Абе човек! Аз живея в Пловдив и то в квартала където са бежанци след 1944г., които са учили по гръцки училища и са били под влияние на гръцката пропаганда. Не само че не са гъркомани, ами са вемереовци! Никакво гръцко влияние няма в Пловдив! Въпреки че в Пловдив има гръцко консулство, то гръцката пропаганда в Пловдив и изключително слаба. Ако имаше и 100 гъркомана в Пловдив, щяха да им отворят училище, както вече има гръцко училище във Варна.

gioni,
Българин е състояние на духа и духовна принадлежност преди всичко. По паспорт и по език човек може да някакъв, но това никак не го прави българин.
Било е време когато българи насила са били потурчвани, по един или друг начин погърчвани, помакедончвани, посръбчвани. Сега това претопяване си продалжава....
Демократите които управляват България се пишат почти българи ама не виждам нищо българско в тях. Оставен на самотек при демокрацията този процес на стимулирано изпъждане на българското, естествено води да ликвидиране на българите и на България.
Никой не иска да се побългаряват другите народности в България. Освен може би антибългарските управници, които искат да побългарят мангалите... - По вестнизците редовно се пише:
Бъгарки джебчийки хванати във Виена. или Мъже от Пазарджик (по подразбиране не мангали а българи) хванати да крадат жица....

Не съм адвокат на Комитата, но той има пред вид точно този процес на премилане на българите, а не процес на побългаряване на небългари....това са две различни неща и не бива де се смесват. Против сам побългаряването на на небългарите......Особено съм против да се побългаряват мангалите...... Що се отнася до първия процес - да се защитят българите - съм изцяло на страната на комитата....



ПП
Преди година две приказвах по подобни теми с един надъхан руснак.
Той твърдеше че в Северна България живеят власи, по Западна България живеят макединци и сърби, по Родопите и Добруджа живеят турци, а по черноморското крайбрежие живеят гърци. Та РУСКАТА му идея беше че БЪЛГАРИ НЯМА. Та думата ми беше че като чета твоите писания, въпреки че са интересни и са подплатени с някаква демографска статистика (изключително точна наука - почти като метео прогнозите и социологическите проучвания) винаги се сещам за този руснак - че българи няма. Също се сещам и за руски политици които редовно си плямпат че нас ни няма ва картата....

и гърци ама нема никакво значение, турците може да са проблем

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Ей, народе, ти Болгарски, доста спиеш, събуди се!
Не знаеш кой си , що си ! И други те незнаят!
Сложил си ти пискюли до земи
и гръцки глоси бръщолиш,
а болгарското име ти виниш, за твойте мъки и беди!
Дошло е време сън ти да прогониш и гордо ти да викнеш:
"Аз болгарин съм чистий горд!На святий наш словенски род!"

всичко е въпрос на PR.

Защо българите ставали гъркомани... Ами по същата причина, поради която гъркоманията, египтофилията и романиотстването са световно явление. То се възпитава.
Как? Ето така:

Да вземем иначе страхотната книга "Когато тялото отказва" на унгарския чифутин Габор Мате. Книгата е хубава, спор няма. Да, но самият автор (машинално или умишлено) подвежда многобройните си читатели към гъркомания.
Ето един типичен пример още от 15 страница:

Not even in the West is mind-body thinking completely new. In one of Plato's dialogues, Socrates quotes a Thracian doctors criticism of his Greek colleagues: "This is the reason why the cure of so many diseases is unknown to the physicians of Hellas; they are ignorant of the whole. For this is the great error of our day in the treatment of the human body, that physicians separate the mind from the body." You cannot split mind from body, said Socrates—nearly two and a half millennia before the advent of psychoneuroimmunoendocrinology!

В един от Платоновите диалози Сократ цитира тракийски лекар, който е критикувал гръцките си колеги:

- Лекарите от Гърция затова не познават цяровете за толкова много болести, защото са невежи за цялостта на нещата. Не могат да излекуват успешно човека, защото лекарите гледат на тялото му отделно от душата.

Цели две хилядолетия и половина преди появата на психоневроимуноендокринологията Сократ е казал, че не трябва да се дели съзнанието от тялото!
---
И ето, че с последното си изречение кредитът отива за Сократ, а не за прозорливия тракийски лекар. Но спете спокойно, деца! Книгата ще бъде издадена у нас с мой превод, където последното изречение е формулирано така:

"Цели две хилядолетия и половина преди появата на психоневроимуноендокринологията Сократ е описал становището, че не трябва да се дели съзнанието от тялото!"

Сиреч ще е формулирано правилно!
Гъркоманията ке ми яде цървулите.

-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изгрея ми ясна звезда
над бел Дунав, на бел камик,
да не ми е ясна звезда,
нело ми е малка мома,
та се мие, огледуе
и се виком провикуе:
- Леле боже, мили боже,
ка съм тънка, та висока,
още да съм църноока,
се би момци помамила,
женети би разженила,
неженети оженила!
Дочуло е малко гърче,
па на майкя отговара:
- Леле мале, стара маме,
каква мома сега видех
над бел Дунав, на бел камик,
та се мие, огледуе
и се викам провикуе:
- Леле боже, мили боже,
ка съм тънка, та висока,
още да съм църноока,
се би момци помамила,
женети би разженила,
неженети оженила!.
Какво, мале, да я земем?
Стара майкя му казува:
- Вала сино, младо гърче,
и това да те учим!
Упрегни си кочиите,
па отиди у София,
та си купи бела свила,
бела свила бегендиа,
и цървена гевезия,
и шарени огледала,
та отиди у селото,
па си викни и провикни:
- А те, моми, бела свила,
бела свила бегендиа
и цървена гевезия,
и шарени огледала!
Че да дойде да си купи,
ти я фърли у кочии,
па удари на конете,
на конете кошумите,
та утечи с малка мома.
Доучи го стара майкя.
Тогай стана младо гърче,
упрегна си кочиите,
та отиде у София,
та си купи бела свила,
бела свила бегендиа,
и цървена гевезия,
и шарени огледала.
Па отиде у селото,
па се викна и провикна:
- Ха те, моми, бела свила,
бела свила бегендиа,
и цървена гевезия,
и шарени огледала!.
Сите моми доодили,
доодиа, купуваа,
тая мома не дооди.
Ете иде най-послека,
две й моми път размитат,
да не праши бели поли,
сив й сокол сенкя прави
и две моми на по нея:
тия са й слуги били.
Като дойде малка мома,
па на гърче отговори:
- Вала тебе, младо гърче,
избери ми бела свила,
бела свила бегендиа,
и цървена гевезиа,
и шарени огледала!
Отговара младо гърче:
- Вала тебе, малка мома,
я не знаем да изберем,
да изберем, каква сакаш;
на улезни у кочии,
избери си, каква сакаш!
Не сети се малка мома,
на улезна у кочии,
да избере бела свила.
Ка удари младо гърче,
ка удари на конете,
на конете кошумите,
та побегна с малка мома.
А мома се провикуе:
- Леле брайкя, двама брайкя,
я стигнете младо гърче,
та ега ме отръвнете!
Отговара младо гърче:
- Вала тебе, малка мома,
досега си нихна сестра,
отсега си мене либе!
Закара я младо гърче,
закара я, залиби я
пръвно либе дур до века.

Песента има подигравателен характер. С нея се показва как гърчолята са изгаряли по момите на белия Дунав, щото родоските и пелопонеските кощрамби за едното гледане не са ставали, па за друго, по-интимно, да не говорим.

-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ЙoaнMизийckи на 18.07.06 20:15.

Изпровикнала се й Виша гъркиня:
- Кой ще се нае, нае-наемне,
да си насади сред море лозе,
сред море лозе, по брега дюли?
Че са й наело момче латинче,
как са й наело, тъй си насади
сред море лозе, по брега дюли;
че си й набрало кошничка грозде,
кошничка грозде, тестемель дюли,
право търчеше пред Вишом порти,
че се изпровикна момче латинче:
- Я излез, излез, Вишо гъркиньо,
ти да си видиш кошничка грозде,
кошничка грозде, тестемель дюли!
Пак се изпровикна Виша гъркиня:
- Кой ще се нае, нае-наемне,
да си отдели от море вода,
да я прекара през три планини,
да си направи два моста лени,
два моста лени, три чюшми бели?
Че са й наело момче латинче,
как са й наело, тъй си отдели,
тъй си отдели от море вода,
че я прекара през три планини,
че си направи два моста лени
два моста лени, три чюшми бели?
- Я излез, излез, Вишо гъркиньо,
ти да си видиш стомнича вода!
Пак се изпровикна Виша гъркина:
- Кой ще се нае, нае-наемне,
да си умери във небе здезда?
Че са й наело момче латинче,
как се наело, тъй си умери,
тъй си умери във небе звезда.
То не ми било във небе звезда,
най ми е било Виша гъркина!

Похвалила са Милкина майкя:
- Ниде ми нема хубава Милка,
ни в Цариграда, ни в Дрянополе,
съде е има в града Кртлена.
Ка е бе зачул Петър тръговец,
а той си прегна бръза талига,
та си накупи сякакво купе,
сякакво купе, хримиз коприна
и сухо злато, и сухо сребро;
та па отиде вов град Котлена,
та па си викна, та са провикна:
- Връвете, моми, връвете, жени,
та купувайте сякакво купе,
сякакво купе, хримиз коприна
и сухо злато, и сухо сребро!
Най-назад иде Милка котленка,
две робини й друми метеха,
една робина поли дръжеше,
та па си Петру тихом говори:
- Хой, Петре, Петре, Петре тръговче,
я ми пробери сякакво купе!
Петър на Милка тихом говори:
Ела си влезни в бърза талига,
та си пробери кое ти драго!
Не сетила са Милка котленка
и ми си влезна в бърза талига.
Петър си бутна бързи атове,
та си побягна с хубава Милка.
След Милка тече Милкина майкя,
се теком тече и виком вика:
- Олеле варай, дъщерко Милко!
Ако ми бъдеш клета робния,
а ти ми прати черна марама,
за тебе майкя черно да. носи!
Ако ми бъдеш бяла гъркиня,
а ти ми прати бяла марама,
за тебе майкя бяло да носи!
- Назад са върни, Милкина мале,
не ти е Милка клета робиня,
на ти е Милка бяла гъркиня!

Ах, що му сторий на твойта майка
леле мори Стойно влаино,
леле мори бела гъркино

та те пратила уров да бериш ,
меж два друмте памук да прашиш.
Там поминае черни татаре,
ти посакая стамне със вода,
ти се измами, ойде му даде,
не ти фаная стомна со вода,
тук ти фанае белата ръка,
те префърлиа на бела кона,
те намазая катран и писа,
та те носиха от село село,
на твойто село от врата врата,
от врата врата, на майкина врата.
Тамо излезе Стойнина майка:
- Махай се оттука, черна циганко!
- Ах, майко, майко, стара ле майко,
аз не съм, майко, черна циганка,
туку съм, майко, Стойна влаина,
Стойна влаина, бела гъркина.