Благодаря ти. Определено ставаш да си ми терапевт. Сигурно няма да повярваш, но всяка неделя съм в църквата, ето просто така, за да съм от стадото на добрите. Въпреки, че изобщо и дума не разбирам от литургията. Причастието се старая да го правя редовно, освен когато ме е нападнал пак демона на яденето., Тогава съвеста не ми позволява да пристъпя към него. И книги православни цял куп в къщи. И последните ти редове не ги разбрах. Поясни ми ги, преработи ми ги-моляте...

борбата срещу страстите (за преобразуването им!), при която борба на помощ идва благодатта на Светия Дух, която носи надсетивно наслаждение , което може да "измести" сетивното, или ,най-малкото да го отслаби!

Редактирано от дoбpo мoмичe на 02.06.10 23:49.

Изрових нета-много са като мене, става ми ясно, но и днес не успях да се прибера без да съм намушкала ред кроасани и вяфли.
Значи булимия без повръщане. Това може и до пръсване да доведе-не мислиш ли.

Това може и до пръсване да доведе-не мислиш ли.

Хаххаха да! :)

Но според мен поне е по-безопасно от анорексията. Със сигурност ние с това заболяване го осъзнаваме като проблем мноооого по-рано от тях.

В момента съм в ремисия ;)
Успявам да се озаптя и да не хвана менингит от постоянно завряна глава в хладилника.

Разбирам за какво говориш и при мен е така. С надмормено тегло съм и ми писна да съм дебела. Просто не заслужавам да живея така. Но храната ми е като дрога. Просто все прибягвам към нея от разни емоции. Понякога от страх, крия се, като не искам това или онова да се случи. Просто се случва така, че ям.

Открих, че има и определени храни, които определено ме оставят с непреодолимото желание да ям още и още. Спортувам си от време на време ме обхващат вманиечени изблици за спорт. И бях решила да си оправям килограмите със спорт, само и само да не трябва да погледна храната в очите и да се справям с нея.

Точно в момента се опитвам да отслабна малко, спортувам и не ям въглехидрати от рода на хляб, ориз, картофи и разбира се бисквити, шоколади, торти, пасти, чипс и тем подобни. Така съм от 3 седмици, ще се тегля другата седмица и ще докладвам какъв е резултата.

Но може би най-важното за мен е да прегледам мотивите си за хранене, да се откажа от собствената си воля и да се подчиня на волята на тялото си. Когато съм сита да не ям. Понякога просто си ме е страх от храната и от това което може да ми причини. Но знам че не съм сама. Познавам и други хора, за които храната е като зависимост. Оправяме се някакси.

Аз просто не искам да съм роб на храната и да нося тези гадни излишни килограми със себе си. И ако трябва да имам търпение за да си отидат, ще го имам. Ако трябва да променям себе си и мисленето си заради това, нека така да е. Просто вече не ми се живее с тази ужасна болка.

"борбата срещу страстите (за преобразуването им!), при която борба на помощ идва благодатта на Светия Дух, която носи надсетивно наслаждение , което може да "измести" сетивното, или ,най-малкото да го отслаби! "

Когато човек изпадне в състояние на покаяние, и най-вече на съкрушеност на духа, когато застане на ръба на бездната на отчаянието, ако "действа правилно" - с молитва и смиреност, може да измоли помощта на Светия Дух, и да получи Божия благодат, която да го промени. После, обикновено тази благодат намалява или се губи, и трябват отново усилия да се придобива и т.н....

Страстите, доколкото са и енергиен потенциал, не може и не трябва да се унищожава буквално и изцяло, а би трябвало да се преобразуват, нещо, което е предмет на духовната православно-християнска наука за побеждаване (преобразуване) на страстите, охристовяване на човека и спасение във вечността! .... Всичко това е жертвен акт!

:)

Сама немога да се преборя със страстите си без БОЖИЯТА помощ. А как тогава да ги преобразувам, като дори ми не е ясно под каква форма и чрез какво или по точно как да ги преобразувам. Начин ли трябва да измисля или намеря или .... ох обърках се

Погледна ли линка в моя постинг? Въпроса ти поставен в такъв аспект е по-подходящ за клуб "православие". Там ще получиш повече отговори от православна гледна точка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, не го бях погледнала. Но сега ще го направя.
Виж аз като, че ли тъся мотивация за да се ограничавам. колко ли пъти не започвах и всеки път се провалям,независимо-3 месеца , 6 месеца или една година, връщането на килограмите и нахвърлянето на сладкото се връща. Но днес вече усещам в себе си отчаянието и липсата на такава мотивация. И всъщност до сега мотивациите ми бяха предимно-земни неща-да изглеждам добре в дрехите си и да им е приятно на хората с мен..

отношение на храненето?... На какви принципи се облягаш и какви правила следваш?.... В смисъл, по колко пъти на ден се храниш, с какво?....