Кажете ми-тук съм сигурна, че има хора с много силна воля и непреклонност-когато решат, че никога повече няма да са дебели, та кажете ми защо се получава така. Защо храната се превръща в удоволствие за някой хора. Става въпрос за мен. Удоволствия много, зависимости също. Алкохол не лизвам, цигарен дим не понасям, но когато съм под стрес или искам да решавам проблеми, първото нещо за което се сещам е преди пристъпването към решението на проблема-да изям ппоредната вафла, шоколад или всичко от този род.
Реално удоволствието може да се прехвърли върху друго нещо, но защо аз не го откривам. Цялата теория иначе я знам-колко е вредно да си дебел, колко е вредно да ядеш сладко или сладкиши , а след тях колбаси, защото инсулина си е казал думата. Теории,теории, воля, но само докато настъпи следващата криза за сладко.
А съм само на 32. И вече ми писна да ми казват каква красива кожа имам, колко са ми зелено-сиви и сини очите, колко прекрасна -може би съм всъщносст, а как на 160 см.-88 килограма са си наистина множко и неестетично.
Та как се казва тази болест-превръщане на храната в удоволствие и заместител на удоволствие и какво е лечението-защото мисля, че вече докато спя хъркам, но аз не се чувам.....

Хиперфагия...
Тест дали сме болни :
1. Опитвам и не успявам да сваля тегло и/или да го поддържам.

2. Чувствам, че яденето ми е извън контрол.

3. Ям, без да изпитвам глад.

4. Посягам към храна, когато съм под стрес и потисната.

5. Ползвам храната като източник на удоволствие или като награда.

6. Храната е често в мислите ми.

7. Не съм в състояние да контролирам теглото си.

8. Ям разточително.

9. Срамувам се от себе си и от яденето си

10. Храната ми помага да се справя с чувствата си.

спортувай. не е лесно, в началото е отврат, но върши много работа.

Обичам спорта. 6 години играех народни танци-спрях защото никога не ме избираха за концерти, а редовно ходех на репетиции. И се започна всичкото това което Безподобна изброи. Много сладко и хубаво нещо е спорта, но с тези 88 кила в момента нещо никак не е добре.

Диагнозата я установихме. Сега обещавам да изровя целия нет и да намеря-що за чудо е това заболяване, защото вече ми писна. Но явно още не ми е писнало истински...
И всъщност вследствие на какво се получава така -по точно това заболяване. Или по точно в резултат на какво се получава. Единствения начин за лечние само спорта ли е.
За сладкото -ясно-то е излишно и трябва да не го лизвам. Ами друго.
Всъщност какво само мога да лизвам, обърках се от толкова четива по темата диети.
И има ли това лек-защото имам чувството, че се намирам в непрекъснат порочен кръг, от който излизане май няма.
Ей сегичка, започвам да ровя из болестта по нета-да видя аз, кой е по силния и ще се спре ли това чудо или ще ме мори

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми то не е баш заболяване, всичко е в главата.

Принципно целта на яденето е да си набавяш необходимите вещества за да ти работи организма. По една и друга причина обаче, организма ти те подтиква да ядеш, награждавайки те с приятни чувства. Същото като секса - целта му е да си продължиш вида, но сигурно под 10% от сексуващите (какъв термин само, а), го използват по предназначение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми то не е баш заболяване, всичко е в главата.

Хаххаха баш си е заболяване, само че в главата ;)
От типа на анорексия, булимия и тем подобни хранителни разстройства. Хиперфагията е булимия без повръщане. Подобно на останалите се действа с психотерапевти и тем подобни. Тук не става въпрос за физически проблеми от рода на забавен метаболизъм, инсулинова резистентност и т.н.

"Всички сетивни наслади умират,
ако не храниш с тях своето тяло.
Но твойта жажда за тях не умира,
ако нямаш очи за висшето."

"Бхагавадгита" 2:11

При храненето го има естественото сетивно удоволствие!... Понякога, то може да е прекалено акцентирано, т.е. човек да има голяма необходимост от такова удоволствие (чревоугодничество), както и от други ( похотливост - сексуална зависимост, гневливост и т.н.). Това е така, защото човешката природа има някаква степен (различна при различните хора) на повреденост. Религиозността ( имам предвид най-вече православно християнската) се занимава и с този въпрос - борбата срещу страстите (за преобразуването им!), при която борба на помощ идва благодатта на Светия Дух, която носи надсетивно наслаждение , което може да "измести" сетивното, или ,най-малкото да го отслаби!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дамммм спорт - в случая само тонус.

Ходя на Пилатес, Степ-аеробика или йога три пъти в седмицата, два пъти - фитнес, в къщи каланетика и на степа. Сега да не изляза някаква маниачка - но това е като ме прихванат добрите, има периоди и без спорт, но се старая да са кратки, че после не мога да започна :)
Фитнеса съм пробвала най-различни варианти - кардио до откат ( за мен това означава 1 час крос тренажор интервално), много серии с леки тежести, малки серии много тежко, базисни упражнения мъртва тяга, клек, лежанка. Според моите експерименти най-добри резултати даде последното с големи тежести. Единствен ефект от спорта при мен е стягане на мускулите и тонус, отслабване се получава само ако си прилагам стриктно хранителния режим.

Мдам, добре го разбирам това. И аз се храня с вредни храни, когато има стресови ситуации.
Храната не е любов, обаче.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти. Определено ставаш да си ми терапевт. Сигурно няма да повярваш, но всяка неделя съм в църквата, ето просто така, за да съм от стадото на добрите. Въпреки, че изобщо и дума не разбирам от литургията. Причастието се старая да го правя редовно, освен когато ме е нападнал пак демона на яденето., Тогава съвеста не ми позволява да пристъпя към него. И книги православни цял куп в къщи. И последните ти редове не ги разбрах. Поясни ми ги, преработи ми ги-моляте...

борбата срещу страстите (за преобразуването им!), при която борба на помощ идва благодатта на Светия Дух, която носи надсетивно наслаждение , което може да "измести" сетивното, или ,най-малкото да го отслаби!

Редактирано от дoбpo мoмичe на 02.06.10 23:49.

Изрових нета-много са като мене, става ми ясно, но и днес не успях да се прибера без да съм намушкала ред кроасани и вяфли.
Значи булимия без повръщане. Това може и до пръсване да доведе-не мислиш ли.

Това може и до пръсване да доведе-не мислиш ли.

Хаххаха да! :)

Но според мен поне е по-безопасно от анорексията. Със сигурност ние с това заболяване го осъзнаваме като проблем мноооого по-рано от тях.

В момента съм в ремисия ;)
Успявам да се озаптя и да не хвана менингит от постоянно завряна глава в хладилника.

Разбирам за какво говориш и при мен е така. С надмормено тегло съм и ми писна да съм дебела. Просто не заслужавам да живея така. Но храната ми е като дрога. Просто все прибягвам към нея от разни емоции. Понякога от страх, крия се, като не искам това или онова да се случи. Просто се случва така, че ям.

Открих, че има и определени храни, които определено ме оставят с непреодолимото желание да ям още и още. Спортувам си от време на време ме обхващат вманиечени изблици за спорт. И бях решила да си оправям килограмите със спорт, само и само да не трябва да погледна храната в очите и да се справям с нея.

Точно в момента се опитвам да отслабна малко, спортувам и не ям въглехидрати от рода на хляб, ориз, картофи и разбира се бисквити, шоколади, торти, пасти, чипс и тем подобни. Така съм от 3 седмици, ще се тегля другата седмица и ще докладвам какъв е резултата.

Но може би най-важното за мен е да прегледам мотивите си за хранене, да се откажа от собствената си воля и да се подчиня на волята на тялото си. Когато съм сита да не ям. Понякога просто си ме е страх от храната и от това което може да ми причини. Но знам че не съм сама. Познавам и други хора, за които храната е като зависимост. Оправяме се някакси.

Аз просто не искам да съм роб на храната и да нося тези гадни излишни килограми със себе си. И ако трябва да имам търпение за да си отидат, ще го имам. Ако трябва да променям себе си и мисленето си заради това, нека така да е. Просто вече не ми се живее с тази ужасна болка.

"борбата срещу страстите (за преобразуването им!), при която борба на помощ идва благодатта на Светия Дух, която носи надсетивно наслаждение , което може да "измести" сетивното, или ,най-малкото да го отслаби! "

Когато човек изпадне в състояние на покаяние, и най-вече на съкрушеност на духа, когато застане на ръба на бездната на отчаянието, ако "действа правилно" - с молитва и смиреност, може да измоли помощта на Светия Дух, и да получи Божия благодат, която да го промени. После, обикновено тази благодат намалява или се губи, и трябват отново усилия да се придобива и т.н....

Страстите, доколкото са и енергиен потенциал, не може и не трябва да се унищожава буквално и изцяло, а би трябвало да се преобразуват, нещо, което е предмет на духовната православно-християнска наука за побеждаване (преобразуване) на страстите, охристовяване на човека и спасение във вечността! .... Всичко това е жертвен акт!

:)

Сама немога да се преборя със страстите си без БОЖИЯТА помощ. А как тогава да ги преобразувам, като дори ми не е ясно под каква форма и чрез какво или по точно как да ги преобразувам. Начин ли трябва да измисля или намеря или .... ох обърках се

Погледна ли линка в моя постинг? Въпроса ти поставен в такъв аспект е по-подходящ за клуб "православие". Там ще получиш повече отговори от православна гледна точка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, не го бях погледнала. Но сега ще го направя.
Виж аз като, че ли тъся мотивация за да се ограничавам. колко ли пъти не започвах и всеки път се провалям,независимо-3 месеца , 6 месеца или една година, връщането на килограмите и нахвърлянето на сладкото се връща. Но днес вече усещам в себе си отчаянието и липсата на такава мотивация. И всъщност до сега мотивациите ми бяха предимно-земни неща-да изглеждам добре в дрехите си и да им е приятно на хората с мен..

отношение на храненето?... На какви принципи се облягаш и какви правила следваш?.... В смисъл, по колко пъти на ден се храниш, с какво?....

А може би прекалено се вторачваш в проблема как изглеждаш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Не, не го бях погледнала. Но сега ще го направя.
Виж аз като, че ли тъся мотивация за да се ограничавам. колко ли пъти не започвах и всеки път се провалям,независимо-3 месеца , 6 месеца или една година, връщането на килограмите и нахвърлянето на сладкото се връща. Но днес вече усещам в себе си отчаянието и липсата на такава мотивация. И всъщност до сега мотивациите ми бяха предимно-земни неща-да изглеждам добре в дрехите си и да им е приятно на хората с мен.."

И аз все съм се проваляла до сега и мотивацията ми е била подобна. Сега пробвам малко по-различен начин. Искам да го направя за себе си и за тялото си. Защото на мен ми писна да нося тези тежки килограми където и да съм. Защото заслужавам да живея без да съм тежда, без да измъчвам сърцето си с наднормено тегло. Защото сърцето ми не е спряло да бие въпреки всичко което съм си причинила до сега - преяждането, цигарите, алкохола. Вече не искам да наранявам себе си по този начин. Искам да се грижа за тялото си с любов, за да му е добре. И за сега това ми харесва много, спортувам по-често и ми харесва новота ми по-стегната фигура. Знам само че ако искам да имам това тяло и днес, аз трябва и днес да не преяждам.

Незнам дали този път ще успея с килограмите, но ще се опитам да направя нещата по-различно и ще видя какво ще стане.

Ето виждаш ли ти имаш своята мотивация. А за мен се оказва, че този тип мотиовация-не е достатъчен. Явно съм много слабохарактерно и безжизнено същество за да си давам много добра сметка в момента наистина какво си причинявам на здравето, и пак да не успявам да контролирам нещата.
Всъщност няма да ти изброявам болестите, които имам, само ще ти кажа, че ги имам и че на мен също ми е забранено да вдигам килограмите. И това е сериозно-защото, ето едно от нещата които се случват с мен. На 32 години съм и нямам цикъл, имам поликистозни яйчници вследствие на това, жлъчка пълна с камъни, болки в гръбначния стълб след сън И мотивацията е няма. Зная последствията, зная до къде ще се доведа. Нещо в мозъчето ми явно не е в ред. Най вероятно и хормонални проблеми има, защото от липсата на цикъл докторите ме тъпчат от 15 годишна с каквото им падне.
По отношение на православната литература, да много литература съм прочела и съм наясно с основните неща. Хареса ми това което ми прати. Може би един от проблемите е, че се опитвам сама да се справя със себе си и недостатъчно да се моля на ДЯДО БОЖЕ.
Иска ми се и аз като теб да имах мотивацията, че здравето ми е най важно.
А дали не съм пощелива-

М, добре звучиш. Сега сядам и си го приписвам и ще си го попоглеждам. Наистина си права. Просто не съзнавам истински какво точно си причинявам.
Кажи ми какво ядеш през деня.
Кажи ми продуктите, които слагаш на масата и които не купуваш ототдавна.
Просто ми ги изброй-моляте.
Сега ще ти кажа аз какво обичам-масло на филия, макарони с масло и сирене, масло и филия и мед, вафли, и всичко що е сладко, пилешки крила, ориз с пилешко, пастети на филия, кисело мляко над 3 %, шоколади, домати краставици със сирене.
И сигурно има още- но ти никъде не прочете храна с по малко мазнини и калории нали. Е кажи -ако тези неща спра да ги обичам със сигурност, няма да съм тук и да ви тормозя.
Никъде не прочете за постно ядене нали. Е сигурно мога да се насиля да ям, но най вероятно ще е за кратко. Защото аз от бебе съм гледана ето с тези неща.
А и мекиците и бухтите на баба ги забравих-те си бяха всекидневно меню.
Филиите с маслата също са неин патент.
Благодаря за търпението

Редактирано от дoбpo мoмичe на 07.06.10 08:40.

Така само на първо четене мога да ти препоръчам да премахнеш или поне да намалиш драстично ФИЛИИТЕ (щото гледам са най-срещаното нещо в списъка ти). Другото - намали, даже направо спри ориз и картофи...
Само за пример мога да ти дам последния ми уикенд (при тъщата) - 2 дни -> +2 кг. Понеже не ям ориз, картофи и тестени, държа горе-долу постоянни килограми с лееек спад (1-2 кила на мецес). Този уикенд менюто ми включваше мусака, макарони, мекици, пиле с ориз и бял хляб, и резултата е 2 кила нагоре при непроменена физическа активност и непроменено количество храна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно и на мен филиите ми направиха впечатление. Сладкото и соленото също не са за пренебрегване... Опитай да вечеряш 3-4 часа преди да си легнеш. Аз бях започнала да ям по всяко време. Вървя и забърсвам по нещо... ей така, защото ми е вкусно или просто защото тя си седи тая храна там и ме чака...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е добре ориза!
Поликистозните яйчници са свързани с инсулинова резистентност, а при нея ориза е от забранените ястия във всякакъв вид.

Въобще ето линк към диетата, която трябва да се спазва, и която по мое мнение (и личен опит) работи чудесно:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за линка. Ще се наложи да го преведе мъжа ми. Но ще се справим. Много благодаря за подкрепата

за ябълките ясно. Друго какво-като гледам и ориза и картофите категорично трябва да ги няма. Значи единствения начин за да живея нормалем=н живот без заболявания и тлъстини-остават, салатите, плодовете, рибата и боба и лещата. С това ли да живея до 70 години. И на 70-тата няма да ми липсват елементите важни за организма така ли.

Ама големи сте "талибани" ей...
Нещата, които не трябва да се ядат няма да те отровят. Като ти се доядат картофи - хапни си... Същото и за сладки работи и прочее... Важното е да не е всеки ден, да не ти е стереотип на хранене.

млечни пропусна и пълнозърнест хляб също.


от това, което си написала, че обичаш домати и краставици със сирене си е супер. пилешкото също.
и вода повече трябва да се пие.


разбира се, едно е здравословен режим по принцип и режим за сваляне на тегло.
като най-здравословен и в двата случая се води "Зоната" май засега. но е малко сложно изчисляването.



ако искаш съвет от мен - първо намали сладкото за седмица, после го изключи. после друго намали. и изключи. и т.н. постепенно мини в по-здравословен режим на хранене, който да не го имаш за рестриктивен, а за здравословен. и след една година като погледнеш резултатите и ще си свалила, и ще се чувстваш по-добре. т.е. не те съветвам да спираш рязко 80% от менюто си, защото после рязко ще го включиш обратно. постепенно си промени навиците на хранене изобщо. и се разхождай повече.

другото, което ти препоръчвам е ако имаш пари - психотерапия. може да ти се отрази позитивно според мен.

Тези неща дето си ги изброила, ами и аз много ги обичам. После осъзнах, че аз не мога да спра да ги ям, че съм направо безсилна пред това да ги ям. И следователно не че ги обичам, ами просто не можех да не ги ям дори и да искам. Има огромна разлика. И сега се чудя как съм могла да обичам чипс, що за храна за тялото ми е това? Как съм могла да кажа че обичам бисквити, те изяждат мен а не аз тях.

Аз този уикенд малко си отпуснах диетата, бал имах, това онова и ми стана физически гадно. Просто като започнах да го ям този хляб се чуствах гладна и исках още и още. После спрях но пък се почуствах натъпкана. И днес съм пак щастливо на нисковъглехидратното хранене.

Не купувам - тестени, оризови, картовени, прекалено сладки, това ще рече хляб, бисквити, солети, торти и пасти, солети, чипсове, шоколади, бонбони, вафли, газирано.

Какво купувам - плодове и зеленчуци неограничено - зеле, домати, краставици, чушки, моркови, цвекло, царевица, тиквички, патладжани, цветно зеле, броколи, ягоди, боровинки, банани, ябълки, пъпеши, грозде, круши, праскови, ананас , ядки и млечни продукти - без плодови млека, пробвах ги в началото но изяждах половин кило наведнъж. Ям мед в малки количества, ама наистина малки, преди просто се наяждах с мед до онова гадно натъпкано чуство. Месо не обичам много, но като спортувам го заобичвам и него, ям през ден или поне се опитвам.

В началото ядях по много, защото ми беше ново и наблягах на бобовите. Сега съм по-добре. Ако искаш да минеш на това хранене ти препоръчвам повече бобови в началото, после се свиква. Аз още ям бобови.

Ако имаш още въпроси питай, ще се радвам да отговарям. Аз самата си имам мотивация за отслабване, но се радвам когато се подкрепяме, защото заедно хората могат по-добре отколкото сами. :)

Много Ви благодаря за подкрепата. Наистина ми става по добре, когато има някой който да те подкрепя. Иначе хубавото е, че след толкова започване на нов режим и на диета, не се отказвам и почна ли докрай правя нещата. Естествено зора ми е да почна и сигурно не само при мен. След като по толкова неща си съвпадаме.
Значи да видим до тук какво разбрах-плодовете и зеленчуците задължителни и колкото ми се яде. Все пак те са с най малко калорий. Бобовите могат да заместят сладкото да кажем.
Аз обаче немога да разбера какво лекувам с това сладко, че се оказва по силн о от мен. И според мен не е един проблема, който решавам със сладко. Май трябва да сменя работата.
Преди да забременея дълго време спортувах, да кажем 6 месеца. Много добре се чувствах и се стараех да бъда стриктна в плодовете салатите и бобовите. Защото цял живот май това трябва да ям с тази поликистоза.
След като мъничето навърши 2 годинки сериозно се отдадох на работа и не намирах време за спорт. Но това не пречеше вътрешно да се обвинявам.
Искам да започна друга работа, но съм си втълпила, че никой няма да ме вземе, защото не изглеждам като елегантна дама в костюм. И не отричайте, че си е от значение. Сама се убедих, хора със съвсем различни дипломи това което са завърчили-от това което работят и за което стават, но са на бюро и хубава заплатка. И естествено много добре сложени в хубав костюм.
А моята работа зависи от таргети, изпълняване на месечни цели и ако този месец на ги изпълниш, другия те гонят. И така 4 години. Та проблеема може би идва най вече от това.
Но доста се отклоних.
Девойката отгоре споменава за психотерапия. Само като си го помисля, самата дума как звучи, а докато стигна до нечий кабинет определено повече от всякога ще се отчаям. Пуста гордост-нали.

Добро момиче, чета темата от начало и все ми се иска да ти кажа - спри го това сладко от инат, или силно го ограничи. Първите 2-3 седмици ще ти е най-трудно. Ако чувстваш, че обезумяваш, изяж чаена лъжичка мед. После постепенно ще се отбиеш.
Хайде, поне веднъж бъди лошо момиче, покажи си ината

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

" Аз обаче немога да разбера какво лекувам с това сладко, че се оказва по силн о от мен. И според мен не е един проблема, който решавам със сладко. Май трябва да сменя работата. "

Аз имах проблеми с обездвижването в офис и през почивката много се тъпчех и реших че трябва да си намеря работа. След време си намерих, активна работа, готвих си здравословни работи и май малко отславнах. Но начина на ммислене не си промених. Тогава пък много пиех, то и това са калории. Замених храната с алкохол или цигари. Най-често цигари - исках да убивам апетита си, беше ми писнало да ми се яде, да се тъпча, да качвам, да спортувам, са свалям. После с цигарите си докарах здравословни проблеми и спрях. Пак останах насаме с храната.

Защото аз само спорт знаех понеже не беше храна и ми ставаше хубаво. Но истиските ми причини за преяждането са разни страхове свързани с храната и изобщо други емоции от живота.

Примерно аз за този начин на хранене знаех от една приятелка която отслабна пред очите ми. Но някъде половин година и чета лекции за това колко е полезен хляба и зърното. Това си е моя страх, необясним че нещо ще ми се случи ако изпитам чуство на глад, или ако не ям хляб или сладко. Абсолютен страх ако около мен няма храна и аз огладнея и какво ще правя.

Аз си се боря с този страх, просто създавам ситуация от която ме е страх и гледам... ами нищо не ми стана, не умрях. Аз се хранех здравословно, но пак преяждах ей заради този страх.

Сега съм по-добре. Гледам да не контролирам храната толкова много.

Ти какво ще почваш дето не си почнала? Щом си се родила на този свят, значи си почнала, няма какво друго да почваш, вече си в играта. Каквото си яла днес, ще е в теб и утре и други ден, а може и на дупето за по-дълго време. Как ще играеш играта решаваш ти. Аз в момента, в които станах изключително депресирана от килограмите си почнах много лесно - да посрещам страховете си и най- вече ДА НЕ ЯМ КОГАТО КОРЕМА МИ НЕ Е ОЧЕВАДНО ГЛАДЕН!

Ей това ми е най-важното нещо. Понякога просто ям щото е вкусно и после се чудя защо ми е пораснал задника.

Не можеш да почнеш, после като свършиш какво ще стане? Аз нищо не съм почнала, както казах онзи ден ядох малко хляб и чипс, да не би да съм свършила с това. Тази седмица никакви тестени и сладки и ходих на фитнес вече два пъти.

Живея за днес, защото само това ми е дадено и само това мога. Не мога да планирам, но Слава Богу днес си сготвих каквото е добро за мен и се храних с това. Отидох на фитнес и на пазар за плодове и зеленчуци след това. Утре е за утре, тогава ще решавам. Може и да е продължение на днес а може и да ям хляб. Незнам. Аз знам че не мога да кажа това и това ще направя и да го направя после. Не мога и това е то.

Ако има още нещо питай, аз много се радвам да си помагаме, защото аз сама не мога да се справя.

Хмм, това със сладкото е трудна работа. Но се свиква. Просто трябва да се напънеш и да издържиш поне месец без НИКАКВО сладко. После вече е лесно - един вид свикваш.
На мен ми се наложи да го направя на зор. Преди две години бях толкова зле, че буквално заспивах по всяко време на денонощието. На работа, докато карам, вечер след ядене. То не е точно заспиване всъщност, определям го като тотална липса на енергия и нещо като загуба на концентрация. Нямаше значение дали съм се събудил току що от 12-часов сън - просто хапвам нещо и след половин-един час съм заспал. Съвсем неусетно. Понеже работя на компютър, съм се събуждал падайки към клавиатурата, докато програмирам, представяш ли си!!! А карането на дълги разстояния си беше истинско изпитание - обикновено минаваше с изпиването на 2 двойни кафета, 2-3 енергийни напитки и спиране през 100-тина километра за освежаване, а през останалото време адска борба за запазване на концентрацията... На моменти просто се усещах как ми се "губят" по няколко секунди, през които карам "по инерция".
Слава богу, откакто почнах да се храня според предписанията, които ти дадох като линк, всичко е история. Положението със заспиването се коригира за няма и месец, сега даже от време на време ми е трудно вечер да заспя преди 2 часа. За периода април 2008 до сега съм свалил 22 килограма - без глад, без спорт. Само между другото да вметна - това с плодовете не е много вярно - всички плодове съдържат захар, която от своя страна увеличава отделянето на инсулин, който от своя страна те кара да изпитваш глад, т.е. да ядеш. Не знам дали при тебе се забелязва, но аз например ако изям 1 ябълка, след половин час съм мъртво гладен. Пак според диетата, която споменах - плодове могат да се ядат, но само след прием на голямо количество протеини преди това.
Е, успех, трябва да устискаш!!!

Мерси за инфото и за линка! Погледнах го и ми хареса. Аз за сега си ям плодове, защото май ще се чуствам мнгоо лишена от храна ако премахна и тях. Но може да се опитам да ги намаля. Ще гледам какъв е ефекта. А за ябълките - те май природно са създадени за прочистват червата и да се огладнява от тях. И при мен е така и се отказах да се засищам с ябълки. Но банани и пъпеши - няколко часа съм сита. Май ме е страх да не ми стане нещо ако не ям захар, нали била нужна за мозъка, енергия незнам си какво. И аз смених преработената за фруктоза и ми олекна. За сега още свалям, но като спра в бъдеще, може и да премахна плодовете и да видя какво ще стане.

Браво за свалените 22 килограма! Надежда си ми! :)

Само да вметна, че бананите не са безобидни - 1 среден банан е 130-140 калории, така че ако имаш навик да изяждаш по 4-5...
Аз за една година без никакъв режим, само със самоограничаване свалих 19 кг. Най-трудното е първия месец, после не ти прави впечатление.

Определено е по-добре фруктоза, отколкото рафинирана захар, но все си води до повече инсулин. А за енергията не се притеснявай - можеш да си я доставяш от други въглехидратни източници - зеленчуците, само че там обикновено е комбинирана с фибри, което е много добре.
Иначе за бананите съм чувал, че ако искаш да сваляш кила, са най-неподходящия плод за това.
Айде да не те плаша повече, успех и на тебе!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

До сега, от 15 години, хилядите диети бяха направени само с инат, иначе и дете нямаше да мога да имам. Лошото е, че нещо ме връща назад, към старите килограми. И по точно тоталното лишаване от сладко. Явно ината не е достатъчен.Опитах за 3-4 месеца. След това за 6 месеца. Най дългия период беше миналата година-над 8 месеца. Ноември пак го отключих-преживах стрес покрай този свински грип, защото малкия за 3 дни ми направи пневмония. Много се изплаших и от тогава 30 кила отгоре и няма спиране.

Да, много сходно. И аз все си мисля, че ако съм само на салати и плодове, ще ми обеднее организма. И тук на дневен ред идва новата страст-добавките.
И сега някъде от 5 месеца се чудя на коя фирма добавките да предпочета. Защото те всичките ги хвалят-аква сорс, тиянши, вижън и още 5-6 които не ги помня вече, признавам си. Ама и много ме вдъхновяват онези каки дето ги предлагат. И буквално наливат масло в огъня с думите-Дай 500 лева за 2 месеца ще пийнеш яка доза и ще видиш как проблемите ще изчезнат и ....ще се преродя.
Един лев не съм дала, сигурно няма и да дам, защото за сега поне там мога да се контролирам-във 500 те лева имам впредвид, че няма да ги дам.
Да бе забележете, поглеждайки назад живота си -сега съм на 32, всичко което пожелах го постигнах. Мъж(избиран е по определени критерии и всичките Дядо Боже ми ги натъкми-не се подигравам), дете (6 години го чакам- и там не беше лесно), дом ( 4 години яко спестяване, за да не плащам след това 30 години ипотека), самостоятелност(от свекърва и майка примерно), и да кажем що годе финансово не съм чак толков западнала.
Обаче с вътрешното себе си-се оказва голяма борба.
Както ми препоръча девойката по нагоре-на инат ще го почна, въпроса е никога да не се обърна назад и да се връщам към стария начин на хранене. А явно решаването на житейските проблемите, като, че ли изискват това от мен-енергия ли му викат, слабост ли е, нерви ли са, раздробена психика ли е, мотивация ли ми липсва, но ето на. Едно чревоугодничество може буквално до гроба да ме доведе. И да не мислите, че не го съзнавам. Че само аз ли имам проблеми за решаване. Ами- съзнавам го. Но....файдата. Угризения, колкото искате-
да срамувам се от познати и непознати, защото на 1.60 см.-87 килограма са си грозна картинка. Разливаща се. Днес пак размишлявах-да в момента около мен не е спокойно-най вече в работата и осигуряването на финансите в семейството. Мъжа ми за момента носи по малко от мен.
И си викам на ума-ако това беше така станало и живея в повече спокойствие-нямаше така да съм нервна и да нападам павилионите.
В същото време тази нервност е вследствие именно на това пък което съм приела-защото чета и знам, че шоколада и сладкото възбуждат нервната система.
Ох пак се олях в разсъжденията.
Сега се сещам за свекървами. Тази жена живее по системата на Лидия Ковачева от около 20 години. На 62 години е ,неможе човек да и ги даде нито в лице, нито в тяло. Перфектна просто. Гледа си лозе за да си отглежда сама плодовете и зеленчуците- екологични да са. Добре, че е мъжа и все пак, че носи повече парици, обаче това нея не я бърка-в слисъл, че ако той не работи ще го закъсат финансово. Тя е винаги дисциплинираната, търпеливата, няма да я чуеш да спори, да се кара, все потушава бунтовете. За разлика от свекър ми, който гълта всеки ден една шепа лекарства и болестите му са на куп. Нервен, около него не се търпи. Е сещайте се как е при мен с мъжа ми и кой всъщност е мъжа в семейството. Той е абсолютното копие на майка си и сигурно и за това се търпим.
Та казвам ги тези неща защото и аз самата търся корена на всичкото това чудо дето ми се опъва и немога да го преборя.

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от дoбpo мoмичe на 10.06.10 00:32.</EM></FONT></P>

Редактирано от дoбpo мoмичe на 10.06.10 00:34.

Добре, ще се опитам. Но аз за 6 месеца тотално го бях спряла проклетото сладко, повярвай ми-немога да кажа, че не го мислех. За тези 6 месеца го мислех, но се спирах. И тогава пък имаше един момент, в който няма как забелязвах се в огледалото как изглеждам, любимите си дрежки носех, и си викам-що да не изям пък само една вафла или шоколад, вече свалих, няма толкова да ми се лепне. И утре няма да ям. Е да ама като дойде утре и аз пак се сетих за чоколадчето и така...
Но решение ще търся и ще се боря.

Какво значи самоограничаване, напиши ми го в продукти. Премахна сладкото, хляба и колбасите. И остави само бобовите и салатите и плодовете. Това ли е.
Ако трябва да ми се повтаря и ако трябва и сама по 100 пъти да си го пиша, че да увре този мозък най накрая. Защото определено всичко при мене от там се диктува-мозъка.

В отговор на:

---

Естествено зора ми е да почна и сигурно не само при мен

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

з обаче немога да разбера какво лекувам с това сладко, че се оказва по силн о от мен

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Девойката отгоре споменава за психотерапия. Само като си го помисля, самата дума как звучи, а докато стигна до нечий кабинет определено повече от всякога ще се отчаям. Пуста гордост-нали.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Kagura на 10.06.10 00:46.

Ще те учудя, но не изключих абсолютно нищо - ям и хляб (бял), ориз, картофи, сладолед, панирана бяла риба, шоколад... всичко както преди, но ограничих количествата. Всичко това не го ям в един ден, дори не в една седмица. Ям много зеленчуци и по-малко плодове. Вечер след вечеря не слагам и залък в устата си. Понякога имам 6 часа между вечерята и съня, естествено че съм гладна, но не ям. Това е много важно.
Не трябва да се изключва нито една храна, но много умерено да се подхожда към количествата. Аз не надвишавам 1300 калории дневно и свикнах с тези количества. Естествено ако бях изключила всички "лоши" храни щях да отслабна по-бързо, но не исках това. Защото ако сега изключиш една камара храни, все някога ще ги включиш пак и омразните килограми само това чакат.
Научи се да се контролираш. Казах ти, ще ти бъде трудно първия месец. Мен така лъжичката мед ме спасяваше, после свикнах. Пиша си всеки ден какво ям и колко калории, това ми помага да не залитам.

Адмирации и респект!

"Защото ако сега изключиш една камара храни, все някога ще ги включиш пак и омразните килограми само това чакат. " - и мен това малко ме притеснява, но живота ще покаже. Аз само трябва да се опитам и ще видя какво ще стане. Затова гледам да свялям и със спорт и да тренирам тялото.

То си е притеснително... И има защо. Веднага ми се отразява яденето на "вредните" храни...
Ама и спорта е до време, и не е за всеки. Аз например нямам никакво (ама наистина никакво) свободно време за спорт, а и съм все още доста тежък (124-125), за да хукна да бягам - ще се изпочупя веднага.
Затова пък, последните няколко дни като нямам семейни задължения - се възползвам и ходя пеша на работа и се връщам пеша (2х45 минути бърз ход). Поне това мога да направя за себе си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами явно е въпрос на нагласа. Аз принципно безпроблемно се справям с един цял шоколад или 1/3 торта да речем

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изумена съм колко неща си описала, които приличат на моите. Аз вчера тъкмо пишех на едно момиче как имам всичко което искам, а се чуствам празна и малко загубена. Как това което искам май не е това от което имам нужда. И как си мисля че само ако искам това или онова ще съм щастлива, но нещо пропускам от цялата история.

А за добавките, аз също мисля за витамини и за протеинови шейкове. И то някъде четох че реалните протеини са по-добри и така си останах с яйца и пилешко.

Аз до сега да ти кажа на инат не съм успяла да сваля килограми и да ги задържа. Не мисля да пробвам същото нещо още веднъж и да очаквам по-различен резултат. Само със смирение и следване на тялото ми. Да стане тялото ми господар, а не моето чревоугодие. В началото много ме беше страх така, че не знаех какво ще ми стане. Аз винаги искам нещата да са под контрол, но често губех с това си мислене. Сега съм добре. На мен главния ми проблем е оргомното натъпкване с храна - от рода на 3 сладоледа наведнъж или огромно количество чипс. И като се оставих на тялото си и го слушам, не ми се е случвало такова нещо от половин година Слава Богу. И сега като нормализирах нещата, искам да се отърва от тези излишни кила. Просто това не съм аз и не искам да съм аз.

Вътре в мен има нещо друго, което не е това което се показва отвън. Има едно атлетично здраво тяло с нормални килограми което никога не съм пускала да излезне навън, защото и никога не съм питала, каква е моята природа, какво съм аз в същосто, кое е моето естествено състояние? Просто тъпчех от лакомия и лекувах какво ли не - главно от инат. Защото ако не ставаха нещата така както аз си исках, аз се оказвах ядяща на пук на това. Така че е по-скоро моя инат който ме доведе то тук, отколкото липсата на воля. Аз имам воля и затова съм отслабвала преди, но просто разбрах че моята воля не е достатъчно силна и това за мен не е начина. И сега аз вместо да налагам правила отвън навътре и гледам да влезна в някоя рамка, правя нещата отвътре навън. Това ми дава една сила, ама много голяма. Един синхрон с моята природа и знам, че ще успея. Защото това е което съм аз и не мога да бъда нищо поразлично. Освен ако не реша да се боря със себе си, но не мисля че искам да правя това, защото знам до какво води.

Сега вече не искам да причинявам това на тялото си, обичам си го. То за мен си работи и си диша, прави си там разни сложни работи, аз само трябва да съдействам, не да преча. За мое добро е да съдейства. Защото преди пречех и това до никъде не ме докара.

И аз често се оглеждам наоколо къде живея и с кой, обвинявах стоките по магазините за моите килограми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благадаря ти

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Е сещайте се как е при мен с мъжа ми и кой всъщност е мъжа в семейството."

Какво значи "мъжът в семейството"?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Mиpa_M на 10.06.10 11:54.

От това, което пишеш и в другите си постове, отново ти препоръчвам психотерапия. Което между другото би трябвало да те прави горда, ако отидеш, а не обратното, понеже интелигентните хора отиват, а другите отричат, защото не знаят за какво става въпрос.
А конкретно с какво ще ти помогне? Първо да разбереш причините осъзнати и тези, които не ги осъзнаваш, за да злоупотребяваш с храната. Второ ще ти се помогне да си изградиш компенсаторни стратегии, т.е. какво друго да правиш и как по друг начин да се справяш със стреса и проблемите вместо чрез храна, а така нуждата ти ще отпадне. Трето, като ходиш веднъж седмично ще има някой, който е "посветен" в заниманията ти и ще ти е по-трудно да се натъпчеш, защото ще трябва да кажеш и на този човек. Четвърто - ще опознаеш себе си по-добре и ще разрешиш и някои други неща, които вероятно те вълнуват като това кой е мъжа в къщата - ти или съпруга ти и т.н. Изобщо, препоръчвам ти.
Даже мисля, че когнитивно-поведенческа терапия ти препоръчвам или пък нео-райхианска, но не задължително.

Редактирано от amiga на 10.06.10 12:56.

Браво, перфектно го написа. Просто ти го каза вместо мен. Разбирам колко ми е беден речника за да го опиша точно по същия начин, както си го описала ти.
Това за отвътре навън съм го чела и в други книги. Предимно финансови. Защото в тази област работя. И там имаше подобен израз, че нещата трябва да се вършат от вътре навън а не обратното.
Но да ти кажа това което ти описваш, явно е че си го преживяла или си се научила или просто БОГ ти е дал разума да го осъзнаеш да го проумееш-т.е това да усещаш и разбираш тялото си.
Но как го беше написала ти- ..." Защото ако не ставаха нещата така както аз си исках, аз се оказвах ядяща на пук на това"...
Мисля, че това е разковничето на цялата история около мен. Толкова съм амбициозна, че ако не е както аз искам да стане и то веднага, се тресем от нерви и чак до крясъци. Чак се обвинявам, че не намирам време за детето си за да мисля по цели вечери, къде и в какво не съм успяла и не съм покорила - явно мислейки си че така, че точно така ще открия щастието-към което се стремим всички.
Много пъти съм се замисляла, как другите са спокойни, за нищо не си дават зор, нищо толкова не искат-(определени хора де) и как всичко им се нарежда с лекота. Не, че нямат проблеми, но не са като побеснели, когато изникнат и когато трябва да се решат тези проблеми.
Всъщност то тогава аз се оказвам по слаба от всички хора на света-чисто психически-след като немога именно със себе си да се оправя. А се бия в гърдите вътрешно-ето на постигнала съм това, това и това. И с цената на какво.... на много нерви и разбито здраве.
Ок-работата е ясна, търсим пътя към смирението-най великото БОЖИЕ блаженство-но как се намира и от къде се тръгва. И не е ли БОГ този, който или ти го дава или никога не ти го дава това смирение.
Днес се запитах-БОЖЕ дали ще остарея със слабостите си и стояща все на едно и също ниво. Дали ще се преборя или ще се самосъжалявам.
Не искам на 45или 55 години да рухна психически от това, че пък заради слабостите си съм си съсипала окончателно най ценното-живота. Който за какво реално БОГ ни го е дал-за да израстнем духовно, за да се справим със всичките си страсти, за да станем по силни и да извисим душата си.
Всичко се оказва една непрекъсната борба, само където хората борещи се със смирение са с милиони светлинни години от другите-инатливите , драстичните, непокорните, яхващите метлата-като мене.

Редактирано от дoбpo мoмичe на 10.06.10 23:13.

Да, за съжаление в главата ми са само това-пари, пари и пак пари. Как да изкарам, за да ги спестя и за да ги инвестирам. Чудя се за къде ги спестявам, защото повече оот 100 години надали ще живея, но мисля, че съм започнала да го съзнавам -това поне. Т.е, че нищо няма да занеса никъде и със себе си
Всъщност това е другия проблем с който се боря-да проумея, че парите са средство за постигането само и единствено на добри цели. Но и най важното-изкарвайки ги не на работно място на което ставайки сутрин да те е яд, че си се родоил защото работиш еди къде си. А да се изкарват с удоволствие от дейност, която ме вдъхновява и прави щастлива. Това за сега не съм го постигнала. Може би защото твърде много неща искам-накуп

Добре ще опитам . Благодаря ти

Добре-от утре почвам. Никъква вафла, никъкав шоколад. Само-сутринта череши, на обед салата и колко беше 17 ч-.....пак ли салата или нещо вариво.
Днес ми предложиха да стана кръстница на една прекрасна госпожица и определено ме е срам да отида с тежките гънки по мен. Ще се опитам поне една гънка да махна за 3-4 месеца. А и количеството-една малка супена паница и повече не.

Добре. Да и за това се сетих днес-в момента в който се сетя с ккакво да се натъпча, да си намеря друго занимание или мисъл, която да върти мозъчето ми. Или работа конкретна. Но сама това наистина трудно ще го постигна.Тези психотерапии къде конкретно се правят и на частно ли се правят или може чрез здравната каса.

Все едно че мен описваш. Така сме пораснали че ние е казано че трябва да имаме това и това за да сме щастливи. И аз се пробвах, но не се получи.

И аз работя и съм учила в сверата на финансите. И аз работя за пари и се целя натам. Но така не става. Защото парите не ме правят щастлива. Разбира се че трябва да ги има, но понякога се чуствам така сякаш те самите идват при мен. Няма даже да разказвам да късмета си с това как ми предлагат работа и без да търся, сякаш Бог ми я дава под носа. За мен се полага такава огромна грижа някъде отгоре, че аз даже няма нужда да се притеснявам за каквото и да било. И работата ми се поднася на тепсия. Често като работя го правя в насоката пари, това ме ограбва от добрите човешки емоции, като това да работя за да зарадвам шефа, компанията, клиентите. Да им помогна, това ме радва повече. Днес опитах и е супер.

Аз също много събирам материални работи и се нуждая от тях за да се идентифицирам. Това ми е от ниското самочуствие, а така като имам разни неща, мога да се изфукам с тях и да се държа за тах. А душата ми си остава бедна без любов.

Днес е два месеца на моята диета и съм минус два килограма и много се радвам за това. Също така осъзнах че ако просто прявя каквото тялото иска, няма да напълнея. Защото това е някакво изключително съвършенно природно същество, което функционира прекрасно, само да не му преча. И се изумявам колко малко иска да яде тялото ми в сравнение с често наложената от мен програма.

Много успехи на теб! Утре ти е първи ден! Да не се тормозиш много, давай по полека. Аз първите няколко дни ядях геврек за закуска и после намалих въглехидратите. Ама сега ям банани, така че не съм много стриктна! Споко!

Няма към здравната каса. Правят се в кабинети - или частен на конкретния терапевт, или към някоя организация.
В интернет можеш да потърсиш за града, в който живееш, писах ти кои направления според мен, но и другите вършат работа.

В отговор на:

---

Добре-от утре почвам

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И така, днес реших и се започна. Хайде да видим до къде съм я докарала, защото леко усещам, че пак изкарах влака от релсите.
Та реших да послушам и чувам ритъма на тялото или по точно на корема.
Да сладко не лизнах днес, подминах с гордо вдигната глава всички павилончета, мини маркетчета, супермаркетчета без да си сложа в устата любимата фавла или шоколад.
За това пък слушайки езика на тялото и корема- а явно си го представях като липса или наличие на глад, до обяд го карах само на вода. Явно предходната вечеря доста полезна и богата е била-най малкото калорична при всички положения. Но опрределено не ми се ядеше нищо-пак казвам вслушвайки се в гласа-глад. Определено не се чувствах обезумяло гладна, защото аз така се настроих -само при обезумление от глад да хапвам и то всичко друго но не и сладко. Към 14 часа реших да си помисля мозъчно за храна, за да вида реакцията на корема и се оказва, че май вече искам една пилешка супа. Но до 14 часа може би поне 3 пъти се досещах за слагане на нещо в устата, но реших спокойно да накарам корема да застърже. Нали така беше съвета.
По пътя за местенцето, където ще си поръчам и ще наляйя супата в стомаха си , си умувам...." А, там има и други вкусни неща, дали само със супата да мина и по малко разходи за деня или и нещо второ да си поръчам, но без 3-то". И докато стигнах колебанието не ме остави на мира.
Та освен супата си взех и любимата порция -ориз с пиле, водена от внушението, което ти ми каза, че все пак да не се отказвам от любимите неща от раз. Девойката, която ме обслужи все пак реши, че ми се полагало бонус малка бяла питка, независимо, че аз категорично не я исках в сметката. Но била бонус-ок съгласих се. Българска ненаситна душа, щом е на аванта.
След излизането от заведението започнаха угризения-най вече за 5-те лева които хвърлих на вятъра, а можеше да мина само с 1.50 за супата.
Половин час ме е яд на мене си-що сега се унесох и си не спестих парите, ами като капак и леко наруших режима. Нали ориза беше забранен.
До вечерта само вода-жега е все пак, то и само ме бута да пия. Поначало не се наливам с много вода, освен ако не ми се пие. А много ми се пие, след ядене на месо и сладко.
Но като стана 18 часа и като минах покрай щанда с плодоввете и зеленчуците, реших да се оляйя. 10 лева и там.
Наведнъж погълнах1 паница череши, 1 ягоди и не след дълго салата с домати и краставици с пълнозърнест хляб. Последното в 19 ч. И тук излезнах от нормата. Нали само до 17 часа трябваше да слагам нещо в тази паст. Сега не ми се яде нищо, но да си призная все на моменти ми се иска да си зарадвам осезанието с нещо сладко. Е.. няма да го направя, все пак обещала съм си да съм сериозна и да не се излагам пред вас.
Но много ми хареса това, което каза, за тялото, че то знае какво иска, а аз му причинявам поражения-създавайки в мозъка си цветущи картини при появата на блестящата хартийка на някой шоколад
Все пак ти си много по напред от мен в духовно отношение. БОГ ти показва пътя усеща се. Но аз още усещам, че демона ме държи в ръцете си.

Редактирано от дoбpo мoмичe на 11.06.10 19:52.

Добре. Значи, овесените ядки сутрин. Аз до сега си правех мусли с мляко и нали се сещаш защо-защото да ми е сладичко.
Но това с ванилията ми хареса много. така опредленео ще излъжа мозъчето. Т.е вземам си една ванилийка за 0.10лв. и си я истърсвам да кажем в млякото или в чая. Да ще го направя. Благодаря ти. За движението ще започна със сигурност, но с тези 88 килограма ме е страх че други поражения ще си направя. И без това доктора още от януяри месец ми каза, че съмнява, че правя херния и, че коремната ми ципа отслабва под влияние на тежеста на корема. Е хирург не ме е гледал, но за сега не ме боли освен когато дълго съм стояла права и съм се преуморила. Та поне 10 килца да махна и започвам фитнеса-обещавам. Но сега се сещам, че пък поне на колело мога да карам

аз нямам предвид да почнеш от днес за утре маратонстваш, а и честно казано щом има съмнения за херния, хич не ти и препоръчвам да почваш нещо по сериозно преди да си говорила със специалист.

С уговорката нали, че от хернии нищо не разбирам, това което поне аз си представях беше гимнастика вкъщи, повече ходене пеш - почваш да слизаш спирка преди твоята или да се разхождаш всеки ден в някоя градинка, около блока или в двора - няма значение къде, важното е да е движение. Започваш по малко: днеска 500 метра, утре 500 метра, ама за по малко време от вчера, други ден 500 метра за наполовината време от оня ден и хоп - 600 метра. И така...Или плуване - супер полезно и супер приятно, особено лятото, особено ако може и да плуваш. А аз нали плувам като ютия - ама от едновремешните, солидно железни - се плацикам. Заставам по навътр - и марширувам. Или вдигам краката настрани. Или нещо си там. Важното е да се щъка насам натам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За начало на моето спортуване, след дълго обследване си бях избрала Каланетиката. Причини:
1. 95 килограма - как да ги подкарам в тръст? Ще си начупя колената ;)
2. Как да отида на фитнес като ме е срам? Освен дебела и грам двигателна култура нямам.
3. Освен, че мога да правя упражненията вкъщи без да изпопада тавана на съседите е полезна за всякакви там ставни проблечи.
Да ти кажа, не сгреших, два месеца тъпо и упорито сутрин и вечер х 15- 20 минути правих комплексите от книжката на Калан Пинкни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да звуча крайно и да правя преценки... но според мен, поне така както си описваш деня, не си избрала най правилния режим.

Едно, че тяло, което редовно е било претъпквано - или айде, не претъпквано, но му е бил създаван изкуствен глад с разните там сладки, чипсови и полуфабрикатни отрви - няма как да осъзнае, кога чувства реален глад и то в рамките на един ден. То според мен не е наясно и каква е разликата между глад и жажда, тоже.
Това, което усеща тялото в първия момент е шок: ама защо? Моята вафличка в 10 часа я няма?!? А къде ми остана китката? Само една питка? О ужас!!! Има междудругото доста медицински изследвания, които доказват, че драстичното редуциране на калориен прием поставя тялото в една извънредна ситуация, където то гори минимум калории.. и в момента, в който се върнеш на нормално хранене, тялото почва да труда максимално мазнини - като защита срещу нови периоди на глад. Даже ако искаш ще ти дам и инфо към студията - заглавие, кой университет ги е провел, резултати етц...

Иначе хубаво за супата като идея, ама виж че не си се сдържала да си останеш само с едната супа и то защото, предполагам, преди това нищо не си яла. И в момента, в който е имало опция за храна и тялото се е нахвърлило. Така или иначе, това което описваш, че си яла, надали са повече от 1000 - 1200 калории за деня...което добре нали, ама нима си заслужава за целия тоя стрес и чувство на вина? Щото почнеш ли да се чувстваш виновна за храната, която си приела, когато уж би трябвало да си на диета - смятай че е утишъл коня и ряката и я пиши работата бегала, и то не в посока по малко килограми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе и аз се замислих дали не отлагам започването на спорта от мързел и си намирам причини. ДОбре де, отивам на стадиона да потичам утре

Днес до обяд пак н е ми се ядеше и пак до 14 ч бях на череши. За обяд направих супа от зеленчуци. Но сложих и картофи и детето все пак ще яде..
Но направих и мекици. Така пожелаха двамата мъже. И 10 малки мекици май си ги махнах на 2 транша. Много ли сгазих лука.Половината от мекиците с мед. И вечерта пак супа. И в 21ч 1/4 ябълка. Но не ми се ядеше сутринта, аз сутрин поначало съм на вафли и сладкиши. Но пък за теиз два дни без сладкото писхически по добре се чувствам. Самомекиците ми направиха леко тежест в жлъчката, защото е пълна с лкамъни, но и физически ми е малко по добре.

трудно е да сготвиш - в твоя случай да направиш мекици - и да не опиташ после от манджата. И ако беше само до опитване, мисля че щеше да е окей, обаче, колкото и малки да са тия малки мекици - все пак 10 бройки са. Тестени. Ауч. Пържени. Ауч на квадрат. И с мед. Кхъ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е . Много си прав. Ще си взема поука. След като много от вас тук-са успели да се справят с 50-тте си милиарда мастни клетки, трябва и аз да мога.

Днес пържено не хапнах. ок зарязвам завинаги мекиците. Обаче ядох салата с домати и сирене в 21 ч. До 13 ч пак бях на плодове. И чак в 17ч ядох боб с хляб пълнозърнест, без Е-та. Домашен си го правим с ядки и пълнозърнесто брашно. Купихме пекарна машинка

Поздравления за пекарната! Внимавай с количествата хляб - перфектен е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря. А колко роптаех за този уред просто не ми се припомня. И неможеше да ме убеди никой-нито майка ми , нито мъжа ми. Реално не съм дала и аз парите, подарък е от тъщата.
Ама сега видях каква е разликата. И мъжа ми сваля килограми без да си налага диета, и при мен -с извинение изхождането стана голям празник. Буквално след всяко хранене. Сега се убедих какво всъщност представлява родния ни хлебез пълен с Е-та и каква е разликата сам да си го направиш.
Една книжка са добавили с рецепти- и там пише, че се слагат и овесени трици,я дки, ръжено или пълнозърнесто брашно и семена каквито се сети човек. Та човек понякога е сляп за много неща

Да, де ама тоя едничък мозък, ги контролира всичките тия гладници!
Всичко е в главата!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Обяд: Месо - каквото обичаш, варено или печено и салата.. Ако избереш пилешко - да речем гърдите, бялото месо - и не е пръжено, около 200 гр с една салата ще са ти не повече от 500 калории.


200 гр пилешко филе на скара е 220 калории.
Салата - 400 гр:
200 гр краставица -20 калории + 200гр домати 35 калории + зехтин 45 калории общо 100 калории за салатата

Тотал 320 калории

Добре, благодаря ти много добре си ми го сбила. Напълно разбрано.
И все пак да питам, понеже се старая да спазвам постите , за салатта е ясно-всеки ден без изключение. Но на месо не съм свикнала. То и за това сигурно съм толкоз килца отгоре над нормата.
Хайде помогни ми да измисля заместител на месото. Когато не е пост, да пилешкото ще го хапвам. Рибата също. Но когато е пост с какво да заместя месото и пак да влизам в тези норми-500 кал. БОБ, леща, супа без картоф. Това ли остана. И още нещо -вечер след 21ч позволени ли са плодове.
И последно-защо съм обърнала схемата нагоре с краката-сутрин до обяд нищо не ми се яде. А към 21-21.30 нищо немога да контролирам в себе си и пак ще сложа малко хляб и салата. Като тази вечер. А и в салатата имаше и сирене.
Сигурно и вие сте имали тези слаби моменти. Вечер какво да тъпча в тази паст само да не е калорично. И как се преботихте с това. Защото напълно съм наясно на теория, че след 17 ч не трябва да ям.

Така е. И когато стои вкусната храна пред теб, ти знаеш че не трябва да я лизваш, но то е по силно от теб и ти си казваш поне сега ще опитам, пък никога повече няма да го направя. И все пак го правя. Естествено след това съжалявам. Тогава разбираш, че всъщност този механизъм в твоя мопзък отдавна май не работи. Но в някой мозъци работи-силната мотивацияя и причина .

Ако въпреки че не ти се яде, си наложиш да хапваш малко сутрин и през деня по-начестичко, но малко като количество, тогава вечерта няма да ти се яде толкова. Не от първия път, но организмът ще свикне с режима, който му съставиш.

Е, хайде да не е до 17 ч, ами до 19 часа най-късно. И да, ако ядеш плодове късно вечер няма да сваляш, или много бавно. Личен опит.

Тиквички, пипер, зелен боб с доматен сос.
Спанак, лапад, гъби, тиквички с ориз (ограничено к-во)
Зеленчукова супа - броколи, пипер, домат, зеле, карфиол, морков, зелен лук...
Патладжани с лук, моркови домати...
Прясно зеле на фурна с домати
Печен пипер

Аз бобови не ям, че ми пречат...

Всъщност трябва да си призная нещо. Не спирам да мисля шоколада и вафлите и всичките щандове със сладка. Не успявам да спра да ги мисля, но не съм ги лизнала. А най интереснотот е,че се чувствам странно добре. Малко по спокойна и не усещам от стомаха и жлъчката онази гадна тежест и леко пренавиване на пружини като, че ли ей сега ще ме разкъса нещо от вътре. И тази вечер ядох след 20ч, просто се прибрах тогава, но беше салата и риба. А първото ми ядене за деня беше в 16ч. Така се получи, защото реших да не харча пари навън, да си свърша работата и да се прибера.
Ще препиша всичките неща, които си ми дала за хапване. Определено в тях има малко калорий. И всъщност не знаех, че само домати и зеле може да се прави на манджа. Ако не се сърдиш и по точно ако не прозвучи нахално, дай рецепта някъква. По точно как например правиш тази манджа с домати и зеле, сигурно и нещичко друго добавяш. Благодаря ти.
Патладжана съм го изключила тотално, защото такава криза на жлъчката ми прави, че раждането ряпа да яде. Много боли от патладжан а е толкова вкусно нещо.

Редактирано от дoбpo мoмичe на 15.06.10 22:26.

Ами и при мен би било така ако много усилено си мисля че не трябва да ям определени неща. В интерес на истината никога не съм успявала насила. И онзи ден се препънах жестоко като ядох кекс против моята воля. Две парчета бяха, не е края на света и не се самоубвинявам. Обаче не исках да ги ям, но не можех, нямах волята, нямах сила. Аз когато се опитвам да поставя нещата под контрол и да ги поробя на мен, поробвам само себе си. Така и с храната.

А за храненето вечер, ами аз почти винаги се храня преди лягане. Просто след 3-4 часа след вечеря съм гладна и така. Преди обаче ядях нещо на филийка или мюсли, сега кисело мляко или ядки. Пак си отслабнах за този месец. Незнам как да не ям преди да легна, пробвала съм преди да легна на гладно, тогава се събуждам в 3 часа от шума на корема ми и знам че трябва да ям ако искам да спя. Пробвала съм и да си кажа не, вече е девет, няма да ядеш, но до 11 часа аз прегладнявам ужасно и най-накрая ям. За мен целта е да не ям между 23 и 7 часа, освен ако не съм била на дискотека.

Предполагам че това да не ям преди сън е постижимо, но ако имам изграден режим на сутрин, обяд и вечеря в определено време. Може и това да ми се случи някой ден.

Аз тази седмци съм намалила плодовете и изпитвам някакъв въглехидратен глад. Ама ужасен. Радвам се че мога да ви чета тук и да научавам полезни неща - бананите смятам да ги махна от храненето си за момента. Тази седмица няма да спортувам, но другата започвам пак. За моя радост съм по-малко обсебена от манията си за килограми и отслабване и просто си гледам режима, намирам си нови неща за ядене, готвя си, ей такива разни работи. И дано без да се усетя да мине и още един месец.

Не се притеснявай за храненията преди лягане. Според "Зоната" трябва да се яде (но по малко!) един час преди лягане. Аз си мислех, че това не може да е вярно и правилно, но установих, че "нощното" хранене не ми се отразява на килограмите. Така че ако ми се дояде - ям, ако не - пропускам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

т.е ако не е сладко, преди лягане, а нещо друго, може. Така ли. Добре. Поважното е да знае мозъка че може. А пък ако случайно се улисам в нещи и забравя , за корема-ще е добре дошло.
Днес чувствам вече много силно липсата на сладкото. Мотивацията ми за работа отслабна, едно отпуснато ми е и като че ли не ме държи тялото. Натроението не ми е както трябва и това се усеща от километри. Но не съм лизнала. Дано това не е бомба със закъснител. За ината ще го бъде-ще устоя на сладкото, дай БОЖЕ да е вечно.И все пак печения хляб от домашната фурна-да го премахна ли. Да полезни неща има в него, но е брашно, макар и ръжено и макар да има поне 4-5 вида ядки.

Хляба, щом е такъв - може, но с мярка, и по възможност да не е вечер. Предполагам че е страхотен и на вид и на вкус

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре, ще внимавам
В момента точно хляба ми е заместителя на сладкото. И го усещам

Редактирано от дoбpo мoмичe на 18.06.10 23:51.

Мерси за отговора! Сега поне не чуствам че греша прекалено много като ям вечер. За мен най-важното нещо в храненето е КОЛИЧЕСТВОТО! И сега от както не ям хляб виждам че и качеството си оказва голямо влияние.

Знам и за теориите за калориен дефицит и според тях няма значение кога ядеш а само количеството калории. Аз не броя калории и предполагам че ям доста защото ядките и млечните продукти са мазни, но съм отслабнала малко и ще продължавам напред. От другата седмица пак ще почна спорт по малко - тялото ми се радва да спортува.

Единственото нещо което трябва да оправя е нередовното ми хранене. Стомаха нещо ми се е свил и не мога да ям големи количества както преди и ям през няколко часа и все по различно време. Уж било добре за метаболизма но имам чуството че постоянно дъвча нещо и корема нещо ме боли, защото вече не знае какво и кога ще яде. Идеята ми е следната:

Закуска - ядки с плод (кисело мляко)
Обед - месо(яйца, бобови или сирене) със зеленчуци
Следобед - ядки с плод (кисело мляко)
Вечеря - месо (яйца, бобови или сирене) със зеленчуци. Ще се опитам да изтегля вечерята по-късно.

Фитнеса би трябвало да заема място след следобедната закуска или преди сутрешната закуска. И поне един ден почивка между спортни сесии. А и вече не ям банани :)) Ще докладвам след няколко седмици как ми се отразява горния режим и дали изобщо съм успяла да създам ред във времето на хранене!

И ако ми отслабне мотивацията ще си купя 5 литрова бутилка минерална водя за да си напомням че в тялото си нося всеки ден поне такава тежест мазнина. Но не бих носила бутилката с мен навсякъде, тогава защо да трябва да разнасям гадните сланинки???!

Не си спомням кога беше последния път когато имах талия. А пък го заслужавам! Ще пипна собственото си коремче някой ден, не мазнината която го покрива, а мускула който го изгражда! Заслужавам го пък!

Браво продължавай така. Действаш ми много мотивиращо

"кардио до откат ( за мен това означава 1 час крос тренажор интервално" . При твърде продължително трениране(40-45 минути за кардио) ще вдигнеш нивата на

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изобщо не говоря за Табата (20:10 за 4 мин) - пробвах само веднъж и бях пред колапс, то беше едно треперене и гадене! Явно надцених възможностите и годините си.

Интервално за мен е редуване примерно спринт 5 мин (но не да колабираш за 5 мин) и след това разпускащо бягане 15 мин и така х3 прави час.

Извинявай но отново ще те репликирам. Няма такова нещо като спринт за пет минути. Спринтовите дисциплини за 100/200/400 метра, които са в рамките на 10 до 50 секунди. Ако не се лъжа теорията на кардиото определяше, като най-подходящи за горене на излишни мазнини 85%-90% от максималния пулс, който може да постигнат единствено с реално интервално кардио. Или 55-60% от макс пулс, който се постига с равномерно темпо, като повечето почитатели на второто го практиват сутрин на гладно и с продължителност около 40 минути (над 40 минути нивата на кортизола рязко скачат).Това което практикуваш предполагам държи пулса ти между 65-70% от максималния, което е в зоната, в която гориш мускули. Може би не е зле, да си измериш пулса по време на кардиото което практикуваш. В началото когато почвах интервалното използвах "улекотена" схема - 30 секунди спринт/30 почивка и после продължавах още няколко интервала с намаляваща продължителност: 30/40, 25/40, 20/45,20/30 СТОП.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дамм да уточня моя е грешката - спринт за моите години е бягане с бързо темпо на 80 % от моите възможности за да мога да издържа 5 мин, и после редувам с по-бавно бягане. Ползвам крос тренажор, защото е по щадящо за краката ми.
Понеже както казах не бягам с равномерно темпо пулса ми варира в много по-голяма амплитуда от 5%, може би между 65 и 85. Ако правя бягане с еднакво темпо тогава е между 60-65 %.
Като да уточня пак, просто казах какво е за мен кардио до откат.
Моята тренировка, когато съм на вълна фитнес е 10 мин кардио на кростренажора и след това малки серии, но с голяма тежест, обикновено със свободни тежести - мъртва тяга, напади, и корем (коремни преси, вдигане на крака от вис). Накрая може и малко вело :) Та общо около 30 40 мин.

Редактирано от Бeзпoдoбнa на 24.06.10 11:46.

Аз само минавам да кажа, че с Божията помощ вече съм още половин кг надолу и една прекрасна лятна рокля на цветя от миналата година вече ми става! Слава Богу! Само напред и нагоре!

"Само напред и нагоре!"

Аз бих перефразирала:
Само напред и надолу

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хехе супер Безподобна! Аз другата седмица се очаква да направя тегленето си за месеца и много се надявам да съм цял един килограм за този месец. Като се има напредстава колко малко съм спортувала, ще съм щастлива да съм отслабнала.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тялото на човек е най-важното нещо в живота му. Дори всичко да не зависи от теб, върху него имаш най-голям контрол, такъв който не можеш да упражниш върху външната среда. Като чета си постигнала много по-трудни и важни неща и това какво ядеш изглежда като детска игра - много хора биха се радвали на проблемите ти с килограмите (здравните, които не произтичат от храната са друга работа), просто контрола им зависи изцяло от теб, докато отношенията със средата не съвсем (макар и тук да се твърди , че контрола си е пак твой) .
Има безброй писания в нета за храненето - сега на мода е Палео Диетата.
Всякакви рафинирани и лъскаво опаковани храни са просто излишни и вредни. Вече е модерно зърнените, а донякъде и бобовите да се клеймят, докато картофите още се държат ( е не пържените в растителна мазнина). Но пък и голяма част от месото не е съвсем читаво (животните се хранят с неестествена за тях храна - зърнена, и те са с деформирано "здраве"). За сегашните млечни пак иам много писания. Много досегашни догми открито се критикуват в нета на поразия. Като че ли никога досега не е имало повече информация за храненето и неговото значение. Но никъде не съм видял някой да е реабилитирал захарта и нейните заместители.

Аз съм почти съгласна с това за тялото на човек. Само дето не е най-важното ами просто важно. Защото го имаме това тяло и трябва да се грижим за него, за да може на нас да ни е добре. Като последвията понякога са много бързи. След фитнес се чуствам приятно ободрена и леко изморена. След преяждане ми иде да се скрия от света и не мога да се побера в кожата си.

Но тялото не е най-важното нещо в живота. В периоди когато съм мислела така съм била много обсебена от себе си. Загърбвала съм хора и тяхните нужди за да поддържам обсебеноста си към тялото ми.

А за упражняването на контрол, там имам голям опит. Като малка реших да ползвам волята си над тялото за да контролирам света и хората в него. И като ставаше дума за храна, аз нацупвах уста и изкрещявах НЕ! И така си останах с поднормено тегло за около 7-8 години. После го загубих този контрол и намерих много утеха в храна, утеха от какво ли не. А дори и когато исках да отслабна, не можех. Храната ми се озоваваше в мен буквално против моята воля. Незнам дали ще ме разбереш. Тези които са го изпитали на свой гръб със сигурност ще разберат това. Намерението да съм умерена и да не преяждам, това да кажа не и да стане. И не беше въпрос на воля, защото аз успявах с много други неща от живота... но не и храната. Тогава наистина разбрах че имам проблем с нея, бях като пристрастена.

Сега съм по-добре. Оправям се малко по малко, точно защото се отказвам да я контролирам. Понякога е трудно и много ми се иска да наложа някакъв жесток контрол над храната си, защото това ми създава някакво чуство на величие и превъзходство. А и сега като отслабвам внимавам, защото понякога започвам да си мисля, че ако съм по-слаба от някой значи съм по-добра. А това не е така, просто мозъка ми е свикнал да се характеризира с килограмите ми. От рода... аз съм по-дебела, хората няма да ме харесат... та сега... аз съм по-слаба, аз превъзхождам. А в действителност няма нищо такова. Но това може да се получи защото поставям тялото на пиедестал и се опитвам да го контролирам. В такива случай много голямо значение му предавам и като реша да спортувам си мисля че всеки друг трябва да спортува.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

кой каквото има, аз имам само мен си на моята планета

"след това малки серии, но с голяма тежест, обикновено със свободни тежести - мъртва тяга, напади, и корем" супер

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"пробваш коремно разгъване и/или ренегатско гребане (корем и гръб, много хубаво упражнение)"

Аха така си е :) правя ги, е в къщи нямам пудовки за ренегатското, а и във фитнеса където ходя няма, но и с дъмбели става. Но да си призная наистина корема ми е най-труден. Правя и планк също.


Някои неща от Пилатес са просто супер за корем! Там се правят коремни преси много бавно (за да се избегне инерцията), не се правят с изпънат гръб, а първо се повдига брадичката, раменета, гърба, мнооого бавно, все едно свиваш цигара. Обратното движение е все едно я развиваш. А и без да подпираш някъде краката, а ръцете са зад врата и през цялото движение лактите са точно встрани. Пробвах едно момче от фитнеса на моите преси и направо издъхна :)))))))

Редактирано от Бeзпoдoбнa на 20.07.10 12:39.