Благадаря ти

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Е сещайте се как е при мен с мъжа ми и кой всъщност е мъжа в семейството."

Какво значи "мъжът в семейството"?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Mиpa_M на 10.06.10 11:54.

От това, което пишеш и в другите си постове, отново ти препоръчвам психотерапия. Което между другото би трябвало да те прави горда, ако отидеш, а не обратното, понеже интелигентните хора отиват, а другите отричат, защото не знаят за какво става въпрос.
А конкретно с какво ще ти помогне? Първо да разбереш причините осъзнати и тези, които не ги осъзнаваш, за да злоупотребяваш с храната. Второ ще ти се помогне да си изградиш компенсаторни стратегии, т.е. какво друго да правиш и как по друг начин да се справяш със стреса и проблемите вместо чрез храна, а така нуждата ти ще отпадне. Трето, като ходиш веднъж седмично ще има някой, който е "посветен" в заниманията ти и ще ти е по-трудно да се натъпчеш, защото ще трябва да кажеш и на този човек. Четвърто - ще опознаеш себе си по-добре и ще разрешиш и някои други неща, които вероятно те вълнуват като това кой е мъжа в къщата - ти или съпруга ти и т.н. Изобщо, препоръчвам ти.
Даже мисля, че когнитивно-поведенческа терапия ти препоръчвам или пък нео-райхианска, но не задължително.

Редактирано от amiga на 10.06.10 12:56.

Браво, перфектно го написа. Просто ти го каза вместо мен. Разбирам колко ми е беден речника за да го опиша точно по същия начин, както си го описала ти.
Това за отвътре навън съм го чела и в други книги. Предимно финансови. Защото в тази област работя. И там имаше подобен израз, че нещата трябва да се вършат от вътре навън а не обратното.
Но да ти кажа това което ти описваш, явно е че си го преживяла или си се научила или просто БОГ ти е дал разума да го осъзнаеш да го проумееш-т.е това да усещаш и разбираш тялото си.
Но как го беше написала ти- ..." Защото ако не ставаха нещата така както аз си исках, аз се оказвах ядяща на пук на това"...
Мисля, че това е разковничето на цялата история около мен. Толкова съм амбициозна, че ако не е както аз искам да стане и то веднага, се тресем от нерви и чак до крясъци. Чак се обвинявам, че не намирам време за детето си за да мисля по цели вечери, къде и в какво не съм успяла и не съм покорила - явно мислейки си че така, че точно така ще открия щастието-към което се стремим всички.
Много пъти съм се замисляла, как другите са спокойни, за нищо не си дават зор, нищо толкова не искат-(определени хора де) и как всичко им се нарежда с лекота. Не, че нямат проблеми, но не са като побеснели, когато изникнат и когато трябва да се решат тези проблеми.
Всъщност то тогава аз се оказвам по слаба от всички хора на света-чисто психически-след като немога именно със себе си да се оправя. А се бия в гърдите вътрешно-ето на постигнала съм това, това и това. И с цената на какво.... на много нерви и разбито здраве.
Ок-работата е ясна, търсим пътя към смирението-най великото БОЖИЕ блаженство-но как се намира и от къде се тръгва. И не е ли БОГ този, който или ти го дава или никога не ти го дава това смирение.
Днес се запитах-БОЖЕ дали ще остарея със слабостите си и стояща все на едно и също ниво. Дали ще се преборя или ще се самосъжалявам.
Не искам на 45или 55 години да рухна психически от това, че пък заради слабостите си съм си съсипала окончателно най ценното-живота. Който за какво реално БОГ ни го е дал-за да израстнем духовно, за да се справим със всичките си страсти, за да станем по силни и да извисим душата си.
Всичко се оказва една непрекъсната борба, само където хората борещи се със смирение са с милиони светлинни години от другите-инатливите , драстичните, непокорните, яхващите метлата-като мене.

Редактирано от дoбpo мoмичe на 10.06.10 23:13.

Да, за съжаление в главата ми са само това-пари, пари и пак пари. Как да изкарам, за да ги спестя и за да ги инвестирам. Чудя се за къде ги спестявам, защото повече оот 100 години надали ще живея, но мисля, че съм започнала да го съзнавам -това поне. Т.е, че нищо няма да занеса никъде и със себе си
Всъщност това е другия проблем с който се боря-да проумея, че парите са средство за постигането само и единствено на добри цели. Но и най важното-изкарвайки ги не на работно място на което ставайки сутрин да те е яд, че си се родоил защото работиш еди къде си. А да се изкарват с удоволствие от дейност, която ме вдъхновява и прави щастлива. Това за сега не съм го постигнала. Може би защото твърде много неща искам-накуп

Добре ще опитам . Благодаря ти

Добре-от утре почвам. Никъква вафла, никъкав шоколад. Само-сутринта череши, на обед салата и колко беше 17 ч-.....пак ли салата или нещо вариво.
Днес ми предложиха да стана кръстница на една прекрасна госпожица и определено ме е срам да отида с тежките гънки по мен. Ще се опитам поне една гънка да махна за 3-4 месеца. А и количеството-една малка супена паница и повече не.

Добре. Да и за това се сетих днес-в момента в който се сетя с ккакво да се натъпча, да си намеря друго занимание или мисъл, която да върти мозъчето ми. Или работа конкретна. Но сама това наистина трудно ще го постигна.Тези психотерапии къде конкретно се правят и на частно ли се правят или може чрез здравната каса.

Все едно че мен описваш. Така сме пораснали че ние е казано че трябва да имаме това и това за да сме щастливи. И аз се пробвах, но не се получи.

И аз работя и съм учила в сверата на финансите. И аз работя за пари и се целя натам. Но така не става. Защото парите не ме правят щастлива. Разбира се че трябва да ги има, но понякога се чуствам така сякаш те самите идват при мен. Няма даже да разказвам да късмета си с това как ми предлагат работа и без да търся, сякаш Бог ми я дава под носа. За мен се полага такава огромна грижа някъде отгоре, че аз даже няма нужда да се притеснявам за каквото и да било. И работата ми се поднася на тепсия. Често като работя го правя в насоката пари, това ме ограбва от добрите човешки емоции, като това да работя за да зарадвам шефа, компанията, клиентите. Да им помогна, това ме радва повече. Днес опитах и е супер.

Аз също много събирам материални работи и се нуждая от тях за да се идентифицирам. Това ми е от ниското самочуствие, а така като имам разни неща, мога да се изфукам с тях и да се държа за тах. А душата ми си остава бедна без любов.

Днес е два месеца на моята диета и съм минус два килограма и много се радвам за това. Също така осъзнах че ако просто прявя каквото тялото иска, няма да напълнея. Защото това е някакво изключително съвършенно природно същество, което функционира прекрасно, само да не му преча. И се изумявам колко малко иска да яде тялото ми в сравнение с често наложената от мен програма.

Много успехи на теб! Утре ти е първи ден! Да не се тормозиш много, давай по полека. Аз първите няколко дни ядях геврек за закуска и после намалих въглехидратите. Ама сега ям банани, така че не съм много стриктна! Споко!

Няма към здравната каса. Правят се в кабинети - или частен на конкретния терапевт, или към някоя организация.
В интернет можеш да потърсиш за града, в който живееш, писах ти кои направления според мен, но и другите вършат работа.