Айде, ще / Култура и изкуство / Литература

отговоря, понеже си т и, а не... (тук се подчинявам на властта и правя жертва като изрязвам "неудобните" вметки)...

Мога да чета от 3-годишен. Баща ми ме научи и правеше фурори като ни дойдеха гости и ме караха да чета от днешния вестник. Като преминах от яслата в детската градина същото беше и с лелките, които ахкаха и мислеха, че съм запомнил наизуст текстчетата от книжките с картинки, които четяха на децата. До 5-тата си годинка бях изчел всички приказки на всички народи - български, руски, славянски, арабски, абе всички възможни. Бяха една поредица малък формат, пазя си и сега, ще я дам на дъщеря ми като я науча да чете. И тогава, 5-годишен, нямах вече нищо за четене, подходящо за възрастта ми. И баща ми извади от един висок рафт на библиотеката, до който не достигах и с катерене, доста дебеличка за моите тогавашни разбирания книга - "Гуапо", приключения за юноши. Като видя, че я прочетох, разбрах и харесах, пренареди високия рафт с юношеската на по-ниско, за да мога да си вземам, когато поискам. И като се почна - до края на предучилищната бях изгълтал всичкия Майн Рид, Карл Май и любимата ми Лизелоте Велскопф-Хенрих. В първи клас, когато съучениците ми се учеха да сричат, на мен др. Нейкова ми разреши да си вадя в час книгата и да си чета каквото искам, за да не скучая и да не преча на останалите. Тогава вече бях на Емилио Салгари, Уолтър Скот и Фенимор Купър.
И много странно наистина, но Дюма го открих късно, чак на 12 години, както правилно предполагаш. Но още от първите няколко страници разбрах, че ТОЙ Е, това Е МОЯТ ПИСАТЕЛ! От него съм изчел АБСОЛЮТНО ВСИЧКО. Основно на руски, защото там е издадено всичко от него, а и преводът е много, много по-добър.
Учудва те как може да се прочете книга от 750 страници за 6-7 часа? С лекота, щом те е запленила и направо живееш в нея, докато я четеш.
Ти нямала ли си такъв случай - четеш някоя книга и забравяш за всичко наоколо, ден ли е, нощ ли, яде ли ти се, спи ли ти се? Накрая, без да усетиш, тя изведнъж свършва, а на теб ти се иска никога да не свършва или да продължи до безкрай