпитва нещо. После веднага започна да му разказва нещо друго. Не спираше да говори и да се усмихва. Като малко момиче. Стрелкаше го с палав поглед, целуваше го и продължаваше да говори. Вървяха нагоре по улицата, всичко беше в кал и локви. Мръсно. Той се опитваше да избягва локвите и ги прескачаше умело без да я пуска. Тя вървеше бързо и сякаш не обръщаше внимание на нищо. От време на време стъпваше в някоя локва и се разсмиваше. Той й разказа за ужасния си ден днес, за шефа, за работата и проблемите. Тя го слушаше без да сваля очи от него с усмихнат поглед. Погалваше го, целуваше го и казваше, че всичко ще се оправи. Ах, колко много я обичаше. Беше толкова невинна. Този смях, и тези бляскави очи.
Привечер я изпрати до спирката. Беше уморен. След като се прибра набързо хапна, пусна си телевизора и заспа на дивана.

§§§

Навън пак беше започнало да ръми. Обичаше дъжда. Реши да ходи пеша последните две спирки до вкъщи. Всички бързаха. Само тя вървеше бавно под дъжда. Оглеждаше хората, колите, дишаше дълбоко. Спря се, разпери ръце и погледна към небето. Вятърът се усили, миришеше на буря. Някъде в далечината се чу гръм. Дъждът се усили още повече. Тя все още стоеше почти неподвижно и се радваше на дъжда. Чувстваше се жива. Животът е толкова хубав. И кратък.
Само да не го беше срещнала. Него. Той беше толкова тъжен. Уплашен от живота. Объркан. Не можеше да му причини това. Трябваше да му каже утре, че заминава далече. Да измисли нещо. Трябваше да го накара да я забрави. Утре. Боже, колко е хубав дъжда. И продължи да крачи все така бавно.

§§§

Лечението действаше. Докторите казаха, че така може да живее с години. Дори сестрата се пошегува, че може да ги надживее всичките. Две години. Не повече. Тя го знаеше. И все пак това са две години. По дяволите как обичаше живота.

оооофххх, и аз непрекъснатно започвам изречения със съюзи, ама че съм

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мамка му, прав си )))) ще прощаваш за израза, но точно си е на мястото тук мисля ))))

попрочетох, попрочетох мненията ви и сте си напълно прави)
аз нали не искам да ставам писателка и просто нещо ми стана в последния месец като ми се разписа едно.. ама така като в пети клас, ))) пък и в частния случай имаше конкретно нещо, което да ме провокира .......но това е друга тема ..
пък и аз като пиша и после нямам навика си да се самочета и саморедактирам, ами както отбеляза "а з" точно през куп за грош" го карам ))))) а едно време есетата ми се получаваха ))) ма, явно съм си останала на ниво пети клас откъм писане, хахаха.... добре, че поне с четенето ми се получават по-добре нещата ))))

та попрочетох се още веднъж и се саморазсмях )))) а аз как мразя напоследък да си купувам книжки, които за нищо не стават и само се мъча ))) така че няма да ви мъча повече, .. пък и се оказа, че неуспешните опити са доста демотивиращи и деМузиращи ))))

така че спирам окончателно с тия си напъни )))
благодаря за подкрепата да взема това важно и здравословно решение ))))))

аз като се замисля ....така разбрах и че не мога да пея ))) чак след като ни смениха диригентката и ме изгониха от хора )))) може би имам проблем със самооценката ))))))))хахах


ми добрата новина е, че не ми се налага да си изкарвам хляба нито с пеене, нито с писане ))))



може само някой път на майтап да си опиша в хумористичния си кофти, но разпознаваем явно стил )))) за това как се самоизключих от клуба на орнитолога )))))


хайде хубав ден от мен

Ти пък, да взимаш такива съдбоностни решения само защото някой не е е харесал. Никой от тук списващите не може да пише, инак какво би правил в този форум. Нима ако някой не те хареса в леглото, би се отказала от секса! Ако само писателите пишеха, само проститутките щяха да правят секс и светът би бил място твърде безлюбовно. Така че пиши си... за кеф!

стииига бе : ))
я си пиши, пък ний ще размахваме важно дълъг пъръст и ще се праим на мноо умни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

така че спирам окончателно с тия си напъни )))

писател е състояние на духа, а писането на текст е занаят и се учи, всички са го започнали от нулата и няма нищо срамно да започнеш и ти от там
НОРМАЛНО Е ДА ВЗИМАШ ЛИЧНО ВСЕКИ КОМЕНТАР, защото си вложила част от душата си в текста, майната им на коментаристите, НЕ СПИРАЙ ДА ПИШЕШ ... но не бързай да пускаш текстове тук

Не страшны дурные вести -
Мы в ответ бежим на месте.

Аз пък смятам, че точно тук е мястото да се пускат такива и всякакви други текстове. И без това клубът е заприличал на торба стари мухлясали сухари, оставени до контейнера за боклук, с надеждата да ги намери някой гладен скитник.

хахаха.... това сравнение със секса ми хареса..)))))))) .. засега слава богу, там рекламации и редакции не съм имала, въпреки че никога не е късно човек да стане за резил явно))))))))))
ще го приклещя довечера мъжа да си признае с бой или без бой /по избор/ пречи ли му, че си падам по повторенията /по 5 пъти както Криле сам отбеляза !!!)))) и одобрява ли многото ми гласни ..по време на секс ... )))))))))))

има хляб в теб душко, но доста си фотогенична...
след намесата на редактора е станало още по-хубаво, но все пак живота е всичко онова, което ни се случва докато правим планове за него така, че ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хахах))))) то редактора си бях аз ))) отне ми не повече от пет минути да го съкратя наполовина като спазя горните препоръки на милите съфорумци и да го сложа в revised one)))))))))) представям си ако почна да се старая малко повече, да почна да чета това, което пиша и така поне няколко пъти, знам ли )))))))) може и да блесна с нещо поне малко четливо))))))
като се замисля това с редактирането не е лоша идея, освен да се преквалифицирам ))))))))) ама много скучно бе )))))))))

много ми хареса тази историйка. жива е. направо се изкуших да я пренапиша аз, ама се сетих, че съм обещал на криле да не пиша повече от 10 изречения, че после като хукне и изяжда всичките тулумбички по софийските сладкарници или не знам как се казват сега ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

има и доста други неща, дори И-тата и А-тата сами по себе си не са чак такъв проблем, проблемът е, че почти всичко, което правиш ти е не на място, а причината ти сама си я казваш - в тези текстове ти не влагаш почти нищо, дори не си ги четеш повторно. това беше видно от първия ти текст и това беше причината да ти пратя линк към клубове, където според мен ще намериш хора, с които да си комуникираш по приятен за теб начин.

иначе не мисля, че аз специално бих имал кой знае какво за което да си говоря с теб, но то не е заради липсата ти на какъвто и да е литературен талант и усет към текста, а поради цялостно разминаване в манталитетите ни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

пастички, пастички :) но това го правя само, когато ми свърши лексотанът

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

aaa моля моля, държа да споделя, понеже ти го спомена наскоро. една от малкото книги, която съм започвал и недовършвал и то два пъти е "престъпление и наказание" . първият път на български стигнах до към 100та страница, след това на руски нали малко повечко но не би!
Защото ако има нещо по досадно от това скорпион да ти каканиже и преживя за Душата е може би дева да ти разправя за секс, не дай си боже за еротика ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

)))))даже ще ми е любопитно да я видя пренаписана... хвърлям ти ръкавица, давай смело.. та дори и с риска да докараме захарен диабет на Криле... ))))))))))) ще го преглътне някак си .. с една боза от 6 )))))))))) не ви знам зад тоя сладкарски бекграунд какво точно се крие.. нооо.... е забавно продължавайте ))))
плюс това и аз съм от софия така че ако го закъса откъм кварталните сладкарници ще помагам )))))

Първо, само да отбележа, че не си съвсем коректен - „всичко, което правиш ти е не на място” по-правилно щеше да бъде „всичко, което пишеш..” Повярвай ми, има и неща, които правя добре )))))

Второ, не че не влагам нищо в тези текстове, .. напротив влагам, даже в повече, както се видя ))) просто после леко ме домързява да ги погледна и пооправя поне малко ... това е защото не се взимам насериозно, но си прав, може би съм и малко несериозна))) мен по-скоро някакъв текст ме впечатлява с идеята, с оригиналността, знам ли... естествено, ако е кофти написан вече не ме впечатлява толкова ))))

И трето, което леко ме издразни, .. аз съм дошла точно в този клуб, защото ми се комуникира точно с хората, които са тук, .. не че имам нещо против другите клубове, но... аз дори не се разхождам до тях да ги разгледам... нито искам запознанства, нито съвети по домакинство, нито пък имам нужда да споделям с непознати личните си драми и истории...не търся любов или секс, нито пък искам да се впиша в някой фенклуб ... дописа ми се и дойдох тук ..
Обичам да си говоря с умни хора, ... /да не се бърка с интелигентни, висшисти и снобари/ .. пък дори и да си говоря глупости с тях )))) и за да продължа в духа на обявите от времето на вестник Куриер 5, раздел Адам и Ева – ценя най-вече чувството за хумор.

И последно .. не ме обижда това, че казваш че ми липсва какъвто и да е литературен талант и усет към текста, по-скоро ми стана странно, че смяташ, че няма кой знае какво да си говорим с теб ....хмммммм
Аз пък смятам, че бих могла да си говоря с теб на доста теми.. ще се учудиш, но сигурно би ни било и приятно,... естествено, стига да не засяга творческите ми скромни опити))))))))). Въпреки че аз така съм се ошлайфала в самоиронията, че при желание направо ще те изненадам ..

И защо винаги говориш така на въпреки... това вече не е въпрос на манталитет.
И айде че станах много дълга...

нищо че криле;) общува само с облаци - различни от "мастика с мента"...
но с любимият му бонбонест вкус "лукче"...
та
пиши повече за секса - като единствен човешки ангел:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хм, да.
само дето е много дълго. като видя такива обеми и окото ми се плаши. предтавям си колко нещо съм изпуснал.
не може ли да пишете в рамките на 20 - 30 реда?

------------------------
Слушай беззвучието...

в интерес на истината това изглежда осакатено на фона на обемния вариант.
мисля си дали съкращаването на изреченията, в случая, помага. или по-скоро вреди?
по принцип съм противник на дългите иизречения.

------------------------
Слушай беззвучието...

е ади сега, заради едната подхвърлена ръкавица чак пък да си сменям и пола.нещо за тулумбичики не може ли?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ще ти кажа нещо съвсем различно от общата оформила се линия на препоръки и коментари за творението ти.
Те: като гледам всички без изключение недоволстват от обема и те съветват да го направиш по-късичко и по-съкратеничко, а и "по-опростеничко", че да се четяло "по-лесно".
Аз: много си е добре откъм обем, даже може да поеме още. НО! Друг е проблемът на текста ти - просто някои от изреченията трябва да се преработят, за да придобие повествованието плавна последователност и разказвателност. Тези телеграми от по 1-2-3 думи, с които си прекалила най-безогледно, не ми създават впечатление за художественост, а ме карат да си мисля, че чета бълнуванията на надрусан студент по стените на кенефа в СУ-то.
Ти: послушала си ги и си осакатила напълно текста си, направила си го да прилича на стригана овца след Гергьовден.
Аз: запомни - бързо и лесно се чете не малкият по обем текст, а интересно и стилно написания! В шести клас прочетох "Тримата мускетари" за един следобед.

нямаме какво да си говорим, защото ти си доста лекомислена, а аз прекомерно задълбавам, което ни поставя на 2 полюса и в случая не мисля, че полюсите се привличат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

В шести клас прочетох "Тримата мускетари" за един следобед.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

щеше уж да дадеш възможност на клубния организъм да се прочисти пролетно от твоите спамни токсини?
Кво стана?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

що бъзикаш човека бе?! последното изречение е много дзен, напълно в духа на Селинджър ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

В интерес на истината не съм прочел цялата "Война и мир", а само главите, които ни искаха в девети клас по литература
Много скучна и еднообразна ми се видя и не съм се насилвал

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от kpилe на 24.04.08 12:02.

в шести клас ти си бил на 12 години.
първият том на "тримата мускетари" има 753 (седемстотин петдесет и три) страници.
за да прочетеш книгата "за един следобяд", ако решим, че "следобяд" - това е времето от 13 часа до 20 часа, когато вече "сънчо" е минал и е трябвало да си си измил зъбите, краката и врата и да си в кревата, си имал на разположение 7 часа.
за всеки час, който се състои от 60 минути и сега, както когато си бил на 12, е трябвало да прочетеш 107 страници.
ако не си пишкал и други такива странични дейности.
много се съмнявам, че и сега си в състояние да прочетеш 107 страници за 1 час и да го правиш 7 поредни часа, камо ли когато си бил на 12.
още повече се съмнявам да разбереш нещо от прочетеното при такава скорост.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

пък ти!

какъв първи том, какви 753 страници?

Fragask говори за ей тва:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от kpилe на 24.04.08 14:51.

може бе

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а когато Меркурий ти е ретрограден с каква скорост четеш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

абе на някой му е ретрограден, но определено не е моя ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

абе и аз съм чела така като се е налагало, но, както казваш, не е там въпросът.
от такова четене на юрюш - файда - да вземеш някакъв неприятен изпит, или друга подобна гламавост...
и след години просто нямаш какво да споделяш във връзка с така "прочетения" текст : )
а на 12 - надали изообщо.
още повече текст, пълен с непознати портупеи, мускети, аркебузи, контове, котильони, интриги и какво ли не.
дъщеря ми я чете май към 12-13 годишна и си спомням само колко време ни отне да изясним въпроса: защо дюма споменава, че описваното от него време е било време, в което хората са се радвали на по-голяма свобода, но са имали незначителна независимост... или нещо така, израз в този смисъл.
май че към един следобед време ни взе

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

отговоря, понеже си т и, а не... (тук се подчинявам на властта и правя жертва като изрязвам "неудобните" вметки)...

Мога да чета от 3-годишен. Баща ми ме научи и правеше фурори като ни дойдеха гости и ме караха да чета от днешния вестник. Като преминах от яслата в детската градина същото беше и с лелките, които ахкаха и мислеха, че съм запомнил наизуст текстчетата от книжките с картинки, които четяха на децата. До 5-тата си годинка бях изчел всички приказки на всички народи - български, руски, славянски, арабски, абе всички възможни. Бяха една поредица малък формат, пазя си и сега, ще я дам на дъщеря ми като я науча да чете. И тогава, 5-годишен, нямах вече нищо за четене, подходящо за възрастта ми. И баща ми извади от един висок рафт на библиотеката, до който не достигах и с катерене, доста дебеличка за моите тогавашни разбирания книга - "Гуапо", приключения за юноши. Като видя, че я прочетох, разбрах и харесах, пренареди високия рафт с юношеската на по-ниско, за да мога да си вземам, когато поискам. И като се почна - до края на предучилищната бях изгълтал всичкия Майн Рид, Карл Май и любимата ми Лизелоте Велскопф-Хенрих. В първи клас, когато съучениците ми се учеха да сричат, на мен др. Нейкова ми разреши да си вадя в час книгата и да си чета каквото искам, за да не скучая и да не преча на останалите. Тогава вече бях на Емилио Салгари, Уолтър Скот и Фенимор Купър.
И много странно наистина, но Дюма го открих късно, чак на 12 години, както правилно предполагаш. Но още от първите няколко страници разбрах, че ТОЙ Е, това Е МОЯТ ПИСАТЕЛ! От него съм изчел АБСОЛЮТНО ВСИЧКО. Основно на руски, защото там е издадено всичко от него, а и преводът е много, много по-добър.
Учудва те как може да се прочете книга от 750 страници за 6-7 часа? С лекота, щом те е запленила и направо живееш в нея, докато я четеш.
Ти нямала ли си такъв случай - четеш някоя книга и забравяш за всичко наоколо, ден ли е, нощ ли, яде ли ти се, спи ли ти се? Накрая, без да усетиш, тя изведнъж свършва, а на теб ти се иска никога да не свършва или да продължи до безкрай

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Fragask на 24.04.08 18:30.

предполагам ще ме разберат моите братчета и сестричета по луна в този форум, луна близнаци демек, но за мен четенето си е ядене на пастички, при добър късмет направо торта. не ми е никакъв проблем да чета с тази скорост, правя го всеки ден, откак знам да чета, поне по 2-3 часа на ден. абе както казваше един приятел - то да има кво да ляга, ще намерим кво да става, та и аз така - то да има кво да се чете, време и скорост ще намеря ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За втори път изказваш на 100% мои мисли едно към едно, точ в точ, мот а мо и т.н. !

ясно.
с мисълта ти, че интересните книги се четат с голяма лекота никой не вярвам да спори.
изразих известно колебание по въпросите дали 12 годишните имат такъв капацитет на четене - над 700 страници за един следобяд и ако все пак прехвърлят материала - какъв ли ще е кпд.
и продължавам да съм на мнение, че качеството на четене и у два, три и повече пъти възрастните от 12годишни би било ощетено за сметка на скоростта.
все едно да пътуваш с

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от a з на 24.04.08 18:57.

извън конкретното мерене на страници и време, бих искала да се намеся с подобно мнение... точно наскоро се замислих като бях малка колко ми беше интересно да чета. замислих се, защото виждам, че не мога насила да накарам моя син да му е интересно да чете. опитах се да си спомня какво ме караше и мен постоянно да чета. толкова много изчетох като ученичка, че не ми се мисли за страници. най-накрая даже се записах в детския отдел на столична библиотека, защото нещо библиотеката вкъщи и училище не ми стигаше. и толкова ми беше интересно. имах си читателски дневник, то тогава беше задължително, де. но на мен ми беше интересно да си пиша вътре и без да е задължително. та мисълта ми е, че си спомням как приятели са ме викали да играя на вън, а аз исках да си дочета страницата, главата.. книгата. хубаво време беше. вярно, нямаше телевизия през деня, нямаше видео, нямаше компютър вкъщи и интернет, но беше дяволски хубаво време .. да се чете. и книгите ми харесваха. междудругото, напоследък имам проблем с четенето на книги, нещо новите книжки не ме кефят много. може пък проблемът и да е в мен, .. знам ли. но всички книги, които мога да кажа, че са ми любими, не са от последните които съм чела, .. та така. и наистина не знам аз колко книжки съм прочела за един следобяд и колко страници са били, но наистина има книги, които се четат на един дъх...

естествено, че са всички томове наведнъж :)

а в мускетарите може да са включили и "Х години по-късно"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

може би не си обърнала внимание, че децата и тийнейджърите често пропускат цели раздели, които не са им интересни, а не са им интересни, защото не ги разбират.

така аз бях прочел за ден-два "Името на розата" като ученик и после когато я четох 4-5 години по-късно с някакъв background knowledge и с интерес да вникна в детайлите, ми трябваха няколко седмици.

въпросът изобщо не е колко интересна е книгата, а колко задълбава в нея човек

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хайде сега, невероятни са способностите на човешкия мозък! нима Fragask не ти е разказвал как на 4 годинки е научил перфектен немски за един следобед? а на 5 е написал "тъй рече Заратустра"? на 6 "приключенията на барон Мюнхаузен", а на 7 "Моята Борба (с лошия правопис и правоговор в клуб Литература)"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ти не задълбаваш ли в книгите защото и когато ти е интересно?
аз не се сещам за друга причина да го правя : )

за съгласната:
не се тормози, може би.
има известна вероятност да греша в някаква степен, но не знам дете на четящи родители да е останало нечетящо.
може да не се случи тогава, когато на тебе ти се иска, но обикновено си става с времето.
за съжаление същото важи почти със същата сила И за тютюнопушенето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да, ок, задълбаваш, когато ти е интересно (или ако тва ти е работата), но не е задължително да задълбаеш ДОРИ, когато ти е интересно, не мислиш ли? :)

а понякога не можеш, дори и да искаш да задълбаеш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от kpилe на 24.04.08 19:25.

оооофх, прав сиии

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не е възможно всичко да ти е интересно в един гигантски роман за възрастни. особено когато си хлапе.

когато четох за пръв път името... ми беше интересно какво ще стане, т.е. кой е убиецът. всичките описания на библиотеката, манастира, хората и техните истории общо взето ми бяха скучни. вторият път я четох няколко седмици и дори не ми беше толкова интересно кой е убиецът, макар че го бях забравил вече - бяха ми интересни хората, историческите факти и измислици и т.н. ако сега я прочета отново, бих я чел поне един месец :) точно така смятам да препрочета махалото на фуко, което също съм чел за няколко дни като малък и ми беше много интересна, но честно мога да кажа, че почти нищо не разбрах и не помня

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

чета "тримата мускетари"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хахаха, тва с махалото и пътешествието звучи забавно :) :)

аз на две последователни летувания след 10ти и 11ти клас бях на море с "Quo Vadis" първия път и "Аз Клавдий" втория. и мога откровено да кажа, че се получаваше елегантно преплитане между римско-имперската действителност в романите и черноморската действителност на плажа :)

на фрагаск по-добре не му намеквай нищо, че ще вземе да ти обърше един по стар училищен навик

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"изразих известно колебание по въпросите дали 12 годишните имат такъв капацитет на четене - над 700 страници за един следобяд и ако все пак прехвърлят материала - какъв ли ще е кпд.
и продължавам да съм на мнение, че качеството на четене и у два, три и повече пъти възрастните от 12годишни би било ощетено за сметка на скоростта. "

Сега като ти съобщя, че съм проходил на 8 месеца, а проговорил на 13(проговорил с изречения, а не с отделни думички), сигурно също няма да повярваш, щото вероятно на дъщеря ти й са се случили по-късно и ти изхождаш от собствения си опит. Моята проходи на 10, но още е само на откъслечни думи, а е почти на 15 месеца. И аз какво, "да изразявам известни колебания" ли? Ми нека се развива както й позволява собствената природа, всеки си е сам за себе си.
Не гледаш телевизия и сигурно няма да повярваш, че човек може за 3 секунди да намира кой ден от седмицата е произволно зададена му дата от 20, 30 и повече-цифрена(!) година. И да намира грешки във вечния календар. Няма да повярваш и как млада жена може да повтори 150 напълно разнородни думи в същия ред, в който са й казани. Няма и да повярваш как в края на ХІХ в. 4-годишно кубинче научава правилата на шахмата, докато гледа баща си как играе, а само след година няма кой да го победи в цяла Хавана. След още няколко - в цяла Куба, а след още няколко - в цял свят.
Като чета дадена книга никога не й броя страниците и не си засичам време. Когато съм чел "Тримата мускетари" не съм си поставял за цел да правя рекорд по "бързо" четене. Никога не съм знаел, че е 753 страници(то, между другото, зависи от формата), от теб го научих, а съм я чел 5 пъти - 2 на български и 3 на руски. Просто книгата ме грабва и не ми разрешава да се отделя от нея, това е. Така е и с всичко друго от Дюма.
Какво да направя като Павич няма същото въздействие върху мен, да си огъна подметките ли? :)


твърдя, че е така
бързина за сметка на качество.
дали няма връзка и с общуването, се замислям също :)

А аз пък се замислям и т е запитвам дали е редно да се опитваш да прекрачваш някои граници в същото това общуване, които не е редно да прекрачваш, дори да си с модераторски пагони?

ЗАВИСТТА е разяждащо и деструктивно чувство. Нанася по-големи и по-трайни поражения върху личността от Ревността, защото има по-широк фронт за изява.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

пак те четох.
продължавай да пишеш. без да четеш съвети. пиши от себе си, за себе.

------------------------
Слушай беззвучието...

Странно как се появи това ми писание тук след толкова години, а виждам, че никой не го е коментирал .. Сигурно е от магнитните бури.. : ))

1. Аз пък смятам, че точно тук е мястото да се пускат такива и всякакви други текстове. И без това клубът е заприличал на торба стари мухлясали сухари, оставени до контейнера за боклук, с надеждата да ги намери някой гладен скитник.


Това мнение от някой си нерегистриран в началото на темата звучи повече от актуално след почти 10 години.

2. Странно как се появи това...

Законите на физиката (в т.ч. интернет физиката) подсказват, че някой е написал мнение по темата и след това [сравнително бързо] - ни лук ял, ни лук мирисал го е изтрил .

3. Искаш ли коментар(и)?

прав или изправян

Мхм.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Къде си бе, намузена?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Къде си, Намузена? :-)

------------------------
Слушай беззвучието...

ето ме.. : )) малко съм в творческа отпуска, но виждам, че това не се отразява добре на клубчето : )) Надявам се, че и ти си добре и се радвам, че се обади..
Може пък и да намеря време да драсна някой друг ред, колкото да събудя критическия дух тук, ако не креативния.. , че липсват старите муцуни..
Хубав ден ти желая,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хехе. Като неочакван протуберанс на миналото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите