Наскоро

заприлича не на дискусия, а на бракоразводно дело. И от един момент нататък става невъзможно да не си изкаляш обувките.

че калта, я която стъпвате се казва лилитук. Аз пък се чудех какво означава името ми от толкова месеци подред...

истината‚ мишо‚ истината чувам‚ така ми се струва‚ от тебе‚ сега!

vsichko e mnogo bavno obache i mnogo usilia no e patia tazi tema cialata.....

Думите ми не се обвинение към никого. Думите ми бяха констатация за това как се чувствах тогава. Думите ми бяха завоалирано желание за това .... да имам възможността за собствен избор. Не ограничавам ничий чужд избор. Не осъждам. Не изисквам. Не натрапвам. Само питам имам ли избор? Има ли свободен избор? Има ли?

изобщо вече не си въобразавям

как така ще имаш? откъде накъде? бе ти луда ли си? ще имаш собствен избор само такъв‚ какъвто другите ти дават да имаш. ето ти избор – избирай го. ако го понесеш този избор‚ който ти е даден да е твой – бяла си. ако не го понесеш – черна. и изобщо как ти хрумна да си подаваш носа от отредената ти кал? свиня такава! някои‚ бог когато ги е сътворил‚ са станали човеци с избор. ти така каза – направил ги е по свой образ и подобие и им е дал право на избор‚ за да станат силни човеци. други са се объркали и са си помислили‚ че са бог. да де‚ ама се чудя – той нали първоначално е сътворил един човек? ама хайде‚ да не се отклоняваме от калта

обичам те :)

"че жени като лилитук не са често срещано явление." уви.

око за око зъб за зъб веднъж, много отдавна някой ми каза: Обичам те!...... Колкото и да струва това! питах се тогава: Колко струва обичата? Сега бих казала... Обичта струва обич. Приятелството - приятелство. Разбирането - разбиране. Истината - истина. Не се сещам за нещо, което да звучи различно от това. Какъвто си - такова ти се връща. А ако се връща онова, което не си викал.... измамно е. Викал си го. Вледай се и се опознай и ще видиш, че е вярно. Така че.... око за око... знам ли.... погледнато така едва ли е лошо. Зависи от избора, с който приемаш света.

подмазвачка такава :РРРР

"предреждам", но ми беше драго да го чуя и на мен - пък ако ще да ме погнат със сопите. Но най ми е драго, когато някой приживе ме направи класик и извади тема, като си направи труда да събере цитатите извън контекста. Между другото, не се правех на интересна и не съм сред хората, които ама на всяка цена искат да се харесат или да блеснат. И като ме наложат със сопата - това ми действа и здравословно:)))))

и майонеза купих. косата ще си мажа‚ за да си нанеса непоправима полза. после ще ида да поплувам. дано пак няма някой разплут тампон по дъното на басейна. после ще отида да полея едни самотни цветя. ще поседя там‚ на чуждото място ; ще почета книга. да има някой‚ да подиша там‚ в онази къща. преди години купих една чашка такава пластмасова‚ за кафе. вътре имаше едно малко зеленчуче‚ само с две листенца. кафе : ) сега е дърво‚ стигащо до тавана. ама това пък е в съвсем друга къща. уф‚ всичко е объркано... къщите вече не са сред дървета‚ а дървото е сред къщата...

Сиропино :–))) Липсваше ми....................................

Леле, колко поща, Започвам отначало: лилитук, не те познавам, но ако си това, което описа по-горе, за такава жена до себе си съм мечтал винаги...

Х-тър 5-тър май ще излезе прав... Виждам, че за теб е важно да споделиш и чуеш одобрение за някакво твое поведение пред форум, където дори не се криеш, макар и под псевдоним. Ако, да речем, тук се появи и другата страна, ще продължиш ли дискусията, като бъдат представени писмени доказателства за едно или друго действие? Сега е безмислено да ти отговарям...

Уф-ф-ф, стигнах до края на пощата! Много кал изгазих. Не, не я забъркваш ти, лилитук. И за избора. Разбира се , че имаш право на избор! Бих дал едната си ръка, за да има някой своя избор. Но този някой, този някой не може да има избора си НА ВСЯКА ЦЕНА??!! Защото тогава ще престане да бъде човек...

Канех се да изостроумнича нещо по този повод, но май няма смисъл. Явно те е обхванала, освен мъката и разочарованието, и остра форма на самосъжаление с лек уклон на егоцентризъм. За да кажеш онова, което казваш в горната реплика трябва

1. да застанеш безусловно зад всяка казана, независимо от кого, дума

2. да влезеш в кожата и в настървеността на ВСИЧКИ участници в дискусията

3. да поемеш отговорността за използвания тон на всеки, както и личните нападки.

Ако отговаряш на тези условия - да, упрекът ми е към теб.

Къде видя имена, лилитук, къде видя коментар лично към един или друг?

На теб лично харесва ли ти начина, по който всеки се рови в душата ти. Не повода, а НАЧИНА? Ако ти харесва - вземам си думите назад, мисля си ги, но не си ги казвам.

На ТОЗИ разговор ли се надяваше, когато го започна?

Абе няма смисъл... От няколко дни е все така...

лицата ни са еднакво оплескани.... ми се струва

Да речем... макар че...

Не е нужно да търсиш врагове и там, където ги няма... Тук, при мен, просто няма твои врагове. Мисли каквото искаш. Лека вечер и мъничко ведрина ти желая.