Да, много сходно. И аз все си мисля, че ако съм само на салати и плодове, ще ми обеднее организма. И тук на дневен ред идва новата страст-добавките.
И сега някъде от 5 месеца се чудя на коя фирма добавките да предпочета. Защото те всичките ги хвалят-аква сорс, тиянши, вижън и още 5-6 които не ги помня вече, признавам си. Ама и много ме вдъхновяват онези каки дето ги предлагат. И буквално наливат масло в огъня с думите-Дай 500 лева за 2 месеца ще пийнеш яка доза и ще видиш как проблемите ще изчезнат и ....ще се преродя.
Един лев не съм дала, сигурно няма и да дам, защото за сега поне там мога да се контролирам-във 500 те лева имам впредвид, че няма да ги дам.
Да бе забележете, поглеждайки назад живота си -сега съм на 32, всичко което пожелах го постигнах. Мъж(избиран е по определени критерии и всичките Дядо Боже ми ги натъкми-не се подигравам), дете (6 години го чакам- и там не беше лесно), дом ( 4 години яко спестяване, за да не плащам след това 30 години ипотека), самостоятелност(от свекърва и майка примерно), и да кажем що годе финансово не съм чак толков западнала.
Обаче с вътрешното себе си-се оказва голяма борба.
Както ми препоръча девойката по нагоре-на инат ще го почна, въпроса е никога да не се обърна назад и да се връщам към стария начин на хранене. А явно решаването на житейските проблемите, като, че ли изискват това от мен-енергия ли му викат, слабост ли е, нерви ли са, раздробена психика ли е, мотивация ли ми липсва, но ето на. Едно чревоугодничество може буквално до гроба да ме доведе. И да не мислите, че не го съзнавам. Че само аз ли имам проблеми за решаване. Ами- съзнавам го. Но....файдата. Угризения, колкото искате-
да срамувам се от познати и непознати, защото на 1.60 см.-87 килограма са си грозна картинка. Разливаща се. Днес пак размишлявах-да в момента около мен не е спокойно-най вече в работата и осигуряването на финансите в семейството. Мъжа ми за момента носи по малко от мен.
И си викам на ума-ако това беше така станало и живея в повече спокойствие-нямаше така да съм нервна и да нападам павилионите.
В същото време тази нервност е вследствие именно на това пък което съм приела-защото чета и знам, че шоколада и сладкото възбуждат нервната система.
Ох пак се олях в разсъжденията.
Сега се сещам за свекървами. Тази жена живее по системата на Лидия Ковачева от около 20 години. На 62 години е ,неможе човек да и ги даде нито в лице, нито в тяло. Перфектна просто. Гледа си лозе за да си отглежда сама плодовете и зеленчуците- екологични да са. Добре, че е мъжа и все пак, че носи повече парици, обаче това нея не я бърка-в слисъл, че ако той не работи ще го закъсат финансово. Тя е винаги дисциплинираната, търпеливата, няма да я чуеш да спори, да се кара, все потушава бунтовете. За разлика от свекър ми, който гълта всеки ден една шепа лекарства и болестите му са на куп. Нервен, около него не се търпи. Е сещайте се как е при мен с мъжа ми и кой всъщност е мъжа в семейството. Той е абсолютното копие на майка си и сигурно и за това се търпим.
Та казвам ги тези неща защото и аз самата търся корена на всичкото това чудо дето ми се опъва и немога да го преборя.

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от дoбpo мoмичe на 10.06.10 00:32.</EM></FONT></P>

Редактирано от дoбpo мoмичe на 10.06.10 00:34.

Добре, ще се опитам. Но аз за 6 месеца тотално го бях спряла проклетото сладко, повярвай ми-немога да кажа, че не го мислех. За тези 6 месеца го мислех, но се спирах. И тогава пък имаше един момент, в който няма как забелязвах се в огледалото как изглеждам, любимите си дрежки носех, и си викам-що да не изям пък само една вафла или шоколад, вече свалих, няма толкова да ми се лепне. И утре няма да ям. Е да ама като дойде утре и аз пак се сетих за чоколадчето и така...
Но решение ще търся и ще се боря.

Какво значи самоограничаване, напиши ми го в продукти. Премахна сладкото, хляба и колбасите. И остави само бобовите и салатите и плодовете. Това ли е.
Ако трябва да ми се повтаря и ако трябва и сама по 100 пъти да си го пиша, че да увре този мозък най накрая. Защото определено всичко при мене от там се диктува-мозъка.

В отговор на:

---

Естествено зора ми е да почна и сигурно не само при мен

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

з обаче немога да разбера какво лекувам с това сладко, че се оказва по силн о от мен

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Девойката отгоре споменава за психотерапия. Само като си го помисля, самата дума как звучи, а докато стигна до нечий кабинет определено повече от всякога ще се отчаям. Пуста гордост-нали.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Kagura на 10.06.10 00:46.

Ще те учудя, но не изключих абсолютно нищо - ям и хляб (бял), ориз, картофи, сладолед, панирана бяла риба, шоколад... всичко както преди, но ограничих количествата. Всичко това не го ям в един ден, дори не в една седмица. Ям много зеленчуци и по-малко плодове. Вечер след вечеря не слагам и залък в устата си. Понякога имам 6 часа между вечерята и съня, естествено че съм гладна, но не ям. Това е много важно.
Не трябва да се изключва нито една храна, но много умерено да се подхожда към количествата. Аз не надвишавам 1300 калории дневно и свикнах с тези количества. Естествено ако бях изключила всички "лоши" храни щях да отслабна по-бързо, но не исках това. Защото ако сега изключиш една камара храни, все някога ще ги включиш пак и омразните килограми само това чакат.
Научи се да се контролираш. Казах ти, ще ти бъде трудно първия месец. Мен така лъжичката мед ме спасяваше, после свикнах. Пиша си всеки ден какво ям и колко калории, това ми помага да не залитам.

Адмирации и респект!

"Защото ако сега изключиш една камара храни, все някога ще ги включиш пак и омразните килограми само това чакат. " - и мен това малко ме притеснява, но живота ще покаже. Аз само трябва да се опитам и ще видя какво ще стане. Затова гледам да свялям и със спорт и да тренирам тялото.

То си е притеснително... И има защо. Веднага ми се отразява яденето на "вредните" храни...
Ама и спорта е до време, и не е за всеки. Аз например нямам никакво (ама наистина никакво) свободно време за спорт, а и съм все още доста тежък (124-125), за да хукна да бягам - ще се изпочупя веднага.
Затова пък, последните няколко дни като нямам семейни задължения - се възползвам и ходя пеша на работа и се връщам пеша (2х45 минути бърз ход). Поне това мога да направя за себе си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами явно е въпрос на нагласа. Аз принципно безпроблемно се справям с един цял шоколад или 1/3 торта да речем

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изумена съм колко неща си описала, които приличат на моите. Аз вчера тъкмо пишех на едно момиче как имам всичко което искам, а се чуствам празна и малко загубена. Как това което искам май не е това от което имам нужда. И как си мисля че само ако искам това или онова ще съм щастлива, но нещо пропускам от цялата история.

А за добавките, аз също мисля за витамини и за протеинови шейкове. И то някъде четох че реалните протеини са по-добри и така си останах с яйца и пилешко.

Аз до сега да ти кажа на инат не съм успяла да сваля килограми и да ги задържа. Не мисля да пробвам същото нещо още веднъж и да очаквам по-различен резултат. Само със смирение и следване на тялото ми. Да стане тялото ми господар, а не моето чревоугодие. В началото много ме беше страх така, че не знаех какво ще ми стане. Аз винаги искам нещата да са под контрол, но често губех с това си мислене. Сега съм добре. На мен главния ми проблем е оргомното натъпкване с храна - от рода на 3 сладоледа наведнъж или огромно количество чипс. И като се оставих на тялото си и го слушам, не ми се е случвало такова нещо от половин година Слава Богу. И сега като нормализирах нещата, искам да се отърва от тези излишни кила. Просто това не съм аз и не искам да съм аз.

Вътре в мен има нещо друго, което не е това което се показва отвън. Има едно атлетично здраво тяло с нормални килограми което никога не съм пускала да излезне навън, защото и никога не съм питала, каква е моята природа, какво съм аз в същосто, кое е моето естествено състояние? Просто тъпчех от лакомия и лекувах какво ли не - главно от инат. Защото ако не ставаха нещата така както аз си исках, аз се оказвах ядяща на пук на това. Така че е по-скоро моя инат който ме доведе то тук, отколкото липсата на воля. Аз имам воля и затова съм отслабвала преди, но просто разбрах че моята воля не е достатъчно силна и това за мен не е начина. И сега аз вместо да налагам правила отвън навътре и гледам да влезна в някоя рамка, правя нещата отвътре навън. Това ми дава една сила, ама много голяма. Един синхрон с моята природа и знам, че ще успея. Защото това е което съм аз и не мога да бъда нищо поразлично. Освен ако не реша да се боря със себе си, но не мисля че искам да правя това, защото знам до какво води.

Сега вече не искам да причинявам това на тялото си, обичам си го. То за мен си работи и си диша, прави си там разни сложни работи, аз само трябва да съдействам, не да преча. За мое добро е да съдейства. Защото преди пречех и това до никъде не ме докара.

И аз често се оглеждам наоколо къде живея и с кой, обвинявах стоките по магазините за моите килограми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите