В отговор на:

---

Добре-от утре почвам

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И така, днес реших и се започна. Хайде да видим до къде съм я докарала, защото леко усещам, че пак изкарах влака от релсите.
Та реших да послушам и чувам ритъма на тялото или по точно на корема.
Да сладко не лизнах днес, подминах с гордо вдигната глава всички павилончета, мини маркетчета, супермаркетчета без да си сложа в устата любимата фавла или шоколад.
За това пък слушайки езика на тялото и корема- а явно си го представях като липса или наличие на глад, до обяд го карах само на вода. Явно предходната вечеря доста полезна и богата е била-най малкото калорична при всички положения. Но опрределено не ми се ядеше нищо-пак казвам вслушвайки се в гласа-глад. Определено не се чувствах обезумяло гладна, защото аз така се настроих -само при обезумление от глад да хапвам и то всичко друго но не и сладко. Към 14 часа реших да си помисля мозъчно за храна, за да вида реакцията на корема и се оказва, че май вече искам една пилешка супа. Но до 14 часа може би поне 3 пъти се досещах за слагане на нещо в устата, но реших спокойно да накарам корема да застърже. Нали така беше съвета.
По пътя за местенцето, където ще си поръчам и ще наляйя супата в стомаха си , си умувам...." А, там има и други вкусни неща, дали само със супата да мина и по малко разходи за деня или и нещо второ да си поръчам, но без 3-то". И докато стигнах колебанието не ме остави на мира.
Та освен супата си взех и любимата порция -ориз с пиле, водена от внушението, което ти ми каза, че все пак да не се отказвам от любимите неща от раз. Девойката, която ме обслужи все пак реши, че ми се полагало бонус малка бяла питка, независимо, че аз категорично не я исках в сметката. Но била бонус-ок съгласих се. Българска ненаситна душа, щом е на аванта.
След излизането от заведението започнаха угризения-най вече за 5-те лева които хвърлих на вятъра, а можеше да мина само с 1.50 за супата.
Половин час ме е яд на мене си-що сега се унесох и си не спестих парите, ами като капак и леко наруших режима. Нали ориза беше забранен.
До вечерта само вода-жега е все пак, то и само ме бута да пия. Поначало не се наливам с много вода, освен ако не ми се пие. А много ми се пие, след ядене на месо и сладко.
Но като стана 18 часа и като минах покрай щанда с плодоввете и зеленчуците, реших да се оляйя. 10 лева и там.
Наведнъж погълнах1 паница череши, 1 ягоди и не след дълго салата с домати и краставици с пълнозърнест хляб. Последното в 19 ч. И тук излезнах от нормата. Нали само до 17 часа трябваше да слагам нещо в тази паст. Сега не ми се яде нищо, но да си призная все на моменти ми се иска да си зарадвам осезанието с нещо сладко. Е.. няма да го направя, все пак обещала съм си да съм сериозна и да не се излагам пред вас.
Но много ми хареса това, което каза, за тялото, че то знае какво иска, а аз му причинявам поражения-създавайки в мозъка си цветущи картини при появата на блестящата хартийка на някой шоколад
Все пак ти си много по напред от мен в духовно отношение. БОГ ти показва пътя усеща се. Но аз още усещам, че демона ме държи в ръцете си.

Редактирано от дoбpo мoмичe на 11.06.10 19:52.

Добре. Значи, овесените ядки сутрин. Аз до сега си правех мусли с мляко и нали се сещаш защо-защото да ми е сладичко.
Но това с ванилията ми хареса много. така опредленео ще излъжа мозъчето. Т.е вземам си една ванилийка за 0.10лв. и си я истърсвам да кажем в млякото или в чая. Да ще го направя. Благодаря ти. За движението ще започна със сигурност, но с тези 88 килограма ме е страх че други поражения ще си направя. И без това доктора още от януяри месец ми каза, че съмнява, че правя херния и, че коремната ми ципа отслабва под влияние на тежеста на корема. Е хирург не ме е гледал, но за сега не ме боли освен когато дълго съм стояла права и съм се преуморила. Та поне 10 килца да махна и започвам фитнеса-обещавам. Но сега се сещам, че пък поне на колело мога да карам

аз нямам предвид да почнеш от днес за утре маратонстваш, а и честно казано щом има съмнения за херния, хич не ти и препоръчвам да почваш нещо по сериозно преди да си говорила със специалист.

С уговорката нали, че от хернии нищо не разбирам, това което поне аз си представях беше гимнастика вкъщи, повече ходене пеш - почваш да слизаш спирка преди твоята или да се разхождаш всеки ден в някоя градинка, около блока или в двора - няма значение къде, важното е да е движение. Започваш по малко: днеска 500 метра, утре 500 метра, ама за по малко време от вчера, други ден 500 метра за наполовината време от оня ден и хоп - 600 метра. И така...Или плуване - супер полезно и супер приятно, особено лятото, особено ако може и да плуваш. А аз нали плувам като ютия - ама от едновремешните, солидно железни - се плацикам. Заставам по навътр - и марширувам. Или вдигам краката настрани. Или нещо си там. Важното е да се щъка насам натам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За начало на моето спортуване, след дълго обследване си бях избрала Каланетиката. Причини:
1. 95 килограма - как да ги подкарам в тръст? Ще си начупя колената ;)
2. Как да отида на фитнес като ме е срам? Освен дебела и грам двигателна култура нямам.
3. Освен, че мога да правя упражненията вкъщи без да изпопада тавана на съседите е полезна за всякакви там ставни проблечи.
Да ти кажа, не сгреших, два месеца тъпо и упорито сутрин и вечер х 15- 20 минути правих комплексите от книжката на Калан Пинкни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да звуча крайно и да правя преценки... но според мен, поне така както си описваш деня, не си избрала най правилния режим.

Едно, че тяло, което редовно е било претъпквано - или айде, не претъпквано, но му е бил създаван изкуствен глад с разните там сладки, чипсови и полуфабрикатни отрви - няма как да осъзнае, кога чувства реален глад и то в рамките на един ден. То според мен не е наясно и каква е разликата между глад и жажда, тоже.
Това, което усеща тялото в първия момент е шок: ама защо? Моята вафличка в 10 часа я няма?!? А къде ми остана китката? Само една питка? О ужас!!! Има междудругото доста медицински изследвания, които доказват, че драстичното редуциране на калориен прием поставя тялото в една извънредна ситуация, където то гори минимум калории.. и в момента, в който се върнеш на нормално хранене, тялото почва да труда максимално мазнини - като защита срещу нови периоди на глад. Даже ако искаш ще ти дам и инфо към студията - заглавие, кой университет ги е провел, резултати етц...

Иначе хубаво за супата като идея, ама виж че не си се сдържала да си останеш само с едната супа и то защото, предполагам, преди това нищо не си яла. И в момента, в който е имало опция за храна и тялото се е нахвърлило. Така или иначе, това което описваш, че си яла, надали са повече от 1000 - 1200 калории за деня...което добре нали, ама нима си заслужава за целия тоя стрес и чувство на вина? Щото почнеш ли да се чувстваш виновна за храната, която си приела, когато уж би трябвало да си на диета - смятай че е утишъл коня и ряката и я пиши работата бегала, и то не в посока по малко килограми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе и аз се замислих дали не отлагам започването на спорта от мързел и си намирам причини. ДОбре де, отивам на стадиона да потичам утре

Днес до обяд пак н е ми се ядеше и пак до 14 ч бях на череши. За обяд направих супа от зеленчуци. Но сложих и картофи и детето все пак ще яде..
Но направих и мекици. Така пожелаха двамата мъже. И 10 малки мекици май си ги махнах на 2 транша. Много ли сгазих лука.Половината от мекиците с мед. И вечерта пак супа. И в 21ч 1/4 ябълка. Но не ми се ядеше сутринта, аз сутрин поначало съм на вафли и сладкиши. Но пък за теиз два дни без сладкото писхически по добре се чувствам. Самомекиците ми направиха леко тежест в жлъчката, защото е пълна с лкамъни, но и физически ми е малко по добре.