млечни пропусна и пълнозърнест хляб също.


от това, което си написала, че обичаш домати и краставици със сирене си е супер. пилешкото също.
и вода повече трябва да се пие.


разбира се, едно е здравословен режим по принцип и режим за сваляне на тегло.
като най-здравословен и в двата случая се води "Зоната" май засега. но е малко сложно изчисляването.



ако искаш съвет от мен - първо намали сладкото за седмица, после го изключи. после друго намали. и изключи. и т.н. постепенно мини в по-здравословен режим на хранене, който да не го имаш за рестриктивен, а за здравословен. и след една година като погледнеш резултатите и ще си свалила, и ще се чувстваш по-добре. т.е. не те съветвам да спираш рязко 80% от менюто си, защото после рязко ще го включиш обратно. постепенно си промени навиците на хранене изобщо. и се разхождай повече.

другото, което ти препоръчвам е ако имаш пари - психотерапия. може да ти се отрази позитивно според мен.

Тези неща дето си ги изброила, ами и аз много ги обичам. После осъзнах, че аз не мога да спра да ги ям, че съм направо безсилна пред това да ги ям. И следователно не че ги обичам, ами просто не можех да не ги ям дори и да искам. Има огромна разлика. И сега се чудя как съм могла да обичам чипс, що за храна за тялото ми е това? Как съм могла да кажа че обичам бисквити, те изяждат мен а не аз тях.

Аз този уикенд малко си отпуснах диетата, бал имах, това онова и ми стана физически гадно. Просто като започнах да го ям този хляб се чуствах гладна и исках още и още. После спрях но пък се почуствах натъпкана. И днес съм пак щастливо на нисковъглехидратното хранене.

Не купувам - тестени, оризови, картовени, прекалено сладки, това ще рече хляб, бисквити, солети, торти и пасти, солети, чипсове, шоколади, бонбони, вафли, газирано.

Какво купувам - плодове и зеленчуци неограничено - зеле, домати, краставици, чушки, моркови, цвекло, царевица, тиквички, патладжани, цветно зеле, броколи, ягоди, боровинки, банани, ябълки, пъпеши, грозде, круши, праскови, ананас , ядки и млечни продукти - без плодови млека, пробвах ги в началото но изяждах половин кило наведнъж. Ям мед в малки количества, ама наистина малки, преди просто се наяждах с мед до онова гадно натъпкано чуство. Месо не обичам много, но като спортувам го заобичвам и него, ям през ден или поне се опитвам.

В началото ядях по много, защото ми беше ново и наблягах на бобовите. Сега съм по-добре. Ако искаш да минеш на това хранене ти препоръчвам повече бобови в началото, после се свиква. Аз още ям бобови.

Ако имаш още въпроси питай, ще се радвам да отговарям. Аз самата си имам мотивация за отслабване, но се радвам когато се подкрепяме, защото заедно хората могат по-добре отколкото сами. :)

Много Ви благодаря за подкрепата. Наистина ми става по добре, когато има някой който да те подкрепя. Иначе хубавото е, че след толкова започване на нов режим и на диета, не се отказвам и почна ли докрай правя нещата. Естествено зора ми е да почна и сигурно не само при мен. След като по толкова неща си съвпадаме.
Значи да видим до тук какво разбрах-плодовете и зеленчуците задължителни и колкото ми се яде. Все пак те са с най малко калорий. Бобовите могат да заместят сладкото да кажем.
Аз обаче немога да разбера какво лекувам с това сладко, че се оказва по силн о от мен. И според мен не е един проблема, който решавам със сладко. Май трябва да сменя работата.
Преди да забременея дълго време спортувах, да кажем 6 месеца. Много добре се чувствах и се стараех да бъда стриктна в плодовете салатите и бобовите. Защото цял живот май това трябва да ям с тази поликистоза.
След като мъничето навърши 2 годинки сериозно се отдадох на работа и не намирах време за спорт. Но това не пречеше вътрешно да се обвинявам.
Искам да започна друга работа, но съм си втълпила, че никой няма да ме вземе, защото не изглеждам като елегантна дама в костюм. И не отричайте, че си е от значение. Сама се убедих, хора със съвсем различни дипломи това което са завърчили-от това което работят и за което стават, но са на бюро и хубава заплатка. И естествено много добре сложени в хубав костюм.
А моята работа зависи от таргети, изпълняване на месечни цели и ако този месец на ги изпълниш, другия те гонят. И така 4 години. Та проблеема може би идва най вече от това.
Но доста се отклоних.
Девойката отгоре споменава за психотерапия. Само като си го помисля, самата дума как звучи, а докато стигна до нечий кабинет определено повече от всякога ще се отчаям. Пуста гордост-нали.

Добро момиче, чета темата от начало и все ми се иска да ти кажа - спри го това сладко от инат, или силно го ограничи. Първите 2-3 седмици ще ти е най-трудно. Ако чувстваш, че обезумяваш, изяж чаена лъжичка мед. После постепенно ще се отбиеш.
Хайде, поне веднъж бъди лошо момиче, покажи си ината

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

" Аз обаче немога да разбера какво лекувам с това сладко, че се оказва по силн о от мен. И според мен не е един проблема, който решавам със сладко. Май трябва да сменя работата. "

Аз имах проблеми с обездвижването в офис и през почивката много се тъпчех и реших че трябва да си намеря работа. След време си намерих, активна работа, готвих си здравословни работи и май малко отславнах. Но начина на ммислене не си промених. Тогава пък много пиех, то и това са калории. Замених храната с алкохол или цигари. Най-често цигари - исках да убивам апетита си, беше ми писнало да ми се яде, да се тъпча, да качвам, да спортувам, са свалям. После с цигарите си докарах здравословни проблеми и спрях. Пак останах насаме с храната.

Защото аз само спорт знаех понеже не беше храна и ми ставаше хубаво. Но истиските ми причини за преяждането са разни страхове свързани с храната и изобщо други емоции от живота.

Примерно аз за този начин на хранене знаех от една приятелка която отслабна пред очите ми. Но някъде половин година и чета лекции за това колко е полезен хляба и зърното. Това си е моя страх, необясним че нещо ще ми се случи ако изпитам чуство на глад, или ако не ям хляб или сладко. Абсолютен страх ако около мен няма храна и аз огладнея и какво ще правя.

Аз си се боря с този страх, просто създавам ситуация от която ме е страх и гледам... ами нищо не ми стана, не умрях. Аз се хранех здравословно, но пак преяждах ей заради този страх.

Сега съм по-добре. Гледам да не контролирам храната толкова много.

Ти какво ще почваш дето не си почнала? Щом си се родила на този свят, значи си почнала, няма какво друго да почваш, вече си в играта. Каквото си яла днес, ще е в теб и утре и други ден, а може и на дупето за по-дълго време. Как ще играеш играта решаваш ти. Аз в момента, в които станах изключително депресирана от килограмите си почнах много лесно - да посрещам страховете си и най- вече ДА НЕ ЯМ КОГАТО КОРЕМА МИ НЕ Е ОЧЕВАДНО ГЛАДЕН!

Ей това ми е най-важното нещо. Понякога просто ям щото е вкусно и после се чудя защо ми е пораснал задника.

Не можеш да почнеш, после като свършиш какво ще стане? Аз нищо не съм почнала, както казах онзи ден ядох малко хляб и чипс, да не би да съм свършила с това. Тази седмица никакви тестени и сладки и ходих на фитнес вече два пъти.

Живея за днес, защото само това ми е дадено и само това мога. Не мога да планирам, но Слава Богу днес си сготвих каквото е добро за мен и се храних с това. Отидох на фитнес и на пазар за плодове и зеленчуци след това. Утре е за утре, тогава ще решавам. Може и да е продължение на днес а може и да ям хляб. Незнам. Аз знам че не мога да кажа това и това ще направя и да го направя после. Не мога и това е то.

Ако има още нещо питай, аз много се радвам да си помагаме, защото аз сама не мога да се справя.

Хмм, това със сладкото е трудна работа. Но се свиква. Просто трябва да се напънеш и да издържиш поне месец без НИКАКВО сладко. После вече е лесно - един вид свикваш.
На мен ми се наложи да го направя на зор. Преди две години бях толкова зле, че буквално заспивах по всяко време на денонощието. На работа, докато карам, вечер след ядене. То не е точно заспиване всъщност, определям го като тотална липса на енергия и нещо като загуба на концентрация. Нямаше значение дали съм се събудил току що от 12-часов сън - просто хапвам нещо и след половин-един час съм заспал. Съвсем неусетно. Понеже работя на компютър, съм се събуждал падайки към клавиатурата, докато програмирам, представяш ли си!!! А карането на дълги разстояния си беше истинско изпитание - обикновено минаваше с изпиването на 2 двойни кафета, 2-3 енергийни напитки и спиране през 100-тина километра за освежаване, а през останалото време адска борба за запазване на концентрацията... На моменти просто се усещах как ми се "губят" по няколко секунди, през които карам "по инерция".
Слава богу, откакто почнах да се храня според предписанията, които ти дадох като линк, всичко е история. Положението със заспиването се коригира за няма и месец, сега даже от време на време ми е трудно вечер да заспя преди 2 часа. За периода април 2008 до сега съм свалил 22 килограма - без глад, без спорт. Само между другото да вметна - това с плодовете не е много вярно - всички плодове съдържат захар, която от своя страна увеличава отделянето на инсулин, който от своя страна те кара да изпитваш глад, т.е. да ядеш. Не знам дали при тебе се забелязва, но аз например ако изям 1 ябълка, след половин час съм мъртво гладен. Пак според диетата, която споменах - плодове могат да се ядат, но само след прием на голямо количество протеини преди това.
Е, успех, трябва да устискаш!!!

Мерси за инфото и за линка! Погледнах го и ми хареса. Аз за сега си ям плодове, защото май ще се чуствам мнгоо лишена от храна ако премахна и тях. Но може да се опитам да ги намаля. Ще гледам какъв е ефекта. А за ябълките - те май природно са създадени за прочистват червата и да се огладнява от тях. И при мен е така и се отказах да се засищам с ябълки. Но банани и пъпеши - няколко часа съм сита. Май ме е страх да не ми стане нещо ако не ям захар, нали била нужна за мозъка, енергия незнам си какво. И аз смених преработената за фруктоза и ми олекна. За сега още свалям, но като спра в бъдеще, може и да премахна плодовете и да видя какво ще стане.

Браво за свалените 22 килограма! Надежда си ми! :)

Само да вметна, че бананите не са безобидни - 1 среден банан е 130-140 калории, така че ако имаш навик да изяждаш по 4-5...
Аз за една година без никакъв режим, само със самоограничаване свалих 19 кг. Най-трудното е първия месец, после не ти прави впечатление.

Определено е по-добре фруктоза, отколкото рафинирана захар, но все си води до повече инсулин. А за енергията не се притеснявай - можеш да си я доставяш от други въглехидратни източници - зеленчуците, само че там обикновено е комбинирана с фибри, което е много добре.
Иначе за бананите съм чувал, че ако искаш да сваляш кила, са най-неподходящия плод за това.
Айде да не те плаша повече, успех и на тебе!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

До сега, от 15 години, хилядите диети бяха направени само с инат, иначе и дете нямаше да мога да имам. Лошото е, че нещо ме връща назад, към старите килограми. И по точно тоталното лишаване от сладко. Явно ината не е достатъчен.Опитах за 3-4 месеца. След това за 6 месеца. Най дългия период беше миналата година-над 8 месеца. Ноември пак го отключих-преживах стрес покрай този свински грип, защото малкия за 3 дни ми направи пневмония. Много се изплаших и от тогава 30 кила отгоре и няма спиране.