Гъркоманите? / Наука / Хуманитарни науки / История

Слушай, уроци от първи клас няма да ти преподавам. Вземи си книжки, попрочети. Не си противореча, а срещам трудност да ти обясня елементарни неща, заради незнанието ти. Все едно да назначат Йохан Кройф да тренира ФК. Вихър-Горубляне. Представяш ли си този корифей да им чертае схеми и тактики, при положение че момчетата не могат да спират топката. Същото е и с мен и теб.

Всички подобни антиканонични действия на патриаршеските органи са раздухвали омразата между българи и гърци и тласкали последните към кощунства и изстъпления. Такива случаи имало много. В 1872 г. гърците са откраднали църковните одежди от лозенградската църква „Ираклица“, която българите им отнели. [234] В 1874 г., в гр. Ресен по искане на гръцкия владика, джандари се втурнали в църквата през време на църковната служба и пред олтаря съблекли от свещениците одеждите им. [235] На 3 май 1884 г. протосингелът на Одринската гръцка митрополия е нахлул с 5—б джандари в българската църква на с. Голям Дервент (Димотишко), изхвърлил от там свещеника, разсипал току що извършената проскомидия, счупил две икони със славянски надписи и, след като изсипал много ругатни по адрес на българите, напуснал селото. [236] В 1885 г. гъркоманите в с. Чонгара (Лозенградско) са запалили селската църква, задето селото не е приело гръцкия владика. [237] По внушение на костурския митрополит Герман Каравангелис и костурския кмет Менелай (грък), на 17 август 1903 г. (през Илинденското възстание) били настанени 20—30 турски войници в българското училище и параклис в Костур. Тук на 19 с. м., по случай праздника възшествие на султан Хамида, през нощта митрополит Каравангелис, пирувайки с турски чиновници в българското училище, е подбудил турците да изпокъсат между друго иконата на св. братя Кирил и Методий, казвайки, че тези са дали българската книга, която била причина за смутовете [238] и крещейки: „Да унищожим всичко българско, схизматическо и варварско!“ [239] Също и мелнишкият митрополит Иоаким е дигнал иконите на св. св. Кирила и Методия и славянските богослужебни години от църквите и училищата в демирхисарските села Спатово, Савек и Хаджи Бейлик. [240] През 1903 г. и сярският митрополит Григорий е заповядал да се унищожават иконите на св. славянски първоучители, славянските богослужебни книги, фермана за Екзархията и портретите на екзарха Иосифа във всяко село, което минавало под негово ведомство. На 26 май 1903 г. гъркоманите в с. Горно Броди, след като отнели българската църква, са изгорили всички славянски богослужебни книги. [241]

По лозунга „Унищожавай българските книги и светини!“ енергично са действували и други гръцки владици, напр. литийският или ортакьойският в с. Драбишна, солунският в с. Градобор, Ново село, Дудуларе, Негован, Зарово. [242]

Особено кощунствени изстъпления е имало през 1913 г. В Солун българските църкви били осквернени от гърците, престолите преобърнати и счупени, богослужебните книги скъсани и отъпкани, иконите изподупчени и разхвърлени. Гръцките свещеници не искали да погребват българи. [243] Също и в другите български селища, където минавали гръцките войски, последните обирали и осквернявали храмовете, като ги обръщали в палатки, складове и яхъри. В Кърджали, карайки новопокръстените помаци да се върнат в мохамеданската вера, гръцките войници се качвали на храмовете да свалят кръстовете и туряли полумесец. През същата година в източна Македония, до като тя се намирала в български ръце, гръцките митрополии са били в услуга на гръцката Главна квартира против България. Гръцки духовни лица са пренасяли оръжие под вид на погребални процесии. В гръцки храмове под олтарите били скривани български униформи, в които се преобличали гърци с шпионска цел. При отстъплението на българските войски от гр. Демир Хисар, стреляно било върху тях от гръцката митрополия; а, след окупирането на източна Македония от гръцките войски, Сярската митрополия е станала лобно място на заловените българи, които били затваряни, изтезавани и избивани. През време на междусъюзнишката война протосингелът на деркоския гръцки владика се втурнал в църквите на българските деркоски села и задигнал антиминсите, мирото и др. църковни принадлежности и, като изсипвал хули върху българското духовенство и екзарха, казвал на селяните, че те трябва да признаят Патриаршията, която ще им даде истинско миро, антиминси и др. [244] Доколко неукротима била омразата на гръцкото духовенство към българския народ, показва и фактът, че атонските гърци-монаси са заявили, че ако Атон не влезе в пределите на Гърция, те ще се бият с оръжие в ръка против друг владeтел. [245] След Букурещкия договор (27 юли 1913 г.), в Македония гърците са събирали славянските богослужебни книги и икони със славянски надписи и, след като се гавръли с тях, са ги изпокъсвали, чупели, тъпчели и изгаряли, даже и стрeляли върху иконитe. [246]